№ 151
гр. Кюстендил, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Въззивно гражданско дело
№ 20221500500223 по описа за 2022 година
Образувано е по въззивна жалба от В. Д. Ж., ЕГН **********, гр. ***, чрез
адв. С.В., срещу решение № 117 от 15.03.2022 г. по гр. д. № 1447/2021 г. на
ДРС.
Въззивникът счита решението за неправилно, постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.
Излага доводи, че без решение на общински съвет предявения от кмета иск по
чл. 67 от ЗС е недопустим, поради липса на активна процесуална
легитимация. Твърди, че разгледан по същество искът е неоснователен. Сочи,
че полученото в замяна по чл. 21, ал. 4 ЗОбС от 2005 г. право на строеж е
безсрочно. Аргументира, че учреденото право на строеж върху завзетия имот
е получено в обезщетение и съгласно параграф 11 от ПР на ЗУТ не се
погасява по давност и чл. 67 ЗС е неприложим в случая. Сочи, че община ***
е допуснала нарушение на чл. 21, ал. 9 ЗОбС. Твърди, че учреденото право на
строеж не попада в общата хипотеза на чл. 67 ЗС. Моли съдът да отмени
решението. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на община ***, че В. Д. Ж. притежава ½ от
единното право на строеж съгласно договор № 2 от 16.09.2011 г. , отстъпено
му като обезщетение за завзет от общината недвижим имот. Моли да му
1
бъдат присъдени разноски за двете инстанции.
В срок е подаден отговор на въззивната жалба от община ***, чрез адв.
Е.Й., в който е изложено, че жалбата е неправилна, необоснована, а
решението правилно, обосновано и законосъобразно. Счита иска за допустим.
Сочи, че процесния имот не е отчужден и завзет, бил е предмет на доброволна
замяна на имоти. Твърди, че разпоредбата на параграф 11 от ПР на ЗУТ е
неприложима, тъй като правото на строеж не е учредено като обезщетение
поради отчуждаване. Излага, че правото на строеж е погасено по давност.
Моли съдът да постанови решение, с което да потвърди
първоинстанционното решение, както и да му присъди разноски.
Страните не са направили доказателствени искания.
Пред въззивния съд за първи път в петитума на въззивната
жалба процесуалният представител на В. Д. Ж. е направил искане съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
община ***, че той притежава ½ от единното право на строеж съгласно
договор № 2 от 16.09.2011 г., отстъпено му като обезщетение за завзет от
общината недвижим имот. Горното искане представлява предявяване на
насрещен иск, обективирано във въззивната жалба, което е недопустимо.
Съгласно чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът има възможност да предяви насрещен
иск в срока за отговор на искова молба, който към настоящият момент е
изтекъл. Предвид последното към настоящия момент правото му е
преклудирано. С оглед на гореизложеното, съдът е оставил без разглеждане
насрещния иск, обективиран във въззивната жалба. В съдебно заседание адв.
В. е направил уточнение на петитума на въззивната жалба, като моли съда
единствено да отмени решението на ДРС.
Въззивната жалба е подадена в законноустановения срок срещу подлежащ
на въззивно обжалване съдебен акт от лице, имащо право и интерес от
обжалване и отговаряща на изискванията на закона, се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по неговата допустимост – в
обжалваната му част. По отношение правилността, обхватът на въззивната
проверка се определя от предявените във въззивната жалба оплаквания. В
изпълнение на това и съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013
2
г. на ОСГТК на ВКС, служебната въззивната проверка следва да обхване
валидността и допустимостта на обжалваното решение, както и евентуално
нарушение на императивна правна норма. При изпълнение на задълженията
си въззивният съд не констатира наличие на порок, обуславящ нищожност
или недопустимост на обжалваното решение, не се констатира допуснато
нарушение на императивна правна норма. По същество решението е
правилно.
Съдебният състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, в контекста на доводите и възраженията на страните, намира
следното от фактическа и правна страна:
1. КОС споделя мотивите районния съд, установяващи фактическата
обстановка по делото и доколкото пред настоящата инстанция не са
приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се
преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към
мотивите на районен съд. По-долу в изложението си въззивният съд ще
допълни констатациите на районния съд по отношение на договора за замяна
от 2005 г. и договора за учредяване на право на строеж от 2011 г.
2. Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 67 ЗС за признаване за установено несъществуването на
правото на строеж в патримониума на ответника, поради погасяването му по
давност, по отношение на поземлен имот с идентификатор 653.365.602.1153
по кадастралната карта на община ***.
За да бъде уважен иска ищецът трябва да докаже, че е собственик на
процесния имот, че е учредил право на ползване в полза на ответника, при
съответното възражение - че не му е създавал пречки да го упражни. В тежест
на ответника е да докаже, че е упражнил правото на строеж в давностния 5
годишен срок, респективно възражението си, че правото на строеж е
безсрочно.
