Решение по дело №1881/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 от АПК, вр. чл.118, ал.1 от КСО.

Производството е образувано по жалба на Т.Д.А., ЕГН **********, чрез процесуален представител, против Решение № 2153-03-118/27.07.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата на А. срещу Разпореждане № **********/08.04.2022 г. на Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ, с което по заявление вх. №2113-03-2589/13.09.2021 г. , й е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.69в, ал.1 от КСО – за лицата, които заемат учителска длъжност и имат навършена възраст за 2021 г. за жените 58 год. 08 мес. И учителски осигурителен стаж от 25 год. и 08 мес.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като контролните органи на НОИ нямат правомощия да се произнасят по въпросите за съществуването на трудово правоотношение, което е основание за възникването и съществуването на осигурително правоотношение. Твърди, че към датата на подаване на заявлението за пенсиониране А. е заемала учителска длъжност. Сочи, че след като органите на „Главна инспекция по труда“, като единствен компетентен административен орган, не са се произнесли по отношение на обстоятелството налице ли е или не действително трудово правоотношение за процесния период от 08.09.2021 г. до 01.10.2021 г., няма правно основание за издаване на оспореното разпореждане на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ. Молбата към съда е за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на компетентния орган за ново произнасяне.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Моли съда да отмени атакувания административен акт, като незаконосъобразен и неправилен.

Ответникът по жалбата – Директора на ТП на НОИ-Варна, чрез своя процесуален представител изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Твърди, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно, обосновано и съобразено с целта на закона и моли съда за потвърждение на решението. Депозирани са и подробни писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл.118 от КСО, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В хода на производството беше установено, че със заявление вх. № 2113-03-2589/13.09.2021 г. Т.Д.А. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69в, ал. 1 от КСО. След извършена проверка на представените документи, включително и чрез изискване на нови документи компетентният ръководител „ПО“ при ТП на НОИ е издал Разпореждане № **********/08.04.2022 г., с което е отказал отпускане на пенсията. Органа е приел, че към датата на подаване на заявлението – 13.09.2023 г., А. не е заемала учителска длъжност, респективно е нямала качеството на осигурено лице, поради което не отговаря на едно от кумулативно изискуемите условия за отпускане на пенсия при условията на чл.69в, ал.1 от КСО. За да приеме, че А. не е заемала учителска длъжност към дата 13.09.2021 г. органа се е позовал на извършена проверка на осигурителя „Частно средно училище демократично образование Варна“ ЕООД, Варна, ЕИК *********, приключила с издаването на Констативен протокол № КП-5-03-01317902/07.03.2023 г. от контролните органи в ТП - Варна на НОИ, в който е констатирано, че няма основание за възникване на осигуряване на Т.Д.А., ЕГН **********, при посочения осигурител, тъй като през периода от 13.09.2021 г. до 01.10.2021 г. тя не е извършвала трудова дейност при него, т.е. няма качеството на осигурено лице. В хода на проверката било установено, че Т.Д.А., ЕГН **********, е подписала единствено трудовия договор. Длъжностната характеристика, заповедта за освобождаване и платежната ведомост са подписани е различен подпис. Представената заповед за прекратяване на трудово правоотношение е без номер и дата на съставяне, отбелязана е само дата на връчване 01.10.2021 г. Директора на училището е посочил, че Т.Д.А. е кандидатствала за позицията учител по математика за учебната 2021/2022 г. и след провеждането на интервю, с нея е сключен трудов договор на 08.09.2021 г., „като лицето постъпи на работа на 13.09.2021 г. На 17.09.2021 г. А. е уведомила учебното заведение, че по лични причини й се налага да напусне и до края на месец септември е оказвала методическа помощ на заместничката си, онлайн.

Въз основа на установеното в Констативен протокол № КП-5-03-01317902/07.03.2023 г. на контролните органи в ТП - Варна на НОИ, че няма основание за възникване на осигуряване на Т.Д.А., ЕГН **********, при осигурителя „Частно средно училище демократично образование Варна“ ЕООД, Варна, ЕИК *********, тъй като през периода от 13.09.2021 г. до 01.10.2021 г. тя не е извършвала трудова дейност при него. т.е. няма качеството на осигурено лице, са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-03- 01317944 / 07.03.2023 г. за заличаване на данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Т.Д.А., ЕГН **********, за периода от 13.09.2021 г. до 30.09.2021 г.

Задължителните предписания са връчени лично на управителя на дружеството С  И З  на 08.03.2023 г., не са обжалвани и са влезли в сила. Същите са изпълнени от осигурителя „Частно средно училище демократично образование Варна“ ЕООД, Варна, ЕИК *********, в дадения му срок.

С процесното решение директора на ТП на НОИ Варна е отхвърли жалбата на А. срещу Разпореждане №**********/08.04.2022 г., с което й е отказано отпускане на пенсия на основание чл.68в, ал.1 от КСО.

В хода на съдебното дирене бяха разпитани свидетелите С  И З  – управител на „Частно средно училище демократично образование Варна“ ЕООД, Варна и В Г Ф – психолог в същото училище. И двете свидетелки заявиха, че А. е постъпила на работа на 13.09.2021 г., като е взела участие в почистването на двора и подготовката на стаите в училището. Участвала е в тържеството на 15.09 за откриване на учебната година. И двете свидетелки заявиха, че на 16.09. А. е била на работа и е преподавала на учениците.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по пенсионната преписка, които са последователни, взаимно обвързани и допълващи се, и разгледани в съвкупност не налагат различни изводи. Съдът не кредитира показанията на свидетелките относно изпълнение на трудовите задължения на А., тъй като същите противоречат на установени с официални документи обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обжалваното решение е законосъобразно по следните съображения:

Съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на обжалваните административни актове. Спазени са разпоредбите на КСО и НПОС.

Съгласно чл, 69в, ал. 1 от КСО учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 год. 10 мес. от жените и 60 год. 10 мес. от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 год. 08 мес. за жените и 30 год. 08 мес. за мъжете. От 31,12.2016 г., възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година. За 2021 г. съгласно чл. 196, ал. 1, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) изискуемата възраст за жените е 58 год. 08 мес.

Определение за учителски стаж е дадено в чл. 19, ал. 1 от НПОС - осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. Съгласно чл. 19, ал. 2 от НПОС учителски стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности в учебни и възпитателни заведения по ал. 1 по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа.

Съгласно чл. 19, ал. 5 от НПОС, право на пенсия по условията на чл. 69в, ал. 1 и 4 КСО имат лицата, които към датата на изпълнение на условията за пенсиониране по тези разпоредби са заемали длъжности по ал. 1, 2 и 4, т.е. учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения.

В конкретния случай жалбоподателката е навършила изискуемата възраст по чл. 69в, ал. 1 от КСО вр. чл. 196, ал.1, т. 6 от НПОС - 58 год. 08 мес. за жените за 2021 г., тъй като е на възраст 60 год. 06 мес. 19 дни към датата на подаване на заявлението 13.09.2021 г. Има и изискуемия учителски осигурителен стаж 25 год. 08 мес. за жените, като има учителски осигурителен стаж 26 год. 01 мес. 02 дни; но не отговаря на последната кумулативна предпоставка - към датата на подаване на заявлението да е заемала учителска длъжност.

За да приеме, че не е налице последната кумулативна предпоставка – А. да е заемала учителска длъжност към датата на подавана на заявлението за пенсиониране – 13.09.2021 г., съдът съобрази влезлите в сила и изпълнени Задължителни предписания № ЗД-1-03- 01317944 / 07.03.2023 г. за заличаване на данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Т.Д.А., ЕГН **********, за периода от 13.09.2021 г. до 30.09.2021 г.

След заличаването на данните за осигуряването на А. същата вече няма качеството на „осигурено лице“ по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, съгласно който "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Следователно след като не е възникнало осигурително правоотношение лицето не може да черпи произтичащите от него права на пенсиониране. В този смисъл Решение № 10401/31.10.2023 г. по адм.д. № 1092/2023 г. по описа на ВАС.

Ето защо решаващият орган правилно е приел, че не е било налице едно от кумулативните изисквания на чл.69в, ал.1 от КСО - към датата на подаване на заявлението А., да е заемала учителска длъжност.

При горните изводи, съдът приема, че оспореното решение е издадено в съответствие с материалния закон и с целта на закона, при липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК, поради което оспорването, като неоснователно, следва да се отхвърли.

При този изход на спора съдът намира, че в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Д.А., ЕГН **********, чрез процесуален представител, против Решение № 2153-03-118/27.07.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата на А. срещу Разпореждане № **********/08.04.2022 г. на Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ, с което по заявление вх. №2113-03-2589/13.09.2021 г. , й е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.69в, ал.1 от КСО – за лицата, които заемат учителска длъжност и имат навършена възраст за 2021 г. за жените 58 год. 08 мес. И учителски осигурителен стаж от 25 год. и 08 мес.

ОСЪЖДА Т.Д.А., ЕГН ********** ***, сумата от 100/сто лева/лв.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

Съдия: