Решение по дело №1487/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност.

Образувано е по жалба от „С.х. “ ООД – гр. Варна, ЕИК ***, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 107-ФК/08.06.2023 г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите, с която на дружеството на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – пекарна в гр. ***“ *** - и забрана на достъпа до него за срок от 7 (седем) дни.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и неправилна. По-конкретно жалбоподателят посочва, че заповедта е необоснована и издадена в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Счита, че липсват мотиви за определяне на продължителността на мярката, при което органът действа при оперативна самостоятелност, но е длъжен да изложи мотиви, за да може да се прецени дали правомощието му е упражнено в съответствие с целта на закона. Посочва, че използваните изрази са шаблонни и неаргументирани, което нарушава правото на защита на дружеството, че целта на мярката противоречи на целите на законодателя. Твърди още, че не са посочени факти относно обективната и субективната съставомерност на нарушението, за което е наложена принудителната мярка, не са събрани доказателства, което представлява съществено процесуално нарушение. Предвид установената разлика в касовата наличност, равна на стойността на покупката, за която не е издаден касов бон, посочва, че тежестта на нарушението и евентуалните последици от него са незначителни, което не оправдава налагането на мярката. Изтъква, че за твърдяното нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. не е съставен акт за установяване на административно нарушение, а за нарушение по чл. 25, ал. 1 от същата наредба, за което обаче не е издадено наказателно постановление към датата на издаване на обжалваната заповед и дружеството е лишено от правото си по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Ако съдът приеме, че заповедта е мотивирана, моли заповедта да бъде отменена поради нарушение на принципа на пропорционалност, като сочи, че видът на обекта предполага допълнителни щети от разваляне на продукцията. Моли за отмяна на заповедта и за присъждане на направените от дружеството разноски.

Ответникът в производството, Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че жалбоподателят не оспорва извършеното нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и то е установено по безспорен начин, което е обосновало налагането на мярката. Посочва, че за нарушението е съставен акт за установяване на административно нарушение и впоследствие е издадено наказателно постановление от 11.07.2023 г. за налагане на имуществена санкция по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Намира, че при тези обстоятелства са налице предпоставките за налагане на принудителна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и органът е бил длъжен да наложи такава с цел предотвратяване на укриването на приходи и отклонение от данъчно облагане. Отхвърля доводите на жалбоподателя за липса на мотиви, тъй като наложеният срок бил близък до минималния. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на агенцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от обжалването, поради което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предмет на обжалване е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 93-ФК/05.05.2023 г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ № 107-ФК/08.06.2023 г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите, с която на дружеството на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – пекарна в гр. ***“ *** - и забрана на достъпа до него за срок от 7 (седем) дни.

От обстоятелствената част на обжалваната заповед се установява, че на 18.05.2023 г. в гр. Варна в обекта е извършена проверка, при която е направена контролна покупка на 1 бр. чабата на стойност 2,00 лева, платена в брой от орган по приходите, за която не е издадена фискална касова бележка от въведения в обекта ЕКАФП или от кочан. При проверката на касата са установени продажби за 0,00 лева и касова наличност 2 лева. Тези обстоятелства са квалифицирани като нарушение на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, което изпълнява състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, буква а) от ЗДДС.

При определяне на продължителността на мярката административният орган е изложил мотиви, че са били взети предвид тежестта на нарушението – неотчетена продажба за сумата 2 лева и разликата в касовата наличност по данни от касовия отчет и реално наличните суми – 2 лева. Изложени са и мотиви, че нарушението засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Изброени са нормативните задължения на търговците и е посочено, че ако не бъде приложена принудителна мярка съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, както и че за извършване на промяна в организацията на дейността на обекта е необходим определен срок.

В преписката са представени съставените във връзка със същата проверка акт за установяване на административно нарушение от 27.05.2023 г. за нарушение по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. В съдебното производство е представено Наказателно постановление № ***-F7***/11.07.2023 г., издадено въз основа на посочения акт за установяване на административно нарушение, както и постановление за прекратяване на изпълнението на ПАМ от 10.08.2023 г., издадено по молба от дружеството въз основа на доказателства за внасяне на наложената с наказателното постановление имуществена санкция.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, от лице с правен интерес – адресат на акта. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, заповедта следва да отговаря на изискванията на законосъобразност по кодекса – да е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и процедура, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Съдът намира, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган – и.д. по силата на Заповед № 375/05.06.2023 г. на Изпълнителния директор на НАП Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите, на когото съгласно Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП е възложено издаването на заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.

При служебния контрол не се установяват съществени нарушения на административно-производствените норми при издаване на акта. Обжалваният акт отговаря на изискванията за писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването си в достатъчно подробен вид, позволяващ съдебен контрол.

Правното основание за налагане на обжалваната принудителна административна мярка е чл. 186, ал. 1, т. 1 буква а) от ЗДДС, съгласно който запечатване на обект за срок до един месец се прилага на лице, което не издаде съответния документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС.

Съдът намира, че обжалваната принудителна мярка е немотивирана, наложена е при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на целта на закона.

При определяне на срока на мярката административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, като законът определя възможна продължителност на принудата до един месец, без да фиксира критериите, които административният орган трябва да приложи. Следователно индивидуализацията на срока на принудителната мярка е резултат от упражняване на оперативната самостоятелност на административния орган. При тази индивидуализация е необходимо да бъдат изложени достатъчно мотиви, които да позволят на съда да провери дали органът е упражнил тази предоставена му оперативна самостоятелност правилно, в обществена полза и в съответствие с целта на закона, за каквато проверка изрично го задължава чл. 146, т. 5 от АПК.

Във връзка с това, чл. 13 от АПК въвежда и принципите на последователност и предвидимост, които задължават административните органи своевременно да огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност, а чл. 6, ал. 2 от АПК – принципа на съразмерност, според който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, с която актът се издава.

Съответно мотивите във връзка с продължителността на срока следва да посочват конкретни обстоятелства, въз основа на които административният орган е направил извода, че мярката ще постигне целта на закона именно когато е наложена в съответния размер, както и съждения относно засегнатите от акта и неговото изпълнение права и законни интереси и съпоставка с целта, която следва да бъде постигната.

Съдът намира, че мотивите относно продължителността на наложената мярка са общи, противоречиви и без логична последователност с изводите на административния орган. На практика вместо мотиви за продължителността на срока са повторени предпоставките за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и част от критериите за допускане на предварително изпълнение по чл. 60, ал. 1 от АПК. Посочването на стойността на неотчетената продажба не е достатъчно, за да бъде обоснован конкретен извод относно продължителността на срока на запечатването поради липса на законоустановени или обявени от администрацията критерии, вътрешни правила или установена практика за определяне на срока въз основа на задължението на административния орган по чл. 13 от АПК за последователност и предвидимост при упражняване на своята оперативна самостоятелност. Няма оценка и анализ на фактите, които според органа са били „взети предвид“ при определяне на продължителността на мярката, те са само изброени.

При това положение съдът счита, че липсват конкретни мотиви относно необходимостта от административната принуда и специфичната нейна цел в случая. Сами по себе си, изложените мотиви относно продължителността на срока не представляват същински мотиви, а общи формални изявления относно нормативно установените задължения на данъчнозадължените лица. Същите мотиви могат да се отнасят за всеки търговец и всяка дейност, независимо от конкретните констатации, без от тях да следват ясни, установими и последователни изводи как точно е определен срокът на мярката. Това създава опасност от произвол при упражняване на оперативната самостоятелност на административния орган да определя срока на принудителните мерки, което, съчетано с липсата на всякакви реални мотиви за определянето му, препятства възможността на съда да извърши преценка относно съответствието на наложената мярка с целта на закона.

След издаване на обжалваната заповед, на 11.07.2023 г. е издадено наказателно постановление, с което на дружеството за установеното нарушение е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. Същата е внесена в кратък срок след налагането й – на 19.07.2023 г., без данни за обжалване на наказателното постановление, поради което следва да се приеме, че с налагането на санкцията и изтърпяването й е постигната целта за специална превенция, поставена в чл. 12 от ЗАНН. При това положение за същото нарушение са наложени както имуществена санкция, така и принудителна мярка „запечатване“, което изисква преценка на съответствието на тежестта на всички наложени санкции общо с тежестта на нарушението съобразно изводите на Съда на ЕС в решението му от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, ECLI:EU:C:2023:371. Според настоящия състав, едновременното налагане на имуществена санкция и запечатване в случая надхвърлят необходимото за постигане на целта на закона и са явно несъответни на тежестта на нарушението. Видно от доказателствата в преписката, сумата, за която не е издаден фискален касов бон, е 2 лева, като несъответствието между отчетения оборот в касата и реалната наличност съответства точно на платената сума 2 лева. Няма твърдения и доказателства за други нарушения, обосноваващи по-голяма степен на обществена опасност на деянието или на дееца. Предвид естеството на дейността – производство и продажба на тестени изделия в малък обект – е малко вероятно нанасянето на значителни вреди на бюджета не само от неотчитането на конкретната продажба, но и от дейността по принцип поради ниските стойности на продажбите поотделно и на оборота като цяло. Наложената и платена имуществена санкция е 250 пъти над стойността на продажбата и още многократно повече от евентуално дължимите данъци. Няма данни за конкретни организационни мерки, които дружеството да извърши по време на запечатването, с оглед правомерно извършване на дейността. Поради това налагането допълнително и на принудителна мярка запечатване, което предотвратява извършването на търговска дейност в обекта и реализирането на приходи от нея за период, който е определен при неясни критерии и е с неясна цел, е несъразмерно и ограничава правата на търговеца в степен, която надхвърля необходимото за постигане на фискална дисциплина. В случая запечатването не обслужва друга, ясно посочена в заповедта цел, освен ограничаване на правата на търговеца, като води и до пропуснати приходи за държавата от данъчни плащания. Така административната принуда засяга не само правата на данъчнозадълженото лице, но и интересите на фиска от извършване на регистрирани продажби, в резултат от които да бъдат генерирани данъчни приходи,

Ето защо, съдът намира, че при издаване на обжалваната заповед административният орган е действал в нарушение на принципа на съразмерност, и по-специално на правилото, закрепено в член 6, ал. 5 от АПК, съгласно което административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

Въз основа на всичко гореизложено, съдът приема, че заповедта е необоснована, издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност, поради което следва да бъде отменена.

При този изход от делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 450 лева (50 лева д.т. и 400 лева за адвокатско възнаграждение) съобразно направеното искане.

По гореизложените съображения и на основание чл. 172 от АПК, съдът

ОТМЕНЯ по жалба от „С.х. “ ООД – гр. Варна, ЕИК ***, Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 107-ФК/08.06.2023 г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите, с която на дружеството на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – пекарна в гр. ***“ *** - и забрана на достъпа до него за срок от 7 (седем) дни

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „С.х. “ ООД – гр. Варна, ЕИК ***, сумата 450 (Четиристотин и петдесет) лева, представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: