Определение по адм. дело №791/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по молба на М. Х. А. от [населено място], чрез адвокат А. Г., за изменение на Определение № 4341 от 30.09.2025 г., постановено по адм. дело № 791/2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, в частта за разноските.

Изложени са твърдения, че съдът неправилно е възприел за преждевременно направеното със самата жалба възражение за прекомерност, като изтъква доводи, че въобще липсва основание за присъждане на възнаграждение в полза на административния орган, тъй като то не е платено. Искането е за изменение на определението, в частта за разноските и да не се присъждат такива на ответника.

Ответната страна – Общински съвет Сърница, чрез адвокат Р. И., в писмено становище оспорва молбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Административен съд – Пазарджик, като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира следното:

С определението, чието изменение се иска съдът е оставил без разглеждане жалбата на М. Х. А. от [населено място] против мълчалив отказ на Общински съвет Сърница да се произнесе с решение по искане с вх. № СР-1394 от 09.04.2025 г. на Общинска служба „Земеделие“ – Сърница, за предоставяне на индивидуализирани в искането имоти, на наследници на С. С. А., по преписка вх. № 140 от 17.01.1992 г. С определението е прекратено производството по делото.

С оглед изхода на спора, направеното от страна на ответника в производството, искане за присъждане на разноски е прието за основателно и такива са присъдени в полза на община Сърница като е посочено и правното основание за това - § 1, т. 6 от ДР на АПК.

При тези данни съдът достигна до следните изводи:

Искането за изменение на съдебното решение е подадено в срока по чл. 176а ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество, е неоснователно.

В мотивите на прекратителното си определение досежно разноските, съдът е приел, че възражението за прекомерност на същите е преждевременно направено, тъй като това е сторено със самата жалба, сезираща съда преди да е било известно какъв е размерът на платеното възнаграждение, за което доказателства са представени в съдебното заседание от 23.09.2025 г. В самото съдебно заседание от страна на адвокат Г. не е направено възражение за прекомерност. Това той е направил с Молба вх. №8871 от 24.09.2025 г. Молбата е подадена чрез системата за сигурно електронно връчване на 23.09.2025 г. в 17:03 часа, което е след края на съдебното заседание приключило в 14:00 часа.

С оглед обстоятелството, че производството по делото е прекратено в закрито съдебно заседание, съдът приема, че възможността да се отправи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника не е преклудирана. Същото обаче е необосновано, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В тази насока, нито в самото възражение, нито в искането за изменение са изложени доводи обосноваващи прекомерността на адвокатското възнаграждение на ответника, като съдът намира същото за бланкетно, особено предвид използваното в него условно наклонение: „в случай че ответната страна претендира за адвокатско възнаграждение и при отхвърляне на жалбата, правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение“.

По отношение на възражението, че не следва да се присъждат разноски:

Възражението е в насока, че съдът е присъдил разноските в полза на община Сърница, а ответник по делото е Общински съвет Сърница. Както е посочено в прекратителното определение, основанието за това е § 1, т. 6 от ДР на АПК. Посочената разпоредба е озаглавена „Поемане на разноски от административен орган“ и това е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

В чл. 143, ал. 1 от АПК е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ал. 3 на същия член гласи, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.

От анализа на двете норми става ясно, че не всеки административен орган носи отговорност при поемането или присъждане на разноски, а само този, който има бюджет и е юридическо лице.

Разпоредбата на е § 1, т. 6 от ДР на АПК, макар и уреждаща изрично само поемането на разноски, следва да се прилага по аналогия и при присъждането им, тъй като са подчинени на една и съща логика, която предполага правосубектност по смисъла на гражданското право както на носителя на задължението, така и на носителя на правото. В този смисъл е Определение № 8321 от 29.09.2022 г., постановено по адм. дело № 140/2022 г. по описа на Върховния административен съд.

В случая, ответната страна, Общински съвет Сърница, нито е юридическо лице, нито има собствен бюджет. Такова лице, съгласно чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация е община Сърница, в чиято структура е общинския съвет, подобно на други административни органи, които попадат в структурата на всяка община: кмет, главен архитект и др.

По изложените съображения искането за изменение на определението в частта му за разноските е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран така съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на М. Х. А. от [населено място] за изменение на Определение № 4341 от 30.09.2025 г., постановено по адм. дело № 791/2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.