Р
Е Ш Е Н И Е
№
643 29.06.2020г., гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр.
състав
На
деветнадесети юни две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния
състав: Председател: Пенка Стоева
Секретар:
Диана Плачкова
като разгледа
докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско
дело №2741 по описа за две хиляди и деветнадесета година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск по чл.439 от ГПК.
Предварителна бележка:
Гр.дело
№2741/2019г. на ПОС е образувано въз основа Определение №12650/13.11.19г., с
което е прекратено производството по гр.дело №18231/2019г. на ПРС и то е
изпратено на ПОС, като надлежен да го разгледа като първа инстанция съд.
Ищецът
Р.М.Ш., ЕГН **********,***, адв.Р.П., моли съда да признае за установено по
отношение на ответницата Ю.В.А., ЕГН **********, бивша негова съпруга, със
съдебен адрес:***, адв.Е.И., че не и дължи сумата от 32 673.94лв.,
представляваща главница, за която срещу него е предприето принудително
изпълнение по изп.дело №20179110400268 на ЧСИ П.Н., тъй като ответницата
неправилно е била конституирана по посоченото дело от ЧСИ като взискател на
мястото на удовлетворения чрез публична продан на ипотекиран като обезпечение
имот- СИО изцяло кредитор и първоначален взискател по делото –Банка ДСК ЕАД, до
размер на ½ част от онова, което му е било заплатено в производството по
принудително изпълнение, предприето по повод обявен за предсрочно изискуем
кредит по договор за кредит, сключен по време на брака, на 28.04.06г., между
него и ответницата от една страна, и Банка ДСК ЕАД от друга, при липса на
необходимите предпоставки за суброгация, тъй като ответницата била съдлъжник по
договора за кредит и така платеното на Банката съставлява плащане на неин, а не
на чужд дълг, и затова не може да встъпи в правата на удовлетворения кредитор.
Пледира по същество за уважаване на
иска и за присъждане на разноските в производството по списъка, представен в с.з. от 19.06.2020.
В дадения 1-седмичен срок за представяне на писмени защити, изтекъл на
26.06.20г., не представя такава.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК
ответницата е подала отговор на исковата молба с вх.№1085/13.01.20г. /виж
л.25-л.33/, с който е признала иска за допустим, но го е оспорила като
неоснователен по съображенията, подробно развити с отговора, и основно- че
макар ипотекираните имоти, продадени на публична продан, да са били придобити
по време на брака, същите не са били СИО, а лична нейна собственост, както и
защото изтегленият от ищеца кредит е бил ползван не за задоволяване нужди на
семейството, а за други негови бизнес цели и неуспешни бизнес начинания, поради
което, по отношение частта на вземането на удовлетворения кредитор, за която е
била конституирана като взискател на негово място от ЧСИ, са налице
предпоставките за нейната суброгация и че поради тези причини ищецът и дължи
сумата, за която спрямо него е предприето принудително изпълнение, и е предмет
на заведения от него иск за оспорване на вземането и.
С молба вх.№16064/17.06.20г. пледира
по същество за отхвърляне на иска и за присъждане на разноските в производството.
С писмения отговор моли и за определяне на адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита по делото, в хипотезата на чл.38,ал.2 от
ЗА. В дадения от съда 1-седмичен срок за представяне на писмени защити, изтекъл
на 26.06.20г., не представя такава.
Съдът, като взе предвид твърденията
на страните и събраните по делото доказателства намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е основателен,
поради което следва да бъде уважен, воден от следните съображения:
І.По
допустимостта.
Предявеният
иск за установяване несъществуване на вземането на отв.А. към ищеца Ш. е
допустим, тъй като :
е
основан на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, както изисква чл.439,ал.2 от ГПК- конкретно на фактите, че след
пълно погасяване на задължението на ищеца по договор за кредит към
първоначалния взискател Банка ДСК ЕАД, за събиране на което е било образувано
изп.дело №268/17г. на ЧСИ П.Н., принудителното изпълнение срещу него е
продължено за събиране на вземане с главница в размер на 32 673.94лв. в
полза на ответницата по делото, неправилно конституирана в изпълнителното
производство като взискател, без да са били налице материално- правните
предпоставки за нейното встъпване в правата на удовлетворения кредитор-
първоначален взискател по изпълнителното дело;
със
събраната от съда служебно въз основа на Разпореждане №432/17.01.20г.
