Р      Е     Ш    Е    Н     И     Е

 

град София, 22.10.2020 година

      В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                           мл.с.: МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

 

при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №8073 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

      Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "Т.С." ЕАД срещу решение №40617 от 14.02.2019г., постановено по гр.д.№80790/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 157-ти състав, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените срещу М.И.А. искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 171.04 лв. – законна лихва за забава върху цената за топлинна енергия за периода 15.09.2015г. - 06.11.2017г. и за сумата 5.70 лв., лихва върху главницата за дялово разпределение за същия период. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че в раздел VII от Общите условия – Заплащане на топлинна енергия, чл.32, ал.1, е определен реда и срока, в който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,  като след изтичане на този срок купувачът изпада в забава досежно задължението за заплащане на главница и предявените исковете с правно основание  чл.86, ал.1 ЗЗД се явяват основателни и доказани. Предвид изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваната част и да постанови друго решение, с което да уважи изцяло предявените искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - М.И.А. не депозира писмен отговор и не взема становище относно постъпилата въззивна жалба.

Трето лице-помагач - „Т.с.” ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу М.И.А. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед заявения петитум на въззивната жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са отхвърлени предявените исковете с правно основание  чл.86, ал.1 ЗЗД. В останалата част като необжалваемо решението на СРС е влязло в сила.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

          Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав споделя изцяло  и препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените исковете с правно основание  чл.86, ал.1 ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. 

Спорният по делото въпрос с оглед наведените във въззивната жалба конкретни доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение, се свежда единствено до факта дали ответникът е изпаднал в забава по отношение на задълженията си за заплащане на цена на топлинна енергия.

Съгласно чл.32, ал.2 от Общите условия на топлофикационното дружество, в сила от 12.03.2014г., приложими към релевантния период, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период, определено на база на изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 от същите общи условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача, а изрично в чл.33, ал.4 е предвидено, че продавачът- доставчик на топлинна енергия начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2 на чл.33. Съгласно действащите от 2014г. и понастоящем общи условия на „Т.С.” ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на клиенти на гр.София, макар изискуемостта на месечно дължимите по чл.32, ал.1 от общите условия суми да настъпва в 30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията на интернет страницата на доставчика (в този смисъл е правилото на чл.33, ал.1 от общите условия от 2014г.), длъжникът изпада в забава единствено при неизпълнение на задълженията по общата фактура, относима към целия отчетен период, в случай че не погаси сумите по нея в 30-дневен срок от публикуването й на интернет страницата на продавача. Следователно за задълженията за потребена топлинна енергия за процесния период ответникът дължи обезщетение за забава само върху задължението по общата фактура.

В конкретния случай при съобразяване на процесния период, за който се претендира цената на доставена топлинна енергия - от м.05.2014г. - м.април 2015г., се налага извод, че по отношение на месечните задължения за заплащане цената на доставена топлинна енергия лихва за забава не се дължи. Такава е дължима единствено върху задълженията по общата фактура, касаеща целия отчетен период, но в случая по делото не са ангажирани доказателства тази обща фактура да е публикувана на интернет страницата на продавача, поради което това правнорелевантно обстоятелство следва да бъде прието за недоказано. С оглед на това и съобразно цитираните по-горе разпоредби на общите условия от 2014г., падежът на задълженията по общата фактура не е настъпил, което препятства възможността ответника да е изпаднал в забава за погасяването им. В случая ищецът носи доказателствена тежест да установи факта, че ответникът е изпаднал в забава досежно месечните задължения за заплащане цената на доставена топлинна енергия, като с определението по чл.140 ГПК на ищеца е указано, че не сочи доказателства за датата, на която общата фактура за 2015г. е публикувана на интернет страницата му. Независимо от това обстоятелство въззивникът не ангажира доказателства в горния смисъл. Предвид на което правилно СРС е приел, че по делото не е доказано, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на задълженията си за заплащане на цена на топлинна енергия и предявените искове за мораторна лихва са изцяло отхвърлени.

С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение в обжалваните части, вкл. и в частта на разноските определени съобразно изхода на спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК. 

По разноските в настоящото производство:

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника не се дължат разноски. Въззиваемата страна няма заявена претенция за присъждане на разноски във въззивното производство, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.

          Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №40617 от 14.02.2019г., постановено по гр.д.№80790/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 157-ти състав, в обжалваните части.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1./                       2./