МОТИВИ по нохд №465/2016 г.

Подсъдимият М.Т.Т. е роден на ***г***,  живее в същия град. Българин. Завършил е висше образование. Работи в завод за сладолед „Инком” гр.Айдовчина, Република Словения. Не е осъждан . ЕГН:**********.

Подсъдимият Т. е правоспособен водач, придобил категории за правоуправление на МПС - „В” и „М”. Притежава свидетелство за правоуправление на МПС, издадено на 12.12.2011г. Не са му налагани  административни наказания за допуснати нарушения на Закона за движение по пътищата.

 Обвинението на подсъдимия М.Т. е за престъпление по чл.343 , ал.4 , вр. с ал. 3, предл. 2,  б. „б”,предл.1 , във вр. с  ал. 1  във вр. с чл.342 ал.1, предл.3 от НК.

По искане на подсъдимия и неговия защитник - адвокат А.К. от АК гр. Плевен , съдебното производство по делото протече при условията на съкратено съдебно следствие , в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК , като М.Т. заяви , че признава изцяло фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт , а те са следните :

           На 24.12.2015г., пострадалият Г. И.В. заедно със своите приятели Г.Л.С., Ц.В.Ц. и Д. А. Д., всички от гр.Луковит, посетили гр.Плевен, като пазарували в търговската мрежа. Около 17.30 часа предприели пътуване от гр.Плевен в посока гр.Луковит.

Пътуването се извършвало при сухо време с неограничена видимост,  макар и през тъмната  част на денонощието, по републикански път І-3 (гр.Бяла – гр.Ботевград), с лек автомобил „БМВ”, модел 318И с рег.№ ОВ ****ВН, който управлявал пострадалият Г. В.. На предната дясна седалка до водача се возила Г.С., на задната седалка зад нея се намирал Ц.Ц., а Д.Д. се возил на задна лява седалка, зад водача. На правия пътен участък гр. Долни Дъбник – с. ****, В. управлявал автомобила си със скорост около 92 км/ч.

По същото време в направление от гр.София – към гр.Плевен предприел пътуване подсъдимият М.Т.. Той управлявал лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Крос поло” с рег.№ СА **** МР, собственост на неговата сестра М.Т.Т.. Подсъдимият Т. пътувал сам в колата. Когато достигнал отсечката от пътя между с.**** и гр.Долни Дъбник, той управлявал автомобила с около 100 км/ч.

Двете моторни превозни средства се приближавали едно към друго, като всяко от тях се движело в своята лента за движение. Двамата водачи управлявали своите автомобили с включени къси светлини. При предстоящото разминаване между тях, на пътен участък – прав и хоризонтален, без неравности, поради моментно разсейване подсъдимият Т. загубил контрол на управление върху своя автомобил и навлязъл рязко в платното за движение на лекия автомобил, управляван от пострадалия В.. Първоначалният контакт между двете моторни превозни средства се осъществил между техните предни леви челни части, на 1,20м. отстояние от средната разделителна линия, в платното за движение на автомобила управляван от пострадалия В.. В следствие на удара движението на двата автомобила се променило, като всеки от тях се завъртял около своя вертикален център. Лекият автомобил ВМW е изминал път след удара от 36м. в посока на движението си, като след удар в дърво в задната си част, преустановил това движение северно от пътното платно. Автомобила Фолксваген Поло, управляван от подсъдимия Т., изминал път от 33м. след удара, като преустановил своето движение обърнат на таван, южно от пътната настилка.

Преминаващите по пътя водачи на МПС спрели и оказали помощ на пострадалите, като ги извели от автомобилите и съобщили за пътно транспортното произшествие на телефона за спешни повиквания – 112.

От сблъсъка между двете моторни превозни средства и последвалите деформации в предната лява част на лек автомобил ВМW пострадалият Г. В. получил съчетана механична травма на глава, гръден кош и крайници и вследствие на тази несъвместима с живота травма - починал.

На возещите се в лекия автомобил ВМW са били причинени увреждания, както следва:  -  на  Ц.В.Ц. са били причинени две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на долна челюст в дясно и травматично избиване на първи горен десен зъб, довели до трайно затруднение на дъвченето и говоренето, а на Д.  А. Д. са били причинени 4 средни телесни повреди, изразяващи се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, със загуба на съзнание, счупване на първи шиен прешлен – довело до трайно затруднение на врата, счупване на лявата скула, горната челюст - довело до трайно затрудняване на храненето и говоренето и травматична локсация (изместване) на лявата тазобедрена става – довело до трайно затруднение движението на долен ляв крайник.

По делото е назначена съдебномедицинска експертиза, съгласно заключението на която смъртта на пострадалия Г. И.В. се дължи на остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност, резултат от съчетаната механична травма и усложнението й – вдишване на кръв.

В следствие на удари върху тялото от вътрешните части на автомобила, на пострадалия В. е причинена съчетана механична травма на главата, с открито счупване на долната челюст и счупване на черепната основа, кръвоизлив между меките мозъчни обвивки,  контузия на мозъчния ствол и травма на гръдния кош – изразяваща се в счупване на първо и второ дясно ребро, сътресение на гръдните органи. Съчетаната травма е засегнала и крайниците с открито счупване на левите раменна кост и подбедрица и счупване на лявата бедрена кост. От тази съчетана механична травма са настъпили усложнения, а именно вдишване на кръв и мозъчен и белодробен оток.

По отношение на пострадалите Д.Д. и Ц.Ц., назначената съдебно медицинска експертиза установила следното:

На Д.Д. е причинена съчетана травма, изразяваща се в разкъсно-контузни рани по лицето, счупване на лявата скулова кост и счупване на горната челюст, счупване на първи шиен прешлен, както и травматично локсация (изместване) в областта на лява тазобедрена става. Пострадалият е бил в безсъзнание при приемането му в спешния център.

На Ц.Ц. е причинена - закрито счупване на долната челюст в дясно и травматично избиване на първи горен десен зъб.

На местопроизшествието подсъдимият М.Т. е изпробван с техническо средство за алкохол, като пробата е дала отрицателен резултат.

По делото е назначена и изготвена съдебна автотехническа експертиза.

Съгласно заключението на тази експертиза, не са установени технически неизправности по моторните превозни средства „ВМW” с рег.№ ОВ **** ВН и „Фолксваген Крос Поло” с рег.№ СА **** МР, които да са довели до настъпването на пътно-транспортното произшествие. Вещото лица е категорично, че произшествието е настъпило при насрещно движение на автомобилите и навлизане на автомобил „Фолксваген Крос Поло” в лентата за насрещно движение, където се е намирал лекия автомобил „ВМW”. Технически правилни са били действията на водачите при управление на автомобилите на пътното платно в лентите си за движение и в границите на допустимата скорост за движение преди, самото ПТП. Подсъдимият Т. – водач на л.а. „Фолксваген Крос Поло”, е имал техническа възможност да предотврати произшествието, при контролиране движението на автомобила в границите на лентата си за движение.

          Назначена и извършена е съдебно-оценителна експертиза, съгласно заключението на която, стойността на причинените имуществени вреди на лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Крос Поло” с рег.№ СА **** МР, настъпили в  следствие на ПТП, са в размер на седем хиляди и триста лева.

Стойността на причинените имуществени вреди на лек автомобил, марка „BMW”, модел „318И,” с рег.№ ОВ **** ВН, настъпили вследствие на ПТП, са в размер на четири хиляди и четиридесет лева.

С деянието си подсъдимият М.Т. е нарушил следното правило за движение по пътищата:

- по  чл.20 ал.1 от ЗДвП – според който  „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”.

От обективна страна подсъдимият Т. е управлявал автомобила, като е боравел с лостовете и системите за привеждане в работен режим на превозното средство и се е движел при установена скорост от 100 км/ч, която безспорно е по-висока от максимално разрешената за този пътен участък – 90 км/ч, но това административно нарушение на режима на скоростта, не е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като единствено и само нарушението на чл.20 ал.1 от ЗДвП е причина за настъпилите последици. Тази разпоредба от  закона изисква от водача да следи непрекъснато пътната обстановка и да борави с уредите  за управление на превозното средство, по начин, осигуряващ правомерното му движение. Отсъствието на постоянно упражняван контрол върху автомобила е самостоятелно нарушение на правилата за движение.

При разследването е установено, че основната  причина за настъпване на пътното произшествие е загубата на контрол върху превозното средство от страна на подсъдимия  Т.. Тази загуба е следствие на моментно разсейване и умора, която е повлияла на реакциите на водача и стои в причинна връзка с настъпилото ПТП, т.е. налице е причинна връзка между нарушеното правило за движение и настъпилия съставомерен резултат - смъртта на пострадалия В..

Като на посочените време и място, при управление на МПС – лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Крос Поло,” с рег.№ СА **** МР, нарушил правилата за движение по пътищата, по чл.20 ал.1 от ЗДвП, според който „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” и  с деянието си по непредпазливост причинил смъртта на Г. И.В. *** и телесни повреди на повече от едно лице, а именно:

1. На Ц.В.Ц. *** – причинил две средни телесни повреди, както следва: счупване на долна челюст в дясно и травматично избиване на първи горен десен зъб, без който се затруднява трайно дъвченето и говоренето.

2. На Д. *** – причинил четири средни телесни повреди както следва:

- разстройство на здравето, временно опасно за живота със загуба на съзнанието;

- счупване на първи шиен прешлен, довел до  трайно затрудняване движението на врата;

- счупване на лявата скула и горната челюст, довело до трайно затрудняване на храненето и говоренето;

- травматична локсация (изместване) на лявата тазобедрена става, довело да трайно затруднение на движението на долен ляв крайник,

подсъдимият М.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по  чл.343 ал.4 вр. ал.3 предл.2, б.„б”, предл.1, вр. с ал.1, вр. чл.342 ал.1 предл.3 от НК.

           Изложената по – горе фактическа обстановка съдът прие за установена и доказана , при условията на чл.373 ал.3 от НПК , въз основа на направеното самопризнание от подсъдимия М.Т.. Това самопризнание съдът прие , че е подкрепено от  фактическите данни , съдържащи се в показанията на свидетелите , разпитани на досъдебното производство , от приложените по делото писмени доказателства ,  а така също и от заключенията на представените експертизи .

Съобразявайки изложената фактическа обстановка и заключенията на представените експертизи ,  съдът констатира , че е налице причинна връзка между извършеното от подсъдимия деяние , изразило се в посоченото нарушение на правилата за движение и настъпилия резултат , а именно – причиняване смъртта на Г. И.В., както и посочените по-горе средни телесни повреди на Ц.В.Ц. и на Д. А.Д..

 Като причина за извършване на престъплението съдът отчете пренебрежителното отношение на подсъдимия към необходимостта от стриктно спазване на правилата за движение , които следва да бъдат съблюдавани от всеки водач , при управление на МПС .

   Извършвайки описаното деяние подсъдимият М.Т. е действал при условията на несъзнавана непредпазливост ( небрежност ), тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен  и е могъл да ги предвиди , а именно , че разсейването от пътната обстановка и умората от продължителното пътуване, които са довели до загуба на  контрола върху автомобила, е било възможно да доведе до нарушение на правилото на чл. 20 ал.1 от ЗДвП,  в резултат на което да предизвика пътнотранспортно произшествие.

  При определяне на наказанието , което наложи на подсъдимия за извършеното престъпление , съдът обсъди и прие като смекчаващи обстоятелства проявената от М. Т. критичност към деянието , добрите му характеристични данни и липсата на предходни осъждания, както и  липсата на наложени наказания, за нарушения на правилата за движение, а като отегчаващо обстоятелство съдът отчете, че наред със смъртта на Г. В., в резултат на извършеното от подсъдимия деяние, са били причинени множество увреждания на Ц.Ц. и на Д.Д., съставляващи две средни телесни повреди за първия и четири телесни повреди за втория от тях.

От друга страна съдът не възприе тезата на защитата на подсъдимия Т., че като смекчаващо обстоятелство следва да бъде отчетено и това, че той, непосредствено преди възникване на пътнотранспортното произшествие, е бил заслепен от фаровете на насрещно движещ се автомобил, тъй като данни за такова заслепяване по делото се съдържат единствено в показанията на М. Т., разпитан в качеството на свидетел, но тези му показания не са доказателствено средство, по смисъла на НПК, поради което не бяха  взети предвид от съдебният състав, при  постановяване на присъдата.

           При превес на смекчаващите обстоятелства, които в случая по тежест и значение преобладават и на основание чл.343 ал.4 вр. ал.3 предл. 2, б.„б”, предл.1, вр. с ал.1, вр. чл.342 ал.1 предл.3  и чл. 54 от НК съдът осъди подсъдимия М.Т. на четири години лишаване от свобода. 

              На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът намали  така определеното наказание на подсъдимия М.Т., в размер на четири години лишаване от свобода,  с  една трета или му наложи   наказание в размер на две години и осем месеца лишаване от свобода.

           Съобразявайки изложените по – горе смекчаващи обстоятелства и данните за личността на подсъдимия, съдът прие, че за постигане целите на генералната превенция и най- вече за неговото поправяне и превъзпитание не се налага той да изтърпи така наложеното му наказание, поради което го отложи, на основание чл. 66, ал.1 от НК, за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

          По същите съображения съдът,  на основание чл.343г, във вр. с чл.37, ал.1 точка 7 от НК, лиши  подсъдимия М.Т.Т. от правото  да управлява МПС  за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

           По делото бе предявен граждански иск от И.В.В. и Н.Й.В., като наследници на починалия Г. И.В., срещу подсъдимия М.Т., за обезщетение на претърпените от престъплението, предмет на обвинението, имуществени вреди, в размер на четири хиляди и четиридесет лева.

          Съдът прие, че предявеният граждански иск е доказан по основание, съобразно приетата за установена фактическа обстановка, а и по размер – в съответствие със заключението на  представената по делото съдебно – оценителна експертиза.

           Поради изложеното и на основание  чл. 51 от ЗЗД съдът осъди  подсъдимия М.Т.Т. да заплати на гражданските ищци И.В.В. и Н.Й.В. сумата 4040 лева,  като обезщетение за претърпените от престъплението, предмет на обвинението, имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 24.12.2015 година до окончателното и изплащане.

           Съдът осъди подсъдимия М.Т.Т. да заплати в полза  на държавата – 4% държавна такса, върху уважения размер на гражданския иск – сумата 161,60 лева.

Вещественото доказателство  - лек автомобил „Фолксваген”, модел «Крос Поло» с рег.№ СА **** МР, оставен на съхранение  в Пътна полиция при ОД на МВР гр.Плевен, съдът постанови, след влизане на присъдата в сила, да бъде върнат на собственика му – М.Т.Т..

Вещественото доказателство  - лек автомобил „BMW”, модел «318 I» с рег.№ ОВ **** ВН,оставен на съхранение в Пътна полиция при ОД на МВР гр.Плевен, собственост на пострадалия Г. И.В., съдът постанови, след влизане на присъдата в сила, да бъде върнат на неговите наследници –  Н.Й.В. и И.В.В..

          На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди  подсъдимия М.Т.Т. да заплати    деловодни разноски   в размер на 1067.20 лева,  по сметка на ОД  на МВР-Плевен.

          В този смисъл съдът постанови присъдата си.

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :