Номер 427.08.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив
На 27.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Магдалина С. Иванова
Членове:Георги В. Чамбов
Станислав П. Георгиев
Секретар:Мила Д. Тошева
Прокурор:Божидарка Тодорова Попова (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Магдалина С. Иванова Въззивно частно наказателно
дело № 20205000600405 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
На именното повикване в 10:39 часа в залата се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ Й. З. Т. се намира в помещение на ареста при Областна служба
„Изпълнение на наказанията“ П.. Връзката с него и участието му в настоящото
производство ще се осъществи чрез видеоконферентна връзка с използване на „Скайп“.
За осъществяване на връзката в съдебната зала присъства и системният администратор
на Апелативен съд – Пловдив – Валентина Нончева.
Не се явява упълномощения от обвиняемия защитник адв. Й.Д.. Вместо него се явява
адв. К.Д., който представя пълномощно за преупълномощаването му.
ОБВ. Т. : Съгласен съм делото да се разгледа с участието на адв. К.Д., вместо с адв.
Й.Д.. Само искам да попитам - след като два пъти бях попитан дали искам за присъствам в
залата, защо не съм там като изрично упоменах, че искам да бъда там.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на съдебния състав: Защото Ви е попитал дали да присъствате на
днешното заседание окръжният съд, а окръжният съд не определя реда, по който се
провеждат заседанията в апелативния съд. Затова не сте тук. Заседанията по всички дела,
касаещи мерки за неотклонение в досъдебното производство, в Апелативен съд - Пловдив се
провеждат чрез видеоконференция по „Скайп“.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
АДВ.Д.: Нямам отводи към състава на съда. Нямам доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи към състава на съда и нямам доказателствени
искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ Т.: Нямам искания за отводи на състава на съда. Нямам искания за
доказателства.
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, както казах поддържам жалбата срещу
протоколното определение на Окръжен съд Пловдив. Считам същото за незаконосъобразно
и необосновано по следните съображения:
На първо място, уважаеми апелативни съдии, считам че по какъвто и начин да се
третират събраните доказателства в хода на разследването по досъдебното производство
неминуемо от техния анализ следва изводът, че е налице една неизбежна отбрана от страна
на подзащитния ми Й. Т., който в конкретната ситуация, при конкретния инцидент на
26.11.2019 г. се е отбранявал от едно непосредствено противоправно поведение от страна и
на двамата пострадали – баща и син В. и Х. Б.. И това е така, тъй като Вие сте запознати със
събраните материали, че в тях се съдържат данни от подробните обяснения на подзащитния
ми Т., в които той разказва, съдействайки изцяло на разследващите органи какво точно се е
случило на въпросната дата, какъв е повода му за отиване в складовата база в гр. П., на ул.
„Б.“ № **, каква е причината, какво точно се е случило там, което всъщност е потвърдено
като от единствения свидетел очевидец на инцидента – Н.Д., така е и потвърдено с косвени
доказателства посредством показанията на тримата полицейски служители, разпитани по
досъдебното производство и преразказват кога и какво им е разказал подзащитния ми Т.
веднага когато са отишли на място на инцидента. В тези обяснения подзащитния ми Т.,
който всъщност е дал на два пъти такива– на 26.11.2019 г. и на 17.01.2020 г. подробно е
разказал, че причината да отиде в тази складова база на фирмата му не е да търси
саморазправа или конфликт със семейство Б., а е отишъл, за да взима една машина, да
товари и да извърши съответните манипулации по отношение на нея. Това се установява и
от други събрани данни по делото, а именно че той е отишъл с автомобил - микробус „М.“,
в който е възнамерявал да натовари тази машина, отишъл е със свидетеля Д., който е щял да
му помогне за натоварването на машината и влизайки в склада, за да вземе машината
всъщност е бил нападнат първо от Х. Б., а след това и от баща му В. Б.. Това е възприето и
от свидетеля Д., който разказвал как е видял ситуация, при която тези трима мъже са били
на кълбо, видял е въпросното нападение по отношение на подзащитния ми и също така е
видял и металната врата, с която Х. Б. в ръце е вървял срещу клиента ми и се е опитвал да го
удари. Всичко това се потвърждава, както казах, от събраните по делото доказателства, без
да е опровергано от нито едно от тях, а също така и от последващото свидетелстване на
клиента ми от 26.11.2019 г., при което са установени травматични увреждания, вследствие
на нападението, което е предприето спрямо него. В конкретния случай считам, че
доказателствата безспорно са такива, че се касае за една неизбежна отбрана. Вече въпрос на
прецизност при анализа на тези доказателства е да се направи правния извод дали се касае за
чиста неизбежна отбрана или за превишаване пределите на неизбежната отбрана, но според
мен квалификацията поне по чл. 119 НК е налична, при което всъщност положение, тъй
като наказуемостта е друга следва извода, че максималния срок на задържането му е изтекъл
след изтичането на 8-мия месец. Вече сме в 9-тия месец на изтичане.
