№ 2294
гр. *, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110105291 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от Н. * Т., ЕГН **********, с адрес: град *,
срещу *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: село *, Община *, Област *, ул. „*, иск
с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 17, ал. 2, вр. чл. 10, т. 4 ЗРТ за
сваляне на статията със заглавие: „Н. Т. от ДБ скача на * в опит да спаси хотел *“ в медия „*
новини“ от електронен адрес: https://varnanovini.bg/2023/03/22/nikolaj-tanchevot-db-skacha-na
-gabata-v-o/ и задължаване на ответника да се извини публично на ищеца, поради
съдържащи се в статията клеветнически твърдения и обиди, които са причинили на ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания, чувство за накърнено добро
име, на безспокойство и стрес.
Твърди се в исковата молба, че по отношение на ищеца са изложи клеветнически
твърдения и обидни думи, които са причинили на същия неимуществени вреди, изразяващи
се в негативни изживявания, чувство за накърнено добро име, на безпокойство и стрес. Сочи
се, че описаните в статията от 22.03.2023 г. твърдения, че е активист от ДБ, кандидат за
депутат на ПП и скача срещу строежа на * заради хотел Модус, както и че бил активист от
партията на * и проявявал „двуличие, маскирано като загриженост за гр. *“, че семейството
му застроява в защитена зона в Поморийското езеро и покупка на къща на паметник на
културата били неверни и уронвали доброто му име. Сочи се, че хотелът не е построен върху
паметник на културата; не притежава посочените в статията имоти и че ищецът е независим
експерт и граждански активист. Излага се, че статията е написана от Спас Начев, но същият
бил в трудови правоотношения с * , поради което отговарял работодателят му да действията
на своя служител. Сочи се, че статията е споделена в социалните мрежи и е станала
достояние до над 60 хиляди души. Моли се за уважаване на иска и присъждане на разноски.
С Определение № 7121/12.06.2023 г. производството по делото е било прекратено, на
основание чл. 130 ГПК, поради недопустимост на предявения иск.
По повод на осъществен инстанционен контрол по отношение на посочения съдебен
акт е постановено окончателно Определение № 2987/03.08.2023 г. по в.ч.гр.д. № 1580/2023 г.
по описа на Окръжен съд - *, с което постановеното в настоящото производство
1
прекратително определение е отменено и делото е върнато на Районен съд – * за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В указания срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който излага становище за неоснователност на предявения иск.
Излага твърдения, че изнесената информация в процесната статия не е нова, като е
била обявена в публичното пространство през 2021 г. и е била неопровергана от ищеца.
Излага се, че изложените в статията твърдения не са неверни, като обосновава, че братът на
ищеца има дялово участие в хотел, застроен на българското черноморие, като намира, че
използваната метафора „бетонно чудовище“ отразявала нагласите на обществото. Счита, че
не е невярно твърдението, че хотел * е построен на място на паметник на културата. Сочи
се, че хотелът също е построен от търговско дружество с участие на брата на ищеца.
Намира, че изложените в статията твърдения са верни, поради наличие на роднинска връзка
между тях. Сочи се, че напускането на ищеца на партия „*“ не е известен за обществеността,
поради което счита, че невиновно е свързан с нея. Намира, че като обществена фигура
ищецът следва да има по-висок праг на търпимост към обществена критика, като свободата
на словото на журналистите можела да съдържа известна степен на преувеличение или
провокация. Моли се за отхвърляне на исковете.
С Определение № 1307/31.01.2024 г. производството по делото е насрочено за
разглеждане на предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.
17, ал. 2, вр. чл. 10, т. 4 ЗРТ в открито съдебно заседание, съгласно указанията на въззивната
инстанция.
В открито съдебно заседание ищецът лично излага съображения за уважаване на
исковата претенция, като основателна и доказана.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява и не изразява становище.
Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът е приел за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните факти
и обстоятелства, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, а именно: че на 22.03.2023 г. от
ответника е публикувана статия със заглавие: „Н. Т. от ДБ скача на * в опит да спаси хотел
*“ в медия „* новини“ от електронен адрес:
https://varnanovini.bg/2023/03/22/nikolaj-tanchevot-db-skacha-na -gabata-v-o/, както и нейното
съдържание.
Страните не спорят също така, че съдържанието на процесната статия е достъпно на
електронен адрес: https://varnanovini.bg/2023/03/22/nikolaj-tanchevot-db-skacha-na -gabata-v-o/,
че същият е притежание на ответното дружество, включително през периода, през който е
съхранявано съдържанието на публикацията.
От представената на хартиен носител публикация, поместена в интернет изданието /л.
3/, се установяват датата и часа на публикацията.
Спорният в производството въпрос е налице ли са елементите от фактическия състав
на иска по чл. 49 ЗЗД, ангажиращ отговорността на ответника.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата е обективна, има
обезпечително - гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия.
Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: противоправно действие или
бездействие от страна на лице, на което е възложено извършването на работа и причиняване
на вреди при или по повод изпълнение на възложената работа. Вината на лицето -
изпълнител на възложената работа се предполага.
2
С разпоредбите на чл. 39 - 41 от Конституцията на Република България се уреждат
права и свободи на гражданите като основни човешки права, произтичащи от върховния
принцип за достойнство на личността. Всяко едно от тях е конституционно гарантирано,
ползва се с еднаква тежест спрямо останалите и подлежи на защита. Възможната колизия на
прокламирани права - между свободата на словото, от една страна, и засягане, чрез
упражняването й, на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл.
39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 КРБ. В посочените разпоредби е предвидено, че свободата на словото
не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които се засягат други конституционно
защитени ценности, каквито са правата и доброто име на гражданите и когато свободата на
мнение бива използвана, за да се засегнат лични граждански и човешки права. Поради това,
когато в публикациите си журналистите накърняват честта, достойнството, доброто име,
репутацията на определени лица, особено, когато това са и публично известни личности, е
необходимо журналистите да действат добросъвестно и в съответствие с журналистическата
етика, за да осигурят достоверна информация (в този смисъл са и решенията на Европейския
съд по правата на човека по делата Румяна И. срещу България - дело 36207/03 и решението
по делото Педерсен и Баадсгаард срещу Дания - дело 49017/99 и посочената в тях практика
на Съда).
Издателят на печатна или електронна медия отговаря като „възложител на работата" по
смисъла на чл. 49 ЗЗД за съдържанието на публикувани без редакторска намеса чужди
изявления, чието написване и изпращане не е възложено от издателя и издателят и авторът
не са обвързани с трудово или гражданско правоотношение /в този смисъл Решение №
581/30.09.2010 г. по гр.д. № 1019/2009 г. на ВКС, III г.о./. Издателят, какъвто несъмнено е
ответникът, чрез своите длъжностни лица определя характера и съдържанието на
публикуваните материали и носи отговорност, на основание чл. 49 ЗЗД в качеството на
възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни материали /Решение
№ 404/13.07.2010 г. по гр.д. № 907/2009 г. на ВКС, III г.о./.
Въпреки указаната на ищеца, по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, доказателствена тежест с
постановеното по реда на чл. 140 ГПК Определение № 1307/31.01.2024 г., същият не доказа
в производството елементите от фактическия състав на иска по чл. 49 ЗЗД, ангажиращ
отговорността на ответника, а именно: противоправно деяние на ответника, от което като
пряка е непосредствена последица да са настъпили твърдяните неимуществени вреди в
правната сфера на ищеца.
Представени като доказателства по делото от страна на ищеца са единствено извадка
на хартиен носител от процесната статия, както и статия и грамоти на ищеца, установяващи
твърденията му, че същият е общественик и активист за природата.
От друга страна, за доказване вида и размера на твърдените неимуществени вреди от
публикуване на процесната статия и във връзка с изричните указания на съда, че
доказателства за същите не се сочат, ищецът е представил Медицинско направление от
08.05.2024 г., ведно с фискален бон към него, издадено от специалист Психиатър. По повод
на последното ищецът изрично заяви в открито съдебно заседание, че удостовереното в този
документ представлява първото му и единствено посещение при психиатър, както и че в
случай на уважаване на исковата претенция, нямало да има необходимост от последващи
посещения при такъв специалист.
Настоящият съдебен състав намира за недоказани от страна на ищеца вида и размера на
твърдените неимуществени вреди, като единственото ангажирано в тази насока писмено
доказателство – медицинско направление е от дата, непосредствено преди насроченото по
делото открито съдебно заседание, в същото изрично е посочено, че е издадено, за да
послужи пред съда, и удостоверява консулт с психолог, въз основа на заявени от ищеца
негови емоции и възприятия. Посоченото медицинско удостоверение не съдържа
констатации на специалиста, от които да бъде направен категоричен извод, че ищецът е
3
търпял в някакъв период от време негативни изживявания, чувство на накърнено добро име,
на безпокойство и стрес, които да са били пряка е непосредствена последица от публикуване
на процесната статия. Последното се опровергава и от отдалечеността във времето от
публикуването – 22.03.2023 г. до датата на първото и единствено установено по делото
посещение при психиатър – на 08.05.2024 г.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира предявеният иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 17, ал. 2, вр. чл. 10, т. 4 ЗРТ за
недоказан, поради което същият следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на спора, право на разноски за производството има ответникът, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Доколкото обаче такива не са сторени и претендирани, то не
следва и да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. * Т., ЕГН **********, с адрес: град *, срещу *, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: село *, Община *, Област *, ул. „*, иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 17, ал. 2, вр. чл. 10, т. 4 ЗРТ за сваляне
на статията със заглавие: „Н. Т. от ДБ скача на * в опит да спаси хотел *“ в медия „*
новини“ от електронен адрес: https://varnanovini.bg/2023/03/22/nikolaj-tanchevot-db-skacha-na
-gabata-v-o/ и задължаване на ответника да се извини публично на ищеца, поради
съдържащи се в статията клеветнически твърдения и обиди, които са причинили на ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания, чувство за накърнено добро
име, на безспокойство и стрес.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
4