РЕШЕНИЕ
№ 1163
гр. Пловдив, 08.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300502188 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Х.С. Ц. против
решение № 2043/06.06.2022г. по гр.д.№ 19179/2021г. на ПдРС, ІV бр.с., с което дължимата
от жалбоподателя издръжка за малолетния му син Л.Ц. е увеличена от 200 лева на 400 лева
месечно, считано от 02.12.2021г.. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е
неправилно и законосъобразно. Твърди се, че районният съд се е ръководил единствено и
само от твърденията на ищцата и е тълкувал превратно събраните по делото доказателства.
На първо място, първоинстанционния съд не изложил ясни и обстойни мотиви относно това
защо счита, че е настъпила промяна в нуждите на детето от издръжка спрямо момента на
определяне на първоначалната издръжка от 200 лева. Не били отчетени и многобройните
здравословни проблеми на жалбоподателя, както и обстоятелството, че не разполага със
собствено жилище и живее под наем, като полага грижи и за своите родители в И.. При
равни материални възможности, тоест при равни доходи на двамата родители напълно
необосновано районният съд възложил много по-голяма част от издръжката, която е приел,
че е необходима за детето, в тежест на жалбоподателя. Също така не било отчетено
обстоятелството, че жалбоподателят редовно взима детето при себе си, закупува му
различни вещи, дрехи и го води на почивка. Иска се обжалваното решение да бъде отменено
изцяло или издръжката да бъде увеличена с не повече от ½ от първоначално определения
размер от 200 лева.
От въззиваемата К. Я. Я. е подаден отговор на въззивната жалба, с който оспорва
същата като неоснователна. Поддържат се като правилни всички мотиви на
първоинстанционния съд и се оспорват твърденията и доводите във въззивната жалба.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 19179/2021г. на ПдРС, ІV бр.с. е образувано по искова
молба от К.Я., в качеството й на майка и законен представител на малолетния Л.Ц., с която е
предявен иск по чл.150 от СК против бащата на детето Х.Ц. за увеличение на дължимата за
1
детето издръжка от 200 лева месечно на 400 лева месечно. В исковата молба се твърди, че с
решение от 12.10.2020г. по гр. дело № 517/2020г. на ПдРС бракът между страните бил
прекратен, като било утвърдено споразумение, по силата на което родителските права по
отношение на малолетния Л.Ц. били предоставени за упражняване от майката, а бащата се
задължил да му заплаща месечна издръжка в размер от 200 лева. През периода от около една
година от постановяване на бракоразводното решение до момента на подаване на исковата
молба нуждите на детето от издръжка значително нараснали, а и социално- икономическите
условия в страната били драстично променени. Детето посещавало тренировки по айкидо,
като месечната такса била 50 лева, и тренировки по волейбол при същата такса. Ежемесечно
купоните за ученическия стол били на стойност 80 лева. Детето било в период на активен
растеж и се налагало често да му се купуват дрехи и обувки. За него се осигурявала
качествена и пълноценна храна, което било от съществено значение за растежа и най- вече
за здравето му. Подготовката му за училище изисквала закупуване на учебни помагала,
униформи, спортни екипи. Детето трябвало да разполага и с джобни пари, тъй като били на
училище целодневно и един обяд не бил достатъчен за изхранването му. В дома си Л. имал
достъп до интернет и цифрова телевизия. Драстично били увеличени цените на
електроенергията и на стоките от първа необходимост. Всички грижи за отглеждане,
възпитание и развитие на детето били в тежест на майката. Същевременно бащата бил млад,
работещ човек, високообразован и с професия, която му позволявала да реализира над
средния за страната доход. Нуждите на детето възлизали на около 650 лева месечно, като
по- голямата част от тях следвало да се възложат на бащата, който не полагал преките грижи
за детето.
С подадения от жалбоподателя отговор на исковата молба се оспорва през периода от
една година след постановяване на съдебното решение да са настъпили нови обстоятелства,
налагащи увеличение на издръжката. Детето било в добро здравословно състояние, ученик
във втори клас. Училището било близо до дома му. Детето посещавало занималня, която
била безплатна. То посещавало тренировки по айкидо, за което се заплащала такса, но се
оспорва да посещава тренировки по волейбол. На децата до четвърти клас било забранено да
напускат двора на училището и те нямали възможност да посещават близките павилиони и
заведения за хранене, за да си купуват закуски и други желани от тях неща. Твърденията, че
подготовката за учебната година изисквала значителни средства и необходимост да се
закупуват спортни екипи, както и твърдението, че детето трябвало да разполага с
допълнителни джобни пари, се оспорват като преувеличени. В отговора се твърди също
така, че бащата активно участва в закупуването на дрехи и обувки, както и други учебни
помагала, които плащал изцяло извън предоставяната от него издръжка. Заплатата му била
около средната за страната. Вярно било, че получава и пенсия заради влошено здравословно
състояние, но тя също била около средния размер. Бил със значително обременено
здравословно състояние след прекаран тежък инфаркт и установено исхемична болест на
сърцето и поставени три байпаса, което налагало ежедневен и доживотен прием на голямо
количество лекарства на стойност над 150 лева месечно, както и спазване на специален
хранителен режим. Не бил от гр.П. и за да поддържа контакт с детето си и да работи се
налагало да живее под наем в града. Заплащал месечен наем от 450 лева, както и
консумативи за поддръжка на домакинството в размер на поне още 200 лева. Наред с това
имал възрастни и болни родители, които живеели в гр.И.. Страдали от хронични
заболявания- диабет и сърдечни болести. Към същите ответникът бил поел ангажимент за
гледане и издръжка чрез предоставяне на парични средства и лични грижи, което навеждало
на необходимост всяка седмица да пътува от гр.П. до гр.И., за да им помага за
домакинството, да пазарува продукти и лекарства.
Видно от приетото по първоинстанционното дело заверено копие от решение №
2984/12.10.2020г. по гр.д.№ 10517/2020г. на ПдРС, ІІ бр.с., със същото е утвърдено
споразумение между страните, по силата на което упражняването на родителските права по
отношение на малолетния Л.Ц. е предоставено на неговата майка, а баща му Х.Ц. се е
задължил да му заплаща издръжка в размер от 200 лева месечно. Общоизвестно е, че след
датата на горепосоченото решение цените на основните стоки и услуги в страната постоянно
2
се повишават, като инфлацинните процеси трайно и все повече се засилват. Общоизвестно е
също така, че на възраст около девет години децата растат интензивно и са налага по- често
да им бъдат купувани нови дрехи и обувки. Тези обстоятелства се потвърждават и от
показанията на разпитаната по първоинстанционното дело свидетелка В. Г. / без родство/,
чийто син е съученик на Л.Ц.. Свидетелката сочи също така, че обядът на децата в училище
струва 4 лева на ден. Трябвало всяка година да им купуват и униформи, които били доста
скъпи. Л. посещавал тренировки по айкидо, таксата за които била в размер от 50 лева
месечно. За тренировките купували и кимона, които стрували около 50- 55 лева. От
показанията на другия свидетел Е. Ц. /брат на жалбоподателя/ се установява, че Х.Ц. е поел
задължение към родителите си да ги гледа и издържа срещу прехвърлен му недвижим имот
в гр.И.. Той изпълнявал това свое задължение, като всяка седмица пътувал до гр.И..
Жалбоподателят редовно вземал при себе си сина си, съобразно с определения му режим за
лични отношения. Купувал му различни дрехи и други необходими и полезни за него вещи.
По делото на ПдРС е приет социален доклад, изготвен от ДСП- Пловдив, в който е
отразено, че Л.Ц. живее при майка си и се отглежда от нея, като тя разчита на помощ и
подкрепа от родителите си за отглеждането на детето. Приети са две справки от ТД на НАП,
от които се установява, че жалбоподателят работи в „Софармаси“ЕООД, като годишният му
осигурителен доход за 2021г. е в размер от 27205,78 лева или средно месечно- 2267,15 лева;
К.Я. работи в „Райфайзенбанк България“ЕАД, годишният й осигурителен доход за 2021г. е в
размер от 24237,20 лева или средно месечно- 2019,77 лева. От приета справка от ТП на
НОИ- гр.Пловдив се установява също така, че Х.Ц. получава пенсия за инвалидност в размер
от 637,02 лева. Налице е договор за наем от 13.09.2020г., по силата на който жалбоподателят
се е задължил да заплаща месечен наем в размер на сумата от 400 лева за предоставено му за
ползване жилище.
По първоинстанционното дело са приети медицински документи относно
задравословното състояние на ответника, между които и ЕР на ТЕЛК, видно от което той е с
50 % намалена работоспособност, но заболяванията му не му пречат да упражнява
професията си. Включително и по настоящето дело са приети и множество други писмени
доказателства, относно извършени от страните разходи по отглеждането на малолетния Л..
Ссъгласно разпоредбата на чл.143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на
децата си независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си, поради което при определяне на размера на издръжката следва да се изходи преди
всичко от нуждите на детето и едва след това необходимата издръжка да се разпредели
между двамата родители, съобразно с материалните им възможности. Както беше посочено
по- горе, малолетният Л.Ц. е на възраст, в която расте интензивно и поради това е
наложително по- често да му бъдат купувани нови дрехи и обувки. От друга страна
твърденията в исковата молба не обосновават наличието на някакви други по- специални
нужди от издръжка за детето, различни от тези на всички останали деца на неговата възраст.
Той няма здравословни проблеми или някакви специфични потребности, които да
произтичат от трайни интереси към дейности, свързани с разходи в особено голям размер.
Посещението на тренировки по айкидо би обосновало наличието на извънредни разходи в
чувствително по- голям размер, в случай че Л. участва редовно в състезания в страната и в
чужбина, но твърдения в тази насока не са налице. Разходите за ученически стол също са
типични за всички деца на неговата възраст, учещи се в редовна форма на обучение.
Издръжката е предназначена да покрие необходимите разходи за отглеждането на детето и
поради това при всяко положение тя не може да надхвърля минималния размер на работната
заплата. Съответно- посочения в исковата молба и възприет в мотивите към обжалваното
решение размер на необходимата за детето издръжка от около 650 лева месечно е напълно
реалистичен.
И двамата родители имат сравнително високи доходи от около 2000 лева.
Жалбоподателят получава и пенсия за инвалидност, която следва изцяло да покрива
разходите му за медикаменти. Обстоятелството, че той е поел задължение да се гризи
родителите си и да ги издържа не е от съществено значение, тъй като, съгласно разпоредбата
3
на чл.141, т.1 от СК, той има задължение на първо място да се погрижи за издръжката на
сина си. Срокът на приетия по първоинстанционното дело договор за наем е изтекъл през
2021г., но доколкото е безспорно, че жалбоподателят не притежава жилище в гр.П., ще
следва да се приеме, че и понастоящем той има разходи за ползване на жилище под наем
приблизително в същия размер от около 400- 450 лева. Следва обаче да се отчете и
обстоятелството, че извън режима на лични отношения на бащата със сина му, грижите за
детето се полагат изцяло от неговата майки, поради което бащата ще следва да поеме по-
голяма част от дължимата издръжка. Една по- значителна разлика между дължимата от
двамата родители издръжка обаче не е обоснована, предвид приблизително еднаквите им
доходи и по- големите разходи на жалбоподателя. Ето защо, съдът намира, че обжалваното
решение ще следва да бъде отменено за разликата над 350 лева- размер на месечната
издръжка, до пълния претендиран от въззиваемата размер от 400 лева месечно. Съответно
първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено и в частта, с която
жалбоподателят е осъден да заплати държавна такса в размер над 216 лева, т.е. за разликата
между присъдените 288 лева и 216 лева.
Съобразно с решението по делото, в полза на жалбоподателя ще следва да бъде
присъдена ¼ от направените от него съдебни разноски за държавна такса в размер от 144
лева, а именно сума в размер от 36; в полза на въззиваемата ще следва да бъдат присъдени
¾ от заплатеното от нея адв.възнаграждение в размер от 300 лева, т.е. съдебни разноски в
размер от 225 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2043/06.06.2022г. по гр.д.№ 19179/2021г. на ПдРС, ІV бр.с., в
частта с която размерът на дължимата от жалбоподателя Х. С. Ц. издръжка за малолетния му
син Л. Х. Ц. е увеличен от 200 лева над 350 лева месечно, а именно до размер от 400 лева
месечно, считано от 02.12.2021г., както и в частта, с която Х. С. Ц. е осъден да заплати по
сметка на ПдРС държавна такса в размер над 216 лева, а именно в размер от 288 лева, като
вместо това
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Я. Я. от гр.П, ул.“***, ЕГН: **********, в качеството й
на майка и законен представител на малолетния Л. Х. Ц., ЕГН: **********, иск по чл.150 от
СК против Х. С. Ц., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.П., ул.“***, чрез адв.Н.Т., за
разликата между пълния претендиран увеличен размер на издръжка за малолетния Л.Ц. от
400 лева и определения с настоящето решение размер на издръжката от 350 лева месечно.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2043/06.06.2022г. по гр.д.№ 19179/2021г. на ПдРС, ІV
бр.с., в частта с която размерът на дължимата от жалбоподателя Х. С. Ц. издръжка за
малолетния му син Л. Х. Ц. е увеличен от 200 лева месечно на 350 лева месечно.
ОСЪЖДА Х. С. Ц., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.П., ул.“***, чрез адв.Н.Т.,
да заплати на К. Я. Я. от гр.П., ул.“***, ЕГН: ********** сумата от 225 лева- съдебни
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА К. Я. Я. от гр.П., ул.***, ЕГН: ********** да заплати на ХР. СВ. Ц., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: гр.П., ул.“****, чрез адв.Н.Т., сумата от 36 лева- съдебни
разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5