Решение по дело №465/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на О. Т. Б. от [населено място] срещу Решение № 188/ 11.09.2024 г., постановено по а.н.д. № 518/ 2024 г. на РС-Кърджали.

Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, като постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в оспореното решение съдът е приложил неправилно материалния закон, като не се е съобразил със смисъла и значението на задължителните указания, дадени с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд. Със същото изрично е указано, че за неуредени въпроси в ЗАНН, се препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

В касационната жалба се твърди, че тъй като за действието по връчване на електронните фишове в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, то следва субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на електронния фиш тече обикновена давност в размер на 3 години.

Изложени са съображения, че в случая не може да намери приложение двугодишния срок по чл. 82 от ЗАНН, доколкото приложението му би довело до смесване между двата основни вида давност - преследвателна и изпълнителна. Както бе посочено по-горе преследвателната давност тече от извършване на нарушението до реализиране на отговорността на дееца с влязъл в сила акт. Изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. Тоест, за да е приложим срока по чл. 82 от ЗАНН, електронният фиш следва да е влязъл в сила. Предпоставка за влизане в сила на електронния фиш е надлежното му връчване. Преди връчването и съответно влизане в сила не тече изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН, а общата преследвателна давност по НК.

Именно в този смисъл са и дадените указания в посоченото тълкувателно постановление на ВКС и ВАС.

В жалбата се посочва, че в противен случай би се стигнало до това извършителят на административно нарушение да бъде поставян в по-неблагоприятно положение от извършителя на престъпление. Ако в производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания по предвидения специален ред - с електронен фиш, се изключи въобще приложението на института на общата преследвателна давност по НК, ще се допусне възможността административните нарушения да се установяват и санкционират след изтичане на неопределен период във времето, с което на практика ще се допусне трайна несигурност в правния мир. Това от своя страна ще доведе като краен резултат до неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквото е престъплението.

В подкрепа на изложения довод е цитирана съдебна практика на административни съдилища.

В случая - електронният фиш е издаден на 09.06.2021 г., когато обикновената давността последно е била прекъсната и е започнал да тече нов 3-годишен давностен срок. Следващото действие на наказващия орган, предприето във връзка с осъществяване на отговорността е било връчването на електронния фиш, което е станало на 12.06.2024 г. - т.е. след повече от три години (след три години и три дни). Следователно към датата на връчване на електронния фиш е бил изтекъл срок, надвишаващ 3-годишния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Поради това, считам че е изтекла обикновената погасителна давност и се е погасила административнонаказателната отговорност за конкретното деяние.

Като следващо основание за неправилност на оспореното решение се посочва, че РС-Кърджали не е взел предвид довода в жалбата, че в случая административнонаказателното производство е следвало да се проведе по общия ред - със съставяне на АУАН и издаване на НП, а не с прилагане на специалния ред - издаване на Електронен фиш. Твърди се, че в разглеждания случай скоростта е измерена и деянието е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. Използването на такъв вид /мобилно/ автоматизирано техническо средство изключва отсъствието на контролните органи на мястото, където се извършва и установява нарушението. зависи от оператора на системата, т.е. човешката намеса не е изключена.

Смисълът на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вложен от законодателя, е да се ограничи субективният фактор при установяване на нарушението. При мобилните АТСС, които работят в присъствието и с активното участие на полицейски служител, не съществуват гаранции за това.

Следващо основание за неправилност на съдебното решение, съгласно изложеното в касационната жалба, е липсата на мотиви на съда и по изложените аргументи, че не са спазени условията и редът за използване на АТСС.

В касационната жалба са изложени подробни аргументи за неправилност на решението и в частта за присъденото юрисконсултско възнаграждение.

Искането е да се отмени оспореното решение изцяло. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът – ОДМВР-Кърджали, в становище на упълномощен от директора юрисконсулт, претендира неоснователност на касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ОП – Кърджали дава заключение за основателност на касационната жалба поради изтекла давност.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 518/2024 г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение РС – Кърджали е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***, на ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лв. на О. Т. Б., [ЕГН], от [населено място], [улица], [адрес] за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 22.04.2021 г. в *** ч. в [населено място], [община], [област] и е присъдил юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР-Кърджали.

РС – Кърджали е приел, че нарушението е безспорно доказано. Изложил е мотиви, че в хода на административнонаказателното производство да са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания акт. Нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г., в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно одобреното приложение. При съставяне на фиша са спазени изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, посочени са: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Пълно описано е и самото нарушение и мястото на извършването му. Неоснователен е довода на жалбоподателя за неспазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред /включително срокове/ за издаване на АУАН и наказателно постановление, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Приел е, че текста на чл. 34 от ЗАНН не следва да се прилага по аналогия при липса на изрична разпоредба.

В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Според чл.189, ал.10 от ЗДвП влизат в сила електронни фишове, които не подлежат на обжалване, не са обжалвани в срок или са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда. Следователно към датата на връчване на процесния ЕФ, а именно 12.06.2024г. същият не е влезнал в сила, поради което и не следва да се прилагат разпоредбите за погасителна давност за изпълнение.

АС – Кърджали, в настоящия касационен състав, приема, че решението е правилно.

При правилно установена фактическа обстановка РС – Кърджали е достигнал до правилен избор за законосъобразност на оспорения пред него ЕФ.

в глава IX от НК "Погасяване на наказателното преследване и на наложено наказание", чл. 79, ал. 1, т. 2 предвижда, че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла предвидената от закона давност. Съобразно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години в случаите извън хипотезите по т. т. 1, 2, 3 и 4 на същия текст. В конкретния случай административнонаказателно производство е образувано. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК е предвидила обаче абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е било образувано производство, отговорността се погасява. В цитираната разпоредба е посочено, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора тригодишния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, а именно – четири години и половина. Съгласно правилата за изчисляване на срокове, разписани в чл. 183 от НПК, в случая абсолютната погасителна давност започва да тече от 22.04.2021 г. (датата на извършване на нарушението) и изтича на 22.10.2025 г.

Като е достигнал до този извод РС – Кърджали е постановил правилно решение, което е валидно и допустимо и следва да се остави в сила.

При този изход на делото предвид своевременно направеното, в отговора на касационната жалба и съдебно заседание, искане за присъждане на разноски, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, касационният жалбоподател следва да бъде осъден за заплати в полза на ОДМВР-Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По отношение на искането в касационната жалба за отмяна на процесното решение в частта за разноските, съдът намира, че то по съществото е такова по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, по което следва да се произнесе съда, постановил оспорения акт. Ето защо в тази част делото следва да бъде върнато на районния съд за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК.

Ето защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд

 

 

Р Е Ш И :

 

Оставя в сила Решение № 188/ 11.09.2024 г., постановено по а.н.д. № 518/ 2024 г. на РС-Кърджали.

Осъжда О. Т. Б. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], [адрес], да заплати в полза на ОДМВР-Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Връща делото на РС-Кърджали за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК по искането за изменение на решението в частта за разноските.

Решението е окончателно.