РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Враца 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 09.02.2021 г. /девети
февруари две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА
ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора
ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 571 по описа на
АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Е.Г.И. ***, против Решение № 141 от 14.08.2020
г., постановено по АНД № 236 по описа на Районен съд – Лом за 2020 г., в
частта, в която е потвърдено НП № 18-0294-000854/01.09.2018 г., издадено от
Началник сектор към ОДМВР – Монтана, РУ – Лом.
В касационната жалба са изложени доводи, че решението на първата съдебна
инстанция е неправилно и незаконосъобразно, тъй като изводите на съда са
изградени върху неправилните фактически констатации, изложени в НП, като не е
извършен анализ на действителната фактическа обстановка въз основа на представените
доказателства. Твърди
се, че въззивният съд не е обсъдил възраженията на оспорващия, относно липсата
на вина по вмененото му административно нарушение. Поддържа се изложеното и във въззивната жалба твърдение за съществено
опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Прави се искане за
отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено изцяло
обжалваното наказателно постановление.
В с.з. касаторът редовно призован, явява се лично и поддържа касационната
жалба по изложените в нея съображения.
Ответникът по касация – РУ – Лом, към ОДМВР – Монтана, редовно призован не
се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Враца, прави заключение за допустимост
и основателност на касационната жалба и моли да бъде уважена от съда.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след извършване
на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК , приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на касационна
проверка е Решение № 141 от 14.08.2020 г., постановено по АНД №
236 по описа на Районен съд – Лом за 2020 г., с което е изменено НП № 18-0294-000854/01.09.2018 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР –
Монтана, РУ – Лом, в частта относно наложените наказания на касатора, като
вместо две административни наказания: на основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1,
т. 5, пр. 5 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 42, ал.
2, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП
– „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е
наложено едно наказание „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал.
2, вр. с ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП.
За да постанови този
резултат въззивният съд е обсъдил и подробно анализирал събраните по делото
писмени и гласни доказателства и в съответствие с тях правилно е възприел
фактическата обстановка, поради което не е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, които да съставляват касационно основание за отмяна на
решението и възраженията на касатора в тази насока са неоснователни. Правилно и
в съответствие с доказателствата съдът е приел, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото
въз основа на него НП са постановени от компетентни органи, при спазване на
процесуалните правила и притежават всички изискуеми от закона реквизити. Въз
основа на обсъдените доказателства е прието за безспорно установено и
категорично доказано, че на 16.08.2018 г., касаторът И. управлявайки собствения
си лек автомобил на второкласен път № II-81-км 122, е
предприел изпреварване на МПС - товарен автомобил, без да се убеди, че няма да
създаде опасност и пречка за насрещно движещите се МПС, в резултат на което е
реализирал ПТП с насрещно движещо се МПС, с нанесени материални щети по двата
автомобила.
Правилно е прието в
мотивите на оспореното решение, че нарушението по чл. 42, ал. 2 от ЗДвП е безспорно
доказано, доколкото тази разпоредба въвежда конкретни задължения за водачите на
ППС, с които касаторът не се е съобразил, но административнонаказателната му отговорност
не следва да бъде ангажирана за две отделни нарушения по т. 2 и т. 3, както е
сторено от АНО. Съответната на извършеното нарушение санкционна разпоредба на
чл. 179, ал. 2 ЗДвП предвижда една санкция за реализирано ПТП, в резултат от
нарушение на правилата по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и това е глоба в размер
на 200 лева, независимо колко от правилата по чл. 42 ЗДвП са нарушени.
Противно на
изложеното в касационната жалба, РС е обсъдил изключително задълбочено всички
възражения на жалбоподателя, като подробно се е аргументирал по
несъстоятелността им и по законосъобразността на АУАН и атакуваното НП.
Съдебната инстанция е
в правомощието си да обсъди дали съответното нарушение представлява маловажен
случай и да приеме, че нарушителят не
следва да носи отговорност, но изпълнителното деяние в настоящата хипотеза не
осъществява белези, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност,
доколкото накърнените обществени отношения са с особена важност, тъй като
касаят живота и здравето на участниците в движението по пътищата. При това
положение не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН за
маловажност на административното нарушение.
Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело,
при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила. Въз основа на събраните убедителни и
непротиворечиви, подробно обсъдени доказателства, за чието съществуване са
налице данни по делото, правилно е установена фактическата обстановка и са
формирани обосновани правни изводи, за доказаност на вмененото административно
нарушение, на посоченото правно основание. Тези изводи напълно кореспондират с
установените факти, съобразени са с материалния закон и са в съответствие с
неговата цел, поради което изцяло се споделят от настоящия касационен състав.
Правни аргументи, факти, обстоятелства и доказателства, разколебаващи
установената от контролните органи фактическа обстановка, а оттам и за различни
правни изводи на въззивния съд не са посочени и представени от касатора. Това,
че изразява недоволство от издаденото НП и счита същото за
незаконосъобразно, настоящият касационен
състав счита за израз на правото му на защита, а не релевантен към случая факт.
Предвид изложеното на основание чл. 221, ал.
2, изр. 2 от АПК касационната инстанция изцяло споделя подробните и
задълбочени мотиви в оспореното решение на РС - Лом, поради което същите не
следва отново да бъдат преповтаряни.
При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за
отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо,
обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон,
преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да
игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата
инстанция възприема напълно.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната
жалба е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
От страните по делото не са претендирани разноски, поради което съдът се
освобождава от произнасяне по този въпрос.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 141 от 14.08.2020 г., постановено по АНД № 236 по описа на
Районен съд – Лом за 2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.