Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Ловеч, 10.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав в открито заседание на десети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: Валя Дочева, като разгледа докладваното от съдията НАХД №884 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление № 35-0000128/11.03.2020 година на Пенчо Василев Камарашев – Началник на РД „АА” гр. Плевен, определен от Министъра на МТТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, са наложени на ***********, гр. Ловеч, представлявано от В.С.Р., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.96, ал.1 от ЗАвП - имуществена санкция в размер на 3000,00 лева, за това, че на 19.02.2020 г., около 13.55 часа в град Ловеч на ******след извършена тематична проверка във връзка със сигнал с рег. №50-00-96/28.01.2020 г. по описа на ОО „АА“ гр. Ловеч на ******притежаваща лиценз на Общността №20873 валиден до 21.05.2029 г. за международен автомобилен превоз на товари се установи следното нарушение: Превозвачът ******е допуснало и разпоредило извършването на международен превоз на товар /метални изделия/ от България до Румъния на 18.10.2019 г. ведно с товарителница GMR от 18.10.2019 г., заявка №24137/16.10.2019 г. и фактура №138/18.02.2019 г. с МПС *********, /собственост на дружеството/ и водач А.М.Д., ЕГН ********** като водача не е снабден /няма издадено със заверено копие на притежавания от дружеството лиценз на Общността №20873 за описания по – горе автомобил с рег. ******. На основание чл.52, ал.4 от ЗАНН, след като проверих акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, след като прецених събраните доказателства и предвид тежестта на нарушенията, наличието на подбуди за извършването им и целите на чл.12 от ЗАНН прецених, че не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН, с което виновно е нарушил чл.96, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят ***********, гр. Ловеч, представлявано от В.С. Р., която го обжалва в законоустановения седем дневен срок, и излага, че НП е незаконосъобразно и неоснователно. Сочи, че съставения АУАН не отговаря на действителното фактическа обстановка, и че наложеното наказание е неоснователно. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. К. от ЛАК, която моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени обжалваното НП. Сочи, че при съставянето на акта и издаването на НП са допуснато съществени процесуални нарушения на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не са посочени обстоятелствата на твърдяното нарушение. Сочи, че от направеното словесно описание на нарушението не ставало ясно за какво точно нарушение е наказан доверителят и, дали за това, че водача на процесния автомобил не е бил снабден със заверено копие на лиценз или за това, че за въпросния т.а. въобще не е било издадено заверено копие на лиценз на Общността, което съставлява друго нарушение наказуемо съгласно нормата на чл.96в, ал.1 от ЗАвП. Сочи, че АНО не е посочил и кое от приложенията на чл.96, ал.1 от ЗАвП е санкционирано дружеството, което също се явявало нарушение. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП като съдът им присъди направените по делото разноски.
Ответникът – РД „АА” гр. Плевен, редовно призовани не изпращат представител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите П.Р.П. и Д.П.И., от становището на процесуалният представител на жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 19.02.2020 г. бил съставен акт серия А-2019 с бл. №269773 за установяване на нарушение от св. П.Р.П. в присъствието на св. Д.П.И. против ***********, гр. Ловеч, представлявано от В.С.Р., за това, че на 19.02.2020 г., около 13.55 часа в град Ловеч на ******след извършена тематична проверка във връзка със сигнал с рег. №50-00-96/28.01.2020 г. по описа на ОО „АА“ гр. Ловеч на ******притежаваща лиценз на Общността №20873 валиден до 21.05.2029 г. за международен автомобилен превоз на товари се установи следното нарушение: Превозвачът ******е допуснало и разпоредило извършването на международен превоз на товар /метални изделия/ от България до Румъния на 18.10.2019 г. ведно с товарителница GMR от 18.10.2019 г., заявка №24137/16.10.2019 г. и фактура №138/18.02.2019 г. с МПС *********, /собственост на дружеството/ и водач А.М.Д., ЕГН ********** като водача не е снабден /няма издадено със заверено копие на притежавания от дружеството лиценз на Общността №20873 за описания по – горе автомобил с рег. ******, с което виновно е нарушил чл.96, ал.1, т.1 от ЗАвПр. С акта са иззети доказателства: CMR от 18.10.2019 г. ведно със заявка и фактура и лист №1111797, копие на СРМПС ОВ 7752 ВР. В акта в графа „Възражение” е вписано „Нямам възражения”. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. П.Р.П. за когото не се спори, че е служител на РД „АА” гр. Плевин. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Пенчо Василев Камарашев – Началник на ОО „АА” гр. Ловеч. От приобщените по реда на чл. 281 от НПК писмени доказателства и в частност от Заповед № РД – 08-30/24.01.2020 г. на Министъра на МТИТС, се установява, че Директорите на РД „АА” са определени от Министъра за длъжностни лица, които могат да издават НП за установени нарушения на Регламенти на Европейския парламент и на Съвета, ЗАвПр, ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Дружеството жалбоподател притежавало лиценз на Общността №20873 валиден до 21.05.2029 г. за международен автомобилен превоз на товари. Седалището на дружеството се намирало в гр. Ловеч, ********. Това дружество притежавало и товарен автомобил – *********. На 18.10.2019 г. товарният автомобил по разпореждане на дружеството извършило международен превоз на товар /метални изделия/ от България до Румъния ведно с товарителница GMR от 18.10.2019 г., заявка №24137/16.10.2019 г. и фактура №138/18.02.2019 г., като водач на т.а. бил А.М.