информация, изискана от ЧСИ П.Н., се установи, че въз основа молба
вх.№13958/15.10.19г. на Ю.А., с Разпореждане от 22.10.19г. и във връзка с
Разпореждане от 15.10.19г., ЧСИ Н. е прекратила производството по свое изп.дело
№268/17г. по отношение на Банка ДСК ЕАД и е конституирала Ю.А. като взискател
по посоченото дело, вследствие суброгация в правата на Банка ДСК ЕАД, за сума в
размер на ½ от платеното към посочената банка задължение /виж л.83,
л.87-л.91/.
ІІ.По
основателността.
1.Установи
се със събраните по делото доказателства и изрично признатите от ответницата с
отговора и част от твърденията на ищеца, че:
1.1.Страните
в производството са бивши съпрузи, бракът между които, сключен на **, е бил
прекратен с развод, с Решение №**. по дело №5447/2018г. на ** /виж л.8-л.12, **/.
1.2.На
28.04.06г., между Р.Ш., като кредитополучател, и Банка ДСК ЕАД, като кредитор,
е бил сключен договор за жилищен кредит /виж л.13-л.14, **/, съгласно който
Банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 82 600лв. за
покупка на апартамент в масивна жилищна сграда, находящ се в **, за срок от 300
месеца, считано от датата на неговото усвояване, като кредитът се обезпечава
със законна ипотека върху същия недвижим имот, собственост на Р.Ш..
В
същия договор е записано, а съпругата на кредитополучателя Ю.В.А. е уведомена
за кредита, известно и е, че носи солидарна отговорност за издължаването му по
силата на чл.25,ал.2 от СК, както и че за обезпечаване на кредита ще бъде
учредена ипотека върху общия имот, и след текст, гласящ Договарящи страни,
Кредитополучатели, под №2 е положен подпис и срещу нейното име.
1.3.По заявление вх.№8763/15.02.17г.
на Банка ДСК ЕАД, по което е образувано ч.гр.д. №2048/17г. на **, е издадена
Заповед за незабавно изпълнение №1237/16.02.17г., съгласно която длъжникът Р.Ш.
следва да заплати на кредитора Банка ДСК ЕАД, по силата на сключен помежду им
договор за жилищен кредит от 28.04.06г. и
допълнително споразумение от 16.11.10г., сумата от 70 256.63лв.-главница,
ведно със законната лихва от 15.02.17г. до окончателното плащане; договорна
лихва в размер на 13 530.10лв. за периода 01.04.15г.-14.02.17г.,
санкционна лихва в размер на 150.03лв. за периода 12.01.16г.-14.02.17г.; заемни
такси в размер на 1 743.20лв.; разноски за държавна такса по делото в
размер на 1713.60лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.
Въз
основа на описаната заповед е издаден изпълнителен лист от 17.02.17г.
На
06.04.17г., срещу издадената заповед за изпълнение са постъпили възражения от Р.Ш.
и от Ю.А., а с Разпореждане от 18.05.17г. на заявителя е указано, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като в противен случай
заповедта ще бъде обезсилена.
Такъв
иск е бил предявен, защото липсват данни за обезсилване на издадената заповед
за незабавно изпълнение, а са налични такива, че на 15.06.17г. Банка ДСК ЕАД е
подала молба с приложено доказателство искова молба, а по разпореждане на съда
от 30.10.17г., ч.гр.д. №2048/17г., по
което заповедта е издадена, е било изпратено за послужване на **, по негово
гр.д. №7477/17г.
/виж:
разпореждането на съда на л.83; писмото на ПРС на л.92 и приложената към него
справка от деловодната система при ПРС на л.93-л.94 /.
1.4.
Налични са данни в изготвеното от ЧСИ Н. на 11.10.19г. Разпределение по нейно
изп.дело №268/17г. /виж л.16-л.18, ПРС/ и в Разпореждането на ЧСИ Н. от 22.10.19г.
/л.91/, че :
-изп.дело
№268/17г. е образувано по изп.лист, издаден по ч.гр.д. №2048/17г. на **;
-първоначален
взискател по делото е Банка ДСК ЕАД, присъединени взискатели са ТД на НАП-** и
Община **-МДТ, а длъжник по делото е Р.Ш.;
-при
проведена по делото публична продан на имоти-апартамент и гараж, находящи се в **,
СИО на Р.Ш. и Ю.А., в качеството и на ипотекарен длъжник по делото, за които
има вписана на 04.05.06г. законна ипотека в полза на Банка ДСК ЕАД за
обезпечаване на вземане в размер на 82 600лв., новирана на 28.04.16г., е
обявен за купувач Д.Ц.П.;
-
постъпилата от продажбата на ипотекираните имоти сума от общо 120 263лв. е
разпределена, като при разпределението и са удовлетворени вземанията и на
тримата взискатели, както и тези за такси, следващи се на ЧСИ, и е останала
сума в размер на 16 745.02лв., като за Банка ДСК е разпределена сума в
размер на 87 530.93лв., която е към 22.10.19г. изплатена на този
взискател;
-Ю.А.
е конституирана като взискател по изп.дело, в качеството и на ипотекарен
длъжник, за сума в размер на ½ от изплатената на Банка ДСК ЕАД, събрана
изцяло вследствие на извършена публична продан на недвижими имоти, СИО между
длъжника и ипотекарния длъжник, ипотекирани в полза на Банка ДСК ЕАД, на
основание чл.74 във вр. с чл.155 от ЗЗД, във вр. с чл.429 от ГПК;
1.5.Видно
е от съобщение изх.№12246/23.10.19г., изпратено от ЧСИ Н. до Р.Ш., като длъжник
по изп.дело №268/17г. /виж л.15/, че :
-при
извършеното на 11.10.19г. разпределение дългът е съобразен не само с
изпълнителния лист, издаден на 17.02.17г. по ч.гр.д. №2048/17г. на **, но също
и с Решение по гр.д. №7477/17г. на ** и Решение по в.гр.д. №2969/18г. на **;
-дългът
на длъжника възлиза към 06.11.19г. на общо 47 655.56лв., от които :
32 673.94лв.- главница; 235.98лв.- законна лихва върху главницата за
периода 11.10.19г.-06.11.19г.; 10 159.74лв.- неолихвяеми вземания; 931.80лв.-
присъдени разноски; 3654.10лв.- такси по ТТР към ЗЧСИ за плащане;
-наложени
са запори, описани в съобщението, с цел принудително събиране на дълга.
2.
При тези установени в производството факти, съдът направи следните правни
изводи по спорните между страните фактически
въпроси и по съществото на предявения иск:
2.1.Тълкуването
в тяхната взаимовръзка на всички клаузи на Договора за кредит от 28.04.06г., както
и вземането му предвид в съвкупност с впоследствие развилото се заповедно
производство и производство по чл.422 от ГПК, дават на съда основание да смята,
че твърдението на ищеца, щото ответницата се явява кредитополучател и солидарен
длъжник по договора за кредит от 28.04.06г., е останало неустановено,
доколкото:
Макар
подписът на Ю. А. да е положен в края на договора след текста
„Кредитополучатели“, видно е от началната страница на същия договор, че
кредитополучател по него е само Р.Ш., тъй че положеният от Ю.А. подпис в края не
може да се свърже с друго, освен с текста на чл.9 от Договора, от който е видно
не друго, а единствено, че същата е била уведомена при сключване на договора за
солидарната отговорност по чл.25,ал.2 от СК, която носи, в качеството и на
съпруга на кредитополучателя към датата на подписване на договора и подписът и
идва да удостовери не друго, а това, че описаното в текста на договора
уведомление е било осъществено. Посоченият текст от договора обаче не прави
отв.А. кредитополучател по договора за кредит, защото нормата на чл.121 от ЗЗД ясно гласи, че солидарността може да
произтича както от определените в закона случаи, така и когато е уговорена-
т.е., да е законова или договорна. Затова обстоятелството, щото при сключване
на договора Ю.А. е била уведомена и е удостоверила с подписа си, че и е
известно, че носи за издължаване на кредита солидарна отговорност по чл.25,ал.2
от СК/отм/- т.е, че за задължения, които единият от съпрузите е поел за
задоволяване нужди на семейството, двамата съпрузи отговарят солидарно, това не
я прави кредитополучател по договора за кредит, нито съдлъжник с ищеца по
силата на същия договор, тъй като само той е страна по договора, като
кредитополучател. Това тълкуване намира според съда пълна подкрепа във факта, че
заповедта за изпълнение при просрочие на кредита е издадена само срещу Р.Ш.,
както и че само той е бил конституиран като длъжник по изпълнителното дело и
третиран като такъв и при извършване на разпределението от ЧСИ, което е
съобразило размера на дълга и след приключване на производството по чл.422 от ГПК, което се е развило по повод подаденото възражение, докато, макар
възражение да е имало подадено и от Ю.А., както е описано в актовете на ЧСИ, тя
е взела участие в производството по изпълнителното дело само като ипотекарен
длъжник, което качество, ако се съди от събраните в процеса доказателства,
макар и същите да са косвени, и от разменените между страните книжа и твърдени
с тях факти, отв.А. несъмнено е имала.
Или,
в обобщение на горното съдът приема, че отв.А. е нямала в изпълнителното
производство друго качество, освен това на ипотекарен длъжник по отношение на
недвижимите имоти, дадени като обезпечение в полза на Банка ДСК ЕАД за
вземанията и, произтичащи от отпуснатия по договора от 28.04.06г. на ищеца Р. Ш.
кредит, но не е била кредитополучател, а като такава и съдлъжник с ищеца по
договора за кредит, съответно- по издадената заповед за изпълнение и
образуваното за принудителното изпълнение на вземането по нея пред ЧСИ Н.
изп.дело №268/17г.
2.2.
По спорния въпрос дали недвижимите имоти, ипотекирани като обезпечение за
вземането на Банка ДСК ЕАД, произтичащо от Договора за кредит от 28.04.06г., са
били СИО на Р.Ш. и Ю.А., преди прекратяване на брака им, което обстоятелство
ответницата отрича, съдът намери, че същите са били такива, като съобрази за
целите на това производство единствено разпоредбите на чл.19,ал.1 и ал.3 от СК/отм/, че вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите по време на
брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на
противното, принадлежат общо на двамата съпрузи, както и фактите, че бракът на
страните е бил сключен на **, а договорът за продажба, по силата на който Р.Ш.
и Ю.А. са закупили от С.К. апартамент №** на четвърти етаж, ведно с прилежащата
му изба №14, и гараж №5 на партерния етаж, ведно със съответните за тези два
обекта идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, както
и от УПИ VIII-289, в който сградата е построена, находящи
се в **, е сключен на 04.05.06г.- т.е. имотите са придобити по време на брака
на страните, доколкото е отказал в това производство да се произнесе инцидентно
по наведените от ответницата твърдения, щото договорът за продажба от
04.05.06г. е нищожен като привиден и прикриващ договор за дарение, направено
единствено в нейна полза, както и че кредитът, изтеглен от ищеца по договора от
28.04.06г., е бил използван за задоволяване нужди на семейството, конкретно- за
закупуване на имотите, ипотекирани в полза на Банка ДСК ЕАД и продадени като
СИО на проведените от ЧСИ Н. две публични продажби, вследствие на които
първоначалният взискател е бил удовлетворен, а в тази връзка е отказал събиране
и на всички поискани от ответницата за установяването им доказателства.
2.3.При
дадените по т.2.1. и т.2.2. от това решение отговори на спорните между страните
фактически въпроси, съдът намери по съществото на спора, че предявеният от
ищеца иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен, макар и не по
съображението, застъпено от него, че ответницата е заплатила не чужд, а свой
дълг, като кредитополучател и съдлъжник по договора за кредит, поради което не
може да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор, а по съвсем различни
съображения- онези, закрепени в отговорите, дадени от III
г.о. на ** с Решение №71/24.07.19г. по гр.д. №2576/18г. по касационните
процесуално- правни въпроси, по които е било допуснато касационно обжалване на
посоченото в него въззивно решение, които изцяло споделя и затова тук само
накратко ще възпроизведе само същността на застъпените в цитираното решение
разбирания, и конкретно:
Обстоятелството,
че законодателят е регламентирал систематично в две различни разпоредби на
чл.429,ал.1 и ал.3 на ГПК субективните предели на изпълнителния лист, когато се
касае до плащане на дълга от поръчител или солидарен съдлъжник, и до трето
лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, както и ясно
формулираното с двете цитирани разпоредби смислово-терминологично различие,
като лицата по алинея първа, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа
на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, като установят плащането
с писмени доказателства, и че изпълнителният лист срещу длъжника има сила и
срещу третото лице, дало своя вещ в ипотека за обезпечение на дълга, когато
взискателят насочва изпълнението върху тази вещ, взети предвид в контекста на цялостната
уредба на изпълнителното производство и правомощията на съдебния изпълнител при
реализиране на правата на взискателите, които са предмет на принудително
изпълнение, ясно сочат, че законодателят прави разлика между приемството в
изпълнителното производство и приемството в изпълнителния лист, както и че
съдебният изпълнител няма правомощия да преценява осъществяването на
предпоставките за наличие на законната суброгация по чл.74 от ЗЗД –ерго, той не
може да конституира като нов взискател на място на удовлетворения чрез плащане
първоначален такъв други лица, извън онези, които са изрично и изчерпателно
посочени в разпоредбата на чл.429,ал.1 от ГПК, а в случаите, когато продължи
изпълнението в тяхна полза, той не може да приеме относно размера на вземането
на платилия солидарен длъжник друго, различно от установеното с презумпцията на
чл.127,ал.1 от ЗЗД относно равенството между тях, нито може да разглежда
въпроси, свързани с опровергаване на тази законова презумпция в рамките на
изпълнителното производство.
В
конкретния случай, както вече се каза, че съдът приема относно качеството на
ответницата в изпълнителното производство, а очевидно същото е било прието и от
ЧСИ Н., защото навсякъде в актовете си тя сочи Ю.А. като ипотекарен длъжник, но
не и като солидарен длъжник по изпълнителното дело, и като се вземат предвид и
обстоятелствата, поради които Ю.А. счита, че извършеното чрез осребряване при
публичната продан на продадените ипотекирани имоти плащане на дълга към първоначалния
взискател по отношение на ½ ид.част от правото на собственост на ищеца
извършено от нея плащане на чужд дълг /тъй като имотът не е СИО, а изцяло лична
нейна собственост, въз основа на дарение, прикрито с договор с продажба, макар
и придобит по време на брака; тъй като задължението, поето от ищеца като
кредитополучател по договора за кредит, не е било поето за задоволяване на
нужди на семейството, а за негови бизнес начинания като търговец, регистриран
под различни фирми/, се налага извода, че макар тя да е конституирана като
взискател с вземане, равно на ½ от онова, което е платено на
първоначалния взискател в хода на предприетото по изпълнителното дело
принудително изпълнение, ЧСИ Н. не е имала правото да продължи принудителното
изпълнение срещу ищеца в полза на новоконституирания взискател, защото Ю. А. не
попада в кръга на лицата по чл.429,ал.1 от ГПК, които могат да продължат
изпълнението въз основа на изпълнителния лист, издаден в полза на взискателя,
нито е представила пред ЧСИ Н. изпълнителен титул, легитимиращ я със
самостоятелно вземане срещу ищеца за сумата, за която ЧСИ Н. е предприела
принудително изпълнение срещу него, видно от изпратеното му съобщение за
доброволно изпълнение, включителното главницата, за която той иска да се
установи, че ответницата не разполага с право на принудително изпълнение срещу
него.
Ето
защо, съдът намери, че предявеният от ищеца иск е основателен и като такъв
следва да се уважи.
В частта за
разноските.
И
двете страни в производството претендират присъждане на разноски, като при този
изход на спора, разноски се следват на основание чл.78,ал.1 от ГПК само на
ищеца.
Ищецът
претендира по списъка, представен в с.з. от 19.06.20г. разноски от общо
3266.96лв. /виж списъка на л.113/.
Ищецът
установи в процеса направата на разноски в размер на общо 3271.26лв., от които:
1306.96лв.- държавна такса за производството /л.5, **/; 1960лв.- изплатен в
брой адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие /л.7, **/;
5лв.- държавна такса за издаване на обезпечителна заповед /л.21, ПОС/, които
следва да му се присъдят.
При
тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Уважава иска по чл.439
от ГПК, предявен от Р.М.Ш., ЕГН **********,***, адв.Р.П., срещу Ю.В.А., ЕГН **********,
бивша негова съпруга, със съдебен адрес:***, адв.Е.И.,
Като признава за
установено по
отношение на ответницата, че не разполага с право на принудително изпълнение по
изп.дело №20179110400268 на ЧСИ П.Н., за сумата от 32 673.94лв.,
представляваща главница, включена в общо дължимата сума от 47 655.56лв.,
за която, съгласно съобщението изх.№12246/23.10.19г. на ЧСИ Н., изпратено до Р.Ш.,
срещу него е предприето принудително изпълнение в полза на Ю.А. до размер на
½ част от онова, което е изплатено на първоначалния взискател в пълно погашение
на дълга по изп.лист от 17.02.17г., издаден на основание Заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д. №2048/2017г. на **, от средства, получени от проведена
публична продан на ипотекирани в негова полза недвижими имоти- СИО на страните
в производството.
Осъжда Ю.В.А., ЕГН **********,***,
адв.Е.И., да заплати на Р.М.Ш., ЕГН **********,***, адв.Р.П., сумата от 3271.26-
три хиляди двеста седемдесет и един лева и двадесет и шест стотинки- разноски в
производството.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: