Решение по дело №3725/2009 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 102
Дата: 16 февруари 2010 г. (в сила от 15 март 2010 г.)
Съдия: Николинка Николова Попова
Дело: 20095220103725
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2009 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

                     гр. Пазарджик,16.02.2010  г.                        

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

    Пазарджишкият районен съд  гражданска колегия в открито заседание на  десети февруари  , през две хиляди и  десета    година  в състав:         

                             Председател : НИКОЛИНА ПОПОВА          

При секретаря П. К.   и в присъствието на прокурора…………………………….. като разгледа докладваното от съдията Попова  гр. дело № 3725  по описа за  2009  година и за да се произнесе  взе  предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 49 ал.1 от Семейния кодекс във връзка с чл. 49 ал.3 Семейния кодекс.

            В исковата  си молба против Д.И.Т. ЕГН ********** *** , ищцата А.И.Т.  ЕГН ********** ***  и със съдебен адрес за призоваване : гр. Пазарджик, ул. „Цар Самуил „ ****** чрез адв. Н.К. от ПАК , твърди, че с ответника сключили граждански на 30.07.2005 г. , който бил първи и за двамата. Твърди , че след сключването на брака им заживели при родителите на ответника  в семейната му къща в гр. Пазарджик, но скоро след това се преместили да живеят под наем  в друго жилище в гр. Пазарджик. От брака им се родило едно дете – И.Д. Т. , родено на  *** г. Ищцата поддържа, че постоянния недостиг на парични средства  за посрещане на най- основните разходи на семейството,   започнал да влошава отношенията между съпрузите  и постепенно между тях се породило напрежение, което довело до трайно отчуждение. Поддържа, че с ответника живели съвместно до края на 2007 г. , след което решили, че не могат да живеят заедно и се разделили. Напуснали жилището, в което живеели под наем и ищцата заминала да живее и работи в чужбина, където се намира и към настоящия момент. Всичко това довело до дълбоко и непоправимо разстройство на брака им, поради което се моли съда да постанови решение, с което да допусне развод  помежду им, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без съдът да се произнася въпроса за вината. Ищцата заявява , че след прекратяването на барака си желае да носи брачното си фамилно име , а освен това претендира за упражняването на родителските права върху роденото от брака дете. Сочат се гласни и писмени доказателства.    

В съдебно заседание – ищцата  чрез пълномощника си поддържа предявения иск за развод и моли същия да бъде уважен.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, които не се явява и в съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по съществото на правния спор.  

Като обсъди поотделно и в съвкупност  събраните по делото доказателства , за да се произнесе съдът прие за установено следното :

Не се спори по делото , че страните са сключили граждански брак  на 30.07.2005 г. , както и че от брака си имат  едно ненавършило пълнолетие дете – И.Д. Т. ЕГН **********, роден на *** г.  

Не е спорно по делото, а и от представените  писмени доказателства и от показанията на двамата разпитани по делото свидетели се установява, че  в момента ищцата живее в Обединено Кралство Великобритания  и Сверена Ирландия. От представените в легализиран превод документи - съобщения за данъчен код , банкова служебна карта  и карта за национален осигурителен номер  се установява, че ищцата  работи в посочената държава,  като според показанията на свидетеля Гайдаров  получава възнаграждение за положения от нея труд  в цех за производство на сандвичи. От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява , че ответникът към настоящия момент също живее  и работи в чужбина / в Испания / , а  за малолетния син на страните по делото се грижат неговите дядо и баба по бащина линия. Установява се още, че през изминалия период  от време майката имала желание да вземе детето при себе си в чужбина , но не можела да получи съгласие на бащата за това. Безспорно се установява, че двамата родители поддържат връзка със своето дете предимно  чрез разговори по електронен път или по телефона , а майката също се виждала с детето  и през лятото , когато се завръщала в страната. Установява се от същите доказателства , че ищцата  е станала известна в обществото с брачното си фамилно име Т..

По делото е изготвен и представен социален доклад от който се установява, че детето се чувства добре в дома на своите дядо и баба по бащина линия в гр. Пазарджик , като те полагат непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание , а родителите му изпращат подаръци от чужбина. Установява се , че детето живее при добри жилищни условия в дома собственост на неговите дядо и баба , обградено е с грижа и внимание.При служебна справка във връзка с изготвянето на социалния доклад, социалните работници са установили, че бащата е напуснал пределите на страната  на 02.05.2009 г.  и до момента няма регистрирано завръщане.

При така установената по делото фактическа обстановка  от правна страна съдът приема , че предявеният брачен иск  е основателен. Безспорно се установи , че бракът между страните  е дълбоко и непоправимо разстроен с оглед на факта , че в отношенията между съпрузите  е настъпило трайно отчуждение  и липса на желание за запазване на брачния съюз. Разстройството на брака съдът квалифицира и като непоправимо, тъй като същото е трайно  и предвид фактическата раздяла   е невъзможно да бъде преодоляно. При това  положение съдът счита , че формалното съществуване на брака не е в интерес  както на съпрузите  и на роденото от брака дете , така и на обществото ,  поради което следва да бъде прекратен с развод . С оглед на конкретните данни по настоящото дело  и на основание чл. 49 ал.3 СК  съдът счита , че не следва да се произнася по въпроса за вината за  дълбокото и непоправимо разстройство на брака  на двамата съпрузи.

По отношение на упражняването на родителските права върху малолетното дете И.Д. Т.  съдът взема предвид, че в настоящия случай  не са налице данни за постигнато  общо съгласие на родителите относно отглеждането и възпитанието на детето съгласно чл. 59 ал.1 СК, поради което на основание чл. 59 ал.2 СК съдът служебно следва , като вземе предвид събраните доказателства и като изхожда преди всичко от интересите на детето да постанови при кого от родителите да живее то. След като подложи на внимателен анализ събраните в настоящото производство гласни и  писмени доказателства  и изготвения социален доклад съдът приема за неоснователно искането на ищцата да й бъде предоставено упражняването на тези права. Съдът не отрича правото на майката да живее със своето дете , но това право е обвързано с изключително сериозни отговорности  и задължения. В настоящото производство не се ангажираха категорични доказателства, от които съдът да направи обоснован извод, че майката освен желание, обективно има и готовност да поеме сама непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на своето дете. Безспорно се установява, че майката се е установила трайно да живее и работи  в чужбина . Съдът съобразява , че на този етап само майката  е изразила изрично желание да упражнява родителските права, но независимо от това  решаващ критерии при кого от двамата родители да живее детето, следва да бъде обективния интерес на това дете. В конкретния случай съдът счита, че детето следва да продължи да живее в семейното жилище на своя баща, който и до сега се е грижил за него с помощта на своите родители. Дядото и бабата на детето по бащина линия  и до сега са се грижили  успешно за него въпреки продължителното отсъствие на майката и в техния дом  детето се чувства спокойно,  щастливо и ще  запази обичаната си житейска среда.

По делото не се събраха достатъчно доказателства  за  сериозните и непоколебими намерения на майката да организира трайно подходяща житейска среда за  отглеждането  на детето на мястото на което, то  да се чувства добре заедно с нея. Установи се единствено, че майката има постоянна работа в Северна Ирландия , но останаха неизяснени по делото намеренията й относно това  къде , как ще живее детето, кой ще се грижи за него в чужбина -  където ищцата безспорно има категорично желание да продължи да живее и работи. При това положение съдът счита , че в интерес на малолетното дете е да продължи да живее заедно със своите дядо  и баба по бащина линия , като за да се осигури спокойна и благоприятна среда за неговото развитие, съдът счита , че упражняването на родителските  права следва да бъде предоставено на бащата. Режимът на лични отношения с майката следва да се определи , като същата да има право да вижда и взема детето при себе си  всяка първа и трета събота  и неделя от  месеца , съответно от 8,00 ч.  в събота до 19,00 ч.  в неделя и един месец през лятото , когато бащата не е в платен годишен отпуск.

По отношение на издръжката  на детето , съдът като съобрази неговата  възраст  и продиктуваните от нея  потребности  счита, че ищцата  следва да бъде осъдена да заплаща издръжка  на детето  в размер на 120,00 лв. месечно, считано от влизането на съдебното решение в сила  до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването й , ведно със законната лихва при просрочие  на всяка месечна вноска. Във връзка с това съдът взема предвид, че  понятието " възможности" на дължащия издръжка  включва не само всички  негови доходи и имущества , но и всички други възможности, произтичащи от  професия, придобита квалификация или от други обстоятелства зависещи от волята на съответния родител.  Имайки предвид трудоспособната възраст и доброто здравословно състояние на майката  / доказателства в противната насока не бяха представени по делото/ , както и обстоятелство , че ищцата  повече от  две години  работи в чужбина,   а от друга страна няма задължение за издръжка на други лица  съдът счита, че в нейните  възможности е да осигурява  издръжка на детето си  в посочения по-горе размер.  

По отношение на семейното жилище, съдът счита, че не дължи произнасяне, тъй като не се спори , че същото е представлявало такова взето под наем и към настоящия момент вече не се ползва от страните по делото.

След прекратяването на брака на основание чл. 53 СК съдът приема за основателно искането на ищцата да не възстановява фамилното си име преди този брак , поради което постановява същата да продължи да носи брачното си фамилно име Т., тъй като това е фамилното име с което  е станала известна в обществото и с което  е вписана във всички официални документи издадени на нейно име.

Допълнителната държавна такса в размер на 30 лв. следва да бъде заплатена поравно от двете страни в производството , а ищцата   ще следва да бъде осъдена да заплати  държавна такса  и върху размера на присъдената издръжка  от 172,80 лв.

Водим от изложеното, Пазарджишкият районен съд :

 

                                         Р         Е          Ш         И    :

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД  брака сключен на 30.07.2005 г.  между А.И.Т.  ЕГН ********** ***  и със съдебен адрес за призоваване : гр. Пазарджик, ул. „Цар Самуил „ № ************ , чрез адв. Н.К. от ПАК и   Д.И.Т. ЕГН ********** *** като дълбоко и непоправимо разстроен.

На основание чл. 49 ал.3 от СК съдът не се произнася относно вината за разстройството на брака.

УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА  по отношение на роденото от брака дете И.Д. Т. ЕГН ***********, роден на *** г.,  се предоставя на бащата , като майката ще има право да вижда и взема детето  при себе си всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 8,00 ч. в събота до 19,00 ч. в неделя , както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА  А.И.Т.  ЕГН ********** ***  и със съдебен адрес за призоваване : гр. Пазарджик, ул. „Цар Самуил „ ************ , чрез адв. Н.К. от ПАК да заплаща на малолетния си син И.Д. Т. ЕГН ***********, чрез неговия баща  и законен представител месечна издръжка  в размер на 120,00 лв. , считано от влизането на настоящото съдебно решение в сила   до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихви върху всяка просрочена вноска .

ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ – съдът не дължи произнасяне , тъй като същото  е било взето под наем и към настоящия момент  е освободено.

ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ : След прекратяването на брака съпрузите няма да си дължат  издръжката помежду си.

ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА : След прекратяването на брака , съпругата ще носи брачното си фамилно име Т. .

ОСЪЖДА Д.И.Т. ЕГН ********** *** да заплати държавна такса в размер на 15,00 лв., както и   А.И.Т.  ЕГН ********** ***  и със съдебен адрес за призоваване : гр. Пазарджик, ул. „Цар Самуил „ *********** , чрез адв. Н.К. от ПАК  да заплати държавна такса в размер на 187,80 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен  срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :