№ 284
гр. Бургас, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Търговско дело №
20222100900036 по описа за 2022 година
Производството по делото е с правно основание чл. 266 от ЗЗД във връзка с чл. 79 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции на „Спайдър Секюрити“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Морска“ № 26,
представлявано от Желю Иванов Мърмъров чрез процесуалните му пълномощници, със
съдебен адрес град Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 16, ет. 3, офис №2 против „Торкрет“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул.
„Александровска“ № 87, ет. 2, представлявано от Галина Димитрова Стратиева и Тодор
Петров Джамбазов за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 77 543.12
лева с ДДС, представляваща общата дължима стойност услуги по организиране и
осъществяване на охрана по договор за охрана от 15.01.2013 година за обект „Автобаза кв.
Лозово - западна промишлена зона“ в размер на 38 896.76 лева с ДДС и по договори за
охрана от 27.08.2020 година и от 27.10.2020 година за обект „Брегоукрепване кв. Сарафово“
в размер на 38 646.36 лева, както и сумата от 7 502.03 лева, представляваща мораторна
лихва върху сумите по всяка една от издадените по двата договора фактури от падежа на
задължението до датата на депозиране на исковата молба, от която сумата от 3 952.28 лева
по първия договор и 3 549.75 лева по договорите за втория обект, ведно със законната лихва
върху претендирания размер главница от датата на подаване на исковата молба до
окончателното и изплащане. Претендират се и направените по делото разноски. В подкрепа
на отправените искания представя и ангажира доказателства.
Ищцовата страна твърди в исковата молба, по повод на която е образувано
1
настоящото производство, че между нея в качеството и на изпълнител и ответника като
възложител били сключени следните договори за охрана на техника и материали на
възложителя, а именно: договор от 15.01.2013 година с предмет организиране и
осъществяване на охрана и материали за обект „Автобаза кв. Лозово - западна промишлена
зона“, анексиран многократно през годините и прекратен с предизвестие от ответника на
04.07.2021 година; договор за охрана от 27.08.2020 година с предмет организиране и
осъществяване на охрана на техника и материали на възложителя, за обект „Брегоукрепване
кв. Сарафово“, действащ до 29.09.2020 година съгласно уговорка между страните, отразена
в единствената издадена по същия фактура № **********/29.09.2020 година и договор за
охрана от 27.10.2020 година с предмет организиране и осъществяване на охрана на техника
и материали на възложителя, за обект „Брегоукрепване кв. Сарафово“, който бил прекратен
с подписано между страните споразумение от 28.07.2021 година. По така посочените
договори ищецът изпълнил поетите задълженията по организиране и осъществяване на
охрана на техника и материали на възложителя в посочените негови обекти и в
договорените срокове, количество и качество, по отношение на което изпълнение от страна
на възложителя не били постъпили никакви възражения. Работата била приета изцяло от
възложителя. За стойността на изпълнените услуги по охрана, в съответствие със ЗСч,
ищецът периодично издавал фактури, които били получавани от ответника, но плащания не
постъпили, съответно от месец август 2020 година по първия договор и от месец септември
2020 година по вторите два договора. Било уговорено падежът на плащането да се
осъществява до 5-то число на месеца, следващ периода на изпълнение на работата. По тези
два договора ищецът издал фактури на обща стойност в размер на претендираната сума,
които са подробно и изчерпателно описани от него в обстоятелствената част на исковата
молба. Независимо от обстоятелството, че били проведени множество разговори с ответника
във връзка с изпълнението на поетите от него задължения по договорите, плащане така и не
било направено. Поради гореизложеното за него се пораждал правен интерес от предявяване
на настоящите искове.
С оглед разпоредбата на чл. 367 от ГПК, съдът е изпратил препис от исковата молба
и доказателствата към нея на ответника по делото, като същевременно му е указал, че следва
да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и
последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права. В посочения по-горе
и определен от закона срок ответната страна не е депозирала отговор, не е изразила
становище по така предявените против нея искови претенции, не е направила възражения,
не е представила писмени доказателства, както и не е отправила доказателствени искания.
На ищцовата страна е било съобщено, че ответникът не е депозирал отговор, като
наред с това и е била предоставена възможност в срока по чл. 372 от ГПК да упражни
дадените и с ал. 2 на цитираната разпоредба права. В този срок ищецът не се е възползвал от
предоставената му възможност, като не е депозирал допълнителна искова молба, не е
представил доказателства, не е направил доказателствени искания.
На ответната страна е било съобщено, че ищецът не е депозирал допълнителна
2
искова молба, като същевременно и е било указано, че в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК може
да предприеме действията, посочени в същата. Ответникът не е депозирал допълнителен
отговор.
Бургаският окръжен съд съобрази отправените доводи и искания, представените по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид и разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
Установява се от събраните по делото доказателства, а и това не е спорно, че между
страните са били сключени три договора за охрана, по които ищецът има качеството на
изпълнител, а именно на 15.01.2013 година с предмет „организиране и осъществяване на
охрана на техника и материали на възложителя“ за обект „Автобаза кв. Лозово - западна
промишлена зона“; на 27.08.2020 година с предмет „организиране и осъществяване на
охрана на техника и материали на възложителя“ за обект „Брегоукрепване кв. Сарафово“ и
на 27.10.2020 година с предмет „организиране и осъществяване на охрана на техника и
материали на възложителя за обект „Брегоукрепване кв. Сарафово“. Задълженията на
изпълнителя и по трите договора са били да организира и осъществява охрана на обектите,
техниката и материалите на възложителя, като по договора от 15.01.2013 година охраната е
следвало да се осъществява 24 часа в денонощието, с 1 охранител на смяна, а по договорите
от 27.08.2020 година и 27.10.2020 година - ежедневно от 17.00 часа до 08.00 часа на
следващия ден с един охранител на смяна.
Ответникът не оспорва, че към настоящия момент договорите са прекратени, както и
не твърди ищецът да е неизправна страна по тях. Във връзка с така възникналите между
страните облигационни правоотношения са издадени от ищеца 23 броя фактури с №№
1657/31.08.2020 година, 1661/30.09.2020 година, 1663/31.10.2020 година, 1668/30.11.2020
година, 1670/31.12.2020 година, 1673/31.01.2021 година, 1676/28.02.2021 година,
1679/31.03.2021 година, 1683/30.04.2021 година, 1684/31.05.2021 година, 1687/30.06.2021
година, 1690/05.07.2021 година по договора от 15.01.2013 година; фактура №1660/29.09.2020
година по договора от 27.08.2020 година и фактури с №№1664/31.10.2020 година,
1667/30.11.2020 година, 1671/31.12.2020 година, 1672/31.01.2021 година, 1677/28.02.2021
година, 1680/31.03.2021 година, 1682/30.04.2021 година, 1685/31.05.2021 година,
1688/30.06.2021 година, 1691/28.07.2021 година по договора от 27.10.2020 година, като
всички са на обща стойност 77 543.12 лева.
По делото в съответствие с отправените в тази насока искания е допусната и
извършена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която в депозираното
заключение е посочило, че стойностите на процесните фактури са включени в счетоводните
регистри на ищеца, като са отразени в дебитната част на сметка 410 „Клиенти“ по партидата
на ответника, както и в кредитните части на сметки 702 „Приходи от продажба на услуги“ и
453/2 „Начислен ДДС по продажбите“. Стойностите на процесните фактури са отразени и в
счетоводството на ответника, в кредитната част на сметка 401 „Доставчици“ от сметкоплана
на дружеството като задължения към „Спайдър Секюрити“ ЕООД. На 23.09.2020 година е
отразено погасяване на фактура №1657/31.08.2020 година по банков път на основание
3
платено нареждане от същата дата, с което „Галкънстракшън“ АД е превело по сметка на
ищеца в полза на „Торкрет“ ЕООД сумата от 5685.12 лева, включваща стойностите на
фактури с №№ 1657/31.08.2020 година (3369.60 лева) и 1658/31.08.2020 година (630.72 лева),
както и сумата от 1684.80 лева, съгласно споразумение. Към момента на изготвянето на
заключението по сметка 401 „Доставчици“ от сметкоплана на „Торкрет“ ЕООД по
партидата на „Спайдър Секюрити“ ЕООД има формирано кредитно салдо в размер на
77 543.12 лева, в какъвто размер са и вземанията от ответника по сметка 410 „Клиенти“ от
сметкоплана на „Спайдър Секюрити“ ЕООД, т. е. салдата в двете счетоводства съвпадат,
като разликите се състоят в това, че 2836.64 лева от посочените 77 543.12 лева са отразени в
счетоводството на „Спайдър Секюрити“ ЕООД като вземане по фактура №1657/31.08.2020
година, а в счетоводството на ответника - като задължение по фактура №1656/31.07.2020
година.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
В правоотношенията между страните са приложими правилата за договор за
изработка, визирани в чл. 258 и сл. от ЗЗД /в този смисъл е посоченото в решение
№188/31.07.2012 година по търг. дело №451/2010 година, II т.о. и решение №76/26.05.2013
година по търг. дело №918/2012 година, I т.о., и двете на ВКС/.
Съгласно цитираната разпоредба, с договора за изработка изпълнителят се задължава
на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната да
заплати възнаграждение. Основно задължение на възложителя по договора, съгласно
разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД е, след като приеме работата, да изплати на
изпълнителя възнаграждението за приетата работа.
От възприетата фактическа обстановка по делото безспорно се установи, че работата
по трите договора е била изпълнена от ищеца, отчетена е на ответника с двустранно
подписани актове без възражения, а именно протокол относно сдаване и приемане на охрана
на обект „Автобаза“ - град Бургас от 04.07.2020 година и протокол относно сдаване и
приемане на охрана на обект „Брегоукрепване Сарафово“ от 28.07.2021 година, а издадените
фактури са надлежно отразени в счетоводните регистри и на двете дружества. Константна е
съдебната практика по въпроса за доказателствената стойност на издадената фактура, като е
прието, че същата може да послужи като доказателство за сключване на договора и за
възникване на отразените в съдържанието й задължения, ако съдържа реквизити за
съществените елементи на конкретната сделка. Такъв именно е и настоящият случай.
Отразяването на фактурите в счетоводните регистри и на двете страни съставлява признание
за възникването и за размера на задълженията, за които са съставена фактурите (така и
решение № 47/08.04.2013 година на ВКС, II т.о., решение №46/27.03.2008 година по търг.
дело №454/2008 година на ВКС, решение № 96/26.11.2009 година по търг. дело №380/2008
година на ВКС, решение №42/15.04.2010 година по търг. дело № 593/2009 година на ВКС,
решение №92/07.09.2011 година по търг. дело № 478/2010 година на ВКС, решение
№109/07.09.2011 година по търг. дело №465/2010 година на ВКС, решение № 34/22.02.2010
година по търг. дело №588/2009 година на ВКС, решение № 252/03.01.2013 година по търг.
4
дело №1067/2011 година на ВКС ).
Предвид гореизложеното, налага се извод, че ищецът е изпълнил задължението си по
всеки един от договорите, във връзка с което са издадени и съответните фактури и след като
работата е била приета от възложителя без възражения, за последния е възникнало
задължението за заплащане на уговореното възнаграждение.
Съдът намира, че от цялата претендирана стойност на договорените и изпълнени
работи на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 74706.48 лева, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба. Сумата е получена, след като се вземе
предвид и съобрази обстоятелството, че цялата претендирана такава по фактура №
1657/31.08.2020 година е платена от трето лице, но самото плащане е извършено в полза на
ответника. Съобразно поясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание в самото
платежно нареждане, с което е извършено плащането изрично като основание е вписано
погасяването на посочената фактура. Поради това именно не следва да се вземе предвид
направеното от ищеца погасяване на по-старата фактура, а именно тази под № 1656 от
31.07.2020 година, след като длъжникът изрично е заявил кое точно от всички свои
еднородни задължения към един кредитор погасява. Само за пълнота следва да се отбележи,
че фактура № 1658 от 31.08.2020 не е предмет на настоящото производство, поради което и
плащането по нея не следва да се вземе предвид. Не следва да се отчете и плащането на
сумата от 1684.80 лева по споразумение, съобразно описанието направено в тази насока в
заключението на вещото лице по по извършената експертиза по същите доводи и
съображения, освен, че съдържанието на този документ не е известно на съда, а и такова не
е представено по делото, като липсва и позоваване на него от ищеца в исковата му молба.
С оглед основателността на иска за главница, то основателна се явява и акцесорната
претенция за присъждане на мораторна лихва върху претендираните стойности по всяка
една от фактурите за посочения в исковата молба период от време, поради което на ищеца
следва да бъде присъдена и сумата от 7106.10 лева. Същата е формирана като сбор от
мораторните лихви върху дължимите главници за периода от настъпване на падежа на
задължението до датата на исковата молба, като за първата сума в размер на 3369.60 лева по
фактура № 1657/31.08.2020 година същата възлиза на 17.78 лева и е само за периода от
05.09.2020 година до 23.09.2020 година, когато е било направено плащането по нея и тя е
погасена в пълен размер.
С оглед изхода на делото и направеното в тази насока искане от ищцовата страна, на
последната следва да бъдат присъдени и направените от нея по делото разноски, съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 от
ГПК, от който е видно, че направените от него разноски в производството са в размер на 6
752 лева, от които 3 402 лева за държавна такса, 350 лева за възнаграждение за експерт и 3
000 лева за адвокатски хонорар. За реалната направа на същите са представени
доказателства, поради което и те следва да бъдат възложени в тежест на ответната страна в
размер, съразмерен на уважената част от исковете, а именно в такъв от 6 495.36 лева.
Ето защо, по изложените съображения и на основание чл. 266 от ЗЗД във връзка с чл.
5
79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Торкрет“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на
управление ул. „Александровска“ № 87, ет. 2, представлявано от Галина Димитрова
Стратиева и Тодор Петров Джамбазов да заплати на „Спайдър Секюрити“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Морска“ № 26,
представлявано от Желю Иванов Мърмъров сумата от 74706.48 (седемдесет и четири хиляди
седемстотин и шест лева и четиридесет и осем стотинки) лв. с ДДС, представляваща общата
дължима стойност услуги по организиране и осъществяване на охрана по договор за охрана
от 15.01.2013 година за обект „Автобаза кв. Лозово - западна промишлена зона“ в размер на
36 060.12 (тридесет и шест хиляди и шестдесет лева и дванадесет стотинки) лв. с ДДС и по
договори за охрана от 27.08.2020 година и от 27.10.2020 година за обект „Брегоукрепване кв.
Сарафово“ в размер на 38 646.36 (тридесет и осем хиляди шестстотин четиридесет и шест
лева и тридесет и шест стотинки) лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба - 11.02.2022 година до окончателното плащане на сумата, като за разликата
над уважения размер до общо претендирания такъв от 77543.12 (седемдесет и седем хиляди
петстотин четиридесет и три лева и дванадесет стотинки) лв., ведно със законната лихва
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Торкрет“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на
управление ул. „Александровска“ № 87, ет. 2, представлявано от Галина Димитрова
Стратиева и Тодор Петров Джамбазов да заплати на „Спайдър Секюрити“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Морска“ № 26,
представлявано от Желю Иванов Мърмъров сумата от 7106.10 (седем хиляди сто и шест лева
и десет стотинки) лв., представляваща мораторна лихва върху сумите по всяка една от
издадените по двата договора фактури от падежа на задължението до датата на плащането -
23.09.2020 година по фактура № 1657/31.08.2020 година, съответно до датата на депозиране
на исковата молба - 11.02.2022 година по останалите, от която сумата от 3 556.35 (три
хиляди петстотин петдесет и шест лева и тридесет и пет стотинки) лв. по първия договор и 3
549.75 (три хиляди петстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки) лв. по
договорите за втория обект.
ОСЪЖДА „Торкрет“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на
управление ул. „Александровска“ № 87, ет. 2, представлявано от Галина Димитрова
Стратиева и Тодор Петров Джамбазов да заплати на „Спайдър Секюрити“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Морска“ № 26,
представлявано от Желю Иванов Мърмъров чрез процесуалните му пълномощници, със
съдебен адрес град Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 16, ет. 3, офис №2 сумата от 6495.36
(шест хиляди четиристотин деветдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки) лв.,
представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част
6
от исковете.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7