ПРОТОКОЛ
№ 132
гр. Варна, 05.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско
дело № 20233001000137 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
Въззивникът „Торове БГ“ ЕООД, гр. Провадия, редовно призовано, представлява се
от адв. Г. А., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Въззиваемата страна „ЦУ на НАП“ гр.София, редовно призована, представлява се
от гл. юрисконсулт Александър Г., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Синдикът Г. С., редовно призована, явява се лично.
Адв. Амуджиев: Да се даде ход на делото.
Гл.юрисконсулт Г.: Да се даде ход на делото.
Синдикът С.: Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки
по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА и ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
в съответствие с постановеното определение по чл.267 ГПК с № 185/10.03.2023г.
Адв. А.: Запознат съм с определението на съда. Поддържам жалбата.
Гл.юрисконсулт Г.: Запознат съм с определението на съда. Оспорвам жалбата,
поддържам отговора.
Синдикът С.: Оспорвам жалбата.
Адв. А.: Моля, да ревизирате определението в частта, в която сте оставили без
1
уважение искането да се представи от пощенския оператор доказателство за това кога
пратката е депозирана. Позицията на доверителя ми, която я поддържаме още пред
окръжния съд е, че датата на пощенското клеймо, не е датата на изпращане на пратката. Тук
спорим за спазване на преклузивния срок по чл. 632 от ТЗ. Съгласно договорените между
НАП и „МиБМ Експрес“ ООД договорни условия, които сме представили с въззивната
жалба е видно, че те следва да доставят пратката на следващия ден. Освен това, според
условията на този договор при предаването на пощенска пратка, страните по договора, т.е.
Националната агенция за приходите и лицензирания доставчик на универсална пощенска
услуга са длъжни да съставят приемо-предавателни протоколи. По номера на
товарителницата и по номера на баркода сме извършили справка в офисите на „МиБМ
Експрес“, от която сме установили, че пратката, която се твърди, че съдържа молбата за
възобновяване на производството е подадена в лицензирания пощенски оператор два дни
по-късно. По съществото си предприетото действие представлява оспорване на
достоверността на датата, на която е подадена молбата за възобновяване на производството.
Този въпрос е свързан с допустимостта на производството по възобновяване на
производството по несъстоятелност, защото изискването на закона е то да бъде направено
преди изтичане на едногодишния срок. Твърдим, че пощенската пратка, с която е
депозирана молбата от НАП, не е изпратена в рамките на преклузивния срок, който е бил на
22.11.2012 г. включително, а самата пратка твърдим, че е подадена на 24.11.2022 г.
Аргумент в подкрепа на това твърдение е обстоятелството, че пратката съдържаща уж тази
молба е доставена в окръжния съд 10 дни по късно. Отделно от това, първоинстанционният
съд в резултат на двете възражения, с които е бил сезиран е изискал от „МиБМ Експрес“
удостоверение за това на коя дата е приета пратката с баркод завършващ на 908. В отговор
на това „МиБМ Експрес“ са отговорили, че според тяхната база данни, пратката е приета на
22.11.2022 г. Това е изявление на трето лице, което следва да се провери чрез проверка на
описите за изпратените на 22.11.2022 г. пратки от ЦУ на НАП на ул. „Дондуков“ в гр.
София. Твърдението ни е, че тази пратка не е изпратена на тази дата. Поради тази причина
моля, съда да коригира определението си и да извърши проверка на това обстоятелство,
защото то е съществено, както казах относно въпроса за допустимостта на производството
въобще. Към това следва да се добавят и другите аргументи, които вярно според практиката
на ВКС нямат значение, но разноските също са внесени след изтичане на срока определен от
съда без преди това да е поискано удължаване на срока.
Гл.юрисконсулт Г.: Моля, да отхвърлите искането на въззивника. Относно въпроса
кога е подадена молбата за възобновяване е изследвано и безспорно доказано, включително
от справката, която е представена от пощенския оператор. Аргументите на въззивника се
дължат най-вече на догатки, че срокът не е изпълнен коректно от страна на куриера и, че е
доставена след повече от един ден, така както е записано в договора между НАП и
пощенския оператор.
Синдикът С.: В писмения си отговор съм посочила становището, което поддържам.
Считам, че първоинстанционният съд е изследвал въпросния проблем и се е произнесъл.
2
Нямам какво да добавя.
Адв. А.: Ние не възразяваме срещу действията на пощенския оператор. Ние
възразяваме срещу действията на автора на изявлението за възобновяване на
производството, което е Националната агенция по приходите. Въпросът може да бъде много
лесно разрешен като страната бъде задължена да представи регистрационния опис на
документите, които са изпратени от ЦУ на НАП чрез лицензирания пощенски оператор
„МиБМ Експрес“, тогава ще се види дали тази пратка с тази товарителница фигурира в този
опис или не. Ако не фигурира датата на изпращане на пратката е оборена.
Съдът след съвещание намира, че не са налице основания за ревизиране на
определението, с което е оставено без уважение доказателственото искане за изискване на
писмени документи от трето неучастващо лице в спора, доколкото в представените в
първоинстанционното производство доказателства, се съдържа удостоверително изявление
на превозвача „МиБМ Експрес“, в което същият удостоверява, че пратката с барков
2110013521908, с регистриран подател Национална агенция за приходите е приета на
22.11.2022г. Обстоятелствата, относно причините довели до забавяне на доставката на
пратката, неспазване на условията на договора между НАП и превозвача, са извън предмета
на настоящото производство.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането на въззивника за ревизиране на определението на
съда от 10.03.2023 г.
Адв. А.: Имам друго искане: Оспорвам автентичността и съдържанието на документа
издаден от „МиБМ Експрес“. Твърдя, че този документ не е автентичен и не е издаден от
лицето посочено като негов автор и освен това, доколкото този документ има белезите на
официален свидетелстващ документ, оспорваме съдържанието, относно датата на
постъпване на пратката. В тази връзка моля, да откриете производство по оспорването на
този документ. Той е представен в окръжния съд, но има акт на съдебния състав, който се
позовава на този документ и това е направено едва със съобщаването на акта. И тъй като
този документ е причината да бъде отклонено доказателственото искане смятам, че срокът
не е преклудиран.
Гл. юрисконсулт Г.: Считам, че не са налице такива условия за откриване на
производство по оспорване.
Синдикът С.: И аз считам, че не са налице условия за начало на такова производство.
Съдът намира искането за оспорване истинността на документа, представен в
производството по несъстоятелност по т.д.№ 552/2019г. по описа на Варненския окръжен
съд от 12.01.2023 г. за преклудирано, доколкото страната, която действително не е била
уведомена преди постановяване на съдебното решение за представянето на документа, е
имала възможност най-късно с въззивната си жалба да предприеме действия по оспорване
на документа, което същата не е сторила, поради което
3
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането на въззивника за откриване на производство по реда
на чл.193 от ГПК.
Адв. А.: Нямам други искания.
Гл.юрисконсулт Г.: Нямам доказателствени искания.
Синдикът С.: Нямам искания по доказателствата.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. А.: От името на доверителя ми поддържам подадената жалба и Ви моля да
приемете, че решението на Варненския окръжен съд е недопустимо, в условията на
евентуалност да приемете, че то е неправилно, по съображенията, които са подробно
изложени в жалбата. По недопустимостта на решението няма да се спирам. Смятам, че
съставът на съда разбира ясно аргументите, които съм изложил и които поддържам пред
Вас. Развити са подробно във въззивната жалба.
По отношение на правилността - считам, че решението на Варненския окръжен съд е
неправилно, както по аргументите, които съм изложил в жалбата, така и поради
противоречието му с посочените в жалбата решения на Върховния касационен съд, защото
окръжният съд, като съд по несъстоятелност, дължи преценка на обстоятелството не само за
това какви са първоначално необходимите разноски, но и какви са прогнозируемите
разноски във връзка с издръжката в производството по несъстоятелност. Възраженията ни в
тази насока не са изчерпани, тъй като в делото по несъстоятелност т.д. № 552/2019 г.
липсват доклади, съдържащи отчети за дейността на синдика, а на мен както и на Вас може
да Ви стане служебно известно – налице са множество производства по които масата на
несъстоятелността е осъдена да плаща държавни такси, които надвишават многократно
размера на платените разноски. Освен това, синдикът не е получавал възнаграждение за
повече от 14 месеца, което е определено от съда по несъстоятелността в размер на 800 лева.
Простата сметка показва, че предплатената сума от кредитора НАП няма да е достатъчна
само за да покрие възнагражденията на синдика. Поради тази причина, извършената от
първоинстанционния съд преценка на обстоятелствата във връзка с достатъчността на
разноските за производството по несъстоятелност е неправилна. Отделно от разноските за
възнаграждението на синдика, по делото са налице данни, че синдикът сключва договори за
правна помощ, с които възлага защитата по делата, заведени от него на адвокат, на който
също се плащат разноски или би трябвало да се плащат разноски. По този начин достигаме
до следващата теза, която моля съставът да сподели: С тези действия всъщност кредиторът и
неговият процесуален представител се превръщат в основни кредитори на масата на
несъстоятелността. Очевидно е, че средства за издръжка на това производство в масата
няма. Хипотетичните два автомобила, които според кредитора НАП са толкова ценни, че са
способни да издържат производството по несъстоятелност ги няма. Това сме го заявили още
4
в производството по несъстоятелност. Нито пък кредиторът НАП е полагал усилия за да
установи къде са тези драгоценни авттомобили, за да бъдат описани и продадени. От тук
нататък единственото нещо, което остава е задлъжняване на масата на несъстоятелността с
разноските по заведените отменителни искове и възнагражденията за процесуален
представител, както и задълженията за възнаграждения на синдика. При тези факти
производството по несъстоятелността се лишава от смисъл и основание. Очевидно е, че
дружеството няма имущество, от което да бъдат покрити хипотетичните разноски за
несъстоятелност. И сега ще мине скоро една година, защото тези пари, които е платила
НАП, би следвало вече да са изхарчени. Когато г-жа С. даде отчет, тогава ще разберем какво
всъщност се е случило или ще се случи н тези пари. Към настоящия момент въпросът е
висящ, но аз съм убеден, защото от публичния сайт на Министерството на правосъдието, е
очевидно, че г-жа С. не е получавала възнаграждение най-малко 18 месеца. Умножете го по
800 лева и ще се убедите сами, че тази сума надхвърля многократно предплатените от НАП
разноски. Не говорим за всички останали. Имущество няма и заради това - това
производство е лишено от каквото и да е основание.
Гл. юрисконсулт Г.: Считам, че въззввната жалба по решението, с което е
възобновено спряното производство по несъстоятелност е носнователна. Категорично, не
споделям мнението на жалбоподателя, че след внасянето на определените от съда разноски
на 5.01.2023г. е настъпила преклузия и същите не могат да се внесат след този срок, което е
сторено, а именно на 6.01.2023г. Считам, че срокът в определение № 260653/01.12.2022 г. е
именно 5.01.2023 г., за внасяне на определените разноски е инстурктивен, а не преклузивен.
Също така на 5.01.2023г., преди изтичане на определения срок за внасяне на сумата за
издръжка на производството по несъстоятелност, НАП чрез куриер с товарителница RPS
№1582044И14 е депозирана молба за удължаване на срока, като отново е изразила готовност
за внасяне на определените разноски, която е заведена в Окръжен съд – Варна под №
260102/9.01.2023г.
Относно твърдението на жалбоподателя, че определените разноски са крайно
недостатъчни за издръжката на производството по несъстоятелност, също считам за
неоснователно. Целта за внасяне на разноски е да се осигури възможност производството по
несъстоятелност да се развие, независимо от липсата на достатъчно налично имущество на
длъжника, за да се стигне до фазата на осребряване на имуществото и съответно до
удовлетворяване на кредиторите чрез разпределение на получените от осребряването суми
по реда на чл.722 от ТЗ.
В момента синдикът сигнализира за неприключили производства за попълване на
масата на несъстоятелността, а също така и за отказ за съдействие от страна на длъжника за
установяване и предаване на имущество, с което да се формира маса на несъстоятелност.
Също така, ако внесените средства са недостатъчни за издръжка на производството, съдът
не е възпрепятстван да определи нови такива. С решението за възобновяване на
производството по несъстоятелност се дава възможност да се реализира основната цел на
производството по несъстоятелност, а именно да се осигури справедливо удовлетворяване
5
на кредиторите. Също така, искам да подчертая, че с искане за възобновяване на
производство по несъстоятелност е поискано и от други кредитори, а с решението за
възобновяване на производството по несъстоятелност се ползват всички кредитори с приети
вземания. С оглед представените по делото доказателства, моля да постановите решение, с
което въззивната жалба на несъстоятелния длъжник „Торове БГ“ ЕООД /в несъстоятелност/,
бъде оставена без уважение.
Синдикът С.: Считам, че кредиторът НАП е изпълнил условията предвидени в ТЗ и
необходими за възобновяване на производството по несъстоятелност. Подадена е в срок
молба за това и са внесени разноските, които съдът е определил в определението при
спиране на производството. Никой текст от Търговския закон не задължава който и да било
кредитор да покрие всички натрупани до момента на възобновяването разходи и разноски
по несъстоятелността. Той следва да внесе това, което съдът е определил и той го е сторил.
Безспорно при развитието на производството, в този едногодишен период на спряно
производство и други разноски, които са натрупани, но както е известно и на Вас, те се
предявяват и приемат по ред определен в Търговския закон. Поради тези причини считам,
че следва да оставите жалбата без уважение.
Адв. А.: Взимам повод от думите на ответника по жалбата. Както забелязахте в
пледоарията на колегата много внимателно и подробно се акцентира на това кога те били
платили разноските. По този въпрос не се спори. Аз не съм твърдял, че срокът за плащане на
разноските е преклузивен. Преклузивен е срокът обаче, в който молбата трябва да бъде
подадена в съда. Те са поискали, платили и т.н. Друго е смущаващо в това производство.
Има хикс кредитори с милионни вземания, двама най-малко. За мен е странно и чудно защо
точно НАП предплаща разноските, а никой от тези кредитори.
Адв. А. на въпрос на съда: Аз искам да обърна внимание на съда върху някои странни
факти в това производство. Тезата ми, че производството по несъстоятелност надхвърля
неговите цели и отива някъде на друго място, може да се счита за вероятна, ако не за
доказана, защото аз не знам НАП защо е предплатил разноските, така решили така направил
с парите на данъкоплатците всичко може.
По повод упрека, че длъжникът не бил съдействал да предаде на синдика имущество
– какво да им предадем г-да съдии? Няма имущество.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в определения от закона
срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:45 часа.
6
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7