Допустимо е собственикът на земята да защити правата си като предяви
пред съда отрицателен установителен иск, правото на строеж, учредено в
полза на суперфициара, е погасено по давност.
3. Възражението на Ж., че кметът не притежава активна процесуална
летигимация, е неоснователно. Исковата молба е предявена от община ***,
представлявана от кмета на общината, който съгласно чл. 44, ал. 1, т. 15 от
3
ЗМСМА представлява общината пред съда.
В хода на делото, с представянето на акт № 640 от 19.07.2011 г. за частна
общинска собственост, ищецът е доказал, че е собственик на процесния имот.
4. По отношение на договора за замяна от 20.05.2005 г.:
Районният съд не е обсъдил договора от 2005 г., като е приел, че
правоотношенията на страните преди договора от 2011 г. са
иррелевантни. Настоящият състав не споделя последния извод, тъй като
видно от изменената искова молба и отговора - както ищецът, така
и ответникът, основават правата си на два договора от 2005 г. и 2011 г., които
имат за предмет учредяване право на строеж от общината на Ж. върху един и
същ предмет, а именно поземлен имот с идентификатор 65365.602.1153, площ
373 кв.м., предишен идентификатор 65365.602.378, номер по предходен план-
квартал 74, парцел LXXXIII.
Ответникът е направил възражение, че именно въз основа на договора от
2005 г. учреденото право на строеж, което притежава е безсрочно.
Въззивният съд разглеждайки възражението по същество, установи
следното: с договор за замяна на недвижим имот собственост на физическо
лице с нежилищен имот-частна общинска собственост от 20.05.2005 г. В. Д.
Ж. и К.Г.Г. са прехвърлили на община *** свой съсобствен поземлен имот с
пл. № 2829, в кв. 125 по плана на гр. ***,с площ 1243 кв.м., а в замяна община
*** им е прехвърлила собствеността върху свои имот частна общинска
собственост: УПИ, парцел II, в кв. 125 по плана на община ***, площ 622
кв.м. и е учредила право на строеж, съгласно одобрен проект за построяване
на сграда за обществено обслужване върху 370 кв.м. – имот частна общинска
собственост, УПИ, съставляващо парцел I „За културен дом, МВР,
административна сграда, площад, озеленяване, водни площи и обществено
обслужване, в кв. 74 по плана на град ***, който имот представлява поземлен
имот с идентификатор 65365.602.1153 по КККР на гр. ***, за който е отреден
УПИ LXXXIII – за обществено обслужване, кв. 74 по плана на гр. ***.
Възражението на въззивника, че е получил правото на строеж като
обезщетение за отчужден недвижим имот и то на основание § 11 от ПР на
ЗУТ не се погасява по давност, е неоснователно. Събраните по делото
доказателства не установяват правото на строеж да е отстъпено като
обезщетение за отчужден имот. Правото на строеж е получено от Ж. не като
4
обезщетение за отчужден имот, а в резултат на доброволна сделка, сключена
с община ***, при която същият прехвърля на общината собствената си 1/2
ид. част от имот пл. № 2829, кв. 125.
Давностният срок за упражняване правото на строеж върху имота е
започнал да тече от момента на учредяването му 20.05.2005 г., като
въззивникът нито твърди, нито доказва, че го е упражнил. Правото на строеж
не е безсрочно, погасено е по давност на 20.05.2010 г.
От последвалото подписване на договор № 2 от 16.09.2011 г. за учредяване
право на строеж върху същия недвижим имот, съдът извежда, че страните
конклудентно са признали последиците на погасяването по давност на
първата учредена суперфиция. С оглед на това, според съда релевантен за
преценяване дали към настоящия момент учреденото на ответника право на
строеж е погасено по давност, е единствено договор № 2 от 16.09.2011 г.
Поради гореизложения извод, не е необходимо съдът да разгледа по същество
направените в първото и единственото съдебно заседание по въззивното дело
възражения на процесуалния представител на ответника - адв. В. за
нищожност на договора за замяна от 2005 г., действителността на последният
не е от значение за решаване на правния спор, по смисъла на Тълкувателното
решение № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. на ВКС.
5. По отношение на договор № 2 от 16.09.2011 г. за учредяване право на
строеж:
С горепосочения договор община *** е учредила безвъзмездно право на
строеж на В. Д. Ж. и Р.К.З. на поземлен имот с идентификатор
65365.602.1153. Видно то решение № 35, протокол № 44/17.08.2011 г. на
Общинския съвет на община *** и заповед № 380/14.09.2011 г. на кмета на
община ***, кметът е притежавал представителна власт да подпише договора.
В договора е посочено, че в деня на подписването му общината е
задължена да предаде владението върху имота, като не са налице твърдения,
че не е изпълнила последното. Не е налице отрицателна предпоставка, която
да отлага възможността на Ж. да започне действия по реализирането на така
учреденото му право.
С дадените с ТР № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС задължителни разяснения се
приема, че правото на строеж по смисъла на чл. 67 ЗС е упражнено при
изграждане на сградата в груб строеж или завършване на съответния етап на
5
строителството в хипотезата на чл. 152, ал. 2 ЗУТ както при учредено право
на строеж за цялата сграда на един правен субект, така и когато той го
прехвърли за отделни обекти на трети лица. С посоченото тълкувателно
решение се приема, че "при уважаването на иска, правото на строеж като
погасено по давност ще се върне (в смисъла на иманентно притежавано право
или правомощие на собственика на терена) в патримониума на собственика на
земята.
Суперфициарите Ж. и З., в качеството им на съпритежатели на правото на
строеж, на 21.07.2014 г. писмено са се споразумели относно бъдещото
застрояване на имота и реализация на учреденото им право на строеж върху
същия. Уговорили са се Ж. да застрои изцяло за негова лична сметка
половината от имота, намираща се между съседите: калкана на сградата на
община ***, калката на сградата, която ще изгради З. и улица и площада на
община ***, съответно З. да застрои за нейна лична сметка другата половина
от имота, намираща се между съседите - калкана на сградата, която ще се
постои от Ж., улица и площада на община ***. Изпълнението на строежа на
Ж. не е обусловено от фактическото състояние/построяване на друг обект в
недвижимия имот идентификатор 65365.602.1153 .
Според въззивния съд, в изпълнение на така разпределения начин на
застрояване между суперфициарите, Ж. не е упражнил своята 1/2 от
съпритежаваното със З. право на строеж, а единствено З. е упражнила 1/2 от
учреденото и право на строеж. От съдебно-техническата експертиза се
установява, че на името на Ж. не са издадени строителни книжа, относно
бъдещо строителство върху процесния имот. В имота е допуснато
строителство в частта, представляваща половината застроена площ от цялата
предвидена застройка за имота по отношение на другия суперфициар - Р.К.З.,
в съответствие с 1/2 от учреденото право на строеж с договора от 2011 г., за
187 кв.м. В хода на делото бе доказано, че е именно Р.К.З. е започнала
строителство, в съответствие с учреденото и право на строеж. З. е упражнила
учреденото и право на строеж в рамките на притежаваната от нея 1/2 него. По
делото бе установено, че строителството на останалата половина - 1/2 от
застройката в имота (другите 186 км.м от общата площ на целия недвижим
имот с площ 373 кв.м.), полагаща се да бъде построена от Ж., за изграждане
на “Сграда за обществено обслужване” не е започнало. Ж. не притежава
6
съгласувани и одобрени ИП, няма издадено разрешение за строителство по
отношение на неговата 1/2 част от единното учредено безвъзмездно право на
строеж върху имота. Предприемането на действия по упражняване на правото
на строеж от Ж., не е било обусловено от необходимостта преди това З. да е
упражнила своето, съответно да е изградила сграда в половината от имота. В
разрешението за строеж № 12/02.02.2016 г. издадено на Р. З. няма отразяване
на поетапност на начина на застрояване за изграждане на “Сграда за
обществено обслужване”.
6. Съгласно чл. 67 ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя се
погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в
продължение на 5 години. Следователно началото на 5-годишния давностен
срок, по отношение на притежаваното от Ж. 1/2 от правото на строеж, е
датата на подписване на договора, с който то му е учредено - 16.09.2011 г.,
като е погасено на 16.09.2016 г. Последващото споразумение между ответника
Ж. и Р. З. за разпределяне правото на строеж, не е основание за промяна
началния момент на течение на давностния петгодишен срок по чл. 67 ЗС. В
хода на делото не е направено твърдение или е установено, че давността е
спирана или е прекъсвана.
7. С оглед на преценката на всички събрани доказателства, окръжния съд
намира, че учреденото право на строеж върху поземлен имот с идентификатор
653.365.602.1153 по кадастралната карта на община ***, е погасено по
отношение на единия суперфициар - В.Д. Ж., в обема от правата, които той е
притежавал, а именно 1/2 ид.ч.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на възззиваемя – ищец следва да бъдат присъдени
претендираните и доказани разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на ** лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 117 от 15.03.2022 г. по гр. д. № 1447/2021 г.
на Районен съд Дупница.
7
ОСЪЖДА В. Д. Ж., ЕГН **********, гр. ***, да заплати на община ***,
ЕИК ***, адрес: *****, представлявана от кмета К.Г., сумата от ** лв. –
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280, ал.
1 и 2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8