Определение по дело №396/2016 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 553
Дата: 30 юни 2016 г. (в сила от 2 септември 2016 г.)
Съдия: Милена Дечева
Дело: 20165600500396
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2016 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 553

 

Хасковският окръжен  съд, граждански състав, в закрито съдебно заседание на тридесети  юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЙОНКО ГЕОРГИЕВ

                                                                                  ТОДОР ХАДЖИЕВ                                           

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  в. гр. д. № 396 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „Юробанк България” АД против Постановление от 07.04.2016 г. по изп. д. № 20128740400392 на ЧСИ № 874 – Самуил Пеев, с което е отказал да върне оригинала на изпълнителен лист, приложен по делото.  

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното изпълнително действие, което да се отмени и да се уважи направеното за връщане оригинала на изпълнителния лист.

Постъпил е отговор от „Българска банка за развитие” АД, с който оспорва жалбата с доводи за недопустимост и неоснователност.    

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Изп. д. № 20128740400392 на ЧСИ № 874 – Самуил Пеев е образувано по молба на  „Юробанк и Еф Джи България”АД -понастоящем „Юробанк България” АД против  ЕТ”Т.Д.-Енджел фейс”-гр.Димитровград,представлявано от Т.Д.С.-в качеството на физическо лице-търговец, С.Б.М. и Г.И.Е. въз основа на изпълнителен лист от 20.12.2011 г. по ч. гр. д. № 2162/ 2011 г. на РС – Димитровград за сумата от 26 330,22 лв. – главница, 4 647,39 лв. – договорна лихва за периода 21.06.2010 г. до 14.12.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението 16.12.2011г. до окончателното изплащане на сумата,както и сумите 619,55лв.-разноски по делото представляващи платена ДТ и 911,73лв.-адвокатско възнаграждение.

Не е спорно по делото, че в изпълнение на Гаранционно споразумение №РД 04/12 от 04.02.2019г. за дълга на  ЕТ”Т.Д.-Енджел Фейс”-гр.Димитровград  „Българска банка за развитие”АД е изплатила на „Юробанк България” АД сумата от 26 330,22 лв.

На 22.12.2015 г. е постъпила молба от „Българска банка за развитие”АД, с която иска поради прекратяване на изпълнителното производство да й бъде предаден изпълнителния лист, въз основа на който същото е образувано.

С Молба от 06.04.2016 г. „Юробанк България” АД е отправила до съдебния изпълнител аналогично искане за връщане оригинала на изпълнителния лист, тъй като независимо от извършеното от „Българска банка за развитие”АД плащане вземането на банката не е изцяло погасено.

С Постановление от 07.04.2016 г. по изп. д. № 20128740400392 съдебният изпълнител е отказал да върне оригинала на изпълнителния лист поради това, че изпълнителното дело е суброгирана като взискател „Българска банка за развитие”АД. 

 При тези данни по делото съдът намира жалбата на „Юробанк България” АД против постановлението от 07.04.2016 г. за процесуално недопустима. Действията на съдебния изпълнител, които взискателят може да обжалва, са изрично и изчерпателно посочени в чл. 435, ал. 1 ГПК и това са отказът да се извърши искано изпълнително действие, спирането и прекратяването на принудителното изпълнение. Извън посочените действия взискателят няма право на жалба. Отказът на съдебния изпълнител да върне оригинала на изпълнителния лист не представлява изпълнително действие, подлежащо на съдебен контрол по чл. 435, ал.1 ГПК. Връщането на оригинала на изпълнителния лист при прекратяване на изпълнителното производството при условията на чл. 433 ГПК представлява административно - техническо действие, по отношение на което съдебният контрол за законосъобразност е недопустим. В случай, че от посоченото бездействие на съдебният изпълнител взискателят е претърпял вреди, той може да ангажира имуществената му отговорност на основание чл. 441 ГПК.

Без да представляват задължителни указания как следва да се реши спорът на кого от двамата взискатели: първоначалния „Юробанк България” АД или допълнително конституирания „Българска банка за развитие”АД - следва да се върне оригинала на изпълнителния лист, настоящият съдебен състав намира следното:

Лицата, които са активно или пасивнолегитимирани да участват в изпълнителния процес, са посочени в изпълнителния лист. Разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК урежда изключенията, при които като взискател може да участва лице, което не фигурира като кредитор в изпълнителния лист: наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Нормата на чл. 429 ГПК е процесуална, тъй като не урежда материални права, а посочва условията и лицата, които могат да се ползват от издадения в полза на друго лице изпълнителен лист. Третите лица, които са встъпили в правата на кредитора срещу длъжника, извън поръчителя и солидарният длъжник, не могат да се ползват от издадения в полза на кредитора изпълнителен лист. Встъпването в правата на кредитора е материалноправна последица на изпълнението на чуждо задължение, но това автоматично не води до възможността на суброгиралото се в правата на кредитора трето лице да се ползва от издадения в негова полза изпълнителен лист. Суброгацията е възможна само при наличие на правен интерес от плащането, наличието на който може да бъде оспорен от длъжника. Поради това, за да започне изпълнение срещу длъжника, третото лице следва да се снабди със самостоятелен изпълнителен титул срещу него. Ако се приеме, че суброгиралото се трето лице автоматично замества взискателя в изпълнителния процес за размера на платения дълг, в този случай длъжникът не би могъл да оспори вземането на третото лице – факта на плащането или правния му интерес да плати. Суброгацията на третото лице по чл. 74 ЗЗД не може да се приравни на суброгацията на поръчителя и солидарният длъжник по чл. 127, ал. 2 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗД, тъй като възможността им да искат плащане на дълга от длъжника следва от закона и не е обусловена от изискването за наличие на правен интерес. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че легитимиран взискател по делото е „Юробанк България” АД, на който би следвало да се върне оригинала на издадения против длъжниците Т.Д.С.,действаща като ЕТ”Т.Д.-Енджел Фейс” ,С.Б.М. и Г.И.Е. изпълнителен лист. 

 Предвид изложените по – горе съображения настоящата инстанция намира жалбата на „Юробанк България” АД против отказа на съдебния изпълнител да върне оригинала на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп. д. № 20128740400392 на ЧСИ № 874 – Самуил Пеев, за процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба вх. № 4537/ 20.04.2016 г. по описа на ЧСИ С.Пеев, с рег. №6152/20.06.2016г. по описа на ОС-Хасково на „Юробанк България” АД против Постановление от 07.04.2016 г. по изп. д. № 20128740400392 на ЧСИ № 874 – Самуил Пеев и ПРЕКРАТЯВА производството по в гр. д. № 396/ 2016 г. по описа на Окръжен съд – Хасково. 

Определението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

 

 

                                                                                  Председател:

 

 

                                                                                         Членове: 1.

 

 

                                                                                                             2.