РЕШЕНИЕ
№ 1076
гр. Бургас, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20222120203112 по описа за 2022
година
Производството е образувано по жалбата на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, против Наказателно постановление №
21/29.06.2022г., издадено от инж. Зинка Стойкова - и.д. директор на РИОСВ-Бургас, с което
за нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, на основание чл.200, ал.4, във връзка с
чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите е наложено наказание – „имуществена санкция” в
размер на 4000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се
излагат доводи в тази насока. В съдебно заседание дружеството - жалбоподател – редовно
уведомено, се представлява от юк.Белев, който подържа жалбата.
За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява
юк. П., който моли за потвърждаване на НП и претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 07.03.2022г. от експерт на Регионална инспекция по околната среда и водите
(РИОСВ) - Бургас, е извършена планова проверка на обект: Канализацинна система на
жилищен комплекс „Меден Рудник”, град Бургас, община Бургас, област Бургас, в
присъствието на представители на „Водоснабдяване и Канализация” ЕАД, гр.Бургас - за
1
изпълнение на условията и изискванията на издаденото за канализационната система, от
Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район” - Варна, Разрешително №2324
0009/05.06.2017г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни
води, продължено с Решение № 125/30.07.2021г., с краен срок на действие: 15.07.2027г.
При проверката от канализационна шахта при географски координати N 42° 27 57,7 Е
27° 25 14,5, в близост до ателие за химичесто чистене „Белина Еко“ в ж.к.„Меден Рудник”,
гр.Бургас, се констатира, че посредством изведен от нея канализационен колектор, в
прилежащо дере изтичат води с вид и мирис на отпадъчни битово-фекални и с постоянен
дебит.
Канализационна шахта и изведения от нея канализационен колектор са част от
канализационната мрежа на ж.к.„Меден Рудник” и от канализационната система на ж.к.
“Меден рудник”, гр.Бургас. Не е осигурено включването на отпадъчните води от
канализационната шахта и канализационния колектор към довеждащ колектор на
пречиствателната станция за отпадъчни води (ПСОВ) на канализационната система на ж.к.
„Меден рудник”, в резултат на което в прилежащото дере изтичат непречистени битово-
фекални отпадъчни води от селищната канализационна мрежа.
АНО е приел, че е допуснато административно нарушение, като на 07.03.2022г. в
ж.к.“Меден Рудник“, град Бургас, община Бургас, канализационна система на ж.к.“Меден
Рудник“ не е изпълнено условие на Разрешително 2324 0009/05.06.2017г. за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, продължено с Решение №
125/30.07.2021г., с краен срок на действие: 15.07.2027г., а именно: „Всички канализационни
колектори на жилищен комплекс „Меден Рудник”, град Бургас, да се включат към довеждащ
колектор на ПСОВ.” Условието е определено в т. 2 на раздел „Изисквания към
канализационната мрежа и съоръженията към нея” на разрешителното за заустване.
В законоустановения срок, в деловодството на РИОСВ - Бургас, е постъпило
подадено о „Водоснабдяване и Канализация” ЕАД възражение с вх. № ВОД-116-
(1)/05.04.2022г. по описа н деловодната система на РИОСВ - Бургас, срещу Акт №
21/25.03.2022г., с което се моли на основание чл.54 от Закона за административните
нарушения и наказания административнонакзателното производство да бъде прекратено,
тъй като възразяващият субект счита, че адресат на АУАН следва да бъде Община Бургас.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира
изцяло.
2
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59,
ал.2 ЗАНН /доколкото липсват данни относно датата на връчване на процесното НП/,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество същата се явява частично основателна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – инж. З. Ст. -
и.д. директор на РИОСВ-Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Пълномощник на
жалбоподателя е подписал и е получил акта.
Разпоредбата на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ въвежда задължение за водоползвателите -
титуляри на разрешителни, да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда
на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на
околната среда.
Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция, регламентирана в чл.200,
ал.1, т.2 от ЗВ, съгласно която разпоредба се наказва с глоба, съответно имуществена
санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице,
което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без
необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в
разрешителното - от 2000 лева до 10 000 лева. В ал.4 на чл.200 от ЗВ на свой ред се
предвижда за повторно нарушение по ал. 1 и 2 глобата или санкцията е от 1000 лв. до 50 000
лв.
В настоящия случай не се спори относно фактите, установени при проверката, а
именно – изтичането на непречистените води от конкретно индивидуализираната шахта.
Жалбоподателят не твърди, че е изпълнил изискванията на разрешителното. Не е ангажирал
доказателства противопоставими на направените констатации от страна на контролните
органи. Основните защитни аргументи са за допуснати процесуални нарушения в хода на
производството, както и, че отговорност за допуснатото нарушение следва да носи Община
Бургас, а не ВиК. Тези възражения обаче се явяват неоснователни.
Процесуални нарушения не се установяват, доколкото за извършената проверка бил
съставен констативен протокол. Въз основа на вписаните констатации бил съставен АУАН
от надлежно оправомощено длъжностно лице – Заповед № РД-709/09.07.2021г. на
Министъра на околната среда и водите. Налице е компетентност и за издателя на НП
съгласно Заповед № РД-8/10.01.2011г. на Министъра на околната среда и водите.
На следващо място, данни за конкретното изтичане на отпадните води са налични в
решението, с което е бил продължен срока на действие на разрешително №
23240009/05.06.2017 г., където в т. 6 е записано, че във връзка с постъпил в РИОСВ – Бургас
3
сигнал през април 2021г., била извършена проверка, като при сухо и слънчево време е
констатирано изтичане и заустване на непречистени отпадъчни води от канализационен
колектор, част от канализационната система на ж.к.“Меден Рудник“ с посочени географски
координати, които са напълно идентични с тези, описани в АУАН и НП. Вписано е още, че
във връзка с привеждане на обекта в съответствие с условията на разрешителното и
нормативните изисквания, с писмо изх. № К-1531-2/19.07.2021 г. ВиК Бургас уведомило
Басейнова дирекция Черноморски район, че в периода до 2023г. ще реконструира и изгради
нова канализация за отпадъчни води, която чрез КПС ще осигури отвеждане на
разглеждания поток към ПОСВ Меден Рудник.
Няма съмнения, че като отговорен за съответната канализационна система ВиК
оператор, ВиК“ ЕАД следва да спазва също условията на разрешителното. Деянието е
квалифицирано еднозначно в акта и постановлението като нарушение на т.2 от раздел
„Изисквания към канализационната мрежа и съоръженията към нея“ на разрешително №
23240009/05.06.2017г., така, че със съставянето на АУАН на „ВиК“ ЕАД са предявени
всички факти от значение за съставомерността на нарушението и не е ограничено правото
му на защита в процеса. В НП не е възможно и не е необходимо да се отразяват всички
правни норми които имат значение за случая, включително и задълженията които ВиК
операторите имат по чл. 48, ал. 4 от ЗВ, тъй като същите като предвидени в нормативен акт,
са им известни. Достатъчно е да се посочат главните факти и разпоредбите имащи значение
за съставомерността на деянието по съответната санкционна норма, която в случая е чл.200,
ал.1, т.2 от ЗВ. Останалите факти и правни норми, които относими по случая просто следва
да бъдат правилно възприети, респ. приложени, което в случая е спазено. /в тази насока е и
константната практика на БАС, напр. Решение №1093/12.10.2022г. на АдмС - Бургас по
к.а.н.д. № 1055/2022г./
Във връзка с възражението за неправилно определяне субекта на административно –
наказателна отговорност в случая следва да се посочи, че касационната инстанция е имала
възможност многократно да се произнесе по този въпрос, като константна се явява
практиката на БАС, че адресат на задължението по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ се явява именно
санкционираното понастоящем дружество - „ВиК“ ЕАД. В този смисъл са следните решения
на съда: Решение №1093/12.10.2022г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 1055/2022г.
