Присъда по дело №320/2021 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 9
Дата: 30 ноември 2021 г. (в сила от 16 декември 2021 г.)
Съдия: Ивайло Красимиров Кънев
Дело: 20212110200320
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 9
гр. Айтос, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
СъдебниВалентина Г. Анастасова

заседатели:Димитрина И. Арнаудова
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
и прокурора Милена Стойчева Стойчева (РП-Б.)
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Наказателно дело от
общ характер № 20212110200320 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
I. ПРИЗНАВА подс. Л. Й. СТ., ЕГН **********, род. на *** г. в гр. Б., с адрес гр. Б., ***, към
момента в Затвора гр. С., български гражданин, безработна, неомъжена, без образование,
осъждана, за ВИНОВНА в това, че: в периода от 27.02.2021 г. до 04.03.2021 г., в условията на
продължавано престъпление, в гр. А., на два пъти, отнела чужди движими вещи на обща стойност
от 565.90 лева, от владението на различни лица, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно
да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив /след като С. е осъждана
два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като
изпълнението на наказанието на поне едно от тях не е отложено по реда на чл.66 НК, а именно: по
НОХД № 267/2020 г. със Споразумение № 64/27.07.2020 г. на РС Айтос, в законна сила от
27.07.2020 г. на наказание Лишаване от свобода за срок от 7 месеца, като изпълнението на
наказанието не е било отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК и по НОХД № 29/2021 г. със
Споразумение № 260009/25.01.2021 г. на РС Айтос, в законна сила от 25.01.2021 г. на наказание
Лишаване от свобода за срок от 4 месеца, като изпълнеинето на наказанието не е било отложено по
реда на чл.66 ал.1 от НК/, както следва:
1. На 27.02.2021 г. в гр. А., обл. Б., около 16:00 часа от маса, находяща се до хранителен
магазин „***“, на ул. „***“, в условията на опасен рецидив, отнела чужди движими вещи – 1
брой мобилен телефон марка „***“, модел „*** – J-6“, с калъф прозрачен и с картинка
еднорог и СИМ карта на мобилен оператор „А1“ на обща стойност 165.90 лева от
1
владението на малолетната А.Д.Х. от гр. А., собственост на Д. М. ИБР. от гр. А., без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;
2. На 04.03.2021 г. около 16:00 часа, в гр. А., ***, в условията на опасен рецидив и в
съучастие с М. Ж. Т., и двете като съизвършители, отнела от владението на С. С. М. чужди
движими вещи – сумата от 400.00 лева, без съгласие на М. и с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което и на осн. чл.196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр.
чл. 29, ал. 1, б. "б", вр. с чл. 26, ал. 1 НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл.58а, ал.1 НК и чл.54 НК я
ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА,
което на осн. чл.57 ал.1 т.2 б. „б“ ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим, като на
осн. чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК ПРИСПАДА времето, през което подс. С. е била задържана с МНО
"Задържане под стража", с определение № 5/11.03.2021 г. по ЧНД 81/21г. на РС Айтос, считано от
11.03.2021 г.
II. ПРИЗНАВА подс. М. Ж. Т., ЕГН **********, родена на 27.02.1984 г. в гр. Б., с
постоянен адрес гр. Б., ***, български гражданин, неомъжена, безработна, осъждана, за
ВИНОВНА в това, че: на 04.03.2021 г. около 16:00 часа, в гр. А., ***, в съучастие с Л. Й. СТ., и
двете като съизвършители, отнела от владението на С. С. М. чужди движими вещи – сумата от
400.00 лева, без съгласие на М. и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив /след като Т. е осъждана два и повече пъти на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като изпълнеинето на наказанията не е
отложено по реда на чл.66 от НК, а именно по НОХД № 1017/2013 г. с Присъда № 15/03.02.2014 г.
на ОС Б., в законна сила от 19.02.2014 г. на наказание Лишаване от свобода за срок от 3 години и 4
месеца, ефективно, с определение № 46/2014 г. по ЧНД № 200/2014 г. на БОС е била извършена
кумулация на наказания по НОХД № 735/2013 г., НОХД № 2706/2013 г., НОХД № 3656/2013 г.,
всички на РС Б. и по НОХД № 1017/2013 г. на Окръжен съд гр. Б. и определено едно общо
наказание, а именно 3 години и 4 месеца ЛОС, изтърпяно на 04.09.2017 г./ и НОХД № 4101/2018 г.,
Споразумение № 497/18.10.2018 г. на РС – Б., в законна сила от 18.10.2018 г., изтърпяно на
08.11.2020 г. на наказание Лишаване от свобода за срок от 2 години и 3 месеца, ефективно/ ,
поради което и на осн. чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и б. "б" НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл.58а, ал.1 НК и чл.54 НК я ОСЪЖДА на
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което на осн.
чл.57 ал.1 т.2 б. „б“ ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим.
На осн. чл.189, ал.3 НПК ОСЪЖДА подс. С. и подс. Т. да заплатят направените разноски по делото в
размер на 273 лева.
Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Окръжен съд град Б. в 15-дн. срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 9/30.11.21 г. по НОХД № 320/21г. на РС Айтос
Производството е образувано по внесен ОА срещу подс. Л. Й. СТ., ЕГН **********, род.
на *** г. в гр. Б., с адрес гр. Б., ***, към момента в Затвора гр. С., български гражданин,
безработна, неомъжена, без образование, осъждана, за това, че: в периода от 27.02.2021 г. до
04.03.2021 г., в условията на продължавано престъпление, в гр. А., на два пъти, отнела чужди
движими вещи на обща стойност от 565.90 лева, от владението на различни лица, без тяхно
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на
опасен рецидив /след като С. е осъждана два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като изпълнението на наказанието на поне едно от тях не е
отложено по реда на чл.66 НК, а именно: по НОХД № 267/2020 г. със Споразумение №
64/27.07.2020 г. на РС Айтос, в законна сила от 27.07.2020 г. на наказание Лишаване от свобода за
срок от 7 месеца, като изпълнението на наказанието не е било отложено по реда на чл.66 ал.1 от
НК и по НОХД № 29/2021 г. със Споразумение № 260009/25.01.2021 г. на РС Айтос, в законна
сила от 25.01.2021 г. на наказание Лишаване от свобода за срок от 4 месеца, като изпълнеинето на
наказанието не е било отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК/, както следва:
1.На 27.02.2021 г. в гр. А., обл. Б., около 16:00 часа от маса, находяща се до хранителен
магазин „***“, на ул. „***“, в условията на опасен рецидив, отнела чужди движими вещи – 1 брой
мобилен телефон марка „***“, модел „*** – J-6“, с калъф прозрачен и с картинка еднорог и СИМ
карта на мобилен оператор „А1“ на обща стойност 165.90 лева от владението на малолетната
А.Д.Х. от гр. А., собственост на Д.М.И. от гр. А., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои; 2. На 04.03.2021 г. около 16:00 часа, в гр. А., ***, в условията на опасен рецидив и
в съучастие с М. Ж. Т., и двете като съизвършители, отнела от владението на С. С. М. чужди
движими вещи – сумата от 400 лева, без съгласие на М. и с намерение противозаконно да ги
присвои; както и срещу подс. М. Ж. Т. , ЕГН **********, родена на *** г. в гр. Б., с постоянен
адрес гр. Б., ***, български гражданин, неомъжена, безработна, осъждана, за това че: на
04.03.2021 г. около 16:00 часа, в гр. А., ***, в съучастие с Л. Й. СТ., и двете като съизвършители,
отнела от владението на С. С. М. чужди движими вещи – сумата от 400 лева, без съгласие на М. и с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен
рецидив /след като Т. е осъждана два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като изпълнеинето на наказанията не е отложено по реда на чл.66
от НК, а именно по НОХД № 1017/2013 г. с Присъда № 15/03.02.2014 г. на ОС Б., в законна сила от
19.02.2014 г. на наказание Лишаване от свобода за срок от 3 години и 4 месеца, ефективно, с
определение № 46/2014 г. по ЧНД № 200/2014 г. на БОС е била извършена кумулация на
наказания по НОХД № 735/2013 г., НОХД № 2706/2013 г., НОХД № 3656/2013 г., всички на РС Б. и
по НОХД № 1017/2013 г. на Окръжен съд гр. Б. и определено едно общо наказание, а именно 3
години и 4 месеца ЛОС, изтърпяно на 04.09.2017 г./ и НОХД № 4101/2018 г., Споразумение №
497/18.10.2018 г. на РС – Б., в законна сила от 18.10.2018 г., изтърпяно на 08.11.2020 г. на
наказание Лишаване от свобода за срок от 2 години и 3 месеца, ефективно/.
Представителят на РП в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението. Счита, че
деянията са несъмнено установени и са налице признаците от субективна и обективна страна на
извършените престъпления. Пледира за реализация на нак. отговорност спрямо подсъдимите с
налагане на наказание към минимума, предвиден в закона, и за прилагане на чл.58а НК. Счита, че
не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 НК.
Защитникът на подс. С. пледира за определяне на наказание ЛОС около минимума, което
да се редуцира с една трета по см. на чл.58а НК.
Защитникът на подс. Т. пледира за минимално наказание, считайки, че са налице основания
за приложение на чл. 55, ал.1 НК.
Подсъдимите С. и Т. по реда на чл.370 и сл. НПК признават по см. на чл.371, т.2 НПК
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразяват съгласие да не се
събират нови доказателства за тези факти, освен събраните такива в хода на ДП. Признават вината
си, съжаляват за стореното, молейки за наказание в минимален размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Подс. Л. Й. СТ., ЕГН **********, род. на *** г. в гр. Б., с адрес гр. Б., ***, е български
гражданин, безработна, неомъжена, без образование, осъждана, към настоящия момент се намира
в Затвора гр. С., задържана с МНО по ЧНД №81/21г. на РС Айтос. Подс. М. Ж. Т., ЕГН
**********, родена на *** г. в гр. Б., с постоянен адрес гр. Б., ***, е български гражданин,
неомъжена, безработна, осъждана, към момента е с МНО, задържана по друго нак.производство.
Установява се, че подсъдимите са осъждани многократно, като е видно, че актовете на съда
са вл.в сила преди да са извършили престъпленията, за които са им повдигнати обвинения в
настоящото производство с ОА. Установява се, че деянието на подс.С. е извършено при условията
на „опасен рецидив” на осн. чл. 29 ал. 1, б. „б“ НК – същата е осъждана два и повече пъти на ЛОС
за умишлени престъпления от общ характер, като изпълнението на наказанието на поне едно от
тях не е отложено по реда на чл.66 НК, а именно: по НОХД № 267/2020 г. със Споразумение №
64/27.07.2020 г. на РС Айтос, в законна сила от 27.07.2020 г. на наказание ЛОС за срок от 7
месеца, като изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 ал.1 НК и по НОХД №
29/2021 г. със Споразумение № 260009/25.01.2021 г. на РС Айтос, в законна сила от 25.01.2021 г.
на наказание ЛОС за срок от 4 месеца, като изпълнеинето на наказанието не е било отложено по
чл.66 ал.1 НК/. Установява се, че деянието на подс.Т. е извършено при условията на „опасен
рецидив” на осн. чл. 29 ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК – същата е осъждана на ЛОС за умишлени
престъпления от общ характер, като изпълнеинето на наказанията не е отложено по реда на чл.66
НК, а именно по НОХД № 1017/2013 г. с Присъда № 15/03.02.2014 г. на ОС Б., в законна сила от
19.02.2014 г. на наказание ЛОС за срок от 3 години и 4 месеца, ефективно, с определение №
46/2014 г. по ЧНД № 200/2014 г. на БОС е била извършена кумулация на наказания по НОХД №
735/2013 г., НОХД № 2706/2013 г., НОХД № 3656/2013 г., всички на РС Б. и по НОХД №
1017/2013 г. на Окръжен съд гр. Б. и определено едно общо наказание, а именно 3 години и 4
месеца ЛОС, изтърпяно на 04.09.2017 г. и НОХД № 4101/2018 г., Споразумение № 497/18.10.2018
г. на РС – Б., в законна сила от 18.10.2018 г., изтърпяно на 08.11.2020 г. на наказание ЛОС за срок
от 2 години и 3 месеца, ефективно.
Установи се, че на 27.02.2021 г. в гр. А., обл. Б., около 16:00 часа от маса, находяща се до
хранителен магазин „***“, на ул. „***“, подс. С. отнела чужди движими вещи – 1 брой мобилен
телефон марка „***“, модел „*** – J-6“, с калъф прозрачен и с картинка еднорог и СИМ карта на
мобилен оператор „А1“ на обща стойност 165.90 лева от владението на малолетната А.Д.Х. от гр.
А., собственост на Д.М.И. от гр. А., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
Установява се, че на 04.03.2021 г. около 16:00 часа, в гр. А., ***, в съучастие с М. Ж. Т., и
двете като съизвършители, подс. С. отнела от владението на С. С. М. чужди движими вещи –
сумата от 400 лева, без съгласие на М. и с намерение противозаконно да ги присвои.
Установява се , че на 04.03.2021 г. около 16:00 часа, в гр. А., ***, в съучастие с Л. Й. СТ., и
двете като съизвършители, подс. Т. отнела от владението на С. С. М. чужди движими вещи –
сумата от 400 лева, без съгласие на М. и с намерение противозаконно да ги присвои.
За случаите били уведомени компетентните органи, съответно било образувано ДП, след
което внесен и ОА с/у подсъдимите, за което е образувано настоящото производство. Назначена е
била оценъчна експертиза, според която общата стойност на нанесените вреди възлиза на 565,90
лева. С два протокола за доброволно предаване част от вещите (на стойност 275,90лв.) били
върнати на собствениците им от подсъдимите С. и Т..
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните доказателства, които се
допълват и изцяло кореспондират със самопризнанието на подсъдимите по реда на чл.371, т.2 НК.
Така установена, фактическата обстановка, изложена и в ОА, не се оспорва от страните по делото.
С така описаните деяния подс. С. е осъществила състава на престъпление по чл.196, ал. 1,
т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "б", вр. с чл. 26, ал. 1 НК. С
поведението си подс. С., като НОЛ, е осъществила от обективна страна състава на престъплението,
отнемайки гореописаните вещи. Същата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното
2
и общественоопасните му последици, искайки настъпването на последните. Налице е
присвоително намерение, което е било обективирано чрез отнемането на вещите.
С описаното по-горе деяние подс.Т. е изпълнила състава на престъпление по чл. 196, ал. 1,
т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. "б" НК. С
поведението си подс. Т., като НОЛ, е осъществила от обективна страна състава на престъплението,
отнемайки гореописаните вещи. Същата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното
и общественоопасните му последици, искайки настъпването на последните. Налице е
присвоително намерение, което е било обективирано чрез отнемането на вещите.
За престъпленията, за които е внесен ОА, извършени от подсъдимите, законодателят
предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години. При определяне на наказанието
съдът взе предвид степента на обществена опасност на всеки деец и на всяко от деянията.
Отегчаващо обстоятелство е обремененото съд.минало на подсъдимите. Вземайки под внимание
оказаното съдействие от страна на подсъдимите в хода на производството, с което улесниха
протичането му, невисоката стойност на отнетите вещи (както и частичното възстановяване на
вредите), проявеното критично отношение относно извършените от тях престъпления и изразеното
съжаление за стореното, съдът отчита, че е налице превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, поради което наказанието „лишаване от свобода“ следва да се определи в размер на
законовия минимум.Съдът намира, че не са налице условията на чл.55, ал.1 НК, изискващ
кумулативното наличие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства (от една
страна), а от друга - най-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. Втората
предпоставка не е налице, тъй като вредите от престъплението не са възстановени изцяло. Освен
това е видно, че налице множество предходни осъждания на подсъдимите, като последните имат
склонност да извършват престъпления против собствеността. Налице са няколко други осъждания,
извън квалификацията на процесните деяния, предмет на делото, като при подс. Т. те са повече на
брой, обусласящо налагане на наказание ЛОС в размер на минималния размер от 2 години. Подс.С.
е извършила деянията при условията на чл. 26, ал.1 НК, като същата следва да отговаря за общата
стойност на отненото, която е по-голяма в сравнение с тази на подс.Т. (арг. чл. 26, ал.2 НК),
обусласящо определяне на наказание ЛОС в размер на минималния размер от 2 години.
Изтърпените от подс. Т. и подс.С. ефективни наказания ЛОС очевидно не са постигнали нито
поправителен и превъзпитателен, нито възпиращ ефект. В един много кратък период след
изтърпяването на ЛОС подсъдимите са извършили процесните деяния, водещо до извод за наличие
на непоколебима воля у всеки деец да извършва кражби (вкл. и в съучастие). Определяне на
наказание на осн. чл.55, ал.1 НК в случая не следва да се извършва. Противното ще се окаже в
разрез с целите на индивидуалната и генералната превенция по чл.36 НК. Признанието на
подсъдимите, отчетено като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство съобр. ТР №
1/2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на ВКС, ОСНК, както и връщането на част от отнените вещи,
способстващи за определяне на наказанията в минимален размер, не следва да се надценяват и
абсолютизират, и тези обстоятелства не могат да обусловят приложение на чл. 55,ал.1, т.1 НК.
Съдът намира, че определените по вид и размер наказания се явяват адекватни на степента на
обществена опасност на всеки от подсъдимите и на осъществените от тях деяния, както и че
същите следва да съдействат за постигане целите на специалната и генералната превенция по см.
на чл.36 НК.
След предвидената редукция с една трета (по см. на чл.58а, ал.1 НК вр. чл.373, ал.2 НПК)
съдът наложи на подс. С. наказание ЛОС в размер на 1 г. и 4 м., а на подс. Т. наказание ЛОС в
размер на 1 г. и 4 м., които наказания за извършените деяния, представляващи опасен рецидив, на
осн. чл.57 ал.1 т.2 б. „б“ ЗИНЗС следва да изтърпят при първоначален строг режим. По отн. на
подс. С. следва да бъде зачетено времето, през което е била задържана с МНО "Задържане под
стража", с определение № 5/11.03.2021 г. по ЧНД 81/21г. на РС Айтос, считано от 11.03.2021 г.
На основание чл.189, ал.3 НПК разноските са в тежест на подсъдимите.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
3
Съобщи за изтекли лични данни