№ 226
гр. Ямбол, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова И.
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И. Гражданско дело №
20252330101232 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашното
насилие /ЗЗДН/. Образувано е по повод на подадена молба от И. Г. И. и С. В. И. , за
издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителите
домашно насилие от страна на Г. И. Г. – техен син.
В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които се
твърди да са извършени твърдените актове на домашно насилие.
Ответникът имал проблем с наркотиците и започнал да се държи агресивно. На
01.04.2025 год. двамата ищци го заварили в къщата си , бил изпочупил вещи и
покъщнина, както и разбил вратата на спалнята им. Започнал да ги псува, обижда и
заплашва. Успели да сигнализират на тел. 112, като дошла линейка и полиция и бил
отведен в Психиатрично отделение. Пуснали го на 09.04.2025 год., като ответникът се
настанил в съседната къща, като ищцата се притеснявала да не посегне на баба си и
дядо си. На 16.04.2025 год. отново отишъл в техния двор, но ищцата не го пуснала в
къщата. Тогава ответникът отново започнал да крещи и заплашва.
В молбата се излага, че двамата ищци се страхуват за здравето и живота си, т.к.
поведението на ответника е насилствено и агресивно.
Към молбата е приложена декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал.
3 от ЗЗНД.
В съдебно заседание молбата се поддържа от ищцата С. И. и процесуалния
представител на двамата молители. Ангажират се гласни доказателства.
Ответникът, редовно и своевременно уведомен, се явява лично и не изразява
становище по молбата.
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в
нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 10 от ЗЗДН,
1
т.к. се твърди, че актовете на домашно насилие са осъществени на 01.04 и 16.04.2025
год. г. , пред родово и местно компетентен съд.
От представеното копие от удостоверени за раждане се установява, че ищците са
родители на ответника.
Представени са копия от епикризи, издадени от МБАЛ „***********“- гр. Я.,
Психиатрично отделение, последната с дата 01.04.2025 год. , видно от които за
периода 2023 – 2025 год., ответникът неколкократно е бил воден по спешност в
отделението от служители на РУ – Я., ТУ – Т. и РУ – С., при поставени диагнози –
диссоциално личностово разстройство; психични и поведенчески разстройства в
следствие употреба на ПАВ.
Изготвени са и приложени по делото служебно – Справка за родствени връзки,
справки за съдимост на страните, както и справка за налагани на ответника мерки по
ЗЗДН.
По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. С.- ******* на
с. Ч. посочва, че познава от дълги години страните по делото. Били добро семейство,
но от няколко години имали проблеми със сина си. Знаела, че той заплашвал
молителите, както физически, така и покъщнината им. Често се случвало да разрушава
разни неща, когато се изнервел, вкл. и в селото. Знае за инцидентите през месец април
2025 год., когато разбрала от майката и сестрата на ответника, че е изпотрошил
мебели и техника в семейната къща. През същия месец селото било посетено от
полиция по повод подаден сигнал за насилие на тел. 112. Посочва същи и, че друг път
полиция и линейка са идвали до дома им, за да го закарат в психиатрично отделение,
където последно е бил за една седмица през април. Към момента ответникът живее в
съседна на ищците къща заедно с баба си и дядо си. Общувала с тях, като те не й били
споделяли за проблеми с него.
Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от
осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и
съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът
изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от
предвидените по чл.2 ЗЗДН форми, а именно - всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка , във фактическо съпружеско съжителство, или интимна връзка.
В настоящия случай съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства, че
е налице осъществено по отношение на двамата молители психическо и физическо
насилие, по начина и времето посочени в молбата за защита.В процесния случай
декларацията по чл.9,ал. 3 от ЗЗДН , на осн. чл. 13,ал.3 от същия закон може да служи
като единствено основание за издаване на заповед за защита. Същата се подкрепя в
пълна степен от останалите събрани по делото доказателства – писмени и показанията
на разпитания свидетел, които съдът кредитира като логични, безпротиворечиви и
последователни, дадени от лице незаинтересувано от изхода на спора. Ответникът ,
въпреки предоставената възможност и дадените указания , не е ангажирал никакви
доказателства в процеса, още повече такива, оборващи съдържанието на декларацията.
При установеността на извършеното домашно насилие през процесния период,
2
следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи, за да гарантира
защитата на молителите. Съдът намира, че следва да бъдат наложени мерките по чл.5,
ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН,за срок от дванадесет месеца, при приспадане срока на
действие на мерките по издадената заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН- чл.
5,ал.2 ЗЗДН, като при преценката си отчете конкретиката на настоящия казус, близката
роднинска връзка между страните, дръзкото и неуважително отношения на ответника
спрямо родителите му, наличните данни, че са налице и предходни актове на насилие ,
т.е. налице е системност в поведението му, като при съобразяване на примерните
критерии по ППЗЗДН, съдът приема,че в процесния случай е налице високо ниво на
риск.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, в тежест на ответника следва да се възложи
заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 25 лв.
Ищците не претендират разноски в производството.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.7 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от
ЗЗДН, Ямболският районен съд
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита на И. Г. И., ЕГН ********** и С. В. И., ЕГН
********** срещу осъществено спрямо тях домашно насилие от страна на Г. И. Г.,
ЕГН ********** , КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА Г. И. Г. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на И. Г. И. и С. В. И..
ЗАБРАНЯВА на Г. И. Г. да приближава И. Г. И. и С. В. И., жилището,
местоработата и местата им за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от
100 метра, за срок от 12 месеца /при приспадане срока на действие на мерките по
издадената заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН/.
ОСЪЖДА Г. И. Г., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на
Ямболския районен съд в размер на 25 лв.
Да се издаде служебно изпълнителен лист за присъдената държавна
такса.
Да се издаде заповед за защита.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава Г. И. Г., ЕГН ********** , че при неизпълнение на заповедта
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата.
Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на
страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР - С..
Решението може да се обжалва пред Ямболския окръжен съд в седемдневен
срок , считано от 14.05.2025 год.
3
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4