Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 08.01.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на шести ноември две хиляди и осемнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 3803
по описа за 2015 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК вр. с чл. 26, ал. 3, т. 4 от Закона за марките и георгафските означения.
В исковата молба ищецът “Е.” ЕООД, ЕИК ********, твърди, че при подаване на заявките за марката “ЕCО WC” рег. № 84724 и “ЕКО WC” с рег. № 84162 ответникът “Е.В.” ЕООД, ЕИК ********, е действал недобросъвестно, тъй като заявената от него марка е сходна с налаганата от ищеца на пазара по-ранна марка “ЕКО WC”, съответно “ЕCО WC”, което е в състояние да въведе в заблуда потребителя относно природата на стоките. Твърди, че ищцовото дружество “Е.” ЕООД (с предишно наименование “А - Р.” ЕООД) присъства на българския пазар от осем години и е регистрирано пет години преди подаване на заявките за регистрация на процесните марки, притежавани от ответника. Твърди, че предоставяните от ищеца услуги са сходни с услугите, за които са регистрирани процесните марки, тъй като те обхващат един и същ пазарен сегмент и един и същ кръг потребители. Твърди, че ответникът със заявяването на марките е целял да извлече недобросъвестно облаги от наличната предходна известност на използваните от ищеца марки, въвеждайки в заблуждение потребителя относно произхода на предлаганите от него стоки и услуги. Ищецът сочи, че недобросъвестността на ответника се изразява в това, че едноличният собственик и управител на “Е.В.” ЕООД е знаел, че всяка от заявените от него за регистрация процесни марки, е чужда, тъй като е използвана от ищеца за обозначение на предоставяните от него услуги. Счита, че ответникът, заявявайки съответната процесна марка, е действал в противоречие с добрите нрави и добросъвестната търговска практика.
Претендира да бъде признато за установено, че ответникът е действал недобросъвестно при подаване на заявката за регистрация на търговска марка “ЕСО WC” с рег. № 84724, регистрираната на 29.05.2013 г. за класове по Ницката класификация за стоки класове № 3, 5, 11 и за услуги класове № 37, 39, 40, както и при подаване на заявката за регистрация на търговска марка “ЕКО WC” с рег. № 84162, регистрираната на 18.04.2013 г. за класове по Виенската конвенция 260103, 260108, 270517 и за класове по Ницката класификация за стоки класове № 3, 5, 11 и за услуги класове № 37, 39, 40.
В дадения срок ответникът “Е.В.” ЕООД подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Посочва, че идеята за марките и мобилните тоалетни кабини е на С.П., който е учредител на ответното дружество. Сочи, че идеята за еко тоалетни е проведена, както в наименованията на търговските дружества, в учредяването на които участва П. – “Е.Т.” ООД, “Е.С.” ООД, “Е.В.” ЕООД, така и в имената на марките, под които упражнява дейността си – “EKOTOI”, “EKO WC”, “ECO WC”, “EKO FRESH”. Посочва, че марка “ЕCО WC” е заявена пред Патентното ведомство на 08.03.2012 г. със заявка № 122928, а марка “ЕKО WC” е заявена пред Патентното ведомство на 08.03.2012 г. със заявка № 122929. Твърди също, че ищецът е недобросъвестен и копира наименованието и предмета на дейност на “Е.В.” ЕООД. Сочи, че на 14.05.2012 г. ищецът променя наименованието си на “Е.” ЕООД и предмета на дейност, като вписаният нов предмет на дейност е близък или аналогичен на предмета на дейност на ответното дружество. Сочи, че ищцовото дружество е регистрирано в Търговския регистър на 21.02.2012 г. Твърди, че ищецът е направил опит да регистрира в Патентното ведомство сходна марка – EKO WC, но на 11.09.2014 г. ведомството е постановило отказ за регистрацията й. Сочи, че със заявка с вх. № 129965/07.11.2013 г. ищецът заявява в Патентното ведомство за регистрация марката “Eko We Ce”, която е идентична или най-малкото изключително сходна с регистрираните марки на ответника “EKO WC” и “ECO WC”, поради което ответното дружество е подало своевременно опозиция. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото не се спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че ответникът “Е.В.” ЕООД е заявил за регистриране пред Патентното ведомство на 08.03.2012 г. марка “ЕKО WC” със заявка № 122929, както и че същата е регистрирана като комбинирана под рег. № 84162 на 18.04.2013 г.
По делото не се спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че ответникът “Е.В.” ЕООД е заявил за регистриране пред Патентното ведомство на 08.03.2012 г. марка “ЕCО WC” със заявка № 122928, както и че същата е регистрирана като комбинирана под рег. № 84724 на 29.05.2013 г.
Представен е от ищеца договор за изработка, сключен на 01.02.2010 г. между “А-Р.” ЕООД като възложител и ЕТ “Г.Л. - Г.” като изпълнител, съгласно който възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да извърши срещу възнаграждение изработване на дизайн и предпечатна подготовка на лого на фирмата, рекламни брошури, календари, рекламни стикери, винилна реклама, визитки и други рекламни материали, като конкретната поръчка ще се уточнява устно или по електронен път. Представени са фактури, издадени от ЕТ “Г.Л. - Г.” на “А - Р.” ЕООД, както и писма от електронна поща във връзка с този договор.
Представен е от ищеца договор за изработка, сключен на 01.02.2008 г. между “А-Р.” ЕООД като възложител и Г.Л. Г. като изпълнител, съгласно който възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да извърши срещу възнаграждение изработване на дизайн и предпечатна подготовка на лого на фирмата, рекламни брошури, календари, рекламни стикери, винилна реклама, визитки и други рекламни материали, като конкретната поръчка ще се уточнява устно или по електронен път.
Представен е от ищеца договор, сключен на 20.08.2008 г. между “А-Р.” ЕООД като възложител и “Т.А.Т.” ЕООД като изпълнител, съгласно който възложителят възлага, а изпълнителят приема да организира рекламна кампания на възложителя при уговорени в договора условия. Представени са и фактури, издадени от “Т.А.Т.” ЕООД на “А-Р.” ЕООД.
Представен е от ищеца договор за общестевна поръчка № Д-01-261/08.08.2011 г., сключен между О.Т.като възложител и “А - Р.” ЕООД като изпълнител за доставка срещу заплащане на 10 броя нови химически тоалетни (санитарни възли преносими пластмасови в сглобен вид), модел “ Армал”, с посочени в договора технически параметри. Представени са и фактури, издадени от “А - Р.” ЕООД на О.Т.във връзка с договора.
Представени са от ищеца извадка от търговския регистър по партидата на “Е.Т.” ООД и решения .по фирмено дело № 2038/1999 г. по описа на Окръжен съд – Бургас за това дружество.
Представен е от ответника договор за изработка от 01.04.2003 г., сключен между “Е.Т.” ООД като възложител и “Д.” ООД като изпълнител, съгласно който възложителят възлага, а изпълнителят приема да изрбатои по проект на възложителя и със свои материали: папки с надпис “EKO WC”, папки с надпис “ECO WC”, папки с надпис “Е.Т.”, стикери с печат с надпис “EKO WC” и с надпис “EKO WC”, данъчни фактури с лого “EKOTOI”. Представени са също приемо-предавателен протокол от 12.04.2003 г., подписан между “Е.Т.” ООД като възложител и “Д.” ООД като изпълнител за изработените продукти, както и фактура, издадена от “Д.” ООД на “Е.Т.” ООД.
Представен е от ответника договор за изработка на рекламни материали от 01.08.2004 г., сключен между “Е.Т.” ООД като възложител и “Д.” ООД като изпълнител, съгласно който възложителят възлага, а изпълнителят приема да изработи по проект на възложителя и със свои материали: отпечатване на визитни картички с лого “EKO WC” и с лого “ECO WC”, стикери с лого “EKO WC” и с лого “ECO WC”. Представени са също приемо-предавателен протокол от 29.08.2004 г., подписан между “Е.Т.” ООД като възложител и “Д.” ООД като изпълнител за изработените продукти, както и фактура, издадена от “Д.” ООД на “Е.Т.” ООД.
Представени са от ответника договор от 10.12.2003 г., сключен между “Е.Т.” ООД като възложител и ЕТ “Г. – А.Т.” като изпълнител, съгласно който изпълнителят се съгласява да изработи по поръчка на възложителя рекламни календари с лого “EKO WC”, с лого “ECO WC” и с лого “Е.Т.”, както и приемо-предавателен протокол от 22.12.2003 г. между страните по договора и фактура, издадена от ЕТ “Г.” на “Е.Т.” ООД.
Представени са от ответника договор от 25.07.2004 г., сключен между “Е.Т.” ООД като възложител и ЕТ “Г. – А.Т.” като изпълнител, съгласно който изпълнителят се съгласява да изработи по поръчка на възложителя рекламни стикери с лого “EKO WC” и с лого “ECO WC”, както и приемо-предавателен протокол от 29.08.2004 г. между страните по договора и фактура, издадена от ЕТ “Г.” на “Е.Т.” ООД.
Представен е прокотол от общото събрание на съдружниците на “Е.Т.” ООД, проведено на 23.07.2002 г., съгласно който е взето решение за разработване на дизайн (лого) за поредица от търговски марки, в това число и “EKO WC” и “ECO WC”, както и за запазване на одобрените лого дизайни като търговски марки., отпечатване на стикери, транспаранти и други.
Представени са фирмени документи на “Е.Т. - С.” ЕООД, както и протокол от 15.05.2004 г. на С.Т.П. – едноличен собственик на капитала на “Е.Т. - С.” ЕООД относно развиване на дейността под търговски марки, в това число и “EKO WC” и “ECO WC”. Прието е, че интелектуалната собственост върху логото и дизайна на марките и цялостната ЕКО концепция за дейността остават собственост на физическото лице С.Т.П..
Представени са
от ответника договори за лицензия на марка, сключени между ищеца “Е.В.” ЕООД като лицензодател и “Е.Т. - С.” ООД като лицензополучател за
всяка от двете марки на датата на регистрацията на съответната марка
(18.04.2013 г. и съответно 29.05.2013 г.).
Представен е от ответника договор № 12 от 10.04.2014 г. за поръчка и изработка на уеб сайт *******, сключен между “Е.Т. - С.” ООД като възложител и “П.СГ” ООД като изпълнител.
Представен е от ответника договор за услуга № 0000001/12.03.2012 г., сключен между “Н.О.” ООД като възложител и настоящия ответника “Е.В.” ЕООД като изпълнител, съглсано който изпълнителят се задължава да предостави на възложителя за временно ползване, както и със свои средства и материали да извършва С.на дейност (монтаж и поичсване) на мобилни тоалетни кабини с търговска марка EKO WC (ECO WC). Представен е и приемо-предавателен протокол, подписан между “Н.О.” ООД и “Е.В.” ЕООД, без дата.
Представените от ответника договори и протоколи с дата след датата на заявката на процесните марки, които съдът намира за неотносими към предмета на спора.
Представено е от ответника решение от 11.09.2014 г. на Патентното ведомство, с което е отказана регисстрация на марка на територията на Република България, заявена от настоящия ищец “Е.” ЕООД.
Представени са от ответника справки от
Търговския регистър за ищцовото дружество, включително история за промяна на
предмета на дейност и наименованието.
По делото е изслушано, оспорено от ответника и прието заключение на съдебно-маркова експертиза на вещото лице А.Д.. Вещото лице дава заключение, че между регистрираната от ответника марка peг. № 84162 и използваните от ищеца знаци № 1, № 2 и № 3 е налице висока степен на визуално сходство, което се дължи на сходното графично представяне. Разликите са в несъществени елементи - нюанси на зелен цвят, цвета на “WC”. Във фонетично и смислово отношение сравняваните знаци са идентични. Сравняваните марка peг. № 84162 и използваният от ищеца знак са смислово идентични. Думата “ЕКО/ЕСО” е известна на широката общественост като екологичен, също е известна и абравиатурата “WC” като тоалетна и следователно словосъчетанието от двете би се възприело като екологична тоалетна.
Вещото
лице дава заключение, че между регистрираната от ответника марка peг. № 84724 и
използваният от ищеца знак № 4 е налице ниска степен на визуално сходство.
Визуалното сходство е налице, доколкото словосъчетанието “ECO WC” със
специфичния си начин на изписване (буквите “WC”
са вписани в буквата “О”) е разпознаваемо като
самостоятелен израз в изображението на знака. Между регистрираната от ответника
марка peг. № 84724 и използваният от ищеца знак е налице сходство
във фонетично отношение, поради това, че думите “ЕСО” и “WC” биха се
произнесли по един и същ начин, а “А-RUBI”
и “ECOLINE”
имат различно произношение и са фонетично различни.
Между регистрираната от ответника марка peг. № 84724 и
използваният от ищеца знак е налице смислово сходство в ниска степен поради
наличието на “А- RUBI”
и “LINE”.
Вещото
лице дава заключение, че стоките и услугите, за които са регистрирани процесните
марки, са сходни с предмета на дейност на ищеца.
Между сравняваните знаци е налице сходство във висока степен и то се дължи на
сходното цялостно графично и композиционно представяне. Разликите, които могат
да бъдат отнесени към несъществените елементи са в различния зелен цвят,
различния цвят при изписването на “WC” и не са достатъчни за да се преодолее сходното общо впечатление. Вещото
лице посочва, че това важи особено при процесната марка peг. № 84162, при която е налице пълно съвпадение. Вещото лице посочва, че във
фонетично, визуално и смислово отношение сравняваните знаци са сходни.
По делото е
изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-маркова
експертиза на вещото лице В.П.. Вещото лице дава заключение, че стоките от клас
03, 11, 37, 39, 40, за които са регистрирани процесните марки са сходни с
предмета на дейност на ищеца – С.но обслужване на химически тоалетни кабини.
Вещото лице дава заключение, че между регистрираните от ответника марки peг. № 84162 и peг. № 84724 и използваните от ищеца знаци
№ 1, № 2 и № 3 е налице
висока степен на сходство, а между регистрираните от ответника марки peг № 84162 и per. № 84724 и използваният от Ищеца знак № 4 е налице ниска степен на сходство.
Вещото лице
дава заключение, че съществува
висока степен на сходство между използваните от ищеца знаци № 1, № 2, № 3 с
регистрираните от ответника марки “ЕКО WC”
и “ECO WC”, предвид представените от ищеца документи с исковата молба. Вещото лице
посочва, че установеното сходство може да предизвика объркване на
потребителите.
При разпита свидетелят Д. Б. казва, че познава С.П. от 2002 г. Казва, че през 2003 г. при поредната им среща П. му казал, че има идея да регистрира нов бранд под името “Еко WC”, която да бъде нискотарифната услуга, която той предлага. През 2004 г. на фирма ЕТ “Г.”, която е собственост на съпругата на свидетеля, била възложена задача да създаде фирмено лого на “Еко WC”, което те изпълнили и това фирмено лого се използвало и до днес от фирма “Еко WC” на С.П.. Свидетелят казва, че имплантирали буквите “WC” в буквата “О”, а “Еко” било водещо. Свидетелят казва, че през 2004 г. в гр. София брандирали в рекламна агенция първия негов фирмен автомобил, като на задното стъкло присъствало словосъчетанието “Еко WC”. Казва, че няма представа друга фирма да употребява това лого, още повече, че тогава фирмите нямали практика да брандират автомобилите си.
При разпита свидетелят С.П. казва, че идеята за “Еко WC” възниква през 2001 г., когато започнали да работят с “Е.Т.”. Казва, че тази идея се зародила, тъй като хората не знаели какво са еко тоалетни и трябвало да подходят към това име много сериозно, като действително трябвало да убедят всички, че “Еко WC”-то опазва околната среда, препаратите са биологични, при миене и при дезинфекция не замърсяват околната среда, дори тревата си оставала същата. Казва, че се е наложило да регистрират фирма “Еко ВЦ” или на латиница се изписва “Есо WC”, като след две седмици, десет дни да пуснали искане в Патентното ведомство за защита на марката. Свидетелят казва, че през пролетта на 2002 г. имали общо събрание на “Е.Т.”, на което той е излязъл с тезата, че в България марката трябвало да бъде обособена по друг начин и името “Еко WC” да подсказва на хората, защото навсякъде на тоалетните имало WC и трябвало да се свържат еко - екологията с WC. Казва, че знакът “Еко WC” като регистрираната търговска марка започнали да го използват много отдавна – през 2003 г., още с първата партида тоалетни от Италия. Свидетелят казва, че в края на м.март 2012 г. вече имали първия сключен договор на “Е.В.” ЕООД с фирма, на която се отдава под наем официално първата кабина с тази търговска марка. Казва, че през този период, за който говори, не знае друга компания да е предлагала стоки и услуги под същата марка. Казва, че едва през лятото – м.юни и м. юли 2012 г. неговите сътрудници му казали, че има друга фирма със същото наименование и нормално те подали в Патентното ведомство опровергаване.
Доколкото се установява, че свидетелят С.П. е бил управител и едноличен собственик на капитала на ответното дружество към датата на заявките за регистрация на процесните марки, съдът кредитира показанията на този свидетел с оглед на всички други доказателства по делото, като има предвид възможната заинтересованост на същия, съгласно нормата на чл. 172 от ГПК.
При разпита свидетелят
М.С.казва, че познава С.П. от 2003 г. Казва, че бил локейшън мениджър в един
италиански филм и П. предостави за нуждите на продукцията еко тоалетни - Еко WC.
Казва, че когато търсили еко тоалетни, .на пазара имало две фирми за това – “Р.” и “Е.Т.”. Казва, че “Р.” предлагали подобни тоалетни, но не помни дали тоалетната на “Р.” е имала лого.
При разпита свидетелят Г. Г. казва, че познава ищцовото дружество “Е.” ЕООД с управител Б.А.от 2010 г. Казва, че е работил с това дружество във връзка с проектиране и изработка на рекламни материали - лога до билбордове и ПВЦ – фолия, необходими за брандиране на служебните им коли, сградата, пожарните устройства и др. Казва, че от ищцовото дружество са му възлагали да изготвя за тях въпросните изображения като проект и като изработка. Казва, че е правил изображенията, приложени към исковата молба през 2008 г., 2009 г., 2010 г. Казва, че знакът “ЕКО WC” с “WC” в буквата “О” в червено е от 2010 г., след “А-Р.Е.Л.”. Свидетелят казва, че той е изработвал реално рекламни материали с този знак за пластмасовите тоалетни във форма на трапец, в кръг. Това използване започна от 2011 г. Казва, че след това продължил да работи с дружеството, представлявано от Б.А., до към 2012 г., когато им правил и рекламни дипляни. Свидетелят казва, че логото на фирмата по договор е трябвало да е с текста “ЕСО WC” като ВЦ-то да е на латиница, но да бъде буквено лого, подходящо за репродукция, разпознаваемо, да не е графично или с форма, да е буквено логото, да не е някаква друга форма. Казва, че първите стикери за първите тоалетни той ги печатал във фирма “Р.”, за което има фактури. На въпроса какъв е смисълът на логото, на което свидетелят казва, че е автор, свидетелят отговаря, че му било обяснено при възлагането, да прилича това, което били правили преди две години, работейки в “Българска издателска компания” за “А-Р.” ЕООД и там донякъде е тази идея. Казва, че искали да го опростяват, да е още по-стилизирано и още по-разпознаваемо, да отпаднат другите елементи, които са в “А-Р.Е.Л.” и да остане “ЕСО WC”. Казва, че е изработил “ЕСО WC” през 2010 г., а “А-Р.Е.Л.” било през 2008 г. По отношение на “ЕКО ВЦ” дали има смисъл и съдържание в логото, изписано с К или със С, свидетелят пояснява, че го е направил в два варианта - на български и на латиница, различни варианти на телефон, уебсайт, светъл, тъмен, като едното е “ЕКО”, изписано на български с “К”, а другото е “ЕСО”, изписано на латиница със “С”.
При разпита свидетелят Д.Г. казва, че с “Е.” ЕООД и Б.А.се познавали от около 10 години, тъй като работил за тях поне 4-5 години. Казва, че той им поддържал компютрите, помагал за рекламата и тъй като са много фирми с едни собственици, във фирмата, която е за пожароизвестителни системи, бил технически ръководител. Казва, че фирмата, която се занимавала с химически тоалетни, се казвала “А-Р.”, след това фирмата се преименувала на “Е.” ЕООД. Казва, че за първи път дейността с тоалетните е започнала през 1998 г., което знае от рекламирането в сайта им, а лично е свидетел, че се занимават с тази дейност поне от 2006 г. Казва, че от 2011 г. е въпросът относно логото на фирмата “ЕСО WC”, като не може да отговори дали става въпрос за “ЕСО WC”, изписано с “К” или със “С”. Свидетелят казва, че постамил в сайта на фирмата “А-Р.” - тоалетни.нет фирменото лого, което е “ЕСО WC”, както са му го дали. Казва, че попитал кой го е правил и му отговорили, че е правен от ГЕШ, другият свидетел по делото. Казва, че впоследствие е прехвърлил логото в сайта на “Е.” ЕООД през 2011 г., когато започнал да прави другия сайт. Казва, че го е проверил, защото имал архиви на сайтовете и това се е случило през м. февруари 2011 г. по датата на създаване на файловете. Казва, че към момента са променили изображенията относно логото след спора с другата фирма и логото им е една детелинка.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към правния спор.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК вр. с чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗМГО за признаване за установено, че ответникът е действал недобросъвестно при подаване на заявката за регистрация на търговска марка “ЕСО WC” с рег. № 84724, регистрираната на 29.05.2013 г. за класове по Ницката класификация за стоки класове № 3, 5, 11 и за услуги класове № 37, 39, 40, както и при подаване на заявката за регистрация на търговска марка “ЕКО WC” с рег. № 84162, регистрираната на 18.04.2013 г. за класове по Виенската конвенция 260103, 260108, 270517 и за класове по Ницката класификация за стоки класове № 3, 5, 11 и за услуги класове № 37, 39, 40.
Съгласно чл. 77 от ЗМГО, исковете по този закон са подсъдни на Софийския градски съд, поради което настоящият състав намира, че спорът му е подсъден.
Установителният иск за недобросъвестни действия
на заявителя при подаване на заявка за регистрация на марка представлява иск за
установяване на съществуването на факт с правно значение, предявяването на
който е изрично предвидено в закона, което обуславя допустимостта му по
правилата на процесуалния закон съгласно
чл.124, ал. 4, изр. второ от ГПК и чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗМГО.
Правото на иск принадлежи на действителния притежател на марката съгласно чл. 26, ал. 5, т. 2 от ЗМГО, който може да предприеме действия по заличаване на процесната марка.
В Решение № 195/31.01.2018 г. по т.д. № 370/2017
г. по описа на ВКСы Т.К., І Т.О. е даден отговор на правния въпрос, че “действителен притежател”
по смисъла на чл. 26, ал. 5, т. 2 от ЗМГО следва да се счита този, който
реално ползва в търговската си дейност незащитен от него за територията на
страната знак, извършвайки действия (със стоки и услуги), с които се афишира
като притежател на търговска марка, без юридически да е признат за такъв. Този
извод следва от функционалното и систематично тълкуване на ЗМГО и подобно
тълкуване отговаря и на духа на закона. Прието е също, че дали ищецът е “действителен притежател”
по смисъла на чл. 26, ал.5, т. 2 от ЗМГО е въпрос, който се изследва по
същество в производството пред съда по предявения иск по чл. 26, ал. 3, т. 4 от
ЗМГО и не представлява предпоставка за неговата допустимост.
Настоящата съдебна инстанция намира, че в случая ищецът се явява заинтересовано лице да предяви иска и да упражни правните последици от същия. Правният интерес от предявяването на иска се обосновава от изложените в исковата молба твърдения, че ищцовото дружество е ползвало към момента на заявяването и ползва в търговската си дейност знак, определящ го като действителен притежател на марките, които ответникът е регистрирал като търговска марка в противоречие с добрите нрави и добросъвестната търговска практика, както и че възнамерява да подаде искане пред Патентното ведомство за заличаване на регистрираните марки.
За да е налице
недобросъвестност по смисъла на чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗМГО е необходимо от обективна страна да има
сходство или идентичност на марките, а от субективна страна заявителят да е
знаел, че друго лице използва идентична или сходна марка (знак) за означаване на предлагани от него стоки и услуги, чрез които се е
наложило на пазара, но съзнателно да е заявил за регистрация сходна или
идентична марка, нарушавайки по този начин добросъвестната търговска
практика с цел извличане на
лична изгода. Преценката дали заявителят е действал недобросъвестно се извършва
спрямо момента на подаване на заявката за регистрация и се преценява с оглед на конкретните факти
и доказателства по делото – известността на по-ранната марка (знак), поведението
на заявителя преди и след подаване на заявката за регистрация относно преценка
за знанието за съществуването на правата на ищеца върху по-ранната марка
(използването на знака), и други. Тези
обстоятелства са от особено значение
за установяване намерението на подалия заявката и целите му, които съобразно
практиката биха могли да са свързани с използване на репутацията на марката (знака)
на ищеца, засягане на бизнес
конкурент, препятстването достъпа до пазара на съответната държава и други.
В случая не се спори между страните по делото и се установява от събраните по делото доказателства, че на 08.03.2012 г. пред Патентното ведомство е подадена от ответника “Е.В.” ЕООД заявка № 122929 за регистрация на марка “ЕKО WC”.
Не се спори също, че на 08.03.2012 г. пред Патентното ведомство е подадена от ответника “Е.В.” ЕООД заявка № 122928 за регистрация на марка “ЕCО WC”.
От събраните по делото доказателства се установява, че на името на ответника “Е.В.” ЕООД са регистрирани на 18.04.2013 г. комбинирана марка “ЕKО WC” под рег. № 84162, и съответно на 29.05.2013 г. комбинирана марка “ЕCО WC” под рег. № 84724.
От изслушаните по делото заключения на съдебните експертизи се
установява, че между
регистрираните от ответника марки peг. № 84162 и peг. № 84724 и три от използваните от ищеца знаци е налице висока степен на сходство.
В случая не се установява
при пълно и главно доказване от ищеца, който носи доказателствена тежест за
това, че е имал права върху знак, идентичен или сходен с процесните марки, които предхождат заявката на ответника пред
Патентното ведомство, както и обстоятелството, че регистрацията на съответната
процесна марка нарушава по-ранните права на ищцовото дружество. От представените от ищеца договори за
изработка на рекламни материали от 2008 г. и 2010 г. не се установява, че са
възложени за изработка рекламни материали за ищеца със знак като “ECO WC” или “EKO WC”. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г.
Г., тъй като в същите се установяват противоречия. Свидетелят казва, че се
познава ищцовото дружество от 2010 г., а от друга страна казва, че са му
възлагани изготвяне на изображения с фирменото лого през 2008 г. и 2009 г.,
т.е. две години по-рано. Същият не може да уточни идеята и смисъла на
съдържанието на логото, макар да казва, че той е автор на това лого (знак).
От справките в Търговския регистър по партидата на ищцовото дружество се установява, че на 14.05.2012 г. са вписани промени в наименованието на дружеството от “А - Р.” ЕООД на “Е.” ЕООД, както и в предмета на дейност. Това е станало повече от два месеца след подаване от ответника на заявките пред Патентното ведомство за регистрация на марките – 08.03.2012 г. Наименованието на ищцовото дружество и предметът на дейност са сходни с наименованието и предмета на дейност на ответното дружество.
От
справките в Търговския регистър по партидата на ответното дружество се
установява също, че към датата на заявките на процесните търговски марки (т.е. към
08.03.2012 г.) С.Т.П. е управител и едноличен собственик на капитала на ответното
дружество “Е.В.” ЕООД. Доколкото волята на
органите на едно търговско дружество и действията на органите на търговско
дружество, се счита за воля и действия на самото търговско дружество, то в
случая следва да се изследват действията на самия управител С.Т.П.. От събраните по
делото писмени доказателства и свидетелските показания на водените от ответника
свидетели се установява, че през 2003 г. С.Т.П., чрез дружества, в които е
участвал - “Е.Т.” ООД и “Е.Т. - С.” ООД, е използвал процесните марки в търговската
дейност на същите, поръчвани са рекламни материали и други. С оглед на
изложеното, не се установи от ищеца, че ищцовото дружество е използвало знаци
като регистрираните търговски марки преди данните за използването им от страна
на вписания управител на ответното дружество към датата на заявките (08.03.2012
г.) – С.Т.П.. Това представлява достатъчно основание за отхвърляне на
предявените искове.
За изчерпателност на изложението, следва да бъде разгледан въпроса за недобросъвестността на заявителя при подаване на заявката за регистрация на
процесните марки, което е предпоставка за уважаване на иска по чл. 26,
ал. 3, т. 4 от ЗМГО. Няма легална дефиниция на категорията “недобросъвестност”, а в съдебната практика се приема, че “недобросъвестността” е обща правна
категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения,
изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, като
във всеки отделен случай съдът прави
преценка на поведението
на конкретния правен субект, въз основа на доводите на страните и събраните
доказателства по конкретното дело.
В Решение № 41/27.05.2010 г. по т. д. № 571/2009 г. по описа на ВКС,
Т.К., I Т.О. е прието,
че е налице недобросъвестност,
когато има съзнателно
противоправно поведение на ответника (в случая заявителя на марката), насочено към увреждане на
правнозащитими интереси от сферата на ищцовото дружество, което се обективира в действието
по заявяването за регистрация пред надлежния орган на марката, при знание у
заявителя, че с това накърнява патримониума на ищеца.
В конкретния случай от представените от ответника
писмени доказателства и изслушаните по делото свидетелски показания се
установява, че ответното дружество чрез управителя С.Т.П., е заявило
регистрацията на марки, които са били използвани през годините в търговската
дейност на дружества, в които е участвал С.П.. Не се установяват по делото
обстоятелства, че поведението на ответника (заявителя на марката) към датата на
регистрацията е насочено към увреждане на правнозащитимите интереси на ищцовото
дружество, както и че е налице на знание у ответника за по-ранно използване в
търговската дейност на ищеца на знак, който е идентичен или сходен със
заявените от ответника за регистрация търговски марки. Ирелевантни са доводите на ищеца, че е
налице конкурентна дейност от страна на “Е.Т.” ООД, която е била известна на
управителя на ответното дружество “Е.В.”
ЕООД, доколкото ищецът не може да защитава чужди права – в случая на третото за
делото лице “Е.Т.” ООД, а преценката при
разглеждането на иска се ограничава до знанието у заявителя, че с това
накърнява патримониума на ищеца.
Поради изложеното съдът намира, че не се установява по делото, че към датата на заявките за регистрация пред Патентното ведомство от страна на “Е.В.” ЕООД заявителят е бил недобросъвествен, доколкото няма данни да е знаел за идентичен или сходен знак, използван от ищеца в търговската му дейност, както и да е налице по-ранно фактическо използване в търговската дейност на ищеца на идентичен или сходен знак, чрез което заявителят да е узнал за права върху знака.
По изложените съображения съдът намира, че
предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски по делото. Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира разноски в общ размер на 2 650 лева, от които 250 лева – депозит за вещо лице и 2 400 лева – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства по делото, съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на спора и направеното от ответника искане, на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото в претендирания размер от 2 650 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Е.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, против ответника “Е.В.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. второ от ГПК вр. с чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗМГО, да бъде признато за установено, че ответникът “Е.В.” ЕООД е действал недобросъвестно при подаване на заявката за регистрация на търговска марка “ЕСО WC” с рег. № 84724, регистрираната на 29.05.2013 г. за класове по Ницката класификация за стоки класове № 3, 5, 11 и за услуги класове № 37, 39, 40.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Е.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, против ответника “Е.В.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. второ от ГПК вр. с чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗМГО, да бъде признато за установено, че ответникът “Е.В.” ЕООД е действал недобросъвестно при подаване на заявката за регистрация на търговска марка “ЕКО WC” с рег. № 84162, регистрираната на 18.04.2013 г. за класове по Виенската конвенция 260103, 260108, 270517 и за класове по Ницката класификация за стоки класове № 3, 5, 11 и за услуги класове № 37, 39, 40.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “Е.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Е.В.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 2 650 лева (две хиляди шестстотин и петдесет лева), представляваща направените по делото разноски в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :