Р Е Ш Е Н И Е
№260636/24.2.2021г.
гр. Варна, 24.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на четвърти
февруари две
хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: *** при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19688 по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „***” ООД, ЕИК ***, срещу Л.С.С., ЕГН **********, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че Л.С. дължи на ищцовото дружество сумата от 371,08 лв., представляваща главница за ползвани и незаплатени ***услуги за периода от 29.06.2017г. до 23.07.2019г. за адрес на потребление в ***, както и сумата от 37,79 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, за периода от 28.08.2017г. до 01.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. с номер 14117 по описа на ВРС за 2019г.
Твърди се в исковата молба следното: Ищцовото дружество е ***оператор, като на основание чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ предоставя такива на Л.С. за имот на адрес ***, като последният ги получава в качеството си на потребител. Съгласно чл. 5, т. 6 ОУ за предоставяне на ***услуги потребителите са длъжни да заплащат ползваните в срок, което ответникът не е сторил.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се оспорват предявените
искове по основателност. Сочи се, че не е установено безспорно количеството потребена от ответника вода. Няма безспорно доказателство,
че същият живее на адреса и е ползвател на услугите.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото са представени ОУ за предоставяне
на ***услуги на потребителите от ***оператор. В чл. 5 от ОУ е посочено, че
потребителите са длъжни да осигуряват свободен и безопасен достъп на
длъжностните лица, упълномощени от ***оператора, за отчитане, монтаж или
подмяна на водомерите. В чл. 35 ОУ е посочено, че потребителят следва да
заплаща потребените от него ***услуги в брой на каси,
по банков път, чрез директен превод или чрез разплащателна сметка, като посочва
и потребителския си номер.
Представена е справка за недобора на
частен абонат с номер 1507822, отговарящ на ответника Л.С., видно от която
задълженията на абоната не са заплатени и отговарят по размер на претенциите на
ищеца.
Установява се от справката, извършена в
Агенция по вписванията, че собственик на процесния
обект, за който са доставяне ***услуги, е именно Л.С..
Видно от карнетните
листи, представени по делото, ответникът не е осигурявал достъп на служителите
на ***оператора за отчет на водомера в апартамента, поради което му е
начислявано служебно количество потребление всеки месец.
От представеното писмо от Община ***–
район „***“ се установява, че в процесния имот са
регистрирани три лица по настоящ адрес.
От заключението по допуснатата ССЧЕ, както
и от изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание, се установява
следното: Налични са неплатени задължения за процесния
период, които са в общ размер на 371,08 лв. Лихвата за забава върху неплатените
суми е в общ размер от 37,88 лв. В електронната партида и в счетоводството на ищцовото дружество партидата е на името на ответника. Няма
данни за извършено плащане по процесните фактури.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
По така предявения иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца бе да докаже дължимостта
на начислените суми, а именно следваше в условията на пълно и главно доказване
да установи основанието и размера на вземането си. В тежест на ответника бе да
установи, че е заплатил изцяло и в срок дължимите суми за потребени
***услуги.
От изложената фактическа обстановка
безспорно се установи, че ответникът е потребител на ***услуги, които се
предоставят за обект в
гр. Варна, ж.к „***”, бл. 140, вх. 1, ап. 7, с аб.
номер 1507822.
Установи се от представените
карнет – листи, че от 26.01.2017г. е начислявано само служебно количество за потребени услуги, тъй като не е осигуряван достъп до
апартамента, за да се отчете потреблението, чрез показанията на водомера. Т.е.
в случая не следва да се прилага чл. 23, ал. 4 ОУ, доколкото изобщо липсва
отчитане на водомер. С това си поведение ответникът е нарушил задължението си
да осигурява свободен достъп на длъжностните лица на ***оператора за отчитане
на водомера в имота. Доколкото никой не може да черпи права и позитиви от
недобросъвестното си поведение, то съдът намира, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума за предоствени
***услуги. Размерът на сумата следва да бъде съобразен изцяло със заключението
по допуснатата ССЧЕ, което съдът кредитира изцяло, като професионално дадено и
отговарящо на поставените въпроси, поради което приема, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 371,08 лв.,
представляваща главница за ползвани и незаплатени ***услуги за периода от 29.06.2017г. до 23.07.2019г. Искът се
явява основателен и следва да бъде уважен.
Лихвата за забава върху главницата за
периода от 28.08.2017г. до 01.09.2019г.
е 37,88 лв. Именно поради основателността на главния иск, акцесорният също се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане и представените
доказателства, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски,
както и тези в предхождащото го заповедно производство, в общ размер от 605,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.С.С., ЕГН **********, дължи на „***” ООД, ЕИК ***, сумата от 371,08 лв., представляваща главница за ползвани и незаплатени ***услуги за периода от 29.06.2017г. до 23.07.2019г. за адрес на потребление в ***, както и сумата от 37,79 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, за периода от 28.08.2017г. до 01.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 03.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. с номер 14117 по описа на ВРС за 2019г.
ОСЪЖДА Л.С.С., ЕГН **********,
да заплати на „***“ ООД, ЕИК ***, сумата в общ размер от 605,00 лв.,
представляваща сбор от дължими разноски по настоящото дело и по предхождащото
го заповедно производство с номер 14117 по описа на ВРС за 2019г.,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – Варна.
Районен съдия: