№ 218
гр. Ловеч, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20244310200881 по описа за 2024 година
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система - Серия Г №0054130 издаден от ОД на МВР Ловеч, на
жалбоподателят М. С. Б., ЕГН ********** от гр. ****, на основание чл.638, ал.4 във вр. с
чл.638, ал.1, т.1 във вр. с чл.461, т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250.00 лева за
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, за това, че на 12.10.2022 г. в 15.30 часа в обл. Ловеч,
път II-35 км 38+844, с АТСС АRH CAM S1, насочено в посока гр. ****, снимащо движещите
се в посока гр. Плевен при максимално разрешена скорост от 60 км.ч., въведено с ПЗ В-26 и
приспаднат толеранс от 3 км или 3%. С АТСС е установено управление на МПС,
регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил
задължителна застраховка ГО. Посочено е, че за МПС ****** с регистрационен номер
******* е установено нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ), заснето с
автоматизирано техническо средство/система № 120cd3d. Посочено, е че собственик на
когото е регистрирано МПС е М. С. Б., ЕГН ********** от гр. ****.
Срещу Електронния фиш в законоустановения срок, е подадена, в срок жалба от М.
С. Б., чрез адв. Ц. от ЛАК, с която моли съда да отмени обжалвания ЕФ. С жалбата навежда
твърдения, че процесното МПС не е негова собственост а е собственост на Министерство на
отбраната, като към датата на която се твърдяло, че е извършено нарушението е имало
валидна сключена задължителна застраховка ГО, в която насока излага подробни аргументи.
С оглед на гореизложеното моли съда да отмени издадения ЕФ, като незаконосъобразен и
неоснователен, като съдът присъди на доверителят му направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява
адв. Ц., който моли съда да отмени обжалвания ЕФ на посочените в жалбата основания.
Издателят на обжалвания ЕФ – ОД на МВР Ловеч - редовно призован, не изпраща
представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е
1
процесуално допустима и основателна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ,
бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата
срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране
на фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателят и наказващият орган,
относно преценката за допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че
процесния ЕФ е връчен на жалбоподателят на 30.09.2024 г., а жалбата е депозирана на
03.10.2024 г. с вх. №295000-10781, поради което съдът приема, че жалбата предмет на
настоящето дело се явява депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е
допустима.
Задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по раздел
ІІ, буква "А", т. 10. 1 от приложение № 1 от КЗ е въведена с нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ.
Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ въвежда задължение да сключи договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите всяко лице, притежаващо МПС,
което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.
По делото са приети и вложени като доказателства: свидетелство за регистрация на
МПС от поделенията на въоръжените сили, удостоверение за наличие на сключена
застраховка, издадено от Зам. Директор на ЗД „Бул Инс“ АД, от което е видно, за автомобил
„******** с рег. №******* и рама №******** към дата 12.10.2022 г. има валидна полица
****** по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите в ЗД „Бул инс“ АД; заверено
копие на застрахователна полица ****** с валидност от 0000 часа на 01.07.2022 г. до 23.59
часа на 30.06.2023 г.; заверено копие на договор №УД-15-8/01.07.2021 г. сключен между МО
и ЗД „Бул инс“ АД от 01.07.2021 г.; заверено копие на списък на ППС от военно – географска
служба за застраховане със задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите и
„Злополука на местата в МПС“ в периода от 01.07.2022 г. до 30.06.2023 г. от който е видно,
че процесното МПС е собственост на Министерство на отбраната, като същото е посочено в
т.3.1 – 4 позиция на списъка.
Отделно от това по делото не са представени доказателства, от които да се
установява, че процесното МПС е собственост на жалбоподателя М. Б., както и не се
обориха представените от жалбоподателя доказателства, че последното е собственост на
Министерство на отбраната, което води до извод, че в случая неправилно е определен
субекта на нарушението.
Със съпроводително писмо с рег. № 906000-15989/10.10.2024 г. на ВПД Началника на
Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч в РС Ловеч е изпратена цялата административно
наказателна преписка /видно от отразеното в писмото / но към преписката не са приложени,
каквито и да е било доказателства от които да се установява, защо за процесното нарушение
ангажирана за процесния ЕФ отговорността на жалбоподателя Б., а не на собственика на
процесния ЕФ.
По силата на чл.84 от ЗАНН в административнонаказателното производство са
приложими правилата на НПК, а съгласно чл.16 от НПК обвиняемият в
административнонаказателното производство е лицето посочено като нарушител и той се
2
счита за невинен до доказване на противното. Следователно по аргумент от чл.84 от ЗАНН
вр. чл.103 ал.1 от НПК не може да се приеме, че отразените в процесния ЕФ обстоятелства,
имат доказателствена сила до доказване на противното, като в тежест именно на
административнонаказващия орган е да докаже нарушението, тъй като именно той е
субектът на административнонаказателното обвинение и именно той следва да докаже по
безспорен начин пред съда с всички допустими доказателства, че от обективна страна има
административно нарушение и че от субективна страна е извършено виновно от лицето,
посочено като нарушител. В конкретния случай административнонаказващия орган не
ангажира, каквито и да било доказателства от които да се установява, че именно
жалбоподателят е извършителят на констатираното нарушение. Ето защо съдът приема, че
нито от обективна, нито от субективна страна, не се доказа в хода на делото, че
жалбоподателят е извършил деянието, описано в обжалвания ЕФ.
С оглед на гореизложеното, съдът намира за безспорно установено по делото, че
МПС „******** с рег. №******* и рама №******** към 15.30 часа на дата 12.10.2022 г. е
имало валидна полица ****** по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите в ЗД
„Бул инс“ АД, предвид на което и не е осъществен състав на нарушение по чл.483, ал.1, т.1
от КЗ; както и че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя Б., тъй като
събраните по делото писмени доказателства безспорно сочат на извод, че собственик на
процесното МПС към датата на която се твърди, че е извършено нарушението, е МО.
По изложените по – горе съображения, съдът намира, че обжалваният Електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система - Серия Г №0054130 издаден от ОД на МВР Ловеч, се
явява незаконосъобразно издаден и като такъв следва да бъде отменен.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото,
а съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът
на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА,
препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен
договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е договорено възнаграждение
в размер на 500 лв. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата
3
на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за защита по дела с интерес
до 1000 лв., възнаграждението е 400 лв. В конкретния случай уговореното възнаграждение е
в размер на 500 лв., като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е
наложено административно наказание глоба в размер на 250.00 лева, като АНО е направил
на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. При така събраните данни, съдът намира, че претендирания размер на
адвокатското възнаграждение е над минимума на предвидения в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредбата размер и следва да бъде уважен в размер от 400.00 лв., а за горницата над
400 лева до 500 лева оставен без уважение.
Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
Областна дирекция на МВР – Ловеч, именно същата в качеството й на юридическо лице
следва да понесе разноските по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система - Серия Г №0054130 издаден от ОД на МВР Ловеч, с който
на жалбоподателят М. С. Б., ЕГН ********** от гр. ****, на основание чл.638, ал.4 във вр. с
чл.638, ал.1, т.1 във вр. с чл.461, т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250.00 лева, за
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Ловеч да заплати на М. С. Б., ЕГН ********** от гр. ****,
сумата от 400 лв. представляваща направените разноски за адвокатска защита по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. С. Б., ЕГН ********** от гр. ****, за
присъждане на разноски за адвокатска защита в пълния претендира по делото размер от 500
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
4