№ 413
гр. София, 01.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20241110204703 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на
„****" АД срещу НП № 87/2023 г. от 03.05.2023 г., издадено от председателя на Патентното
ведомство на Република България, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл.
127, ал. 1 от ЗМГО е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, като на
основание чл. 127, ал. 5 от ЗМГО са отнети в полза на държавата 240 броя шампоани и е
постановено съответното им предаване за унищожаване От страна на жалбоподателя се иска
отмяна на НП и присъждане на разноски, като се излагат съображения за приложимост на
чл. 17, ал. 1 от ЗМГО и за изтичане на срокове по чл. 34 от ЗАНН във връзка със съставянето
на АУАН, срещу които доводи (с искане за потвърждаване на НП и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение) конкретни аргументи излага наказващият орган (чрез
процесуален представител).
Уредбата по чл. 129 от ЗМГО няма за свой действителен смисъл (липсва логика в
противното) изключването на приложимостта на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а в случая е налице
именно такава хипотеза (на прекратено от прокурора производство с препращане на
наказващия орган), при която и без АУАН е могло да се издаде обжалваното НП, при което
положение сроковете по чл. 34 от ЗАНН, свързани със съставянето на АУАН, се явяват
неприложими.
Приобщените доказателствени материали въз основа на определения съответно с
правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН/за нарочно приемане и прилагане като
доказателства (освен отчасти възражението срещу АУАН – виж по-долу!) сочат, че:
Процесните описани в атакуваното НП стоки са били произведени без съгласието на
притежателя на съответната търговска марка (това еднозначно се установява при съвкупната
преценка на заключението на съответната назначена по прекратеното ДП т. нар. патентно-
маркова експертиза и сигнала, станал повод за извършване на проверка, респективно за
образуване на ДП, а версията, лансирана с писменото възражение срещу АУАН, която
практически е в смисъл, че се касае за произведени и пуснати на пазара със съгласието на
1
маркопритежателя стоки, се явява голословна и израз на защитна позиция – наличието на
предходни доставчици по веригата в никакъв случай не може да означава само по себе си, че
се касае за т. нар. оригинални стоки, т. е. по този въпрос визираното възражение не следва да
бъде кредитирано, респективно не се откриват причини да не бъде кредитирано обективното
и компетентно заключение на обсъдената преди малко експертиза, както и изложеното в
съответния сигнал, което се явява логично като съдържание, с уточнението, че
маркопритежателят няма интерес от произволно оттегляне от пазара на стоки със
съответната търговска марка) също съгласно посоченото в постановлението, но въззивникът
ги е ползвал в търговската си дейност (отново както е описано в НП), получавайки ги по
верига от няколко различни доставчици, включително такъв, действащ на гръцка територия.
При това положение, на първо място, изначално няма как да се касае за хипотеза по
чл. 17, ал. 1 от ЗМГО и административно нарушение съгласно посоченото в НП е налице
(поначало отговорността по чл. 83 от ЗАНН, от който вид е и ангажираната в случая, е
безвиновна), поради което прилагането на чл. 127, ал. 5 от ЗМГО е законосъобразно, но е
налице и хипотеза по чл. 28 от ЗАНН – независимо от обективния характер на търсената
отговорност, обективно изключително трудно е за търговец, закупил с цел препродажба
подобна на процесната стока, да извършва проверка на всяка отделна такава стока или
партида от такава стока за автентичност, при положение, че е налице верига от няколко
доставчици (предходни), като в случая визираната верига не е могла да бъде проследена
докрай дори в хода на образуваното ДП, а наличието (и то вероятностно към онзи момент)
на т. нар. неоригинални стоки е установено (видно от визирания по-горе сигнал) от
служители със специална квалификация, работещи за маркопритежателя; с други думи,
налице е хипотеза, явно отличаваща се от обикновения случай на административно
нарушение от съответния вид, поради което става въпрос именно за маловажен случай
независимо от това коя редакция – преди или след изменението съгласно обнародваното в
ДВ бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г. – на чл. 28 от ЗАНН (в самото процесно НП е
удостоверено, че липсват предходни НП или актове по прилагане на чл. 28 от ЗАНН спрямо
същото търговско дружество, които да се явяват отегчаващи обстоятелства и няма пречка
копието от оспореното постановление, което е приложено към съвкупност от приети като
доказателства в хода на съдебното следствие книжа, да бъде ползвано специално по този
въпрос като източник на доказателствена информация) ще се яви приложима (при
съобразяване на чл. 2 от ЗАНН). Изрично следва да се посочи, че наличието на съдебна
практика в един или друг смисъл по други дела, явяваща се незадължителна, само по себе си
е ирелевантно за настоящото производство. Така се стига до извода, че следва да се приложи
(става въпрос за процесуална уредба, която се прилага и по висящите производства)
уредбата по чл. 63, ал. 4 вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, включително на
основание чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, с произнасяне (съобразно чл. 63, ал. 4,
изречение последно от ЗАНН) по отнемане в полза на държавата и предаване за
унищожаване, както е сторено с атакуваното НП; от самото отделно съществуване в правния
мир на разпоредбата на изречение последно на ал. 4 към чл. 63 от ЗАНН и на тази на ал. 5
към същия член се извежда еднозначно, че при извод на съда в смисъл, че въпреки
наличието на основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН е налице същевременно и
основание за отнемане на вещи в полза на държавата и разпореждането с тях (в случая
съгласно чл. 127, ал. 5 от ЗМГО), както е указано съгласно процесното НП, постановлението
не подлежи на частично потвърждаване (т. е. съобразно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН) в частта
относно отнемането в полза на държавата и разпореждането с отнетите вещи. При такъв
изход на делото правно основание за присъждане на разноски в полза на Патентното
ведомство на Република България изначално не е налице, а съобразно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
вр. чл. 143, ал. 1 от АПК е налице основание за присъждане на разноски в тежест на
визираното ведомство и в полза на въззивника, но за възнаграждение за само един адвокат,
поради което, съобразявайки и представените в съответната връзка от страна на
2
жалбоподателя фактури и платежни нареждания, както и молба, служеща и за списък на
разноските, следва да се присъди само половината от поискания размер във връзка с
процесуалното представителство пред Софийския районен съд, пред който дружеството-
въззивник се представлява от двама адвокати; иначе, самата претендирана от въззивника
сума като разноски от гледна точка на наложената с НП санкция, на правната и
фактическата сложност на делото и на труда, който е следвало да се положи за
осъществяване на съответното процесуално представителство, не се явява прекомерна
(възражение за прекомерност е направено от страна на наказващия орган).
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН разноските за преводач по
настоящото съдебно производство при всяко положение следва да останат за сметка на съда.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ обжалваното НП № 87/2023 г. от 03.05.2023 г., издадено от председателя на
Патентното ведомство на Република България, като ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя
(горепосоченото дружество-жалбоподател), че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на настоящото решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Постановява отнемане в полза на държавата и предаване за унищожаване на
основание чл. 127, ал. 5 от ЗМГО на съответните вещи по същия начин, както това е сторено
с обжалваното постановление.
Не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на Патентното ведомство на
Република България.
Осъжда Патентното ведомство на Република България да заплати на горепосоченото
дружество-жалбоподател разноски по делото в размер на 600 лева, а именно възнаграждение
за един адвокат.
Постановява разноските за преводач по настоящото съдебно производство да останат
за сметка на Софийския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-
дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3