Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Плевен, 08.10.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ граждански състав, в публично съдебно заседание проведено на десети септември през две хиляди и  петадесета година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

 

при секретаря  Г.Н. , като разгледа докладваното от съдията  ДИЛОВА гр.д. 2219 по описа на съда за 2014г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:        

Делото е образувано по подадена искова молба от М.П.К.-Г., С.П.К., В.Х.К., П.Х.Д. против СД “ДКГ Д., Ж. и Сие”, Р.М.Ж., Е.Т.И., И.Т.Ж.-М., в която се твърди че ищците са съсобственици на недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 56722.659.495, целият с площ от 772 кв.м., заедно с построените в него сгради, находящ се в гр. ***.Твърди се, че на 09.09.2008г. в гр. Плевен е сключен договор за наем с ответното дружество за срок от 5 години, по силата на който ищците са предоставили на ответниците за временно и възмездно ползване западната част на недвижимия имот срещу задължението му за заплащане наем в размер на 1 000 лв месечно. Твърди се, че съгласно приложения анекс 2 за периода от 01.09.2009г- 31.03.2010г. е договорено заплащането на по-нисък наем от дължимия месечен наем. Твърди се, че към анекса от 01.04.2010г. към наемната цена се добавя разликата ежемесечно на всеки от наемодателите до края на срока на договора. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят солидарно на ищците сумата от 7 244,88 лв ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба.

         В срокът по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответникът “ДКГ Д., Ж. и сие” СД.В срока за отговор ответникът “ДКГ Д., Ж. и сие” СД  е предявил против М.  П.К.-Г., С.П.К., В.Х.К., П.Х. д. инцидентен установителен иск с правно основание чл. 229 ал.3 от ЗЗД с който се иска обявяване на нищожност на договор за наем в частта му, с която е уговорен срок а действие над три години, алтернативно прави искане за обявяване на нищожна клаузата на т.5 от раздел първи от договора за наем  от 09.09.2008г., както и и искане за обявяване на нищожност на договора за наем поради противоречие с добрите нрави. Производството по делото по предявения инцидентен установителен иск с петитум да се признае за установено, че договора за наем е прекратен с връчване на нотариална покана от 04.12.2011г. е прекратено с определение от 19.06.2015г., което е влязло в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни  доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

 Не се спори между страните, а това се установява и от представеното по делото копие на договор за наем, че на  09. 09. 2008 год. между наследниците на д- р К.Л.С. и П.С. К. притежаващи ½ ид.ч. от собствеността на сградата  и СД „ДКГ- Д.,***  е  сключен договор за наем на недвижим имот за срок от пет години, считано от 15. 09. 2008 год. По силата на договора за наем на ответното дружество е била предоставено за временно и възмездно ползване следния имот: 600/ 772 идеални части от поземлен имот с идентификатор 56722.659.495, целият с площ от 772 кв. м., находящ се в  ***, с правото да се ползва западната част на дворното място откъм имот с идентификатор 56722.659.423 към ул. „Дойран”, до сградата с идентификатор 56722.659.495.1 в същия поземлен имот, както и сградата с идентификатор 56722.659.495.5.Съгласно чл. 2 от договора,  като  събирателното дружество се е задължило, да заплаща до  30- то число на предходния месец месечна наемна цена в размер на 1 000 лв. общо за всички съсобственици. По делото е представен Анекс № 2 от 01. 09. 2009 год.,  от който е видно, че  страните са се съгласили да удължат първоначално уговореният в договора гратисния период, и да получават по- нисък размер на наема, считано от  01. 09. 2009 год. до 31. 03. 2010 год. , като в чл. 2 от анекса страните са уговорили разликата съгласно чл. 1 да бъде компенсИ.а и заплащане на наемодателите ежемесечно през оставащия период от договора.  Ответниците са представили  по делото копие от Анекс № 2/ 09. 09. 2009 год. в раздел ІІ  т.1 от който фигурира текстът „наемателите да прихванат от наемната цена направените подобрения над 10 000 лв. в наетия имот”, които е различен от представения от ищците анекс от 01.09.2019г. в тази му част  като липсва уговорката за прихващане. Ответникът в писмения отговор е оспорил представения от ищците анекс № 2 и съдът е указал на ищците да заявят ще се ползват ли от документа. С определение от 19.06.2015г.  с оглед становището на ищците, че няма да се ползват от представения  с исковата молба Анекс № 2/01.09.2009г. съдът го е изключил от доказателствата по делото. Ищците са оспорили представения по делото  от ответниците Анекс № 2/09.09.2009г., съдът е открил производство по оспорването му и е указал доказателствената тежест.   Видно от приложените по делото граждански дела е, че между страните са водени няколко дела касаещи отношенията между тях във връзка с отношенията им по повод сключения договор за наем.

Видно от приложеното гражданско дело 4975/2011г.е, че съдът е признал за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищцата П.Х.Д., ЕГН **********,***, сумата от 571,22 лева, представляващи част от неплатена наемна вноска за м.септември 2009 г. в размер на 20,00 лева и неплатени наемни месечни вноски за периода м.март 2011 г. - м.май 2011 г. в размер на 551,22 лева, ведно със законната лихва, считано от 27,05,2011 г. до окончателното изплащане на сумата, която сума представлява част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3500/2011 г. на РС Плевен, като за разликата до претендИ.ия размер от 1 226,28 лева отхвърля предявеният установителен иск като неоснователен.  Видно от приложеното дело е, че  с определение постановено по делото съдът е открил производство по оспорване на представения от ответниците анекс № 2 в частта, в която е отразено, че наемателите следва да прихванат от наемната цена направените подобрения над 10 000 лв в наетия имот.  По делото е била назначена съдебно графологична експертиза, от която е видно че първата страница от анекс 2 от дата 01.09.2009г. с различава по шрифт, размер и отстоянията на полетата с първата страница от анекс 2 от 09.09.2009г. , а по вторите страници на анексите не са установени  разлики.Установени са следи от откопчаване по оригиналния екземпляр  на анекс 2 от 09.09.2009г. Съдебната експертиза е назначена по друго дело, поради което заключението по нея  не може да бъде използвано по настоящото дело. В  мотивите при постановяване на  решението по посоченото дело съдът е приел, че не би могло да се приеме, че представения от ответниците документ е истински и отразява действителната воля на страните. Съдът е приел, че не би могло да се извърши прихващане с дължимите наемни вноски  за претендИ.ия период.Съдът е приел и, че възражението за предсрочно прекратяване на договора е неоснователно, тъй като по делото не е представен писмен документ материализират волята на двете страни за прекратят облигационната връзка между тях.

Между страните е водено и друго гражданско дело 3757/2012г. по описа на ПлРС.Видно от приложеното дело е, че е откривано производство по оспорване на представения анекс № 2 и в мотивите съдът е приел, че  оспорения анекс към договора за наем е неистински документ, тъй като не би могло да се приеме, че представения от ответниците документ е истински и отразява действителната воля на страните.  По делото е правено възражение, че договора за наем е прекратен, поради което ответниците не дължат на ищците наем за претендИ.ия период. Съдът е приел, че възражението за предсрочно прекратяване на договора за наем е неоснователно и е признал за установено по отношение на ответниците, че дължат  солидарно сумата 1333,36 представляваща неплатен наем за периода м. септември 2011- м. април 2012г. по договор за наем от 09.09.2008г.

Видно от приложеното гражданско дело № 2527/2013г. е, че  съдът е приел, че  между страните е налице правоотношение произтичащо от договор за наем на недвижим имот от 09.09.2008г. изменен с анекс № 2 от 01.09.2009г. и е осъдил ответниците да заплатят солидарно на ищците сумата 1300 лв представляваща част от неплатени наемни вноски за периода 01.05.2012г.- 30.04.2013г.  

  Решенията по посочените дела са влезли в сила.Във всички производства ответниците са представяли анекс № 2 от 09.09.2009г. и е откривано производство по оспорването му. По своето естество оспорването истинността на документа е предявяване на инцидентен установителен иск по този въпрос и затова становището на съда решава със сила на пресъдено нещо спора по истинността на документа. / Решение № 66 от 25.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 807/2012 г., I г. о., ГК постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Ето защо съдът приема, че  представения от ответниците документ – анекс № 2/ 09.09.2009 г. е неистински документ, тъй като този въпрос е решен със сила на пресъдено нещо по посочените по-горе дела.

По предявения инцидентен установителен иск.

Ответникът е предявил инцидентен установителен иск  с правно основание чл. 26ал.1 т.1 от ЗЗД за обявяване на нищожност на т.5 от договора за наем поради противоречие със закона- чл. 229 ал.3 от ЗЗД.Съдът приема, че така предявения инцидентен установителен иск е недопустим. Както беше посочено по-горе  между страните са водени множество дела, като последното 2527/2013г. представлява частичен иск ,  а за разликата ищците са предявили иск по който е образувано настоящото дело. Ответникът е следвало да изчерпи във висящия процес по първото заведено дело всички свои възражения относно действителността на договора за наем. С оглед на което съдът приема, че предявения инцидентен установителен иск е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.

         Видно от решението по  гр.д№ 2527/2013г. съдът е осъдил ответниците да заплатят на ищците сумата от 1 300лв.,  представляваща част от неплатени наемни месечни вноски в общ размер на 8 552.88лв., за периода от 01.05.2012г. до 30.04.2013г., ведно със законната лихва, считано от  15. 05.2013 год. до окончателното изплащане на суматат.е. бил е предявен частичен иск.  За остатъка на вземането съдебното решение не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на непредявения в процеса по частичния иск размер на цялото вземането (чл. 298, ал. 1 ГПК). Процесуалната последица  от предявения частичен иск е, че: ищецът няма задължение повторно да доказва настъпване на основанието на своето вземане и не може да доказва отрицателния факт на непогасяване на остатъка. В случая ищецът само твърди, че остатъкът от вземането, чието основание и общ размер са били вече установени в процеса по частичния иск, продължава да е дължим. Ответникът може да установява възраженията си, че остатъкът от вземането е недължим, защото – по отношение на този остатък – сила на пресъдено нещо няма, но не може да установява първоначална липса на основание за дължимост на цялото вземане, защото това негово право е било преклудИ.о: една част от вземането на ищеца вече е била предмет на съдебен процес, затова основанието и размерът на цялото вземане са били установени, а претендИ.ата част от вземането е била и присъдена. В настоящия процес съдът следва да се съобрази и с това, че  по предходното дело  не може да не се съобрази с факта, че в предходния процес по частичния иск вече е било установено, че общият размер на дължимото на ищцата обезщетение е в размер на сумата 8 552,88лева и ответниците са  били осъдени, да заплатят на ищците сумата 1300 лв. Съдът по частичния иск е присъдил част от вземането, като преди това е установил размера на вземането, като е определил, че цялото вземане за претендИ.ия период. Ищците не твърдят други новонастъпили факти и друго основание на претенцията им, поради което спорът за наличие на основанието за дължимостта на неплатения наем за претендИ.ия период е преклудИ. (чл. 299, ал. 1, във вр. с чл. 298, ал. 1 ГПК) и не е възможно да бъде повторно пререшаван.

С оглед извода на съда, че между страните съществува облигационно отношение по договор за наем, то в тежест на ответниците е да докажат, че са изпълнили задължението си за заплащане на договорения наем. По делото не са представени  доказателства, установяващи погасяването на задължението за заплащане на дължимите наемни вноски  за процесния период, поради което съдът намира че предявения иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

 При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответниците СД „ДКГ- Д., Ж. и сие”, Т.Ж.Д., Р.М.Ж.,  Е.Т.И. и И. Т.И. – М., следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищците С.К., В.К. и П.Д., направените в настоящото производство деловодни разноски.  Ищците С.К. и М.К. са представили списък на разноските, от който е видно че претендират разноски  от 1200 лв за адвокат и 600 лв за адвокатско възнаграждение по предявения инцидентен установителен иск.  Представен е списък на разноските, от който е видно че ищците П.Д. и В.К. претендират разноски в размер на 1590лв, от които 290 лв държавна такса, 700 лв адвокатско възнаграждение и 600 лв допълнително адвокатско възнаграждение, което видно от представените договори за правна помощ е  заплатено в брой.

Ответникът СД  ДКГ-Д. , Ж. и сие„  е направил възражение за прекомерност на  адвокатското възнаграждение по предявените инцидентни установителни искове, по които производството по делото е прекратено с определение от 19.06.2015г..Твърдят, че по тях не се е водило производство, поради което не следва да бъдат присъждани разноските. Излагат становище, че искането за присъждане на разноски не е направено своевременно. Съдът намира, че  искането на ищците за заплащане на разноски във връзка с предявения инцидентен установителен иск, по който производството по делото е прекратено е направено своевременно, тъй като същото се съдържа в представения по делото отговор. В определението, с което производството по предявения инцидентен установителен иск съдът е пропуснал да се произнесе по направеното искане, но приема че няма пречка да се произнесе с решението по делото. Съдът приема, че предявеният инцидентен установителен иск е неоценяем и възнаграждението на процесуалните представители на ищците  следва да се определи съгласно чл.7 т.5 от Наредбата  за минималните адвокатски възнаграждения, поради което следва да бъде намален до този размер и ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците С.К. и М.К.  общо  300 лв представляваща направени разноски за адвокат по предявения инцидентен установителен иск, както и да заплатят на ищците П.Д. и В.К.  общо 300 лв представляваща направени разноски за адвокат .По отношение на претенцията за неплатен наем ищците са представили договори за правна помощ, от които е видно, че  М.К. и С.К. са направили разноски в размер на 1200 лв за адвокат, а ищците М. К. и П.Д. са направили разноски в  размер на 700 лв за адвокат. Съгласно чл. 7 ал.2 т.3 от  Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения при претенция от 5 000 до 10000 лв минималното адвокатско възнаграждение е в размер 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв. или 693 лв;  С оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и  съобразявайки т.3 от ТР 6/2012г. съдът приема, че следва да намали възнаграждението на ищците до минималния размер, поради което следва да осъди ответниците да заплатят на С.К. и М.К. / общо/сумата  693 лв направени разноски за адвокат, и на В.К. и П.Д. общо сумата 693 лв предстатвляваща направени разноски за адвокат.

 

По изложените съображения Плевенският районен съд

 

Р      Е      Ш      И:

 

 ОСЪЖДА,   СД „ДКГ- Д., Ж. И СИЕ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Р.М.Ж., ЕГН **********,***, Е.Т.И.,ЕГН **********,***,  и И.Т.Ж. – М. с ЕГН ********** ***, да заплатят солидарно на М.П.К. – Г. с ЕГН ********** ***, С.П.К. с ЕГН ********** ***, В.Х.К. с ЕГН ********** и П.Х.Д., ЕГН **********,***, сумата от 7244,88 лв.,  представляваща част от неплатени наемни месечни вноски в общ размер на 8 552.88лв., за периода  от 01.05.2012г. до 30.04.2013г., ведно със законната лихва, считано от  12. 05.2014 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА СД „ДКГ- Д., Ж. И СИЕ”,                 ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен,     Р.М.Ж., ЕГН **********,***,   Е.Т.И., ЕГН **********,***, и И.Т.Ж. – М. с ЕГН ********** ***  да заплатят солидарно на С.П.К. с ЕГН ********** *** и  М.П.К. – Г. с ЕГН ********** *** сумата  993 лв / общ размер/ представляваща  направени по делото разноски.

 ОСЪЖДА СД „ДКГ- Д., Ж. И СИЕ”,                 ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен,   Р.М.Ж., ЕГН **********,***,   Е.Т.И., ЕГН **********,***, и И.Т.Ж. – М. с ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на В.Х.К. с ЕГН ********** и  П.Х.Д., ЕГН **********,***, направените деловодни разноски в размер на 1293 лв.

 Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: