№ 453
гр. Пловдив, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20235300900331 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ТАРАТЕКС“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Коматевско шосе“ №73Л, представлявано от С. Р. Б., чрез пълномощник
адв.Д. П., съдебен адрес гр.****, твърди, че по заявки на ответника му е доставил хигиенни
маски, за което са издадени, както следва: ф-ра №628/11.06.2020 г. на стойност 468 000 лв.,
ф-ра №634/11.02.2021 г. на стойност 44 040 лв. и ф-ра №635/11.02.2021 г. на стойност 44
040 лв. Твърди се, че страните са уговорили плащането да се извърши на датата на издаване
на всяка от фактурите. От деня, следващ издаването на всяка фактура, ответникът е
изпаднал в забава. Твърди се още, че по всяка от продажбите са извършвани частични
плащания от купувача, които са забавени. С оглед момента на изпадане в забава и
извършените забавени частични плащания, на ищеца се дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за период от падежа до всяко плащане, като по първата от
фактурите е натрупана мораторна лихва в размер 30 636,85 лв., а по останалите две –
съответно 4 552,86 лв. и 5 855,75 лв. Формулирано е искане ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца визираните три суми, съставляващи обезщетение за забава в плащането на
цената по договорите за продажба. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът „ЖИЗАТЕКС“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
с.Брестник, обл.Пловдив, ул.“Райко Даскалов“ №20, представлявано от Л. С. И., чрез
пълномощник адв.А. Т., не оспорва, че е забавил плащанията на главниците по приложените
от ищеца фактури, но възразява, че това се дължи на постигната от страните уговорка.
Плащанията са отложени по съгласие на продавача, който в нито един извънсъдебен момент
1
не е претендирал заплащане на мораторно обезщетение от ответника – не са отправяни
покани, уведомления и пр. в този смисъл. Представят се доказателства за това, че на
10.07.2023 г. и на 09.08.2023 г. ответникът е заплатил на ищеца общата претендирана с
исковата молба сума. Направено е искане за отхвърляне на исковете. По отношение
разноските по делото ответникът се позовава на нормата на чл.78, ал.2 ГПК и счита, че не
трябва да бъде натоварван с разноските на ищеца, респективно, че разноските на ответната
страна следва да бъдат поети от ищцовата.
В допълнителната искова молба ищецът изтъква, че при срочен дълг не е нужно
длъжникът да бъде канен да изпълни с покана, уведомление или пр. от кредитора, а лихва за
забава се дължи с настъпване на срока за изпълнение. Възразява се и по искането на
ответника за прилагане разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК по подробно изложени
съображения.
В отговора на допълнителната искова молба се поддържат възраженията в
първоначалния отговор. Изтъква се, че процесното задължение е изпълнено незабавно след
претендирането му с искова молба от страна на кредитора и, ако това се беше случило
извънсъдебно, до настоящия процес нямаше да се стигне, поради което и с оглед подробно
изложените съображения следва да се приложи чл.78, ал.2 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се, че ищецът е издател на следните фактури с получател ответното
дружество: ф-ра №**********/11.06.2020 г. за продажба на 600 000 бр. хигиенни маски на
обща стойност 468 000 лв. и дата на данъчно събитие/плащане 11.06.2020 г.; ф-ра
№**********/11.02.2021 г. за продажба на 183 500 бр. хигиенни маски на обща стойност
44 040 лв. и дата на данъчно събитие/плащане 11.02.2021 г.; и ф-ра №**********/11.02.2021
г. за продажба на 183 500 бр. хигиенни маски на обща стойност 44 040 лв. и дата на данъчно
събитие/плащане 11.02.2021 г. Ищецът признава, че е получил цялата стойност на
фактурите, съответно ответникът не оспорва, че продажната цена е заплатена от него след
визираните във фактурите дати на данъчно събитие/плащане. Според представените от
ищцовата страна справки, неоспорени от ответната страна, плащанията на цената по първата
фактура за продажба са започнали на 21.08.2020 г., а окончателно стойността на фактурата е
заплатена на 24.01.2022 г. – чрез 24 на брой частични плащания. Съответно цената по
втората фактура за продажба е заплатена чрез четири на брой частични плащания в периода
от 24.01.2022 г. до 18.04.2022 г. Цената по третата от горепосочените фактури е изплатена
чрез четири частични плащания в периода от 18.04.2022 г. до 24.08.2022 г. Данните,
отразени в горните справки, се потвърждават от приложените към исковата молба преводни
документи. От представените в хода на настоящия процес платежни нареждания се
установява, че на 10.07.2023 г. ответникът е наредил по сметка на ищцовото дружество
сумата 25 000 лв. с основание – „плащане на претенция за лихви по т.д.№331/2023 г. на
ПОС, ХVІ с.“ Видно от платежното нареждане на л.87, на 09.08.2023 г. по сметка на ищеца е
наредена и сумата 16 045,46 лв. със същото основание. Ищецът признава, че е получил
2
плащанията и така цялото претендирано вземане за обезщетение за забава по трите
продажбени правоотношения в размер 41 045,46 лв. е погасено в хода на процеса.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Между страните е възникнало правоотношение по договор за продажба – в тази
насока са приложените фактури, съдържащи материализирано изявление на страните за
предаване на определен род и брой вещи срещу заплащане на определена цена. Във
фактурите е посочена дата на данъчно събитие/плащане, съвпадаща с тази на тяхното
издаване, поради което и с оглед изискванията за издаване на данъчна фактура на по-
ранната от двете дати – данъчно събитие, което се свързва с осъществена доставка на стоки,
или плащане, когато е авансово, както и с оглед неоспоримия факт, че авансово плащане не
е уговаряно или правено в конкретния случай, следва да се приеме, че стоките са предадени
на купувача в деня на издаване на всяка от фактурите, респективно, че срок за плащане на
цената не е уговорен. При това положение падежът за плащане на цената на доставените
стоки настъпва според разпоредбата на чл.327 ТЗ и той съвпада с деня на предаване на
стоките. В насока на този извод е и разпоредбата на чл.303а, ал.3, изречение второ ТЗ,
според която когато денят на получаване на фактурата не може да се установи, срокът за
плащане започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата.
Процесните фактури не са подписани за получател и доказателства за това фактурите да са
получени от ответника не са ангажирани. Не се спори, обаче, че стоките са предадени на
купувача и с оглед горепосочените нормативни разпоредби следва да се приеме, че денят за
плащане на уговорената цена е настъпил в деня на предаването, съответно на 11.06.2020 г.
за стоките, описани в първата фактура, и на 11.02.2021 г. – за останалите. От следващия ден
купувачът е в забава, като от данните по делото се установява, че цената е платена със
закъснение, поради което на основание чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от падежа до окончателното плащане, отчитайки
настъпилите частични погасявания. Съгласно чл.309а, ал.1 ТЗ, когато кредиторът е
изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго,
кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, без
да е необходима покана. Доколкото става въпрос за търговски сделки, посочената норма
намира приложение, поради което възраженията на ответника за това, че не е бил канен от
ищеца преди подаване на исковата молба да му заплати обезщетение за забава и с това не е
станал повод за завеждане на делото съдът намира за неоснователни. С оглед признанията
на ответника по отношение размера на исковите претенции, както и предвид извършеното в
хода на процеса плащане на цялата претендирана от ищцовата страна сума, съдът намира, че
исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни поради плащане в хода на
производството. Не е налице хипотеза по чл.78, ал.2 ГПК, според която разноските се
възлагат върху ищеца, тъй като с бездействието си да заплати дължимата по договорите за
продажба цена и с изпадането си в забава ответникът е дал повод за завеждане на делото. (В
този смисъл Определение №60228/04.06.2021 г. по ч.гр.д. №1916/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о.) На
3
следващо място, въпреки извършеното плащане, с изявленията си за това, че плащането е
закъсняло по споразумение с ищеца ответникът всъщност не признава исковете, а поддържа,
че задължението е разсрочено и/или отсрочено по съгласие на страните. Ето защо
претенцията на ответната страна за разноски, както и искането й разноските на ищеца да
останат за негова сметка, съдът намира за неоснователни. По аргумент за обратното от чл.78,
ал.2 ГПК разноските на ищеца следва да бъдат присъдени в тежест на ответника,
независимо от отхвърлянето на предявените искове, тъй като извънпроцесуалното
поведение на ответника е поводът за завеждането на делото.
Ищецът е заплатил и претендира в списък по чл.80 ГПК държавна такса в размер
1 642 лв. и адвокатско възнаграждение в размер 4 000 лв., общо 5 642 лв., които следва да
бъдат понесени от ответника. Минималното адвокатско възнаграждение, определено по
реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, при материален интерес от 41 045,46 лв. се равнява на
3 933,64 лв., а претендираното възнаграждение е в размер, много близък до минималния,
поради което съдът намира, че не е налице предвидената в чл.78, ал.5 ГПК прекомерност и
основания за коригиране на възнаграждението по този ред няма.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ТАРАТЕКС“ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Коматевско шосе“ №73Л, представлявано от С. Р. Б.,
против „ЖИЗАТЕКС“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление с.Брестник,
обл.Пловдив, ул.“Райко Даскалов“ №20, представлявано от Л. С. И., за присъждане на
сумата 41 045,46 лв. – обезщетение за забава в плащането на парични задължения по
договор за продажба на хигиенни маски, във връзка с който са издадени ф-ра
№**********/11.06.2020 г., ф-ра №**********/11.02.2021 г. и ф-ра
№**********/11.02.2021 г., като по първата фактура се претендира обезщетение за забава в
размер 30 636,85 лв., а по останалите две – съответно 4 552,86 лв. и 5 855,75 лв., за периода
от падежите на същите (11.06.2020 г. и 11.02.2021 г.) до окончателното плащане на
уговорената в същите фактури цена, поради погасяване на претендираното вземане в хода
на настоящото производство чрез плащане от ответника.
ОСЪЖДА „ЖИЗАТЕКС“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
с.Брестник, обл.Пловдив, ул.“Райко Даскалов“ №20, представлявано от Л. С. И., да заплати
на „ТАРАТЕКС“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“Коматевско шосе“ №73Л, представлявано от С. Р. Б., сумата 5 642 лв. (пет хиляди
шестстотин четиридесет и два лева) – деловодни разноски за производството по т.д.
№331/2023 г. по описа на ПОС, ТО, ХVІ с.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок
4
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5