№ 1259
гр. Варна , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501042 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Приета
е за разглеждане въззивна жалба на ИСМ. АХМ. К. срещу решение
№260355/08.02.2021г., постановено по гр.д. №5020/20г. по описа на ВРС,
53 с-в, В ЧАСТТА, с която е бил уважен предявен обратен иск на
подпомаган от него ответник, за заплащане на обезщетението, присъдено на
застраховател по имуществена застраховка, встъпил в права на увредено лице
за вреди, причинени от авария на газопровод при изкопни работи,
изпълнявани от „Профи -008“ЕООД, както и в частта за определените
разноски.
Въззивникът, чрез пълномощника адв. К., се позовава на първо място на
необосновани изводи, тъй като съдът коментирал възлагане на работа от
юридическо лице като предпоставка за пораждане на отговорност на
подпомаганата страна, а при разглеждане на претенцията на осъден на това
основание ответник е установил деликтна отговорност на физическо лице
като възложител на вредоносната работа. Сочи, че съдът е установил само, че
причинител на вредата е подпомагания ответник „Профи-008“ЕООД, но не е
1
обосновал дали и помагача е пряк причинител или вредите са произлезли от
негови вещи, а само тези обстоятелства могат да ангажират регресна
отговорност на осъден възложител на вредоносна работа. Излага и оплаквания
по установения факт на вината на осъдения помагач, като сочи, че изводът е
изграден въз основа на свидетелски показания за дадени насоки на оператора
на пробивна машина, останали изолирани от другите доказателства и ценени
противно на логиката. Сочи, че естеството на изпълняваната работа по
прокопаване на хоризонтален тунел под пътно платно чрез използване на
специална машина за сондиране налага задължението за съобразяване на
нормативните изисквания за проектиране на подземните проводи да бъде
възложено на професионалиста – изпълнител на услугата, поради което дори
и да се установят някакви инструкции, дадени от неговия клиент, те биха
били без значение. Отделно се позовава на събрани доказателства за каквито
и да е насоки, поради отсъствието на въззивника - възложител на
прокопаването на мястото на пробива, пилотиран еднолично от управителя и
едноличен собственик на подпомаганото въззиваемо дружество. Счита, че
липсва каквато и да е вина за да може да се обоснове разпределение на
отговорност между солидарни длъжници, а възложителят на вредоносната
работа не е съпричинител с извършителя на противоправното действие и
съответно не се установява нито хипотеза на чл. 53 ЗЗД, нито някакви
вътрешни отношения между помагача и подпомаганата страна, които да
налагат пълен регрес между солидарно задължени към пострадалия лица по
чл. 127 ЗЗД. С тези доводи моли за отмяна на неправилното решение и
отхвърляне на обратния иск, евентуално за редуциране на възложеното му
плащане до половината от задължението на съдлъжник, присъдена по главния
иск в полза на кредитор, суброгирал се в права на увреденото лице.
В писмено становище пледиралия от името на въззивника адв. Диловски
излага подробно доводи по основанието за възникване на солидарност между
възложител на вредоносна работа и причинител на щетите и липсата на
връзка между сключения договор за изработка и породена от неположената
грижа от изпълнителя на изкопа вреда, нанесена на трето лице. Моли
решението да бъде отменено и обратната претенция изцяло отхвърлена.
Насрещната страна, чрез упълномощения адв. Т., се позовава на правилната
преценка на първоинстанционния съд по относимите за спора факти, като
2
сочи доказателствата за дадени точни инструкции от възложителя помагач на
хоризонталното прокопаване, спазени изцяло от подпомагания ответник чрез
оператора на машината. Сочи, че следването на указанията за маршрута на
изкопа пряко е довело до увреждането, за което изпълнителя на услугата няма
вина и съответно правилно възложената му отговорност следва са бъде поета
от въззивника, чийто действия пряко са причинили увреждането.
С бланкетна пледоария представителят на ответника моли за пълно
потвърждаване на правилното решение, с което е уважен обратния иск на
подпомаган от въззивника ответник.
Насрещните страни претендират за определяне на разноски, като са
конкретизирали искания в списъци по чл. 80 ГПК (л. 25 и 27). Заявеният от
пълномощника на въззиваемия адвокатски хонорар е оспорен като
прекомерен.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният
съд е разгледал в определение №1799/25.05.2021г., а към настоящия момент
не са настъпили обстоятелства, които да налагат промяна на това
произнасяне.
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и
съответства В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ на предявен обратен иск от
подпомаган ответник. По своята процесуална характеристика, предявяването
на обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК съставлява последващо
обективно съединяване на искове при условията на положителна
евентуалност. Уважаването на главния иск е предпоставка за уважаването на
евентуалния, като специфичното при обратния иск е, създаването на условно
изпълнително основание(Решение № 228 от 22.02.2012 г. на ВКС по т. д. №
877/2010 г., II т. о., ТК). В случая обаче, с обжалвания акт съдът е осъдил
безусловно помагача, без да укаже, че изпълнителна сила на тази част от
решението ще се породи само когато ответникът изпълни присъденото
плащане. Това произнасяне е недопустимо и въззивният съд следва да го
коригира служебно като обезсили решението (чл. 269 ГПК).
Отделно от това, решението, в частта с която е бил уважен главния иск не е
3
обжалвано, поради което въззивният съд зачита стабилното вече
установяване в отношенията между главните страни (ответника „ПРОФИ
088“ЕООД и ищеца ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“)
пораждане на вземането на застрахователя, суброгирал се в права на
удовлетворен застрахован собственик за обезщетяване на нанесени от
служител на ответника вреди на застраховано имущество. Доколкото в този
процес третото лице помагач(сега въззивник) и подпомагания осъден
ответник са на една и съща страна (насрещна на ищеца-кредитор)
постановеното с тяхно участие съдебно решение има установително действие
и между тях по отношение на фактите, приети в мотивите като елементи на
правопораждащ фактически състав(чл. 223 ал. 2 ГПК). Доколкото предмет на
основния иск е покритата от застрахователя отговорност за увреждане на
чужда вещ, тези решаващи мотиви обхващат основанието за понесената
гражданска отговорност на дружеството ответник. В случая съдът е осъдил
търговеца като е приел за доказан фактически състав на чл. 49 ЗЗД и е
признал отговорност на юридическото лице за действията на неговия
управител Я. Я.в, изразили се в неправомерно (без полагане на дължимата
грижа) извършени изкопни работи в район обозначен като трасе на
газопровод със специална пробивна машина(„къртица“) за хоризонтален
сондаж, при които били причинени повреди върху тръбата и изтичане на газ
от преносно застраховано съоръжение. Въззивният съд отчита, че този вид
гражданска отговорност има гаранционно – обезпечителен характер, като се
носи от лице, различно от прекият причинител, който като физическо лице е
извършил вредоносното деяние виновно (ППВС № 7/1958 г. на ВС) и
възниква само ако между тях има вътрешно отношение по възлагане на
работата, в резултат на която е настъпила щетата. Именно това вътрешно
отношение определя легитимацията на ответника по чл. 49 ЗЗД като
„възложител“ и в случая съдът категорично е установил, че такова вътрешно
отношение съществува между търговското дружество и управителния му
орган, осъществил фактически самата техническа дейност по изкопа.
Това установяване на отговорността на осъдения ответник е обуславящо за
интереса му да търси компенсация от подпомагащото го трето лице.
Осъденият за чуждо поведение възложител принципно е легитимиран с
регрес само спрямо това виновно лице, чиято отговорност е понесъл по
4
силата на закона. Затова обратен иск може да бъде насочен само срещу
прекия деликвент (служител или нает по граждански договор изпълнител на
възложена работа). В конкретния случай обаче, обратният си иск
въззиваемият е основал не на твърдения за такова вътрешно отношение с
помагача си, а на сключена сделка с точно обратната характеристика.
Помагачът въззивник е посочен не като изпълнител- деликвент(какъвто е Н.
Я.в), а като възложител на строителна услуга, изпълнена от „Профи 008“
ЕООД. Така очертаните обстоятелства очертават въззивника не като
деликвент, какъвто следва да бъде надлежния ответник по обратен иск на
осъден възложител на вредоносната работа, а като съконтрахент, възложил на
възложителя дейност, чието фактическо изпълнение е извършено от
деликвента. Погрешното смесване от страна на подпомагания ответник при
обосноваване на основанието на регреса към помагача му не е надлежно
констатирано от съда и е възпроизведено в обжалвания акт. Така вместо да
откаже да приеме разглеждане на необосновано насочен иск срещу
нелегитимиран деликвент, съдът е приел, че помагачът носи отговорност за
виновно поведение на юридическо лице(изрично посочено в обжалвания
диспозитив като лице, причинило вредите). Това обаче е в явно противоречие
с диспозитива по главния иск, с който е ангажирана отговорност по чл. 49
ЗЗД, а не по чл. 45 ЗЗД. Въззивният съд преценява, че липсва какъвто и да
било интерес на възложител да търси отговорност за вината на своя служител
от своя възложител, тъй като между деликвента и съконтрахента не се сочи
пряка връзка. Не се твърди нито че помагачът е възложил самостоятелно
лично на Я.в някаква работа, различна от възложената с договора на „Профи
008“ЕООД, нито че въззивникът К. и Я.в в съизвършителство с личното си
виновно поведение са причинили съвместно вредата, покрита с
гаранционната отговорност на дружеството при осъждането му на осн. чл.49
ЗЗД. Не е обоснован и регрес по силата на чл. 127, ал. 2 ЗЗД, породен от
солидарност между подпомагана и подпомагаща страна, доколкото такава
има само между съизвършители(какъвто въззиваемото юридическо лице не
може да бъде при липса на възможност за негово виновно поведение) или
между възложител и пряк причинител, но не и между превъзложител и
възложител. Договарянето между отговорния по чл. 49 ЗЗД възложител и
клиента му има значение само ако се предяви регрес към виновен служител (в
какъвто смисъл е цитираната при обосноваване на обратния иск практика), но
5
обстоятелствата описани от подпомаганата страна категорично изключват
тези хипотези.
В заключение въззивният съд намира, че първата инстанция е била
сезирана с недопустим иск, поради което и след обезсилване на
постановения акт по същество производството по регресната претенция
следва да се прекрати в цялост.
Ответникът понася необосновано разходите за защитата си и при
прекратяване на делото, поради което следва да бъде компенсиран в цялост за
всички заплатени разноски. В първата инстанция въззивникът е представил
договор, съдържащ разписка за заплатен хонорар от 800лв за процесуалното
представителство от адвоката, изготвил отговора по обратния иск. От тази
сума въззиваемия вече е легитимиран да получи част от 321,53 лв (с
необжалвана отхвърлителна част от решението и определени разноски към
нея), поради което дължима е само горница от 478.47лв. В списък пред
настоящата инстанция са посочени внесената такса за обжалване 96.77лв и
договор, в който е удостоверено заплащането на 600лв на адвоката, упражнил
правото на жалба на въззивника. Така общият размер на дължимите от
въззиваемия допълнително разноски възлизат на 1175.24лв за двете
инстанции.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 270 ал.3 ГПК, съставът на
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260355/08.02.2021г., постановено по гр.д.
№5020/20г. по описа на ВРС, 53 с-в, В ЧАСТТА, с която е бил уважен
предявен обратен иск на подпомаган ответник срещу третото лице помагач за
заплащане на обезщетение в размер на 3 288,47 лв. и обезщетение за забава в
размер на 80.38лв., присъдени на застраховател по имуществена застраховка,
встъпил в права на увредено лице за вреди, причинени от авария на
газопровод при изкопни работи и са присъдени разноски в полза на ответника
„Профи-008“ЕООД в размер 840.01лв., като ПРЕКРАТЯВА производството
по недопустим иск обратен иск за присъждане на същото обезщетение,
предявен под условие за осъждане на „Профи-008“ЕООД, като възложител на
6
вредоносна дейност, извършена виновно от Н. Я.в, при прокопаване на трасе,
в изпълнение на договор, сключен между „Профи-008“ЕООД и И.К., на
осн.чл. 130 ГПК.
ОСЪЖДА „Профи-008“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Белослав, Община Варна, жк. „Младост“ бл. 23, вх. „Б“, ет.
2, ап. 21, ДА ЗАПЛАТИ на ИСМ. АХМ. К., ЕГН **********, с адрес: град
Варна, кв. Виница, местност „Узун Келеме“ № 114, ул. „Цар Борис III“,
допълнително сумата от 1175.24лв. (хиляда сто седемдесет и пет лева и
двадесет и четири стотинки), представляваща горница над присъдените в
необжалвана част от решението разноски до пълен размер на разходи,
направени за защита по недопустим обратен иск, на основание чл. 78, ал. 4
ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7