Решение № 808 от 17.06.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 844/2022 г., Решение №
781 от 15.06.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 626/2022 г., Решение № 596 от
4.05.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 281/2022 г. и много други, повечето от
които постановени по напълно идентичен на настоящия случай, касаещи нарушения
на същото разрешително от същото дружество.
С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на дружеството - жалбоподател.
Следва да се отбележи обаче, че едва за първи път с наказателното постановление е
4
вменено на жалбоподателя, че е извършил нарушение при условията на повторност. Това
обстоятелство е признак от състава на нарушението и следва да присъства в АУАН, който е
своеобразен обвинителен акт и очертава рамките на произнасяне на АНО с наказателното
постановление. Няма как последният да разшири „обвинението“, тъй като това означава, че
се накърнява възможността на нарушителя за защита. Посоченият порок обаче не води до
цялостна отмяна на издаденото НП, доколкото в АУАН и НП се съдържат всички останали
признаци от основния състав на нарушението по чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите, поради
което дадената квалификация следва да бъде изменена по този текст, а размерът на
наложеното наказание следва да бъде намален до предвидения размер и при съобразяване на
конкретната степен на обществена опасност на нарушението, а именно имуществена
санкция в размер на 2000лв.
Доводи в тази насока могат да се извлекат от Тълкувателно решение №3/10.05.2011г.
на ВАС по тълк. д. № 7/2010 година, постановено по тълкуването на друг материален закон,
но съдържащо принципни съждения относно правомощията на касационната инстанция и
видно от което „……….в наказателния процес касационната инстанция след разглеждане на
подадена жалба или протест, освен да остави в сила и да отмени присъдата или решението,
може на основание чл.354, ал.2, т.1 - 4 НПК да измени присъдата или решението в случаите,
в които се налага да се намали наказанието или да се приложи закон за еднакво или по-леко
наказуемо престъпление; да приложи чл.64, ал.1 или чл.66 НК; да приложи закон за по-
тежко наказуемо престъпление, което обаче не изисква увеличаване на наказанието и ако е
имало обвинение за това в първата инстанция. Горното следва да се има предвид и тъй като
при разглеждането на касационни жалби по административнонаказателни дела действа
правилото на чл.84 ЗАНН, че доколкото в този закон няма специални правила за
производството пред съда за разглеждане на жалби срещу наказателни постановления,
включително и за касационни жалби, се прилагат разпоредбите на НПК.
В горепосочения смисъл е и константната практика на БАС, обективирана в
Решение № 1678/03.11.2021г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 2174/2021г., Решение
№563/13.04.2021г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 520/2021г., Решение
№1173/15.06.2018г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 915/2018г., Решение №
624/27.04.2021 по КНАХД № 2363/2020 година на Адм. съд- Бургас , Решение №
434/08.03.2018 по КНАХД № 178/2018 година на Адм. съд- Бургас, Решение №
1156/12.06.2018 по КНАХД № 1096/2018 година на Адм. съд- Бургас и др.
АНО също е направил искане за присъждане на разноски в последното по делото
съдебно заседание становище. С оглед решението за изменение на НП и направеното искане
от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят частично
претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите
разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл.63,
ал.5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
5
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на РИОСВ следва да
се определи възнаграждение в размер на 80 лв. С оглед изхода на спора и изменението на
размера на наложената на жалбоподателя глоба, на РИОСВ следва да се присъдят
пропорционално разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 40лв., които да се
заплатят от жалбоподателя.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21/29.06.2022г., издадено от инж. Зинка
Стойкова - и.д. директор на РИОСВ-Бургас, с което за нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от
Закона за водите, на основание чл.200, ал.4, във връзка с чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите,
на дружеството жалбоподател - „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК:
*********, е наложено наказание – „имуществена санкция” в размер на 4000 лева., като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената санкционна разпоредба по чл.200, ал.1, т.2 от Закона за
водите, и НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложеното административно наказание
„имуществена санкция” в размер от 4000 лева на 2000 лева.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, кв.Победа, ул.“Ген. Владимир Заимов“ №3, да заплати в
полза на Регионална инспекция по околната среда и водите - Бургас, сумата от 40
(четиридесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6