Р Е Ш Е Н И Е
№ 1835/26.10.2023г..
Град Пловдив, 26.10.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в публично заседание на пети октомври две хиляди двадесет и трета
година, в състав :
Съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1399
по описа за 2023 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.197 ДОПК.
Образувано
е по жалба на В.Г.З. *** срещу решение № 78 от 05.04.2023 г. на директора на ТД
Пловдив на НАП, с което е потвърдено постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки изх.№ С200016-023-0000704 от 21.03.2023 г. на публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД Пловдив на НАП.
Жалбоподателят
навежда доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление, тъй като
ревизията се извършва във връзка с отговорността му по чл.19 ДОПК и касае
задължения на „Европроект консулт 2014-2020“ ЕООД, на което дружеството
жалбоподателят е бил управител и отговорността му е акцесорна. Счита, че наложената
обезпечителна мярка е в нарушение на чл.121, ал.3 ДОПК. Иска се отмяна на
решението.
Ответникът чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата по съображения, изложени в писмено становище и
писмена защита от 12.10.2023 г., и моли тя да се отхвърли като неоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена
от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, адресат
на оспореното решение, което е неблагоприятно за нея, и в срока по чл.197, ал.2 ДОПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
поради следните съображения:
Със заповед за възлагане на ревизия
№ Р-16001622007724-020-001 от 14.12.2022 г. спрямо В.З. в качеството на
управител на „Европроект консулт 2014-2020“ ЕООД е образувано ревизионно
производство. Въз основа на искане изх.№ Р-16001622007724-039-001 от 02.03.2023
г. на ръководителя на ревизията е издадено постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки изх.№ C220016-023-0000704 от 21.03.2023 г. от
публичен изпълнител при ТД Пловдив на НАП, с което за обезпечаване на
публичните вземания в предполагаем размер на 78 750 лева (51 410 лева
главница и 27 340 лева лихва) са наложени следните обезпечителни мерки:
1) възбрана върху апартамент – самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.510.29.1.35 по КККР на град Пловдив и площ
74,59 кв.м, находящ се в град Пловдив, бул. „Свобода“ № 69, бл. III, ет.6,
ап.27, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и право
на строеж върху терена, както и съответните идеални части от коридора с обща
площ 12,38 кв.м, с данъчна оценка – 56 805 лева;
2) запор върху притежаваните ценни
книги: 20 дяла с номинална стойност за един брой 50 лева, издател „Бел-2003“
ООД, ЕИК *********, на обща стойност 1000 лева; 100% от капитала или 2000 дяла
с номинална стойност за един брой 1 лев, издател „Съни Стейт Груп“ ЕООД, ЕИК
*********, на обща стойност 2000 лева; 100% от капитала или 10 дяла с номинална
стойност за един брой 10 лева, издател „Белмекен-Олимпика“ ООД, ЕИК *********,
на обща стойност 100 лева;
3) запор върху лек автомобил KIA, модел ОПТИМА,
рег.№ РВ1102ХС, рама № KNAGT415AG5105481,
двигател №
D4FDGH208123, година на производство 2016 г.,
мощност 104 kw, със застрахователна стойност 0,00 лева.
Като мотив за необходимостта от
мярката органите по приходите са посочили размера на предполагаемите публични задължения
и обстоятелството, че ревизираното лице не разполага с достатъчно средства, за
да ги покрие, че в случая това е една възможност да бъде обезпечен
предполагаемия размер на задължението, като се гарантира интересът на публичния
взискател, но не се възпрепятства или спира дейността на ревизираното лице или
имуществото, което може да послужи за погасяване на задълженията при евентуално
бъдещо неизпълнение на установените задължения.
За да постанови обжалваното решение№
78 от 05.04.2023 г. – предмет на настоящото съдебно производство,
териториалният директор е приел, че процесното постановление е издадено при
наличие на обезпечителна нужда, в хода на възложено и неприключило ревизионно
производство, мярката има привременен характер, като предназначението й е да
гарантира събирането на публичните вземания на този етап от ревизионното
производство. Според директора въпреки че в постановлението
липсват мотиви за ангажирането на отговорността на жалбоподателя по реда на чл.19 ДОПК, това не е нарушение, тъй като със самото постановление не се вменява
оспорената от жалбоподателя отговорност и тя е предмет на друго производство, което
е от компетентността на други органи. Приложените справки за притежаваните от жалбоподателя
активи –запорираните МПС и дружествени дялове, тъй като недвижимият имот е
обременен с тежести – според директора сочат, че съпоставени срещу очакваните
публични задължения с предполагаем размер 78 750 лева активите не са достатъчни
за удовлетворяване на бъдещите публични вземания. Макар в почти всички случаи
на чл.121, ал.1 ДОПК обезпечението да води до затруднение за ревизирания
субект, е съобразена забраната по чл.121, ал.3 ДОПК сериозно да се
възпрепятства дейността на лицето, така че да води до спиране на извършваната от
него дейност. Като неоснователно е прието възражението за несъразмерност на
обезпечението, защото според директора в случая публичният изпълнител действа в
условията на обвързана компетентност, обезпечителната мярка цели да обезпечи
предполагаем размер на бъдещи публични задължения, поради което ролята на
публичния изпълнител е да прецени дали действително ще бъде затруднено или ще е
невъзможно събирането на публични вземания. Преценката за затрудненото събиране
на предполагаемите вземания се потвърждава от факта, че лице няма достатъчния
средства, за да покрие размера на очакваните задължения. Крайният извод на
директора на ТД Пловдив е, че са налице всички законови предпоставки за
налагане на предварителните обезпечителни мерки, спазен е редът за нейното
налагане и не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на оспореното постановление, което е издадено от компетентен орган, в
предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми по чл.196, ал.1 ДОПК
реквизити.
В хода на съдебното производство не
са събирани нови доказателства, тъй като страните нямат спор по фактите, а
спорът е относно правилното приложение на материалния закон.
При тези факти съдът намира, че
обжалваното решение е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна.
То е издадено от компетентен орган, при правилно приложение на закона, при
спазване на процедурните правила и при съобразяване с целта на закона – да се
гарантират максимално интересите на държавата и фиска с оглед събиране на
установени и изискуеми публични задължения.
Съдът намира, че в случая материалният
закон е приложен правилно. Единствената хипотеза, в която съдът може да отмени
обезпечителната мярка, е тази по чл.197, ал.3 ДОПК, ако длъжникът представи
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени
изискванията за налагане на обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5 ДОПК.
В настоящия случай, обаче, тези
предпоставки не са налице, защото жалбоподателят не е представил обезпечение в
пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. От
друга страна, условията на чл.195, ал.1 и 2 ДОПК са спазени – налице е образувано
ревизионно производство за установяване на публични вземания, чието събиране е
значително затруднено. Ревизираното лице няма достатъчно
средства, с които да покрие размера на предполагаемите публични вземания.
Оспорващият не прави дори твърдения в обратната насока. Контролният орган е
извършил анализ на имущественото състояние на ревизираното лице посредством
конкретни писмени доказателства, необорени в съдебната фаза, при което се явява
обоснован изводът за наличие на опасност от възникване на затруднение или
невъзможност за събиране на публични вземания. Именно на това основание е наложена
и обезпечителната мярка.
Не е налице и противоречие с
принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК, доколкото размерът на
обезпечението кореспондира с размера на задължението и административният акт не
цели да бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото за
изпълнение на законово установените правомощия на органите по приходите.
Не на последно място следва да се
посочи, че предварителните обезпечителни мерки са наложени във връзка с
извършвана ревизия на самия жалбоподател за ангажиране на солидарната му
отговорност по реда на чл.19 ДОПК за задължения на търговското дружество, в
което той е бил управител. Т.е., налице е висящо ревизионно производство, в
което ръководителят на ревизията е преценил, че е налице обезпечителна нужда
във връзка с предполагаемия размер на задълженията, които ще бъдат установени
при ревизията, т.е., налице е предпоставка за образувано на производство по
налагане на предварителната обезпечителна мярка. Всички останали възражения на
жалбоподателя, обаче, свързани с законосъобразното образуване и ход на
ревизионното производство правилно са оставени без коментар, доколкото не са
предмет на разглеждане в производството по обжалване на наложените предварителни
обезпечителни мерки по административен или съдебен ред.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и направеното
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно
следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателя да плати на НАП сумата 100
лева, определена по реда на чл.143 АПК и съгласно чл.37 от Закона за правната
помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Производството по чл.266-чл.268 ДОПК е различно от производството по обжалване на ревизионни актове, поради
което специалната норма на чл.161, ал.1, изр.3 ДОПК е неприложима при
определяне размера на юрисконсултското възнаграждение в настоящото производство.
Затова и на основание чл.197, ал.3 и 4 ДОПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.З., ЕГН **********,***, срещу решение № 78 от
05.04.2023 г. на директора на ТД Пловдив на НАП, с което е потвърдено
постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№
С200016-023-0000704 от 21.03.2023 г., издадено от публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД Пловдив на НАП.
ОСЪЖДА В.Г.З., ЕГН **********,***,
да заплати на Националната агенция за приходите сумата 100 (сто) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: