№ 428
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20211001000993 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ - ищец в първата инстанция, чрез пълномощника
В. П., юрист, директор на Дирекция „Държавни взмания“ против решение
№261269 от 25.08.2021 г. на СГС, ТО, VI-4 състав, постановено по т.д.№443/2020
г., с което са отхвърлени предявените от НАП срещу „Зърнени храни – Изток“-
ООД /Н/ искове с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ, във вр. с чл.722, ал.1,
т.1 ТЗ за установяване, че вземанията на НАП срещу ответното дружество за
главница в размер на 16 998 331,03 лева и за натрупани лихви в размер на
18 546 680,89 лева са с поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.
Жалбоподателят излагат доводи за неправилност на решението
поради необоснованост и нарушение на материалния закон, като в жалбата се
излагат подробни и конкретни доводи за това. Моли въззивния съд да отмени
решението и уважи предявените искове изцяло като основателни и доказани.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от синдика К.Г. Б., в
който са развити доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда
да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно.
Ответникът в първата инстанция „Зърнени храни – Изток“-ООД /Н/
– въззиваема страна, не е депозирал отговор.
Софийският Апелативен съд, като взе предвид доводите на
жалбоподателя, съображенията, развити в отговора и събраните по
1
делото доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Ищецът НАП е предявил срещу ответното дружество „Зърнени храни –
Изток“-ООД /Н/ иск по чл.694 ал.2, т.1 ТЗ за установяване на поредност на
удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ на предявени и приети публичноправни
вземания с главница от 16 998 331.03 лева и начислени лихви в размер от 18 546
680.89 лева. Твърди, че публичните вземания са удостоверени с три
постановления за налагане на обезпечителни мерки на публичния изпълнител.
Според ищеца публичните вземания се ползват от привилегия, защото са
обезпечени с постановленията за налагане на обезпечителни мерки, които са
вписани с ЦРОЗ. Срещу списъка е било подадено възражение по чл.690 ТЗ, което е
оставено без уважение от съда по несъстоятелността, поради което се иска да се
установи, че вземанията за главница от 16 998 331,03 лв. и за лихва от
18 546 680,89 лв. са с поредност по чл.722 ал.1, т.1 ТЗ.
С отговора на исковата молба синдикът на ответника e оспорил
исковете с възражение, че вписването в ЦРОЗ е извършено на 29.02.2016 г., но
в рамките на 6-месечния срок по чл.193 ал.4 ДОПК публичният изпълнител
не се е удовлетворил от обезпеченото имущество, поради което
производството по ДОПК подлежи на прекратяване. Поддържа също, че с
измененията на ЗОЗ –ДВ,бр.105 от 2016 г. е отпаднала възможността да се
вписва в ЦРОЗ наложен по реда на ДОПК запор. Поддържа, че към момента
на вписването в ЦРОЗ липсва яснота за основанието и размера на публичните
вземания. По отношение на вписването в ЦРОЗ на 04.12.2020 г. се сочи, че то
е извършено след вписване на решението за откриване на производство по
несъстоятелност на 14.11.2019 г.
Съдът е отхвърлил иска приемайки, че вписаният в ЦРОЗ запор за
обезпечаване на публично вземане, подлежащо на принудително събиране по
ДОПК, не води до възникване на право на предпочитателно удовлетворение в
производството по несъстоятелност, поради което кредиторът по този запор
не може да се ползва от правилото на чл.722 ал.1, т.1 ТЗ.
Въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви, касаещи както
установените факти, по които няма спор между страните, така и формираните
правни изводи, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към
изложените мотиви.
От събраните в първата инстанция писмени доказателства се
установява, че с Решение №2043 от 14.11.2019 г. по т.д. № 2066/2019 на
СГС, ТО, VІ – 3 с-в е открито производство по несъстоятелност по
отношение на „Зърнени храни – Изток“-ООД, обявена е
неплатежоспособността на търговеца,определена е началната дата на
неплатежоспособността – 28.02.2013г., дружеството е обявено в
несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието.Решението е
2
обявено в ТР на 14.11.2019г.
В срока по чл.685 от ТЗ кредиторът НАП е предявил в
производството по несъстоятелност публични вземания с главница от 16
998 331.03 лева и начислени лихви в размер от 18 546 680.89 лева, които са
включени в списъка на приетите вземания с ред на удовлетворяване по чл.722,
ал.1, т.6 и т.9 от ТЗ.
В срока по чл.690 от ТЗ НАП е подала възражение срещу списъка на
предявените приети вземания, като е оспорила посочения в него ред на
удовлетворяване на приетите публичноправни вземания с твърдение, че
вземанията следва да бъдат приети с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от
ТЗ, тъй като те са обезпечени с вписване на запори в ЦРОЗ, които са наложени с:
Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. №1453-00-
8674#1/09.12.2015г., вписано в ЦРОЗ на 29.02.2016г, под №2016022900303.
Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. №
С160022-022- 0014310/07.07.2016г., вписано в ЦРОЗ на 01.03.2017г. под
№2017030100831;
Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. №
С170022-022- 0061969/26.10.2017г., вписано в ЦРОЗ на 04.12.2020г. под
№2020120402879.
Към молбата за предявяване на вземания е приложено
Удостоверение от 04.12.2020 г. на ЦРОЗ , от което се установява, че по
партидата на длъжника на 29.02.2016 г. е вписан наложеният в полза на
НАП запор върху банковите сметки на длъжника до размера на 22 479 752,35
лв., както и че на 01.03.2017 г. е вписан запор върху банковите сметки на
длъжника в „Юробанк и Еф Джи България“-АД за сумата от 27 956 797,53
лв.; на 04.12.2020 г. е вписан запор върху наличностите по банковите
сметки, вложени вещи в трезори и съдържанието на касетите, както и върху
суми, предоставени за доверително управление. Това удостоверение в
качеството си на официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща
доказателствена сила по чл.179 ал.1 ГПК.
С Определение №261200/24.02.2021г. е одобрен списъка на приетите
вземания, като е променена по възражение на НАП посочената поредност за
удовлетворяване на вземанията на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
произтичащи от договор за банков кредит от 24.06.2008г. и предмет на
договор за цесия от 15.10.2018г. в общ размер от 4 626 662.58 лева. В
останалата част, касаеща възражението на НАП досежно поредността на
удовлетворяване на публичните вземания, възражението е оставено без
уважение.
Поради това кредиторът НАП е предявил в законоустановения 14-
дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на определението
на съда по чл.692, ал.4 настоящия иск с правно основание чл.694 от ТЗ, с
предмет - установяване поредност на удовлетворяване на публични вземания
3
за следните суми: главница от 16 998 331.03 лева и начислени лихви в размер
от 18 546 680.89 лева.
По така установените факти няма спор между страните.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Обезпеченията и привилегиите могат да бъдат самостоятелен
предмет на възражението по чл.690, ал.1 от ТЗ, респ. и на иска по чл.694 от
ТЗ, вкл. в хипотеза, когато не се оспорва съществуването на вземането, а само
неговото обезпечение/привилегия, както е в настоящия случай.
В случая спорът е правен и е концентриран около въпроса дали
вписан по реда на ЗОЗ запор придава на кредитора качеството на
„привилегирован“, който има право да се удовлетвори от запорираното
имущество по предпочитание за сметка на хирографарните кредитори, т.е
дали запорът по ЗОЗ води до възникване на „привилегия“, която е основание
за поредност на вземането по чл.722 ал.1, т.1 ТЗ.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че обжалваният акт е
неправилен, защото:
разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ е императивна, не подлежи на
стенително тълкуване и „регламентира привилегия на вземания при
реализация на активи в самото производство по несъстоятелност;
разпоредбата на чл.638, ал.4, изр. трето от ТЗ не създава пречка за
вписване в съответния регистър на обезпечителна мярка, наложена
преди откриване на производството по несъстоятелност, както и че
въпреки отмяната на чл.26, ал.3, т.11 от ЗОЗ, със ЗИДЗОЗ ДВ,
бр.105/2016г., в сила на 30.12.2016г., регламентиращ изрично
възможността да се вписва запор като обезпечителна мярка по ДОПК,
това правомощие не е отменено и се извършва съгласно чл.2б, ал.3, т.2
от ЗОЗ.
Тези доводи не могат да бъдат споделени по следните съображения:
Според нормата на чл.724 ТЗ, когато продажната цена на заложена
или ипотекирана вещ не покрива изцяло вземането заедно с натрупаната
лихва, за остатъка кредиторът участва в разпределението заедно с
кредиторите с необезпечени вземания. В тази норма не е предвидено, че
кредиторът, в чиято полза е наложен по реда на ЗОЗ запор, има право на
предпочитание при удовлетворение от стойността на запорираното
имущество. Ето защо съдът намира, че вземането на такъв кредитор не се
ползва с поредност по чл.722 ал.1, т.1 ТЗ.
Обстоятелството, че два от запорите са вписани по реда на ЗОЗ
преди откриване на производството по несъстоятелност, не придава на ищеца
качеството на привилегирован кредитор в конкуренцията му с останалите
хирографарни кредитори в производството по несъстоятелност. Съдът
4
споделя изразеното в правната доктрина становище, че вписаният по искане
на публичния изпълнител запор в ЦРОЗ има действие само в производството
по ДОПК, но не води до възникване на привилегия в производството по
несъстоятелност – Г., Г.“Несъстоятелност“, 2017 г., стр.395-396.
Вписването на запор има значение при конкуренцията между
обезпечения със запор взискател и кредитор, в чиято полза е учреден по-
късно особен залог върху запорираното имущество - чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал.
1 ЗОЗ. В тази хипотеза по-рано вписаният запор е противопоставим на
кредитора с вписан по-късно особен залог по ЗОЗ, в резултат на което
заложният кредитор би имал качеството на хирографарен в производството
по принудително изпълнение.
Вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ има за цел да
предостави предимство на ползващия се от запора кредитор, когато е налице
конкуренция между различните способи на принудително изпълнение срещу
заложеното по реда на ЗОЗ имущество. Това е така, защото с вписването на
насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК се пресича
възможносттта заложният кредитор по ЗОЗ да пристъпи към изпълнение по
реда на ЗОЗ - чл.32а ЗОЗ. Крайната цел на вписания по реда на ЗОЗ е да се
пресече възможността срещу имуществото на длъжника да се насочи от
заложния кредитор изпълнение по реда на ЗОЗ, но не и да се създаде в пола на
обезпечения със запора взискател право на предпочитателно
удовлетворяване.
В полза на взискателя, в чиято полза е наложен запор или
възбрана, не възниква право на предпочитание при удовлетворяването му от
запорираното или възбранено имущество, както когато производството по
принудително изпълнение се провежда по реда на ГПК - чл. 459 ал. 1, вр.457,
ал.1 и чл.460 ГПК, така и когато принудителното изпълнение се провежда по
реда на ДОПК - чл. 217 ал. 1 и ал. 3, чл. 194 ал. 5 ДОПК.
Освен това, нормата на чл.193 ал.1 ДОПК предвижда, че
имущество, върху което преди откриването на производство по
несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични
вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране
на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията
и по реда на този кодекс. Според ал.4, ако в срок до 6 месеца от откриване на
производството по несъстоятелност на длъжника публичният изпълнител не е
реализирал имуществото по ал.1, то се предава от публичния изпълнител на
синдика и се реализира в производството по несъстоятелност.
Доколкото в 6-месечния срок по чл.193 ал.4 ДОПК от обявяване в
ТР на решението за откриване на производството по несъстоятелност
/14.11.2019 г./ публичният изпълнител не е реализирал и не е осребрил
запорираното имущество, производството по ДОПК за принудително
събиране на публичните вземания е прекратено по силата на закона с
изтичане на 6-месечния срок – на 14.05.2020 г. С прекратяване по силата на
5
закона на производството по ДОПК е отпадно и действието на вписания в
ЦРОЗ запор.
Следва да се има предвид, че към откриване на производството по
несъстоятелност, в ЗОЗ не е предвидена възможност да се вписва запор в
ЦРОЗ по искане на публичния изпълнител за обезпечаване на вземане по
ДОПК – нормата на чл.26 ал.3, т.11 ЗОЗ (ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от
19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2008 г.) не е действаща. Доколкото в
преходните и заключени разпоредби на ЗИДЗОЗ /ДВ, бр.105 от 2016г., в сила
от 30.12.2016г./ не е предвидено, че вписаните запори запазват действието
си, съдът приема, че след отмяната на чл.26 ал.3, т.11 ЗОЗ (ДВ, бр.108 от
2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2008 г.) са загубили
своето действие вписаните преди това запори в ЦРОЗ за обезпечаване на
вземане, което се събира по ДОПК.
Следва да се има предвид също така, че вписването на запор,
наложен по реда на ДОПК в ЦРОЗ, не е елемент от фактическия състав на
налагането на обезпечителната мярка, тъй като само вписването на
учреден особен залог (чл.2, ал.1 ЗОЗ) и обстоятелствата по чл.26, ал.2 от
ЗОЗ са изрично уредени като конститутивни, съответно останалите
вписвания имат само оповестителен характер, с цел да бъдат
противопоставими на останалите вписвания.
Основанието за различната правна уредба на вписванията в ЦРОЗ
произтича от същността на самите действия: конститутивни са вписванията
на особен залог върху имущество по чл.4 ЗОЗ, който залог е изрично
признато от закона обезпечение, даващо привилегия на кредитора за
предпочтително удовлетворяване от предмета на обезпечението.
Оповестителното действие на вписване на запор произтича от факта,
че запорът, както и възбраната, са процесуални мерки (а не обезпечения),
имащи за цел да съхранят имуществото на длъжника, но не и да дадат
право на предпочтително удовлетворяване от това имущество.
Поради това, наложен по реда на ДОПК запор подлежи на вписване
на общо основание - арг.чл.26, ал.3, т.1 и 2, за да бъде противопоставим на
останалите вписвания в регистъра. Сама по себе си регистрацията на запор
обаче, не може да породи привилегия, ако не е налице друго материално
правно основание, което да налага предпочитание на съответния
кредитор. Самата разпоредба на чл.722 ал.1 т.1 ТЗ урежда ред на отчитане на
основания, пораждащи привилегиите, но не може да създаде такова
предимство.
Разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, следва да се тълкува и във
връзка с разпоредбите на чл.638, ал.4 и чл.724 от ТЗ, което тълкуване води до
единствения извод, че вписването на запор по реда на ЗОЗ не учредява
никаква привилегия на кредитора в производството по несъстоятелност.
Вписването по реда на ЗОЗ на запор върху вземания и вещи представлява
обезпечителна мярка с единствена последица - забрана на длъжника да се
6
разпорежда със запорираното имущество.
В обобщение може да се заключи, че вписаният в ЦРОЗ запор за
обезпечаване на публично вземане, подлежащо на принудително събиране по
ДОПК, не води до възникване на право на предпочитително удовлетворение в
производството по несъстоятелност, поради което кредиторът по този запор
не може да се ползва от правилото на чл.722 ал.1, т.1 ТЗ.
Предвид изложеното съдът намира, че въззивната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение, като се потвърди
обжалваното решение.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261269 от 25.08.2021 г. на СГС, ТО,
VI-4 състав, постановено по т.д.№443/2020 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7