Д., ЕГН **********. Във връзка с подаден сигнал актосъставителят и свидетелят по акта, извършили проверка на дружеството, в хода на която установили, че за процесното МПС няма издадено валидно копие към лиценза на дружеството. За това бил съставен процесния АУАН, въз основа на който било издадено и процесното НП, като се сочело, че дружеството на 18.10.2019 г. е допуснало и разпоредило извършването на международен превоз на товар с посоченото по – горе МПС, „като водача не е снабден/няма издадено/ със заверено копие на притежавания от дружеството лиценз на Общността №20873“. Така установената фактическа обстановка е изцяло възпроизведена и в обжалваното НП. В хода на съдебното следствие от разпита на ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя П. и свидетелят И., чиито показания съдът приема с доверие като логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се, се установи, че нарушението се състои в това, че процесното МПС не е вписано в притежавания от дружеството лиценз на Общността №20873. Същите изцяло кореспондират с приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че с поведението си дружеството жалбоподател действително е осъществило състав на административно нарушение визирано в разпоредбата на чл.96, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, който регламентира, че се наказва с глоба или имуществена санкция 3000.00 лв., който „допусне или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверението за регистрация, или с моторно превозно средство, което не е включено в списъка на превозните средства към лиценза на Общността;“. При това основателно се явява възражението на процесуалният представител на жалбоподателят, че от направеното в акта и НП словесно описание на нарушението не може да се установи, дали жалбоподателят е наказан за това, че е допуснал превоз без водача да е снабден със заверено копие на притежавания от дружеството лиценз на Общността, или за това че е допуснал превоза с процесното МПС, като за него не е имало издаден лиценз, което се явява съществено нарушение на нормите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в случая не са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението, което води до неяснота относно това за какво действително бива наказан жалбоподателя, а това пък засяга адекватното упражняване правото му на защита. С оглед на това съдът приема, че е допуснато неотстранимо съществено процесуално нарушение, което се явява основание за отмяната на наказателното постановление.
На следващо място при издаването на НП е допуснато нарушение и на нормата на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН. Видно от разпоредбата на посочената разпоредба въз основа на която на жалбоподателят е наложеното наказание имуществена санкция в размер на 3000.00 лева, е посочено, че същата се налага на основание чл.96, ал.1 от ЗАвПр., внимателния прочит на тази разпоредба сочи на това, че ал.1 на чл.96, ал.1 от ЗАвПр съдържа 13 точки, като в случая не е посочено въз основа на коя от тях се ангажира отговорността на жалбоподателят. На практика, на жалбоподателя е определено наказание „имуществена санкция” в конкретно определен размер, без да е ясно въз основа на какво правно основание се налага санкцията и дали въобще за конкретно вмененото му нарушение (доколкото с оглед гореизложеното може да се индивидуализира) законът предвижда наказание, т.е. дали действията му са били наказуеми и съставомерни.
С оглед на тези съображения съдът намира, че в процедурата по издаването на обжалваното НП са били нарушени разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 и т.7 от ЗАНН. Следва да се има предвид, че по своята правна същност наказателното постановление е вид правораздавателен административен акт и в него следва да е налице пълно единство между словесното описание на извършеното нарушение с посочване на всичките му съставомерни признаци, цифровата му квалификация и приложимата санкционна норма. В противен случай съществено се нарушава правото на защита на наказаното лице, тъй като той има право да знае точно какво нарушение му се вменява и съответно е санкциониран, за да може да организира и реализира това си право в пълен обем. Неизпълнението на тези изисквания, при всички случаи е съществено процесуално нарушение и в разглеждания случай това не е направено и като единствена последица това води до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. И доколкото законът позволява НП да бъде издадено и при допуснати нередовности в АУАН (чл.53, ал.2 от ЗАНН), стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина (а в конкретния случай и това не е направено), то това не се отнася за наказателното постановление. При него следва точно да са спазени императивните изисквания на ЗАНН по издаването му, тъй като именно то е правораздавателния акт, който очертава пределите на доказване в настоящето производство и пределите на правото на защита на жалбоподателя.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено, като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото искането на процесуалният представител на жалбоподателят за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено. В случая е приложима разпоредбата на чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, следва да се определи размерът на сторените разноски за възнаграждение за един адвокат. В конкретния казус санкцията, наложена с НП, е в размер на 3000.00 лв. и изчислен по приложимата разпоредба на чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, претендираното в случая адвокатското възнаграждение от 440.00 лева се явява основателно. С оглед на гореизложеното на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН /ДВ бр. 94/ 29.11.2019 г. / РД „АА“ гр. Плевен следва да заплати на *********, гр. Ловеч, представлявано от В.С.Р., сумата от 440.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред Районен съд Ловеч. Същото е определено в съответствие с обхвата на защитата, фактическата и правна сложност на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 35-0000128/11.03.2020 година на Пенчо Василев Камарашев – Началник на РД „АА” гр. Плевен, определен от Министъра на МТТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което са наложени на *********, гр. Ловеч, представлявано от В.С.Р., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.96, ал.1 от ЗАвП - имуществена санкция в размер на 3000,00 лева, за нарушение на чл.96, ал.1, т.1 от ЗАвПр, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РД „АА“ гр. Плевен да заплати на жалбоподателят *********, гр. Ловеч, представлявано от В.С.Р., сумата от 440.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред Районен съд Ловеч.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки Административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: