№ 19837
гр. София, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Я.Е.В.П.
при участието на секретаря Ц.М.Г.
като разгледа докладваното от Я.Е.В.П. Гражданско дело № 20221110168293
по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /ФИРМА/, ЕИК
********, срещу /ФИРМА/, ЕИК ******, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца следните суми:
- 1470 (хиляда четиристотин и седемдесет) лева, включваща както
възнаграждението на спедитора в размер от 100,92 лв., така и стойността на
превоза, дължима на физическия превозвач в размер от 1369.08 лв., по
фактура № ***** от 26.04.2022г. за извършена спедиционна услуга -
организиране на международен автомобилен превоз на стока по заявка-
договор за транспорт № ***** от 20.04.2022г. и международна *****-
товарителница № ***** от 26.04.2022г., ведно със законната лихва, считано
от датата на исковата молба до окончателното плащане на главницата;
- 80.00 (осемдесет) лева разноски за събиране на вземането - чл.
309а, ал. 1 ТЗ,
- 82.89 лева (осемдесет и два лв. и 89 ст.1 лихва за забава от
27.05.2022г. до датата на исковата молба,
общо 1632.89 лева (хиляда шестстотин тридесет и два лв. и 89 ст.1,
както и всички съдебни разноски в производството пред първата инстанция и
разноските за предварително обезпечение на исковете.
Ищецът твърди, че със заявка-договор за спедиция № ***** от
20.04.2022г. ответникът /ФИРМА/ му възложил срещу възнаграждение
организирането на международен превоз на 26 палета празни стъклени
бутилки по релация от Сърбия до България. В заявката били уговорени
съществените елементи на договора: товародател (т. 1), дата на товарене (т. 4),
адрес на товарене и изпращач (т. 6), описание на товара (т. 7), получател и
разтоварен адрес (т. 11), транспортно навло (т. 12), платец на навлото (т. 13) и
1
условия на плащане (т. 14). Превозната цена била 1470 лева без ДДС (ДДС не
се дължало в съответствие с чл. 30 ЗДДС и чл. 36 ППЗДДС), платима от
ответника /ФИРМА/. Със заявка № 01220 от 20.04.2022г. на ищеца същият
бил превъзложил превоза на сръбската фирма ******* За удостоверяване на
превоза на 27.05.2022г. в Парачин, Сърбия, била издадена международна
автомобилна *****- товарителница № ***** (приложение № 3). Твърди се, че
превозът е осъществен от сръбския превозвач ********, вписан в клетки 16 и
23 на товарителницата. Товарът бил доставен на получателя /ФИРМА/ на
27.04.2022г. без забележки и рекламации, което се установявало с подписа и
печата му в клетка 24 на товарителницата. Твърди се, че за заплащане на
превоза ищецът получил фактура № 124/2022г. от 26.04.2022г. от превозвача
******** за сумата от € 700, с левова равностойност 1369.08 лева по
фиксирания курс на ******. За заплащане на уговореното навло ищецът
твърди, че е издал към /ФИРМА/ фактура № ***** от 26.04.2022г. за сумата
от 1470 лева. Твърди се, че ищецът изпълнил точно задълженията,
произтичащи от спедиционния договор, и за него се породило правото да
получи уговорената цена за извършената спедиционна услуга в пълен размер.
В съответствие с т. 14 от заявката-договор навлото е платимо по банков път в
срок до 30 календарни дни след разтоварване срещу фактура за транспорт.
Падежът настъпил на 26.05.2022г., и от следващия ден - 27.05.2022г. -
ответникът бил в забава. С покана за доброволно плащане от 5.10.2022г.,
изпратена по електронен път същия ден, ищецът поканил /ФИРМА/ да ни
заплати дължимото навло. Тъй като не последвало плащане, с нова покана
чрез упълномощен адвокат, изпратена на 10.11.2022 г. на електронния адрес
на ответното, ищецът отново поканил ответника да плати превозната цена, но
той не е сторил това и досега. Твърди се, че доколкото ищецът изпълнил
задълженията си, а ответникът изпаднал в забава, както и предвид
предприетите действия за доброволното плащане на задължението, за
/ФИРМА/ възникнало правото да претендира и обезщетение за разноски за
събиране на вземането по чл. 309а, ал. 1 ТЗ.
С допълнителна молба от 13.02.2023 г. ищецът е уточнил претенцията
си, като е посочил, че /ФИРМА/ е сключил с ответника /ФИРМА/ двустранен
възмезден спедиционен договор с предмет сключване на превозен договор за
товар (стока) - 26 палета празни стъклени бутилки от Сърбия до България.
Отношенията между страните били в условията на “същински“ спедиционен
договор, при който спедиторът действа от свое име пред превозвача. Цената
на транспортната услуга по спедиционния договор е 1470 лв„ платима от
ответника /ФИРМА/ и включвала както възнаграждението на спедитора, така
и стойността на превоза, дължима на физическия превозвач. В изпълнение на
задълженията си по спедиционния договор /ФИРМА/ сключила договор за
превоз с чуждестранния превозвач ********, Сърбия, навлото по който е €
700, с левова равностойност 1369.08 лв. по фиксирания курс на ******.
Когато спедиторът действа въз основа на същински спедиционен договор, той
става страна по превозния договор, сключен между него и превозвача, и е
длъжен да му заплати уговореното навло, както е в конкретния случай.
Разликата между платеното навло на превозвача по превозния договор между
/ФИРМА/ и ******** и уговорената цена на транспортната услуга по
спедиционния договор между /ФИРМА/ и /ФИРМА/, която възлизала на
100.92 лв. (1470- 1369.08), представлявала възнаграждението на спедитора.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба. Същият не изпраща представител в проведеното по делото открито
съдебно заседание от 2.10.2023 г. и не е направил искане делото да се гледа в
негово отсъствие. В същото съдебно заседание ищецът е поискал
постановяването на неприсъствено решение.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Софийски районен съд е сезиран с обективно и кумулативно съединени
искове с правна квалификация по чл. 361, ал. 1 ТЗ, чл. 309а ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, съобразно правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК, са: 1)
ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2) редовно
призованият ответник или негов представител не се явява в първото редовно
открито съдебно заседание; 3) да не е направил искане делото да се разглежда
в негово отсъствие; 4) на ответника да са му указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото
редовно открито съдебно заседание и 5) ищецът да е поискал постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника.
В настоящия случай са налице всички предпоставки за постановяване
неприсъствено решение срещу ответника. На същия са дадени указания,
съответно съдът е предупредил, че по искане на ищеца може да се постанови
неприсъствено решение, ако не е подаден отговор на искова молба, страната е
редовно призована за откритото съдебно заседание, не е направено искане
делото да се разглежда в негово отсъствие, а от приетите писмени
доказателства – заявка договор № *****/20.04.2022 г. заявка договор №
01220/20.04.2022 г.фактура № 25653/26.04.2022 г., фактура № 124/2022 г.,
международна товарителница ***** № ***** от 26.04.2022 г., покана за
доброволно плащане от 5.10.2022 г. и от 10.11.2022 г., се установява, че
исковете са вероятно основателни - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
При този изход на правния спор с правна възможност за присъждането
на разноски разполага единствено ищецът. Последният е поискал
присъждането им, поради което следва да му бъде присъдена сумата от 1604
лв., от която 988 лв. разноски по обезпечителното производство по гр.д. №
63385/2022 г. на СРС, 57 състав, и 616 лв. – разноски по исковото
производство по настоящото дело. Представени са доказателства за
заплащане на разноските.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ******, с адрес **********, да заплати на
/ФИРМА/, ЕИК ********, с адрес *********, следните суми по предявените
искове с правна квалификация по чл. 361, ал. 1 ТЗ, чл. 309а ТЗ и чл. 86 ЗЗД:
3
1470 лева (хиляда четиристотин и седемдесет лева), включваща както
възнаграждението на спедитора в размер от 100,92 лв., така и стойността на
превоза, дължима на физическия превозвач в размер от 1369.08 лв., по
фактура № ***** от 26.04.2022г. за извършена спедиционна услуга -
организиране на международен автомобилен превоз на стока по заявка-
договор за транспорт № ***** от 20.04.2022г. и международна *****-
товарителница № ***** от 26.04.2022г., ведно със законната лихва, считано
от датата на исковата молба до окончателното плащане на главницата; 80.00
лева (осемдесет лева) разноски за събиране на вземането, дължими на
основание чл. 309а, ал. 1 ТЗ; 82.89 лева (осемдесет и два лева и 89 ст.),
представляваща лихва за забава, начислена върху сбора от главниците и
дължима за периода от 27.05.2022 г. до 14.12.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /ФИРМА/, ЕИК ******, с
адрес **********, да заплати на /ФИРМА/, сумата от 616 лв.,
представлядаща съдебни разноски по исковото производство по настоящото
дело, както и сумата от 988 лв., представляваща съдебни разноски по
обезпечителното производство по гр.д. № 63385/2022 г. на Софийски районен
съд, 57 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент
от чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4