Константна е практиката на ВКС и на Европейския съд по правата на човека, че една
мярка за неотклонение не може да бъде средство за събиране на доказателства, не би
следвало, че заради мотива, че се чака изготвянето на една комплексна съдебномедицинска
балистична експертиза да се довод в подкрепа на това, че този човек трябва продължава да
стои в ареста. Считам, че прокуратурата е имала достатъчно време да изчисти момента с
прецизиране на обвинението си правната квалификация за тези 9 месеца от началото на
разследването.
Така че, съдът не може да продължава да чака този момент евентуално да бъде
изчистен с една експертиза и тогава да преценява наличието на обосновано предположение
за извършване на престъплението от подзащитния ми, защото тази преценка трябва да бъде
направена сега, на момента, когато е в това производство по чл. 65, на която разпоредба ал.
4 повелява, че почитаемият съд трябва да преценява законността на задържането именно
към момента на разглеждане на мярката за неотклонение на задържаното лице, а към този
момент доказателствата продължават да са такива, те не са опровергани, че и без експертиза
категорично се касае за една неизбежна отбрана. Касае се за едно нападение от двама мъже,
които са спортисти – единият е със световни постижения в областта на борбата, другият е
също бивш борец, които са нападнали клиента ми в едно затворено помещение, от което той
е нямало как да избяга. Единият го е нападнал с метална врата в ръце, другият го е нападнал
с някакво острие в ръцете, по обяснения на клиента ми. Притиснали са го и единственото
възможно, което е могъл да направи е със законно притежавания пистолет, който е носел в
себе си да се защити. Вече, нататък, прокуратурата и впоследствие и съдът ще преценяват
дали начина, по който е решил да се защити клиента ми съответства на интензитета на това
нападение, т.е. дали е налице чиста неизбежна отбрана или превишаване на неизбежната
отбрана.
Предвид тези доказателства, както казах, които са неопровергани от никакво друго
доказателство по делото, считам че Вие, уважаеми апелативни съдии би следвало вече към
настоящия момент след 9 месеца да приемете, че тази мярка за неотклонение е неоправдано
да продължава и че нейният максимален срок към настоящия момент е изтекъл.
Наред с това обаче, ако Вие не споделите това наше виждане и решите все пак, че е
налице обосновано предположение за извършено престъпление с повдигнатата правна
квалификация по чл. 116, ал. 4 НК, аз моля да обърнете внимание на другите предпоставки,
визирани в чл. 63 НПК, за да продължи тази мярка, а именно реалната опасност от укриване
и извършване на престъпление. Безспорно реална опасност от укриване няма, нито един
съдебен състав не е приел наличието на такава. Така че единствено следва да се обсъди
реалната опасност от извършване на престъпление.
За да я мотивира и обоснове, първоинстанционният съд в определението си казва, че
тежестта на инкриминираното деяние е изключително висока и че времето, мястото,
средството и начина на реализация на това деяние водят до извода за наличието на такава
опасност.
Отново ще се позова на константната практика на Европейския съд, че тежестта на
престъплението може да бъде мотив, за да бъде взета една мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ първоначално, за кратко време, но след 9 месеца вече това не може
да бъде мотив за продължаване на тази мярка.
Отделно от това, какъв е начина на извършване? Вие виждате, начинът според мен е
такъв, че би следвало да се направи извода, че се касае за едно лице не с висока степен, а с
лека степен на обществена опасност. Той се е защитавал, извадил е оръжие и е стрелял. Той
не е отишъл там предумишлено да убие братовчед си и сина му. Той е отишъл там да си
вземе машината и прокурорът в производството пред първа инстанция също се съгласи,
предумисъл няма в случая. Нямал е намерение Т. да отиде и да се саморазправя с бащата и
сина Б.. Той е бил изправен пред единствения възможен начин да се защити и тъй като е
имал пистолет в него, го е използвал. Щял е да ходи да стреля на стрелбище. Затова този
пистолет е бил в него.
