Номер 289617.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 17.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100502611 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3, пр. II от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********
срещу Определение № 8522 от 07.07.2020г. по ч.гр.д. № 16696/2019г. по описа на ВРС,
XXV-ти състав, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение
молбата на частния жалбоподател за допълване на Разпореждане № 8438/26.02.2020г. по
същото дело посредством присъждане на разноски, реализирани под формата на платено
възнаграждение на адвокат за депозиран писмен отговор за процесуално представителство
по ч.гр.д. № 129/2020г. по описа на ВОС.
В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
определението. Изложени са доводи за дължимост на разноски в конкретната хипотеза.
Разноските в случая са извършени за процесуално представителство по ч.гр.д. № 129/2020г.
по описа на ВОС. С Определение от 18.02.2020г. по това дело, съставът на ВОС е обезсилил
Разпореждане на ВРС от 21.11.2019г. и е върнал делото на ВРС с указание за произнасяне по
направеното от длъжника възражение по реда на чл. 414а от ГПК. Преценил е, че разноски
не следва да бъдат присъждани доколкото спора не се разрешава по същество, а такива
следва да се присъдят при окончателното произнасяне на заповедния съд. В изпълнение на
дадените указания от въззивната инстанция, с Разпореждане от 26.02.2020г. ВРС е приел
възражението по чл. 414а от ГПК на „Енерго-Про Продажби“ АД. На 11.03.2020г.
жалбоподателят депозирал молба по чл. 248 от ГПК за допълване на разпореждането,
посредством присъждане на разноските, реализирани от страната по ч.гр.д. № 129/2020г. на
ВОС. С обжалваното определение, искането за допълване необосновано е оставено без
уважение. Моли поради това същото да се отмени и вместо него се постанови друго, с което
искането бъде уважено.
Отговор на жалбата не е депозиран в срока и по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК от
1
другата страна.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по
чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.
274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява
изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството пред ВРС е заповедно, образувано по повод заявление на „Агенция
за закрила на потребителите“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
на парично задължение на длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД. Въз основа на
Разпореждане от 17.10.2019г. на ВРС е издадена Заповед № 7936/17.10.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 19 лв. – главница и за сумата от 350
лв. – разноски.
Срещу заповедна е депозирано възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от
ГПК.
С Разпореждане от 21.11.2019г. е оставено без уважение искането на заявителя за
издаване на изпълнителен лист за разноски в размер на 325 лв. – адвокатско възнаграждение
по заповедта, на основание чл. 414а, ал. 2 вр. чл. 78, ал. 2 от ГПК.
С Определение от 18.02.2020г. постановено по ч.гр.д. № 129/2020г. по описа на ВОС,
последното разпореждане на ВРС е обезсилено, като делото е върнато на същия съд за
произнасяне по направените от длъжника възражения по чл. 414а от ГПК. В мотивите към
определение, ВОС приел, че доколкото в производството по частната жалба спорът между
страните не се разрешава по същество, то реализираните от страните и претендирани
разноски следва да бъдат съобразени от заповедния съд при окончателното му произнасяне.
В изпълнение на дадените указания, с Разпореждане от 26.02.2020г. ВРС приел
възражението на „Енерго-Про Продажби“ АД по чл. 414а от ГПК. Съобщението е връчено
на длъжника на 05.03.2020г.
На 11.03.2020г. „Енерго-Про Продажби“ АД депозирало молба с искане за допълване
на Разпореждането от 26.02.2020г. в частта му за разноските посредством присъждане в
негова полза на разноски – 240 лв., платено адвокатско възнаграждение за депозиран писмен
отговор по ч.гр.д. № 129/2020г. на ВОС.
В отговор на искането заявителят оспорил искането за допълване с доводи, че
длъжникът няма право на разноски за производството, развило се пред ВОС.
С Определение от 13.05.2020г. заповедният съд отложил произнасянето си по
искането за допълване по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК до влизане в сила на Разпореждане от
26.02.2020г. и след преценка основателността на искането на заявителя за издаване на ИЛ за
2
разноски в размер на 325 лв.
С Разпореждане от 07.07.2020г. съдът приел възражението на длъжника по чл. 414а,
ал. 2 от ГПК за основателно и оставил без уважение искането на заявителя за издаване на ИЛ
за разноски по издадената заповед по реда на чл. 410 от ГПК.
В същия ден и с обжалваното определение ВРС оставил искането на частния
жалбоподател по реда на чл. 248 от ГПК без уважение с аргумент, че право на разноски има
страната чието искане е било удовлетворено. Посочил е, че в случая частната жалба е била
подадена от „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, като насрещната страна няма
право на разноски. Тези изводи на ВРС са неправилни.
ВОС, за да се произнесе съобрази следното:
По общото правило на чл. 78, ал. 1 от ГПК, приложимо и в заповедното
производство, разноските следват изхода от делото, като се възлагат в тежест на загубилата
страна.
Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд,
насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на
безспорни вземания. Законът го урежда като самостоятелно, факултативно и предшестващо
исковото производство, като правният интерес от последното произтича от оспорване с
възражение на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното
производство.
С допълнението на ГПК /доп. – ДВ, бр. 86 от 2017г./ е създадена разпоредбата на чл.
414а от ГПК, уреждаща хипотези на възражение при изпълнение в срока за доброволно
изпълнение. Разпоредбата е продиктувана от необходимостта от уредба на отношенията при
плащане на длъжника след издаване на заповедта за изпълнение. Съгласно разпоредбата на
чл. 414а от ГПК длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в
срока по чл. 412, т. 8, може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение с твърдение,
че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат
доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя, който има
възможност да вземе становище по подаденото възражение по чл. 414а от ГПК. Уредена е и
възможност длъжникът да възрази, че не дължи разноски за производството, ако с
поведението си не е дал повод за предявяване на вземането. В правилото на чл. 414а, ал. 4 от
ГПК е предвидено, че ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва
изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските. Ако
становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото
становище.
Т.е. производството по чл. 414а от ГПК, макар и в опростен вид, има състезателен
характер, като неговият предмет е установяването на твърдяното от длъжника плащане – въз
3
основа на представените документи, съответно съдебни признания на факти в становището,
което заявителят взема по възражението на длъжника и представените по делото
доказателства. Израз е и на принципа на процесуална икономия, тъй като развитието на
исковия процес става безпредметно, ако страните не спорят, че е налице плащане.
Когато се приеме възражението по чл. 414а от ГПК, тогава заповедта за изпълнение
влиза в сила, тъй като заповедното производство е постигнало целта си – да провери дали
вземането е спорно, като заповедният съд следва да се произнесе и по искането за издаване
на изпълнителен лист /обективирано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение/,
като следва да го остави без уважение, поради липса на изпълняемо право, като в тази
хипотеза защитата на кредитора е по реда на частната жалба срещу разпореждането за
изпълнителния лист – арг. чл. 407, ал. 1 от ГПК. Или, производството по чл. 414а от ГПК
надхвърля както рамките, първоначалната цел и предмет на заповедното производство, така
и на производството по издаване на изпълнителен лист.
В конкретния случай в развилото се пред ВРС заповедно производство, срещу
издадената заповед по чл. 410 от ГПК, длъжникът депозирал възражения по чл. 414а, ал. 1 и
ал. 2 от ГПК в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК – за плащане и за недължимост на разноски,
които възражения като основателни са приети от ВРС с разпореждане от 26.02.2020г. и с
разпореждане от 07.07.2020г. /въпреки непрецизния диспозитив в последното/. Съобразно
вече изложеното, с приемане на възраженията по чл. 414а, ал. 1 и ал. 2 от ГПК от заповедния
съд, заповедното производство е постигнало целта си – при проверка дали вземането е
спорно е установено твърдяното от длъжника плащане, както и това, че с поведението си
същият не е дал повод за предявяване на вземането. Заповедта, заедно с приетите
възражения по чл. 414а, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съставляват окончателното произнасяне на
заповедния съд по смисъла на чл. 81 от ГПК. Доколкото при това произнасяне главното
искане на заявителя насочено да се снабди със съдебно изпълнително основание за
принудително събиране на оспореното му по реда на чл. 414а от ГПК вземане не е
удовлетворено, то изходът на делото е неблагоприятен именно за заявителя. Обратно,
същият е благоприятен за длъжника, доколкото неговите възражения /за плащане и за
недължимост на разноски/ са уважени в цялост.
С оглед на това, неправилен е изводът на ВРС в обжалваното определение, че
„Енерго-Про Продажби“ АД, като длъжник няма право на разноски, реализирани по ч.гр.д.
№ 129/2020г. на ВОС, доколкото изходът на частното производство е бил неблагоприятен за
него. В това производство, съставът на ВОС е констатирал недопустимост на обжалваното
разпореждане по искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист, поради това, че
произнасянето на заповедния съд по този въпрос е обусловено от произнасянето му първо по
възраженията на длъжника по чл. 414а от ГПК, по които съдът е пропуснал да се произнесе.
След обезсилване на разпореждането, делото е върнато с указания съдът първо да се
произнесе по възраженията на длъжника и едва след това – по искането на заявителя за
издаване на изпълнителния лист.
4
По изложените съображения, съставът на ВОС приема, че с оглед окончателното
произнасяне на заповедния съд, правоимащата по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК страна е
именно „Енерго-Про Продажби“ АД. Реализираните от тази страна разноски под формата на
платено адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. по ч.гр.д. № 129/2020г. на ВОС
следва да се възложат в тежест на заявителя. Молбата за допълване на разпореждането от
26.02.2020г. е основателна и следва да се уважи, а обжалваното определение като
постановено в нарушение на процесуалните правила уреждащи разпределението на
отговорността за разноски, следва да се отмени.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, жалбоподателят има
право на поискани и доказани разноски. Същите съгласно списък са в размер на 240 лв. –
платено адвокатско възнаграждение, отговорността за които следва да се възложи в тежест
на ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 8522 от 07.07.2020г. по ч.гр.д. № 16696/2019г. по описа на
ВРС, XXV-ти състав, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение
молбата на частния жалбоподател за допълване на Разпореждане № 8438/26.02.2020г. по
същото дело посредством присъждане на разноски, реализирани под формата на платено
възнаграждение на адвокат за депозиран писмен отговор за процесуално представителство
по ч.гр.д. № 129/2020г. по описа на ВОС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК Разпореждане № 8438/26.02.2020г.
по ч.гр.д. № 16696/2019г. по описа на ВРС, XXV-ти състав в частта му за разноските, в
следния смисъл: ОСЪЖДА Агенция за закрила на потребителите” ЕООД с ЕИК *********,
със седалище: гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК103533691
сумата от 240.00 /двеста и четиридесет/ лева, представляваща разноски под формата на
платено адвокатско възнаграждение, сторени от страната по ч.гр.д. № 129/2020г. по описа на
ВОС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Агенция за закрила на потребителите”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище: гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК103533691 сумата от 240.00 /двеста и четиридесет/ лева,
представляваща съдебни разноски за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6