РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 19.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публичното заседание на
пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА
ДОНЧЕВА
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря
Теодора Вутева, като разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ в. гр. дело № 681 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на С.И.С., чрез адв. Х.Н. против решение № 55
от 08.03.2019 г., постановено по гр. дело № 413/2018 г. по описа на Районен съд
– Костинброд, с което е отхвърлен предявеният от въззивника
против В.Т.П. иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС за разпределяне на
ползването на съсобствения им недвижим имот – УПИ, с
площ 463 кв.м., парцел № …-…, в кв. .. с адрес: гр. Г., ул. „Х. Б.“ № .. С решението съдът е уважил предявения от В.Т.П. против С.И.С.
инцидентен установителен иск за прогласяване
нищожността на договор за доброволна делба от 10.02.1988 г.
С въззивната
жалба въззивникът оспорва първоинстанционното
съдебно решение като недопустимо и неправилно. Счита, че съдът не е обсъдил
всички доказателства по делото. Твърди, че договорът за доброволна делба не е
нищожен, тъй като съделителят П. П. е бил
представляван от своята майка Г. Д., която е разполагала с пълномощно. Счита, че предявеният
инцидентен установителен иск е недопустим, тъй като
между същите страни, за същият имот и за същото основание има влязло в сила
определение. Прави възражение, че в негова полза е изтекъл десет-годишен давностен срок и е придобил собствеността върху процесната ид. част от имота.
Въззиваемата В.Т.П.
е получила препис от въззивната жалба на 18.04.2019
г. и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не се е възползвала от възможността да
подаде писмен отговор на въззивната жалба.
В
съдебното заседание пред въззиния съд въззивникът С.С., редовно
призован, се явява лично. Представлява се от адвокат Н., който поддържа въззивната жалба и изложените в нея доводи. Уточнява, че
претенцията му се отнася единствено до разпределяне ползването на дворното
място. В съдебното заседание въззиваемата страна В.П.,
редовно призована, се явява лично. Оспорва въззивната
жалба и моли решението на първата инстанция да бъде потвърдено.
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна
жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от
обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и
след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно, но в
една своя част - недопустимо.
Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато
констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният
съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени
във въззивната жалба. Следователно, предметът на
решаващата дейност на въззивната инстанция е очертан
не с наведените фактически доводи и правни съждения в исковата молба, а с релевираните във въззивната жалба
основания за неправилност на обжалвания съдебен акт – по отношение на неговата
обоснованост, респ. по отношение на обстоятелството дали първоинстанционният
съд е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон или не е приложил
правилно материалния закон.
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба на С.И.С., с която против В.Т.П. е
предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС за разпределяне на
ползването на съсобствения им недвижим имот – УПИ, с
площ 463 кв.м., парцел № …-…, в кв. .. с адрес: гр. Г., ул. „Х. Б.“ № .. В срока за отговор на исковата молба по реда на чл.
212, ал. 1 от ГПК, ответницата В.П. е предявила срещу ищеца инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за прогласяване на
нищожността на договор за доброволна делба от 10.02.1988 г. За да постанови
своето решение първоинстанционният съд е приел, че
страните не са съсобственици на процесното дворно място,
тъй като договорът за доброволна делба, на който се позовава ищецът е нищожен. Решението на първата инстанция се обжалва в
неговата цялост, като по съществото на спора и с оглед наведените доводи,
настоящият състав на въззивния съд намира следното:
По иска с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 2, пр.2 от ЗЗД:
Настоящият
съдебен състав при извършена служебна проверка за валидност и допустимост
намира, че решението на районния съд, в частта, в която се е произнесъл относно
инцидентния установителен иск, е недопустимо. Целта
на инцидентния установителен иск, който се предявява
допълнително по висящ процес от ищеца или от ответника, е да се установи
съществуването или несъществуването на правоотношение, което е преюдициално спрямо спорното право, предмет на първоначално
предявения иск. В случая с инцидентния установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 2, пр. 2 от ЗЗД се иска прогласяване на нищожността на договор за доброволна
делба от 10.02.1988 г.
По делото е представен нотариален
акт за собственост на недвижим имот по давност № …, том .., дело …./…. г. от ………… г., с който В.Р. И. е призната за собственик по давностно
владение, наследство и делба на следния недвижим имот – празно дворно място с
площ 463 кв.м., съставляващо парцел ..-… от квартал .. по плана на гр. Г.. На ……… г. В. Р. И. е дарила на сина си Т. П. И. ½ ид.ч. от
посочения по-горе имот, което се установява от представения по делото нотариален
акт за дарение на недвижим имот № …, том ….., дело № …./…. г. Въз основа на този договор за дарение за процесното дворно място е възникнала съсобственост между В. Р. И. и Т. П. И., като на всеки от тях е отредена
по ½ ид.ч.
По
делото е представен и договор за доброволна делба на недвижим имот от …………. г., по силата на
който В. Р. Д. и съпругът ѝ П. И. Д. са получили в дял и са
станали собственици на първи етаж от двуетажна жилищна сграда, с площ 69 кв.м.,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата, която е построена в
дворно място, представляващо парцел …-… от квартал .., по плана на гр. Г. с площ от 463 кв.м. /което съвпада с посочения
по-горе имот/, а Г. Д. И., П. Т.П., О. Т. П. и ответницата В.Т.П. /като наследници на Т. П. И./ са получили в дял и са
станали собственици на втория етаж от двуетажна жилищна сграда, с площ 69
кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата. Страните по договора за
доброволна делба са си поделили единствено
построената в имота двуетажна жилищна сграда, но не и дворното място върху
което е била построена, представляващо процесният парцел
…-… от
квартал ..,
по плана на с. Г. с площ от 463 кв.м.
Първоначално
предявения иск е с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС за разпределяне
ползването именно на това дворно място. Доколкото с инцидентния установителен иск се иска прогласяване нищожността на
договор за доброволна делба, с който е поделена единствено построената в
дворното място двуетажна жилищна сграда, но не и самото дворно място, то
правоотношението по този иск по никакъв начин не обуславя правоотношението по
първоначално предявения иск. Ето защо първоинстанционния
съд неправилно е приел за разглеждане инцидентния установителен
иск и решението му в тази част е недопустимо.
По иска с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС:
Съгласно
чл. 32, ал. 2 от ЗС ако не може да се образува мнозинство или ако решението на
мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е
от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно,
назначава управител на общата вещ. Следователно за уважаване на предявения иск
следва да се установи, че страните са съсобственици на процесния
имот и не могат да образуват мнозинство за определяне на ползването му или
решението на мнозинство е вредно за веща.
Производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС
не е исково, а е спорно производство за съдебна администрация на гражданските
правоотношения между съсобствениците по повод ползването и управлението на
общата вещ. Целта на производството е да се замести решението на мнозинството /липсващо
такова или вредно за общата вещ/, чрез постановено от съда разпределяне на
ползването, което да е съобразено в най-пълна степен с действителните права на
страните в съсобствеността, и което да дава възможност на съсобствениците за
най-целесъобразно използване на вещта. В това производство съдът във всички
случаи изследва дали е налице съсобственост между страните и какви са квотите
им в съсобствеността. В това производство следва да участват всички
съсобственици като те имат качеството на задължителни необходими другари.
Видно
от нотариален акт за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка № .., том .., дело ../…. г. от ………… г., на посочената
дата В. Р. Д. и съпругът ѝ П. И.Д. са прехвърлили на дъщеря си Е. П. Г. срещу задължение за издръжка и гледане
собствеността върху първия етаж от двуетажната жилищна сграда, заедно с
½ ид.ч. от общите части на сградата, заедно с
½ ид.ч. от процесното
дворно място върху което е построена същата. След това на ……….. г. от своя страна Е. П. Г. и съпругът ѝ И. С. Г. са
дарили на сина си - ищецът С.И.С. същия този имот, а именно първия етаж от
двуетажната жилищна сграда, с площ 69 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата, заедно с ½ ид.ч. от дворното място върху което е построена и
представляващо парцел …-… от квартал .., по плана на гр. Г. с площ от 463 кв.м., което се установява от представения по делото
нотариален акт за дарение на недвижим имот № .., том …, дело …/…. г.
На
……….. г. П. Т.П. и О. Т. П. са продали на ответницата В.Т.П. срещу цена от 2000
лева, притежаваните от тях 2/6 ид. ч. от процесния урегулиран поземлен имот с площ от 463 кв.м.,
съставляващ парцел …-… от квартал .., по плана на гр. Г., заедно с 2/3 ид.ч. от втория етаж от построената в имота двуетажна
жилищна сграда и 2/6 ид.ч. от общите части на
сградата. Това обстоятелство се установява от представения по делото нотариален
акт № .., том
…, рег. № …., дело № … от …. г.
Както
беше посочено по-горе с договора за доброволна делба от 10.02.1988 г. съделителите са си поделили единствено построената в съсобствения им поземлен имот двуетажна жилищна сграда. Собствеността
върху процесния поземлен имот – дворно място е
останала непроменена. От една страна В. Р. Д. е останала собственик на ½ ид. ч. от дворното място. От друга страна ответницата В.Т.П.
е останала съсобственик на останалата ½ ид.ч.
от процесното дворно място, заедно с останалите
наследници на Т. П. И. /на когото по-рано В. Р. Д. е дарила тази ½ ид.ч. от имота/ - неговата съпруга Г. Д. И. и синовете му П. Т. П. и О. Т. П. при квоти на всеки по
¼ ид.ч. Следователно всеки от тях е станал
собственик на 1/8 ид.ч. от дворното място.
Построената впоследствие в имота двуетажна жилищна сграда по силата на приращението и на основание чл. 92, ал. 1 от ЗС е станала
съсобственост на собствениците на дворното място съответно на притежаваните от
тях дялове.
Както
беше посочено П. Т.П. и О. Т. П. са прехвърлили притежаваните от тях идеални части
/включително и наследените от Г. Д.И./ върху процесното
дворно място на ответницата В.Т.П. и по този начин тя е станала собственик на
½ ид.ч от дворното място. Що се отнася до
другата ½ ид.ч. от дворното място, по делото
се установи, че на 23.02.1988 г. В. Р. Д. и съпругът ѝ П. И. Д. са я прехвърлили на дъщеря си Е. П. Г. срещу задължение за издръжка и гледане, а тя от
своя страна на 28.11.1994 г. я е дарила на сина си – ищецът С.И.С.. По този
начин ищецът С.И.С. е станал собственик на другата ½ ид.ч.
от дворното място. Следователно налице е първата предпоставка за уважаване на
предявения иск.
Невъзможност
да се образува мнозинство по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗС е налице както,
когато изобщо няма решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 от ЗС за
използването на общата вещ, така и когато решението на мнозинството накърнява
правата на някой от съсобствениците да си служи с вещта и така излиза извън
правомощията на мнозинството. Доколкото самото сезиране на съда по реда на чл.
32, ал. 2 от ЗС сочи невъзможността да се образува мнозинство /в този смисъл ТР
№ 13/2012 от 10.04.2013 по т.д. №13/2012 г. на ОСГК на ВКС/, то налице и
втората предпоставка за уважаване на иска.
От
заключението по допусната в хода на първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза се установява, че процесното дворно място е неподеляемо,
тъй като от него не могат да се образуват два самостоятелни поземлени имота.
Вещото лице е установило, че имотът е с площ от 463 кв.м., но тъй като в него
има построена жилищна сграда, то свободната площ, която трябва да се разпредели
е 394 кв.м. Вещото лице е съобразило, че подходът към сградата е от север и се
налага обособяване на зона за общо ползване с площ 12 кв.м. /затворен контур
1-2-3-4-1 на скицата на вещото лице/. За ищеца С.И.С. е обособена зона за
ползване в рамките на затворен контур Б-С-И-4-Е-Ж-Й-К-Б, с площ от 191 кв.м.,
оцветено в кафяво на скицата на вещото лице. За ответницата В.Т.П. е обособена
зона за ползване в рамките на затворения контур А-Б-С-Д-2-Е-Ж-З-А, с площ от
191 кв.м., оцветен в зелено. Вещото лице е взело предвид и фактическото ползване
на имота от страните.
Поради несъвпадане
на изводите на двете съдебни инстанции, решението на районния съд следва да
бъде отменено в съответната част.
По разноските пред въззивния
съд:
При този изход
на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, на въззивника се дължат разноски в пълен
размер. Заплатил е 15 лева държавна такса за въззивно
обжалване по иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС и 42,41 лева държавна такса за въззивно обжалване по ицидентния установителен иск. Той е бил представляван от адвокат
и е заплатил 600 лева
адвокатско възнаграждение, което се установява от представения по делото
договор за правна защита и съдействие, който в тази част има характер на
разписка. По тези съображения следва да му бъде присъдена сумата от 657,41 лева
– разноски пред въззивния съд.
При този изход
на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК въззиваемата страна няма право на разсноски и такива не следва да ѝ се присъждат.
По разноските пред първоинстанционния
съд:
С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С.С. има
право на разноски в пълен размер. Той е заплатил 30 лева държавна такса и 250
лева за депозит за вещо лице. Бил е представляван от адвокат и е заплатил 400 лева
адвокатско възнаграждение, което се установява от представения по делото
договор за правна защита и съдействие, който в тази част има характер на
разписка. Ето защо следва да му бъде присъдена сума в размер на 680 лева –
разноски пред първата инстанция.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В.Т.П. няма право на разноски.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 55 от 08.03.2019 г., постановено по гр. дело № 413/2018 г. по
описа на Районен съд – Костинброд, в частта, с която е отхвърлен предявения от С.И.С.
против В.Т.П. иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС за разпределяне на
ползването на съсобствения им недвижим имот – УПИ, с
площ 463 кв.м., парцел № …-…, в кв. .. с адрес: гр. Г., ул. „Х. Б.“ № . и в частта, с която С.И.С. е осъден да заплати на
В.Т.П. сумата от 890 лева, разноски по делото, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС по иск на С.И.С.,
ЕГН: **********, адрес: *** против В.Т.П., ЕГН:**********, с адрес ***,
ползването на следния недвижим имот УПИ, с площ 463 кв.м., парцел № …-…, в кв. .. с адрес: гр. Г., ул. „Х. Б.“ № ., както следва:
1. С.И.С., ЕГН: **********, адрес: ***, да ползва зона,
затворена между контур Б-С-И-4-Е-Ж-Й-К-Б, с площ от 191 кв.м., оцветена в
кафяво на скицата на вещото лице, по съдебно-техническата експертиза от
27.09.2018 г. на л. 63 от първоинстанционното дело, която скица е приподписана
от настоящия съдебен състав и представлява неразделна част от решението;
2. В.Т.П., ЕГН:**********, с адрес ***, да ползва
зона, затворена между контур А-Б-С-Д-2-Е-Ж-З-А, с площ от 191 кв.м., оцветена в
зелено на скицата на вещото лице, по съдебно-техническата експертиза от
27.09.2018 г. на л. 63 от първоинстанционното дело, която скица е приподписана
от настоящия съдебен състав и представлява неразделна част от решението;
3. С.И.С. и В.Т.П. да ползват заедно зона за общо
ползване, с площ 12 кв.м., затворена между контур 1-2-3-4-1, оцветена във
виолетово на скицата на вещото лице, по съдебно-техническата експертиза от
27.09.2018 г. на л. 63 от първоинстанционното дело, която скица е приподписана
от настоящия съдебен състав и представлява неразделна част от решението;
ОБЕЗСИЛВА решение № 55 от 08.03.2019 г., постановено по гр.
дело № 413/2018 г. по описа на Районен съд – Костинброд, в частта, с която е
прогласена нищожността на договор за доброволна делба от 10.02.1988 г., вписан
в служба по вписванията при РС – Костинброд на 22.02.1988 г., том ., № .., вх. рег. № .., на основание чл. 26,
ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА В.Т.П., ЕГН:**********, с адрес *** да заплати на С.И.С.,
ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 657,41
лева – представляваща разноски по делото пред въззивния
съд и сумата от 680 лева – разноски пред първата инстанция.
Решението, в частта по
иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК. Решението /с характер на определение/, в
частта по иска по чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 2, пр.2
от ЗЗД подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.