О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 205
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 07.07.2020 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито
заседание от 30.06.2020
г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ ч. т. дело № 297 описа на ПАС за 2020 г., установи следното:
Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.
Същото
е започнало по повод частна жалба изходяща от „П.Ф.Б.“ ООД, ЕИК *********, гр. С. против постановеното по
т. дело № 679/2019 г. по описа на П. окръжен, определение № 759 от 23.03.2020
г., с което е оставено без
уважение направеното от „П.Ф.“ ЕООД, ЕИК ********* и „П.Ф.Б.“ ООД, ЕИК *********
възражение за неподведомственост на спора предмет на т. дело № 679/2019 г. пред съда и изпращането му на А.С.при
С.А.Б.в гр.С. по компетентност.
В жалбата са изложени съображения
за незаконосъобразност на определението, иска се неговата отмяна и постановяване
на друго, с което да се приеме че съдът не е компетентен да разглежда делото, а
производството по същото да се прекрати..
Становище по жалбата е изразено от „С.“ ООД, ЕИК *********,
с. Ц., общ. С., обл. П., който намира жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна с акта
предмет на обжалване и данните по делото намери за установено следното:
На 05.08.2019 г. в ПОС е постъпила изходяща от „С.“ ООД, ЕИК *********, с. Ц. искова молба против „П.Ф.“
ЕООД, *** и „П.Ф.Б.“ ООД, ЕИК *********, гр. С..
Със същата „С.“ ООД в качеството си на кредитор на „П.Ф.“ ЕООД, *** на основание чл. 134 от ЗЗД е упражнил имуществените права на
своя длъжник „П.Ф.“ ЕООД и е предявил иск за осъждането
на „П.Ф.Б.“ ООД, ЕИК *********, гр. С. да заплати на „П.Ф.“ ЕООД следните суми:
- 202 680 лв. представляващи цена на стоки предмет на доставка
удостоверена с фактура № *** от 29.09.2015 г.,
-- 61 786, 53 лв. обезщетение за забавено плащане на тази сума за периода
30.09.2015 г.-30.09.2018 г.,
- 4 419, 82 лв. представляващи цена на стоки предмет на доставка
удостоверена с фактура № *** от 30.09.2015 г.,
--1256, 06 лв. обезщетение за забавено плащане на тази сума за периода -1.10.2015
г.- 01.10.2018 г. и
- 138 102, 72 лв. представляващи цена на стоки предмет на доставка
удостоверена с фактура № *** от 14.12.2015 г.,
--42095,05 лв. обезщетение за забавено плащане на тази сума за периода 15.12.2015
г.-15.12.2018 г.
В исковата молба е направено подробно изложение на факти даващи основание
да се направи извод, че „С.“ ООД е кредитор на „П.Ф.“ ЕООД, ***, а и на такива водещи до извод за бездействия даващи
основание да се се приеме, че е заплашено удовлетворяването на кредитора.
Изложени са и доводи за наличие
на нереализирани вземания на „П.Ф.“
ЕООД, *** към „П.Ф.Б.“ ООД, ЕИК *********, гр. С. по договори за доставка
удостоверени в три на брой фактури и респективно такива по 86 от ЗЗД.
В отговора на исковата молба даден
от „П.Ф.Б.“ ООД, ЕИК *********, гр. С. са направени възражения
за неподведомственост на спора, с който „С.“ ООД е сезирал ПОС
поради наличие на арбитражна клауза във връзка със същия постигната между „П.Ф.“ ЕООД, *** и „П.Ф.Б.“ ООД, ЕИК *********, гр. С..
Подобно становище е изразено и от
„П.Ф.“ ЕООД, ***, което дружество е третирано от
ПОС като ОТВЕТНИК, а не като лице, чието право е предявено от процесуалния
субституент „С.“ ООД.
По повод на тези възражения ПОС в определението предмет на обжалване е
приел, че между „П.Ф.“ ЕООД и
„П.Ф.Б.“ ООД има
постигната уговорка за
решаване на спора във връзка със споразумение
от 05.08.2015 г. и анексите към него от А.С.при С.А.Б.в гр.С.. Прието е обаче, че тя не обвързва ищеца, тъй като той не е
страна по споразумението,
а за за изхода на делото значение имали
и отношенията между ищеца „С.“ ООД и ответника
„П.Ф.“ ЕООД,
т.е. арбитражната уговорка му е непротивопоставима.
Недоволен от определението е
останал ответникът по спора „П.Ф.Б.“ ООД и е подало жалбата станала причина за започване
на настоящето производство.
В нея се преповтарят направените
и в отговора възражения за наличие на споразумение между „П.Ф.“
ЕООД и „П.Ф.Б.“ ООД, че спорът във връзка с доставките/продажбите/ на
стоки удостоверени с трите процесни фактури
следва да се реши от А.С.при
С.А.Б.в гр.С..
Посочено е също, че в случаите на чл. 134 от ЗЗД едно лице кредитор упражнява
имуществените права на своя бездействащ длъжник с оглед на факта, че
бездействието на длъжника може да затрудни удовлетворяването на кредитора. Посочено
е, че в тези случаи лицето предявяващо иска действа като процесуален
субституент. Той претендира осъждането на едно трето лице да изпълни задължение
не към него, а към бездействащия длъжник. По тази причина, субституентът, а и съда следва да се съобразят
с евентуални уговорки на страните по съответния имуществен спор досежно възможността
той да бъде решен от арбитражен съд.
Жалбата е неоснователна.
В чл. 14
от ГПК е казано, че на съдилищата са подведомствени всички граждански дела,
както и че съдът сам решава дали заведеното дело подлежи на разглеждане от
него.
В чл. 19 на ГПК е предвидено, че страните по имуществен спор могат да уговорят той да
бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или
владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или
е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
В чл. 7, ал.1 от ЗМТА е казано,
че арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да
реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между
тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение.
С арбитражното споразумение
страните по същото възлагат на АРБИТРАЖ разрешаването на споровете, които могат
да възникнат между тях във връзка с определено договорно правоотношение. То има
характер на процесуален договор. С него обаче не се дерогира спомената в чл. 14
на ГПК подведомственост на държавните съдилища по всички граждански дела, нито
се погасява правото на иск пред съответния съд. То обаче е предпоставка за
допустимостта на същия.
В тази връзка следва да се посочи, че законодателят в чл. 8, ал.1 от ЗМТА е
приел, че съдът,
пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен
да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на
исковата молба.
От изложеното до тук за ПАС
следва извод, че предмет на арбитражното споразумение са правата на страните по
същото да възбудят чрез иск пред съответния съд производство за разрешаване на
даден гражданскоправен спор със сила на присъдено нещо.
В случая вино от изложеното по- горе настоящето производството пред съда е
започнало с оглед упражнено от едно трето на материално правния спор лице право
да предяви иск за защита на чужди материални права. По тази причина той е
предявил осъдителна претенция не в своя полза, а в полза на лицето, чийто
материални права защитава. Това процесулано право на иск на трето лице е
самостоятелно и е възниква в патримониума му на основание разпоредбата на чл.
134 от ЗЗД с оглед бездействието на носителя на защитаваното материално право.
С него се цели не само защита на същото, но и създаване възможност за удовлетворяване
правата на самия субституент с оглед бездействието на неговия длъжник.
Това съобразено с факта, че
субституента не е страна по арбитражното споразумение води до извод, че по
отношение на породеното му на основание чл. 134 от ЗЗД процесуално право да
предяви иск за защита материалните права на бездействащия си длъжник не може да
се говори за наличие на отрицателна предпоставка за упражняването му, т.е.
такава правеща исковата претенция недопустима.
Това от своя страна води до извод, че възражението за недопустимост на
исковата претенция поради наличие на арбитражно споразумение е неоснователно и
следва да се остави без уважение.
Такъв е и крайният извод на ПОС, което налага определението му да се
потвърди.
Ето защо съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело №
679/2019 г. по описа на П. окръжен, определение № 759 от 23.03.2020 г., с което
е оставено без уважение
направеното от „П.Ф.“ ЕООД, ЕИК ********* и „П.Ф.Б.“ ООД, ЕИК *********
възражение за неподведомственост на спора предмет на т. дело № 679/2019 г. пред съда и изпращането му на А.С.при С.А.Б.в гр.С. по
компетентност.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.