П Р
О Т О К О Л
Година 2019
Град Варна
Варненският окръжен съд
Наказателно отделение
На осемнадесети декември Година
две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПЕТРОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: П.Н.Л.Т.
Секретар НИКОЛЕТА НИКОЛОВА
Прокурор ВИОЛЕТА РАДЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от съдия ПЕТРОВА
НОХД № 1297 по описа за 2019
г.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Р.Г.К., при редовност в призоваването, явява се
лично и с адв. П.В., редовно упълномощен от ДП.
ПОДСЪДИМИЯТ К.Б.Д.,
при
редовност в призоваването, явява се лично и с упълномощените защитници - адв. Р.Ж.
и С.Д..
ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете
ход на делото.
АДВ. В.: Моля да дадете
ход на делото.
АДВ. Ж.: Да се даде ход на
делото.
ПОДС. К.: Да се даде ход на
делото.
ПОДС. Д.: Да се даде ход
на делото.
СЪДЪТ намира, че не са
налице процесуални пречки по даване ход на делото, тъй като са редовно
призовани и се явяват
всички лица по чл. 247б от НПК, поради
което
О П
Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА
НА ПОДСЪДИМИТЕ:
ПОДС. Р.Г.К. - роден на *** ***,
българин, български гражданин, разведен, със средно образование, неосъждан, ЕГН
**********.
ПОДС. К.Б.Д. - роден на *** ***,
българин, български гражданин, женен, със средно образование, не работи,
неосъждан, ЕГН **********.
Председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията
по чл. 247б от НПК и констатира, че препис от обвинителния акт и разпореждането
на съда са връчени на подсъдимия
Р.К. на 28.11.2019 г., и на подсъдимия К.Д. на 28.11.2019 г.
Председателят на състава разясни правата на явилите се лица по НПК,
както и последствията от влязло в сила
определение по въпросите на чл.248, ал.1, т.3 НПК.
На основание чл. 274, ал. 1 от НПК Председателят на
състава разясни на страните правото им на отвод.
Искания за отвод не постъпиха.
ПРИСТЪПВА към обсъждане на въпросите по чл.248 ал.1 от .
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н
Председател, Уважаеми съдебни заседатели, по въпросите по чл.248 ал.1 от НПК
считам, че делото е подсъдно на ВОС. Няма основания за прекратяване или спиране
на наказателното производство.
По т.3 от чл. 248 ал.1 от НПК прокурорът констатира, че след внасяне на
обвинителния акт, е допусната техническа грешка в последното формулирано
обвинение относно цифровото изражение на съучастието, а именно там където е записал,
че е връзка с „чл. 20 ал. 1“ всъщност се има предвид, че е „ал. 2“, което е и
изразено в самия диспозитив, че съучастието е извършено в съизвършителство,
такова обвинение е повдигнато окончателно и на досъдебното производство, а в
целия обвинителен акт на всички други места е отразено, че е извършено при
условията на чл. 20 ал. 2 от НК. Моля да отчетете това единствено като
техническа грешка в светлината на тълкувателно решение № 2/2002 г. и моля да
приемете, че това не е довело до ограничаване правата на подсъдимите.
По отношение на т.4 от чл. 248
ал. 1 от НПК - бих могла да изразя
становище след изразяване становище от страна на защитата и на подсъдимите.
По т.5 от същия член не са налице
основания делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен
съдия, или резервни съдебни заседатели, назначаване на защитник, преводач или
тълковник, нито извършването на следствени действия по делегация, нито
назначаването на вещо лице.
По отношение на взетите мерки за процесуална принуда – считам, че същите
към момента биха обезпечили законосъобразното протичане на наказателния процес,
и поради което моля, да ги потвърдите.
Нямам искания за събиране на нови
доказателства. В случай на изразено становище за протичане на наказателния
процес по общия ред моля да насрочите с.з.
АДВ. В.: Уважаеми г-н
Председател, Уважаеми съдебни заседатели, считаме, че делото е подсъдно на ВОС.
Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
По делото не са допуснати на досъдебното производство съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия. Считам действително, че е допусната
техническа грешка в обвинителния акт, като подзащитният ми разбира какво е обвинението
спрямо него. Моля, да приемете, че това е техническа грешка.
Подзащитният ми желае производството да протече по реда на глава 27 от
НПК и по-конкретно – чл. 371 т.2 от НПК, като желае да признае изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не
се събират нови доказателства. Разяснил съм му изцяло значението на текстовете
в тази глава от НПК, наясно е с тях, съгласява се производството да протече по
този ред.
Считам, че не са налице основания делото да се гледа при закрити врати,
нито да се привлича резервен съдия, или резервни съдебни заседатели,
назначаване на преводач или тълковник, нито извършването на следствени действия
по делегация, нито назначаването на вещо лице.
По отношение на подсъдимия считам, че взетата мярка за процесуална
принуда „Гаранция“ – не трябва да бъде изменяна.
На този етап нямам искания за
събиране на нови доказателства, предвид изявеното от нас желание производството
да протече по реда на глава 27 от НПК., моля да насрочите съдебното заседание
незабавно.
АДВ.Ж.: Уважаеми г-н
Председател, Уважаеми съдебни заседатели, в по-голямата част съм солидаризаран
със становищата на представителя на обвинението и на колегата.
По въпросите на разпоредбата на чл. 248 ал. 1 НПК аз считам, че делото е
подсъдно на ВОС. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство. По делото не са допуснати на досъдебното производство съществени
нарушения на процесуалните правила, които да затруднят разкриването на
обективната истина и да доведат до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимите.
По т.4 на чл. 248 ал. 1 от НПК аз също считам, че са налице условия производството
да протече по реда на особените правила. При многократни разговори с моя
подзащитен сме стигнали до становището същият да признае изцяло фактите, с което
ще се възползваме от привилегията на прецедентното право, каквато е
възможността по чл. 371 от НПК.
Малко повече ще бъде моето становище, досежно взетата мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, като аз считам, че в това отношение тя е изиграла своето
място в процеса. От задържането на К.Д. до настоящия момент са изтекли 245 дена
или осем месеца, това според българското пенитенциарно право е една
средносрочна присъда по-скоро клоняща към краткосрочните присъди, което през
призмата на Конституцията и презумпцията за невиновност той вече е осъден т.е.
по отношение на него тече наказателното изпълнение. Той е преминал през цялата
голгота в условията на арест, както знаете това е най-тежката форма на изолация
от обществото, а така и вече във временен затвор, където съжителства с доказани
престъпници, наркомани, изнасилвачи и убийци. Същевремено в условията на
изолация К.Д. е претърпял допълнителни усложнение на своето здравословно
състояние, тъй като видно от материалите по делото в частно наказателното дело за
промяна на мярката той е обективирал доказателствени искания, за да бъде
прегледан и изведен на лекар. Лично за мен недоумяващо е как седем месеца в
условията на следствен арест този човек не е бил прегледан от квалифицирано
медицинско лице, като забележете, че единственият аргумент, е бил, че т.нар.
фелдшер в ареста е бил в отпуск. Аз не знам, каква е функцията на прокуратурата
за надзор за законност в местата за лишаване от свобода, но аз считам, че това
е нечовешко. Акцентирам тези неща, не за друго, доколкото да мога да заостря вашето
внимание, че към настоящия момент тази мярката е изиграла своето значение с
цялата си репресивност и дори в първоначалния стадий по обезпечаване на
производството тя е имала форма на изтезание. Така, че в този смисъл имайки
предвид, че са изтекли законовите срокове, макар че се намираме на фазата на
съдебно производство, аз считам, че една
адекватна мярка различна от задържането под стража, каквато прецени съдебния
състав, също би изиграла положително становище във връзка с развитието на
процеса. Както виждате в залата е неговото семейство, същият нито гравитира към
междуконтинентална престъпна групировка, нито е доказан престъпник, нито има други висящи наказателни производства, неговата възраст е на 54
години, повярвайте ми, на тази възраст да лежи с млади престъпници в затвора за
мен е нечовешко. Той осъзнава своята вина, най-важно, че в условията на затвора
той вече се е покаял, такава каквато е теорията на пенитенциарното право.
