№ 496
гр. София, 21.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 18 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Вера Чочкова
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Частно наказателно дело №
20231100200985 по описа за 2023 година
Днес,21.02.2023г.Вера Чочкова ,съдия-докладчик по нчд №985/23г. по описа на
СГС,Наказателна колегия,18 състав,като се запознах с постъпилите материали по реда на
чл.6 ал.1 от Закон за признаване,изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции/ЗПИКОНФС/,намирам ,че не са
налице законовите предпоставки за разглеждане на делото в открито съдебно заседание,тъй
като делото не е подсъдно на Софийски градски съд,поради следните съображения:
Делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд,с протоколно
определение на Окръжен съд-Стара Загора.В съдебния акт е отбелязано,че не е установено
местоживеенето или обичайното пребиваване на засегнатото лице,поради което
производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на СГС.
Видно от материалите по делото ,постъпило е решение от несъдебен орган на
Кралство Нидерландия за признаване на наложена финансова санкция на турския гражданин
Т. К.,роден **********г..В приложеното удостоверение е отбелязана адресна регистрация в
гр.Стара Загора,т.е. в съдебния район на Окръжен съд-гр.Стара Загора.Следователно,
компетентен съд по силата на чл.31 ал.1 от ЗПИКОНФС е Окръжен съд-Стара
Загора.Засегнатото лице е призовано за съдебно заседание пред компетентния съд,но
призовката е върната в цялост с отбелязване ,че лицето не е намерено на адреса и служба
„призовки“ не е потърсена,впоследствие за връчването й.Посоченото отбелязване е дело
основание на изпращащия делото съд да приеме ,че е налице хипотезата на чл. 31 ал.3 вр.
15 ал.5 от ЗПИКОНФС.
Считам,че изводите на изпращащия съд са неправилни,тъй като не почиват на вярна
и точна интерпретация на събраните данни за местоживеенето на лицето.Съдържанието на
върната призовка не налага заключението,че засегнатото лице не обитава посочения в
удостоверението адрес.Отбелязването „Не е намерено“ на конкретната дата,не е
1
равнозначно ,че лицето не живее там,първо, защото не са направени последващи опити за
връчване на съобщението на други дати, и второ ,защото не е събрана и информация от друг
източник/чрез РПУ по местоживеене,,чрез съседи или ОЗ Охрана/ ,че търсеното лице не
обитава адреса.В този смисъл ,формираните изводи за неустановено местоживеене на
засегнатото лице са най-малко преждевременни,поради което и прекратяването на
производството и изпращането на делото на СГС по подсъдност е неправилно.
На следващо място,в случай ,че се установи,че лицето вече не живее на посочения
адрес и няма друг такъв на територията на страната следва да намери приложение
разпоредбата на чл.30 ал.3 от ЗПИКОНФС,като законът следва де се приложи от
компетентния съд по последното местоживеене на лицето, а не делото да се изпраща по
подсъдност на СГС.
С оглед на гореизложеното,намирам че е налице спор за подсъдност,поради което
делото следва да бъде изпратено на ВКС за решаването му,поради което и на основание
чл.42 ал.2 вр.чл.44 ал.1 от НПК
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по нчд № 985/23г по описа на СГС,НК,18
състав.
ИЗПРАЩАМ делото на ВКС за решаване на спора за подсъдност.
Препис от разпореждането да се изпрати на несъдебния орган в Кралство
Нидерландия за сведение.
Съдия-докладчик:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2