Решение по дело №1049/2020 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

 

гр. Кюстендил, 17.12.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 1049 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, депозирана от Б.Б.Х., ЕГН **********, адрес: *** против Г.Л.Г., ЕГН **********, адрес: ***.

В исковата молба се сочи, че на 12.11.2017 г. в пиано бар „Лазур 2“, находящ се в гр. Кюстендил, бул. „България“ № 41, по хулигански подбуди и чрез нанасяне на удари с ръце и крака, ответникът Г. причинил на ищцата лека телесна повреда, изразяваща се в мекотъканни контузии (кръвонасядания и отоци) по главата и лицето, кръвоизлив в десен максиларен синус, кръвонасядания по двата горни и левия долен крайници, които били причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

С Присъда № 19/27.03.2019 г. по НОХД 1204/2018 г. на КРС, влязла в сила на 12.04.2019 г., бил признат за виновен в извършването на гореописаното деяние, съставляващо престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, пр.1 във вр с чл. 130, ал.1 НК, като на осн. чл. 78а от НК бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000.00 лв.

В резултат от извършеното престъпление на ищцата търпяла болки и страдания, изразяващи се в множество телесни увреждания от една страна, както и в породените у нея душевни страдания, предизвикани от изживените срам и унижение – от друга. Поведението на Г. било грубо и неуважително, той се възползвал от уязвимостта на ищцата поради това, че е по-слаба и беззащитна. Дълго време след това изпитвала страх и унижение от случилото се, на което станали свидетели синът й, нейният съпруг, както и семейни приятели.

Ето защо се поддържа искане да бъде осъден Г.Л.Г., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Б.Б.Х., ЕГН **********, адрес: ***, обезщетение в размер на 3000.00 (три хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от 12.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинените й болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от престъплението, за което с влязла в сила Присъда № 19 по НОХД № 1204/2018 г. по описа на КРС е осъден ответникът, а именно: за това, че на 12.11.2017 г. в пиано бар „Лазур 2“, находящ се в гр. Кюстендил, бул. „България“ № 41 по хулигански подбуди и чрез нанасяне на удари с ръце и крака Г.Г. причинил на Б.Х. лека телесна повреда, изразяваща се в мекотъканни контузии (кръвонасядания и отоци) по главата и лицето, кръвоизлив в десен максиларен синус, кръвонасядания по двата горни и левия долен крайници, които били причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор чрез пълномощника си адв. В.П.. Изразява се становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа, а ответната страна я оспорва.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото заверен препис от Присъда № 19/27.03.2019 г., влязла в сила на 12.04.2019 г., по НОХД 1204/2018 г. по описа на КРС, съдът е признал подсъдимия Г.Л.Г., роден на *** ***, живущ ***, ***, с*** гражданство, разведен, с висше образование, ***-ЕООД, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 12.11.2017 г. в пиано бар на хотел „Лазур 2“, находящ се в гр.Кюстендил, бул.“България“ № 41, по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на Б.Б.Х. ***, изразяваща се в мекотъканни контузии /кръвонасядания и отоци/ по главата и лицето, кръвоизлив в десен максиларен синус, кръвонасядания по двата горни и левия долен крайници причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 131, ал.1 т.12, пр.1 във вр. с чл.130 ал.1 от НК , поради което и на основание чл.78А от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.

Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Е. Н. З., според показанията на която ищцата била изключително притеснена от деянието. Прекъснала контактите с близки и познати, отказвала да излиза от къщи, чувствала се унизена и обидена. Около две седмици след инцидента имала болки, устата й била разцепена, имала кръвоизлив в очите, тромбове, охлузвания и синини. Дънките и якето й били прокъсани и в кръв.

Прието е заключение по допусната медицинска експертиза, изготвено от д-р В.Н., от което е установимо, че при инцидента на 12.11.2017 г., ищцата е получила следните травматични увреждания: мекотъканни контузии (кръвонасядания и отоци) по главата и лицето – в окосмената част, в областта на дясна скула, двете устни и венеца на горната челюст в дясно, кръвоизлив в десен максиларен синус, кръвонасядания по двете мишници, дясна ръка и ляво бедро и подбедрица. Според експерта тези увреждания са причинили на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в лекостепенно и бързопреходно нарушаване на физиологичните функции на носа и на храненето, както и болка и страдание. Възстановителният период вещото лице определя на 15-20 дни, а понастоящем лицето е възстановено напълно физически. Досежно психотравми експертът нe прави изводи.

Останалите приложени по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което не се обсъждат подробно.

  

 

 

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидителя Петър Райчов велков, който сочи, че работи на длъжност „главен специалист“ при ответната община, сектор „Бездомни и безстопанствени животни“ от 2008 г. и до  

 

 

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Според нормата на 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да се породи задължението за обезвреда, регламентирано с тази обща норма, следва да са се осъществили кумулативно всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние (действие или бездействие), което да е противоправно, извършено виновно и от него да са налице вреди, които са в причинна връзка с извършеното деяние.

При тази законова уредба страните не спорят и е установимо от доказателствата по делото, че с Присъда № 19/27.03.2019 г., влязла в сила на 12.04.2019 г., по НОХД 1204/2018 г. по описа на КРС, съдът е признал подсъдимия Г.Л.Г., роден на *** ***, живущ ***, ****, разведен, с висше образование, управител на ****-ЕООД, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 12.11.2017 г. в пиано бар на хотел „Лазур 2“, находящ се в гр.Кюстендил, бул.“България“ № 41, по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на Б.Б.Х. ***, изразяваща се в мекотъканни контузии /кръвонасядания и отоци/ по главата и лицето, кръвоизлив в десен максиларен синус, кръвонасядания по двата горни и левия долен крайници причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 131, ал.1 т.12, пр.1 във вр. с чл.130 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78А от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.

По указанията на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, вкл. решението по чл. 78а от НК, което е приравнено на влязла в сила присъда, е задължително за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца - елементите на деликтната отговорност. (Така ТР №5 от 05.04.2006 г. по т.д. № 5/2005 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 14 от 04.05.2011 г. по гр.д. № 1493/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о. и мн.др.). В този аспект може да се приеме, именно при условията на чл. 300 от ГПК, че на процесната дата ответникът е осъществил деянието, предмет и на настоящия иск, което е противоправно и което е настъпило по негова вина.

Вредата за пострадалата се изразява в получени травматични увреждания - мекотъканни контузии (кръвонасядания и отоци) по главата и лицето – в окосмената част, в областта на дясна скула, двете устни и венеца на горната челюст в дясно, кръвоизлив в десен максиларен синус, кръвонасядания по двете мишници, дясна ръка и ляво бедро и подбедрица, които се установяват и със заключението по приетата по делото съдебна медицинска експертиза, което съдът цени като пълно и обективно.

Претърпените вреди следва да бъдат репарирани, т.к. са в причинна връзка с деянието.

Относно размера на желаното обезщетение следва да се вземе предвид принципното разбиране, че неимуществените вреди, с оглед естеството им, не могат да бъдат поправяни. Именно заради това предназначението му е да улесни увредения в друга област, като законът овластява съда да определи неговия размер по справедливост. Съдебната практика приема, че той зависи от вида на накърнените блага - душевен или телесен интегритет, степента и продължителността на увреждането, очакваното развитие на страданието, наличието на трайни увреждания, интензитет на негативните преживявания, допълнителното влошаване на здравето на пострадалия, загрозявания и др. (така и Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 г. на Пленума на ВС).

В случая, според заключението на експерта понастоящем пострадалото лице е напълно възстановено физически. Състоянието при инцидента, с оглед установените физически травми, е квалифицирано като „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, респ. не попада в изчерпателно изброените от законодателя в разпоредбите на чл. 128 и 129 от НК хипотези на средна и тежка телесна повреда, а в обхвата на уврежданията на здравето по чл. 130 от НК (лека телесна повреда).

Въпреки възможната заинтересованост с оглед близките отношения с ищцата, показанията на нейната свекърва г-жа Златкова, ценени при условията на чл.172 от ГПК, но и с оглед на това, че пресъздават лични и непосредствени впечатления, които не са опровергани от другите доказателства по делото, дават яснота досежно обективното състояние на пострадалата след инцидента – прекъснала контактите с близки и познати, отказвала да излиза от къщи, чувствала се унизена и обидена. Около две седмици след инцидента имала болки, устата й била разцепена, имала кръвоизлив в очите, тромбове, охлузвания и синини. Дънките и якето й били прокъсани и в кръв. Те сочат също, че негативните преживявания на ищцата продължават и понастоящем, макар и не със същата интензивност. Действително лицата живеят в едно домакинство само при отпуските на пострадалата и семейството й и завръщането им в България, но личните възприятия при личния контакт непосредствено след инцидента, и изводите, че „ … от тогава тя не е същата…“, следва да бъдат зачетени като обективни.

Нещо повече, не оспорено твърдението, че деянието е осъществено пред очите на сина на ищцата, нейния съпруг, както и семейни приятели, което обстоятелство също сочи за изживян срам и притеснения.

 В същото време самото негативно изживяване, като болки, страдания и неудобства, имайки предвид характера, степента и продължителността им, дори не е необходимо да бъде доказвано, защото се формира като обективна последица от причинените телесни повреди, поради което следва да се приеме, че увреждания и трудностите, които е имала ищцата, са дали негативно отражение на общото й физическо и душевно състояние. Все пак установените конкретно вреди, довели претърпени болки и страдания от физическо естество, обемът и интензитетът им, както и неудобствата - нарушаване на физиологичните функции на носа и на храненето за период от 15-20 дни, отнесени към принципа за справедливост, заложен от законодателя при определяне на размера на дължимото обезщетение в чл.52 ЗЗД, налагат извод, че със сумата от 1500 лв. ще бъдат компенсирани неимуществените вреди, макар и в човешки план те да не подлежат на остойностяване. В този размер исковата претенция ще бъде уважена, като до пълния предявен такъв от 3000 лв. ще бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

С оглед разпоредбите на чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД деликвентът дължи законната лихва върху приетото за дължимо обезщетение от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата, но изчислението на нейния размер ще се извърши в евентуалния  изпълнителния процес към момента на плащане на главното задължение. (Решение № 1048 от 18.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2000 г., IV г. о.). Така е заявено и искането, заради което претенцията ще бъде уважена в посочения по-горе размер ведно със законната лихва от датата на деликта – 12.11.2017 г.

 

 

 

По разноските:

С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата се следват деловодни разноски в размер на 300 лв.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника също следва да бъдат присъдени такива, но доколкото доказателства за извършването им не са ангажирани, съдът няма да се произнесе в т.см.

Ответникът следва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал.6 ГПК да заплати и дължимите държавни такси в размер общо на 60,00 лв. (4% върху размера на иска - чл. 72, ал. 1 ГПК, но не по-малко от 50 лв. – чл. 1 от Тарифа за ДТ по ГПК), , както и 180 лв., възнаграждение на вещо лице, доколкото ищецът е бил освободен от заплащането им по правилото на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.

 

 

 

 

Воден от горното, съдът

                                                           

 

 

 

Р Е Ш И: 

 

 

 

ОСЪЖДА Г.Л.Г., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Б.Х., ЕГН **********, адрес: ***, обезщетение в размер на 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева), за причинените на ищцата болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от престъплението, за което ответникът е бил осъден с влязла в сила Присъда № 19 по НОХД № 1204/2018 г. по описа на КРС, за това, че на 12.11.2017 г. в пиано бар „Лазур 2“, находящ се в гр. Кюстендил, бул. „България“ № 41 по хулигански подбуди и чрез нанасяне на удари с ръце и крака Г.Г. причинил на Б.Х. лека телесна повреда, изразяваща се в мекотъканни контузии (кръвонасядания и отоци) по главата и лицето, кръвоизлив в десен максиларен синус, кръвонасядания по двата горни и левия долен крайници, които били причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със законната лихва, считано от 12.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО за разликата до пълния предявен размер от 3000,00 лв. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция, като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА Г.Л.Г., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Б.Х., ЕГН **********, адрес: ***, сумата в размер на 300,00 лв. (триста лева и нула стотинки) лева, за сторените деловодни разноски.

ОСЪЖДА Г.Л.Г., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, чрез сметката на Районен съд- Кюстендил, държавна такса в размер на 60,00 лв. (шестдесет лева и нула стотинки), и 180,00 лв. (сто и осемдесет лева) заплатено от Бюджета на съда възнаграждение на вещо лице, както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

 

 

 

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                              

                           

 

 

 

Съдия при Районен съд – Кюстендил:_____________