Отделно от това, моля да бъде да обърнете внимание на неговото процесуално
поведение в хода на разследването. Изначално той изцяло съдейства на разследващите
органи. Той е останал на мястото на инцидента, той е сигнализирал на тел. номер 112 за
инцидента, изчакал е полицейските органи, за да се предаде, след което на същата дата, на
26.11.2020 г. е дал подробни обяснения. След това, м.
Януари е дал втори подробни обяснения в няколко страници и отделно от това е участвал от
в следствен експеримент. От това по изрядно процесуално поведение, което да доведе до
единствения възможен извод, че се касае за лице с ниска степен на обществена опасност,
което иска и се стреми само и само да се изяснят обстоятелствата и да се стигне до истината
по делото. Той е с чисто съдебно минало, с прекрасна социална и семейна характеристика.
Затова ще Ви моля, уважаеми апелативни съдии, дори и да решите, че е налице
обосновано предположение, с оглед и срока, който е изтекъл и с всички доводи, които
развих, аз ще Ви моля да приемете, че вече реалната опасност не е налице.
ОБВИНЯЕМИЯТ Й. З. Т. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от защитника
ми.
Уважаеми господа съдии, днес съм тук пред Вас, защото бях нападнат, изпълнявайки
служебните си ангажименти. Ако не ме бяха нападнали, нищо нямаше да се случи и нямаше
да стоя тук. Аз съм на 46 г. и нямам нито едно провинение. В съда категорично предния път
се доказа, а и прокурорът се съгласи, че аз не съм отишъл в склада да извърша умишлено
престъпление. Моля за по-лека мярка за неотклонение.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, ще Ви моля да потвърдите
определението на Окръжен съд - Пловдив като законосъобразно. За трети път пред
апелативен съд като въззивна инстанция защитата излага доводи за наличие на неизбежна
отбрана и иска едва ли не Вие да направите преквалификация на повдигнатото обвинение,
нещо, което Вие по конституция няма как да направите. За трети път, знам, че ще направите
забележка на страните, че коментират делото по същество, защото за мен това е коментар по
същество, но ще си позволя да бъда абсолютно кратка.
Обоснованото предположение е налице. То се извежда, както от
съдебномедицинските експертизи на живо лице, така и от съдебномедицинските експертизи
на труп – 2 на брой, комплексна съдебномедицинска експертиза, която съвсем скоро беше
изготвена, съдебно психиатрична и психологична експертиза, следствен експеримент,
разпити на свидетели.
Повдигнатото обвинение и към настоящия момент е по чл. 116, ал. 1, т. 4 НК. За каква
неизбежна отбрана става въпрос? Обърнете внимание и на заключението на
съдебномедицинската експертиза на труп - двете и на тази комплексната
съдебномедицинска експертиза, която е по писмени данни. Ами, нараняването с единият от
куршумите на В. е отзад на шията - отзад напред, отгоре надолу. Как ще тръгне този човек
да осъществява непосредствено и противоправно нападение като е застрелян отзад?
Нараняването на Х. - в лявата половина два куршума. Очевидно е, че лицето е било с
вдигнати ръце. Съдебномедицинската експертиза на живо лице – вие виждате нараняванията
на обв. Т.. Имаме едно кръвонасядане и едно охлузване в предна повърхност на долна трета
на ляво бедро с големина 5,5 см. на 5 см. и имаме охлузване по лигавицата на долната уста
срещу първи долен зъб – 0,4 см. на 0,3 см. Какви обаче наранявания имаме при починалите,
които са извън тези, причинени от огнестрелното оръжие.
По отношение на В. имаме кръвонасядане на двете меки черепни обвивки. По
отношение на Х. – кръвонасядане на черепните покриви- теменно и челно и на двете
коленни стави. И тук показанията на св. Д., за който говори защитата - никой не е
надделявал в този сблъсък, абсолютно никой. Кълбо от биещи се трима човека и след това
обвиняемият решава абсолютно целенасочено, с 6 изстрела, отбранявайки се - два в тялото
на В., три в тялото на Х. и един проектил, намерен на съвсем различно място, оттам където
са намерени труповете. Според мен тези хора просто са бягали. Толкова за обоснованото
предположение.
Относно опасността от извършване на престъпление – считам, че е реална и към
настоящия момент, защото презумпцията по чл. 63, ал. 2, т. 3 НПК все още не е оборена. Вие
виждате заключението на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза. Абсолютно
целенасочено, преднамерено и без никакво колебание са изстреляни с абсолютно законно
оръжие, получено съвсем наскоро.
Очертава се обвиняемият като лице с висока степен на обществена опасност, тук не
говоря за самото извършено деяние, като имате предвид, че те са все пак роднини и по
родство, това е първи братовчед и негов син, но и това са хора, на практика, с които той е
работил.
Всъщност, той, както казва съдебнопсихиатричната и психологична експертиза, няма
да има колебания отново да посегне тогава, когато е в раздразнено състояние. Именно
заради това считам, че реалната опасност от извършване на престъпление все още е налична.
Относно разумния срок: Европейския съд приема, че разумността на срока на
разследване се определя от цялата тежест на едно дело и от необходимите процесуално
следствени действия. Вие виждате, че по това дело непрекъснато се работи.
Сега е назначена една комплексна съдебномедицинска и балистична експертиза,
защото имаме едно нараняване наляво от бузата с изваждане на зъбите, Вие виждате на
фотоалбума, като проектила, предполагахме на огледния протокол, се намира под бузата, а
се оказа, че е малко по-надолу. Има неща, които трябва да се доуточнят с оглед на тезата и
на обвинението,и на защитата. Затова аз не мисля, че имаме някакво неоправдано умишлено
забавяне на разследване за убийство на две лица в рамките на девет месечен срок.
АДВ. Д. /реплика/: Уважаеми апелативни съдии, относно казаното от прокурора, че
едва ли не В. Б. е бил прострелян докато е в гръб, пропусна се обаче да се каже, че В. Б. има
входна рана на гърдите. Искам да кажа, че данните по делото и от изготвените
съдебномедицински експертизи са такива, че се касае за две огнестрелни рани по отношение
на В. Б., една от които действително входната е на тила, но другата входната е в гърдите.
При Х. Б. тези три огнестрелни рани, които са констатирани при него, също не съм
съгласен, че са в гръб. Видно е, че са в лицевата част. Така че, аз считам, че тук
становището, което се прокрадва, че едва ли не те са бягали и двамата от клиента ми,
считам, че не може да бъде споделено. Това е моето възражение.
ПРОКУРОРЪТ /дуплика/: Аз не твърдя, че няма огнестрелно нараняване В. в дясната
половина на черния дроб. Аз твърдя, че съгласно заключението на комплексната
съдебномедицинска експертиза, последното нараняване е в гръб. Всъщност то е блокирало
гръбначния стълб и е довело до смъртта. Няма как човек да напада когато е в гръб,
независимо че някога преди години е бил борец, те годините си оказват влияние.
ОБВИНЯЕМИЯТ Й. З. Т. /реплика/: Мога да добавя няколко неща, защото не съм
съгласен с казаното от прокурора. Първо, няма нападение отзад. Само да напомня, че В. Б. е
световен шампион. Искам да кажа какви качества и умения притежава този човек. За каква
физика говоря и не на последно място - каква психика притежава този човек. Така че, това,
че куршумът е отдолу в тила, това не означава, че съм бил отзад, а напротив, категорично
мога да заявя, че бях отпред, при него. А няма ли възможност този човек да се е навел да ме
хване за краката или това нещо не се счита?
Относно патроните мога да кажа, че когато обикаляха в склада намериха олово от един
патрон, който беше се спрял в прага на самия пикап. Още се установи, че този патрон е
минал и през един палет с кафе, беше го пронизал целия. Може да се установи къде е било
моето място, аз бях затиснат в ъгъла. Плюс това категорично се установи, че е имало
нападение. Аз нямаше какво друго да направя. Мога да кажа категорично,
че В. Б. е един изключителен престъпник, над който е имало чадър и мога да обясня някои
неща за престъпленията му.
Искам да Ви кажа, че знаех срещу мен какви хора стоят и как В. Б. е безпощаден и
щеше да се отнесе безпощадно към мен.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВИНЯЕМИЯТ Й. З. Т. : Единственото желание, което искам е справедливост,
справедлива мярка и най-вече искам справедлив процес.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 8 – ал. 9 НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Й.Д., в качеството му на защитник на
обвиняемия Й. З. Т. , срещу постановеното по ЧНД № 1551/2020 г. по описа на Пловдивския
окръжен съд определение, с което е оставено без уважение искането за изменение на взетата
спрямо обвиняемия мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава. С
жалбата се прави искане спрямо обвиняемия да бъде взета по-лека мярка за неотклонение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция обвиняемият и неговият защитник –
адв. К.Д., поддържат жалбата и направеното с нея искане.
Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив счита жалбата за
неоснователна. Предлага обжалваното с нея определение, като обосновано и
законосъобразно, да бъде потвърдено.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото
доказателства и като обсъди изложените от страните доводи и съображения намира жалбата
за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че
продължават да са налице всички кумулативни предпоставки по чл. 63, ал. 1 НПК спрямо
обвиняемия Т. да продължи да действа най-тежката мярка за процесуална принуда. Този
извод се споделя изцяло от въззивната инстанция.
Й. З. Т. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 116,
ал. 1, т. 4 вр. чл. 115 НК, за което се предвижда наказание доживотен затвор без замяна,
доживотен затвор или лишаване от свобода от 15 до 20 години.
Събраните до момента по делото доказателства продължават да обосновават
предположението, че обвиняемият Т. е автор на вмененото му във вина престъпление. Този
извод се налага от показанията на разпитаните до момента свидетели, от протоколите за
извършените огледи, освидетелстване, следствен експеримент, както и от заключенията на
назначените в хода на досъдебното производство експертизи. Доводите на защитата, че
инкриминираното деяние е извършено от обвиняемия в състояние на неизбежна отбрана не
могат да бъдат споделени. Данни за нападение от страна на пострадалите срещу
обвиняемия се съдържат единствено в неговите обяснения и бегло в показанията на
свидетеля Д.. Заявеното от последния обаче не кореспондира с показанията на дошлите на
мястото на инцидента полицаи – свидетелите Б., М. и Н., пред които Д. е заявил, че не е
видял какво става, а само чул шум, викове и изстрели. Това противоречие, преценено
съвкупно с факта, че свидетелят работи във фирмата на Т., поставя под съмнение
достоверността на неговите показания, че е видял сбиване между тримата, като очевидно те
са дадени с цел да облекчат отговорността на работодателя му. Съмнения относно
твърденията на Т. за извършено от двамата пострадалите срещу него нападение внасят и
изготвените по делото съдебномедицински експертизи на двамата пострадали и на самия
обвиняем. От техните заключения се установява, освен че при тях има много повече
наранявания отколкото при Т., раневият канал на раните от прострелването им е с посока
отзад напред и отгоре надолу, което, при положение, че тримата са били с приблизително
еднакъв ръст, означава, че по време на произвеждане на изстрелите телата двамата
пострадали са били в по – ниско положение от това на обвиняемия, което не кореспондира с
твърденията му за нападение срещу него. В тази връзка следва да се подчертае и фактът, че
причината за смъртта на пострадалия В. Б. е огнестрелната рана в тилната му част, т. е. по
време на изстрела срещу него, той е бил с гръб към обвиняемия, а пострадалият Х. Б. – с
лявата си страна към последния, което само по себе си също сериозно разколебава тезата за
нападение.
Продължава да е налице и реална опасност обвиняемият да извърши престъпление, в
случай, че спрямо него бъде взета по-лека мярка за неотклонение от „задържане под
стража“. В тази връзка не следва да бъдат пренебрегнати показанията на свидетелите С. Б.а,
Д. Б.а и Р.И., които описват отмъстителния характер на обвиняемия. Те кореспондират с
изводите на вещите лица, изготвили заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза на обвиняемия, а именно – емоционално лабилна личност,
стремеж към лидерство, съперничество, претенциозност, усещане за значимост, с
категорично мнение за убеденост в собствената си правота на фона на ригидни нагласи и
т.н.
При положение, че продължават да са налице предпоставките на чл. 63, ал. 1 НПК,
спрямо обвиняемия следва да продължи да действа най-тежката мярка за процесуална
принуда, която е съответна на целите по чл. 57 НПК.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд счита, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното с нея определение на окръжния съд, като обосновано и
законосъобразно следва да бъде потвърдено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 26001/19.08.2020 г., с което е оставено
без уважение искането за изменение на взетата спрямо обвиняемия Й. З. Т. мярка за
неотклонение от задържане под стража в по-лека такава.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11.36 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР:
Председател: _______________________
Секретар: _______________________