Пенитенциарното право значи не той да бъде наказан, а да се разкае, това той го е направил. В тази връзка ще ви моля да измените мярката
за неотклонение.
Не са налице нови искания за събиране на нови доказателства.
Не са налице основания делото да се гледа при закрити врати, нито да се
привлича резервен съдия, или резервни съдебни заседатели, назначаване на
защитник, преводач или тълковник, нито извършването на следствени действия по
делегация, нито назначаването на вещо лице.
Моля съдът да се съобрази с желанието ни процедурата да е по реда на
глава 27 от НПК.
ЗАЩИТНИКА Д.: Потвърждавам
всичко казано от адвокат Ж..
ПОДС. К.: Съгласен съм с
казаното от адвоката ми и ми е известна процедурата. Желая делото да протече по
съкратеното съдебно следствие. Не желая да бъдат събирани доказателства.
ПОДС.Д.: Съгласен съм с
казаното от адвоката ми и ми е известна процедурата. Желая делото да протече по
глава 27 от НПК -съкратеното съдебно следствие. Не желая да бъдат събирани
доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че
предвид изразеното и от двамата подсъдими становище, са налице предпоставките,
предвидени в закона, и няма основание да се откаже на подсъдимите да бъде
разгледано делото по тази процедура. Съгласна съм и считам, че няма пречки след
разпоредителното заседание да се гледа делото по реда на глава 27 НПК.
СЪДЪТ, след тайно съвещание, като съобрази разпоредбите
на НПК, като взе предвид становището на страните и материалите по делото, по
отношение на въпросите по чл.248 НПК намира за установено следното:
Делото е образувано по внесен обвинителен акт за престъпление по
чл.354а, ал.1във вр. с чл.20ал.2 от НК по отношение на всеки един от двамата подсъдими Р.Г.К. и К.Б.Д., като с
оглед обвинението същото се явява родово и местно подсъдно на ВОС. Намира, че
не са налице основания за прекратяване
или спиране на наказателното производство. Макар при обсъждане на въпросите по
чл.248ал.1 от НПК да не бяха направени възражения за допуснати съществени
отстраними нарушения на процесуалните правила от защитата на подсъдимите, съдът
служебно следи за горното, като счита, че в случая на ДП са били допуснати
такива, и по- конкретно при изготвяне на обвинителния акт, който не отговаря на
изискванията от към съдържание, регламентирани в нормата на чл.246 ал.2 от НПК.
Същият определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще
се развие процесът на доказване, като главното му предназначение е да формулира
недвусмислено обвинението от фактическа и от юридическа страна. Съдът, може да
разгледа делото само във фактическите и юридически предели, предявени с
обвинителния акт. Предвид горното в
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът следва да посочи фактите,
които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в
осъществяването му чрез посочване на
времето, мястото и начинът на извършването му. В тази смисъл е и ТР № 2/2002
год.на ВКС, в което са посочени кои процесуални нарушения са съществени, като
съгласно Решение от 19.02.2018г. по т.д. №6 от 2017г., същото не е изгубило
своята актуалност с измененията на НПК от
05. 11. 2017 год. В тези
изменения законодателят не е вложил качествено нова идея относно
реквизитите и съдържанието на обвинителния акт, като и разпоредбата на чл. 246 от НПК е останала непроменена. Предвид
горното и към настоящият момент обвинителният акт следва да отговаря на
изискванията на чл.246 от НПК, посочени по-горе. В настоящият такъв, по който е
образувано НОХД № 1297/2019г. на ВОС прокурорът не е посочил в
обстоятелствената му част датата, на която е приел, че двамата подсъдими са осъществили
деянието, за което са предадени на съд. Това е сторено едва в правния извод за
това какво престъпление е осъществено според държавното обвинение от тях, но не
и че двамата подсъдими са осъществили деянието именно на датата 18.04.2019г. В
обвинителния акт следва да бъде посочена конкретно датата на
осъществяване на престъплението, доколкото тя е част от предмета на доказване,
тъй като е недопустимо същата да се извлича по тълкувателен път от съдържанието
на материалите по делото, тъй като с
това не само се нарушава правото на защита на обвиняемия, но и лишава съда от
възможността съда да определи предмета на доказване в процеса, респективно
фактите които ще се изследват по делото. Липсата на конкретни факти, досежно времето на извършване на деянието
представляват отстранимо съществено процесуално нарушение, което води до
ограничаване правото на защита на обвиняемите да разберат в какво точно са
обвинени, за да може да противопоставят адекватна защита, а също така е
ограничена и възможността на съда да разбере какви са предметните рамки на
обвинението в чиито предели ще се развива предмета на доказван чрез
установяване на факти и обстоятелства, посочени в обвинителния акт. На следващо
място в обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени факти относно
обективната и субективната съставомерност на осъщественото от двамата подсъдими
деяние при съвместната им престъпна дейност при държането на цялото количество
наркотично вещество. С оглед констатираните съществени процесуални нарушения
макар да е налице ОФГ, досежно нормата
на чл.20 от НК, то не следва да се произнася. Не са налице основания делото да
се гледа при закрити врати, да се привлича резервен съдия, или съдебен
заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач, или тълковник и да се
извършват съдебни следствени действия по делегация.
По отношение на МНО, съдът намира, че същите следва да бъдат потвърдени.
По отношение на Р.К. е взета МНО „Парична гаранция“, която и към настоящият
момент се явява адекватна, тъй като същата отговаря на целите на мерките за
неотклонение, залегнали в чл.57 от НК, съобразена с процесуалното му поведение
здравословното му състояние. По отношение на подс. Д. съдът намира, че не са
налице основания за нейното изменение, тъй като от доказателствата по делото
може разумно да се подозира предположението на прокуратурата, изложено в
обвинителния акт за това, че подсъдимият е съпричастен към деянието. Не са
налице данни, че подсъдимия ще се укрие, но би могло да се счита, че съществува
реална опасност същият до извърши престъпление. Предвид горното съдът намира,
че по отношение на подс. Д. мярката за неотклонение „Задържане под стража“
следва да бъде потвърдена. Не се налага събирането на нови доказателства на
този етап от производството, както и към настоящия момент не са налице
основания за насрочване на делото в с.з. и за определяне на лицата, които
следва да се призоват по делото,
доколкото делото следва да бъде върнато на ВОП.
Предвид горното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 4 и ал. 6 от НПК,
съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
1. Делото е родово и местно подсъдно на
Окръжен съм Варна;
2. Няма основание за прекратяване или
спиране на наказателното производство;
3.На досъдебното производство е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемите.
4. Не са налице основания за разглеждане
на делото по реда на диференцираните процедури, с оглед констатираното
отстранимо съществено процесуално нарушение;
5. Към този момент няма основание делото
да се разглежда при закрити врати, да се привлича резервен съдия или съдебен
заседател, да се назначава защитник,
вещо лице, преводач или тълковник и да се извършват съдебни следствени действия
по делегация;
6. Потвърждава взетите по отношение на
подсъдимите мерки за неотклонение:
„Задържане под стража“ по отношение на подс. Д. и „Парична гаранция“ по
отношение на подс. К.;
7. Не се налага събирането на нови
доказателства на този етап от производството;
8. Към настоящия момент не са налице
основания за насрочване на производството в съдебно заседание, доколкото са налице основания за връщане на
делото на ВОП.
Настоящото
определение по т. 6 подлежи на обжалване в седмодневен срок пред АС-Варна по
реда на глава ХХІІ от НПК.
Предвид гореизложеното и като съобрази, че са налице основанията на чл. 248
ал. 5, т. 1 вр чл. 249 ал.1 вр чл. 248 ал.1 т.3 от НПК съдът
О П
Р Е Д Е Л И
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по НОХД 1297/2019 по описа на ВОС.
ВРЪЩА делото на Варненска
окръжна прокуратура за отстраняване на допуснатите отстраними съществени
процесуални нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване или протест по реда на гл. 22 от НПК, пред ВАпС, в 7-дневен срок от
днес.
Протоколът е
изготвен в съдебно заседание, приключило в 09:57 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: