МОТИВИ към присъдата по НОХД
№ 90
по описа на Силистренски районен съд за 2013г.
Районна прокуратура – С. е внесла обвинителен акт
срещу:
А.Д. /A. D.i/ от
гр.Техеран, Иран, ирански гражданин, с ЛНЧ ********** в България, за извършено
престъпление по чл.279, ал.2 вр.ал.1 НК
вр. чл.28 НК, затова че на 17.08.2012г. в района на 472-473 гранични пирамиди в
землището на общ.К., обл.С., в условията на повторност, е излязъл през
границата на Република България с Румъния, без разрешение на надлежните органи
на властта и не през определените за това места;
и С. М.Х. /S. M. H./, от
гр.Асфахан, Иран, ирански гражданин, с ЛНЧ ********** в България, за извършено
престъпление по чл.279, ал. 1 НК вр. чл.63, ал.1, т.4 и т.5 НК, затова че на 17.08.2012г.
в района на 472-473 гранични пирамиди в землището на общ.К., обл.С., като
непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да
ръководи постъпките си по разумни подбуди, е излязъл през границата на
Република България с Румъния, без разрешение на надлежните органи на властта и
не през определените за това места.
Съдебното производство по отношение и на двамата
подсъдими е проведено при условията на чл.269 от НПК. По отношение на подсъдимия
С.Х., който за първото заседание е редовно призован, връчени са му препис от
обвинителния акт и разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на делото
с изпълнена спрямо него процедура по чл.254, ал.4 НПК, е налице хипотезата на чл.269,
ал.3, т.3 НПК. Спрямо другия подсъдим - А.Д.,
който въпреки максимално възможните усилия, положени от съда за установяване на
неговото местоживеене в страната, съобразно допустимите от закона действия в
тази насока, не е установен дали се намира на територията на Република
България, ход на дело е даден при условията на чл.269, ал.3, т.1 от НПК.
И двамата подсъдими са чужди граждани - ирански
граждани, на които е даден статут на бежанци и същите са участвали в
досъдебното производство лично с гарантирано право на защита, имали са защитник
към него момент, който е представлявал интересите им, при негово участие и в
съдебната фаза на наказателното производство, и при изпълнение изискванията на
закона за превод на всички относими към делото книжа на разбираемия за подсъдимите
език, съдът намира че разглеждането на делото в отсъствието им няма да попречи за разкриване на обективната
истина, при извършени от страна на съда максимално
възможни усилия, за да бъде осигурено участието им в настоящото съдебно производство.
Представителят на РП-С. поддържа
повдигнатото спрямо всеки от подсъдимите обвинение, като в хода на съдебните
прения изразява становище за безспорна установеност на извършеното престъпление
от всеки от тях на база преценката на писмените и гласните доказателства по
делото. По отношение на подсъдимия Д. пледира за налагане на ефективно
наказание лишаване от свобода предвид извършването на престъплението по
настоящото дело в определения му от С. районен съд изпитателен срок от три
години за извършено престъпление по чл.279, ал.1 НК, както и кумулативното
наказание глоба в размер от триста лева. За другият подсъдим - Х., който е бил
непълнолетен към инкриминираната дата, предлага минималния размер на
предвиденото наказание лишаване от свобода, при съобразяване разпоредбата на
чл.63 НК и отлагане изпълнението на същото, което ще допринесе за постигане
целите на специалната превенция на наказанието.
Защитникът на двамата подсъдими посочва,
че причините за извършване на съответното престъпление от подсъдимите са
свързани с изключително трудните условия, при които са живели и са изстрадали
са много. Завява, че и двамата са съдействали на разследващите органи, Х. е с
чисто съдебно минало, моли за налагане на глобите в минимален размер предвид
затрудненото материално положение, в което се намират.
Съдът,
след преценка и обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимия А.Д. /A. D./ е роден на ***г. в гр.Техеран, Иран, ирански
гражданин, същият е с предоставен от българските власти статут на бежанец, с
ЛНЧ **********. С Определение № 432/08.06.2012г.
(в сила от същата дата) по НОХД № 432/2012г.
на РС-С. подсъдимият е приел да бъде наказан с ЛОС за срок от шест месеца и
глоба 200лева за извършено от него на 05.06.2012г. престъпление по чл.279,
ал.1НК, като изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок
от три години.
Подсъдимият С. М.Х. /S. M. H./е роден на ***г.
в гр.Асфахан, Иран, ирански гражданин, с ЛНЧ **********, също с предоставен от
българските власти статут на бежанец, неосъждан.
Двамата подсъдими са били настанени първоначално в
Транспортен център в с.П., общ.С., при Държавна агенция за бежанците при
Министерския съвет на република България. След това са напуснали същия и всеки
от тях е подавал данни за последващото му местонахождение в България, като не
са открити на съответните адреси от съда във връзка със съдебното производство.
На 18.08.2012г. българските гранични власти били
уведомени от румънските, че са задържали две лица на територията на Румъния –
подсъдимите Д. и Х.. Двамата пътували от гр.Д. с автомобил, управляван от друго
лице, което ги оставило до с.Д., общ.К., обл.С.. Оттам друг човек, на име С.,
ги превозил с каруца до държавната сухопътна граница на България с Румъния и
през нощта на 17.08.2012г. двамата подсъдими преминали същата в района на 472-473 гранична пирамиди.След задържането на
подсъдимите било проведено съвместно разследване на граничните власти на двете
държави, като провежданите разговори с чужденците бил с участието на преводач,
говорещ техния език. Съставен бил
протокол за съвместен оглед, като Д. и Х. сами показали откъде са минали. От
румънска страна били изготвени, съгласно тяхното законодателство, снимков
материал и протоколи. Подсъдимите били приети в България през ГКПП – С. – О., като
самоличността им била установена по техни данни, като в тях нямало никакви документи. Състоянието им било нормално,
държали се добре, без агресия.
Предвид непълнолетната възраст на
подсъдимия Х. по делото е изготвена СПЕ, от чието заключение се установява, че
той е с нормално интелектуално развитие и не страда от психическо заболяване.
Към датата на инкриминираното деяние е разбирал постъпките си, но според вещото
лице е действал с лекомислие, типично за тази му възраст- 17г., и недооценъчно
за възможните негативни последици от тази му постъпка. Не е бил в променено
състояние на съзнанието, което да го е възпрепятствало във възможността
правилно да възприема и запаметява фактите, както и да дава достоверни
сведения.
Пред съда вещото лице уточнява, че при
извършения от нея преглед на Х. е установила доста белези от наранявания и
травми по тялото му, за които той е посочил, че са му били причинени в Иран,
имал травма на главата с белег с удар от нож. При установената от експерта годност на този подсъдим да разбира и ръководи
постъпките си, същият е постъпил лекомислено, воден от желанието му да се
справи със ситуацията, в която бил поставен, а именно в бежански лагер, с 65
лева месечно и без правото да работи поради възрастта му.
Горепосочените факти съдът приема за
установени въз основа съвкупната преценка
и анализ на свидетелските показания, писмените доказателства по делото -
справка за съдимост за С.М.Х. рег.№ 1412 от 09.10.2012 г. /л.10/; Протокол за
разпознаване на лица по снимки от 16.11.2012 г.
и Албум за разпознаване на лице по снимки № 6 по ДП № 19/2012 г. на ГПУ
– С. /л.11-13/; Протокол за разпознаване на лица по снимки от 16.11.2012 г. и
Албум за разпознаване на лице по снимки № 6 по ДП № 19/2012 г. на ГПУ – С.
/л.14-16/; Протокол за разпознаване на лица по снимки от 16.11.2012 г. и Албум
за разпознаване на лице по снимки № 6 по ДП № 19/2012 г. на ГПУ – С. /л.17-19/;
Справка за съдимост за А.Д. рег.№ 1411 от 09.10.2012 г. /л.32/; Протокол за
разпознаване на лица по снимки от 16.11.2012 г. и Албум за разпознаване на лице
по снимки № 6 по ДП № 19/2012 г. на ГПУ – С. /л.33-35/; Протокол за
разпознаване на лица по снимки от 16.11.2012 г. и Албум за разпознаване на лице
по снимки № 6 по ДП № 19/2012 г. на ГПУ – С. /л.36-38/; Протокол за
разпознаване на лица по снимки от 16.11.2012 г. и Албум за разпознаване на лице
по снимки № 6 по ДП № 19/2012 г. на ГПУ – С. /л.39-41/; Съобщение рег.№
14853/17.08.2012 г. от ГПУ – С. до Директор РДГП – Р. /л.63/; Съобщение рег.№
14893/18.08.2012 г. от ГПУ – С. до Директор РДГП – Р. /л.64-65/; Протокол за
предаване-приемане на лица от 18.08.2012
г. на ГКПП – С. – О. и фотоалбум с
превод на български и румънски език /л.80-85/; Констативен протокол за
проведено съвместно разследване на настъпило събитие на държавната граница
от 17.08.2012 г., схемите, данни по ЛНЧ:
********** за А.Д., данни по ЛНЧ: ********** за лицето С.М.Х. /л.86-91/;
Съобщение № 1139/17.08.2012 г. до РДГП – РУСЕ – Г „ОДЦ” /л.92/; Заповед за
задържане на лицето С.М.Х. рег.№ 31 от 18.08.2012 г. /л.93/; Протокол за личен
обиск на лицето С.М.Х. рег.№ 14837 от
18.08.2012 г. /л.94/; Декларация от лицето С.М.Х. от 18.08.2012 г. /л.95/; Фиш
за извършен медицински преглед на задържаното лице С.М.Х. рег.№ 14907 от
18.08.2012 г. /л.96/; Разписка рег.№ 15085 от 19.08.2012 г. за приети вещо от
лицето С.М.Х. /л.97/; Справка за предварителен медицински преглед извършен на
19.08.2012 г. на лицето С.М.Х. рег.№ 15083/21.08.2012 г. /л.98/; Заповед за
задържане на лицето А.Д. рег.№ 29 от 18.08.2012 г. /л.99/; Протокол за личен
обиск на лицето А.Д. рег.№ 14895 от 18.08.2012 г. /л.100/; Декларация от лицето
А.Д. от 18.08.2012г. рег.№ 14901/18.08.2012 г. /л.101/; Фиш за извършен
медицински преглед на задържаното лице А.Д. рег.№ 14905 от 18.08.2012 г.
/л.102/; Разписка от 19.08.2012 г. с рег.№ 15087/21.08.2012 г. за приети вещо
от лицето А.Д. /л.103/; Справка за предварителен медицински преглед извършен на
19.08.2012г. на лицето А.Д. рег.№ 15081/21.08.2012 г. /л.104/, както и служебно
изисканите и приложени по делото актуални Справка за съдимост за лицето А.Д.
рег.№ 323 от 07.03.2013 г. издадена от Бюро за съдимост при Районен съд – С. и
Справка за съдимост за С.М. Х. рег.№ 324 от 07.03.2013 г. издадена от Бюро за
съдимост при Районен съд – С.
При така изясненото от фактическа страна съдът намира, че от обективна
и субективна страна подсъдимият А.Д. е осъществил състава на престъплението по
чл.279, ал.2 вр. ал.1, във вр. чл.28 НК, а подсъдимия С. Х. е осъществил
състава на престъплението по чл.279, ал.1 НК вр. чл.63, ал. НК.
От обективна страна всеки от подсъдимите е извършил
действия по преминаване през държавната граница на Република България, без
разрешение от надлежните органи. Изпълнителното деяние, изразяващо се в
„излизане” се явява довършено с факта на преодоляване на наложения контрол и
препятствия, установени от властта за защита на границата и напускане на
страната - в конкретния случай пресичане линията на сухоземната граница с
Румъния не на определените за това места и не по установения ред.
Подсъдимият Д. е осъществил горните действия, след
като вече е бил осъден за престъпление по чл.279, ал.1 НК, предвид което
настоящото деяние се явява извършено в условията на повторност.
От субективна страна съответното деянието е извършено
от всеки от подсъдимите при форма на вина пряк умисъл, тъй като са съзнавали,
че преминаването към и на територията на другата държава се осъществява от
тяхна страна при липса на съответно разрешение от надлежните органи на властта.
При индивидуализиране размера на наказанието на
подсъдимия Д., съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретното
деяние като сравнително висока при отчитане предвидените за това престъпление
кумулативни наказания и техния размер, данните за личността на този подсъдим, който
не е осъждан за други престъпления, освен по чл.279, ал.1 НК в РБ преди
настоящото, факта, че е бежанец, трудните условия за преживяване в бежанския
лагер, липсата на трудови доходи. Предвид това наказание „лишаване от свобода”
в минималния предвиден в закона размер – една година, което следва да бъде
изтърпяно ефективно поради извършването му в изпитателния срок на първата
присъда, и наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева, ще окажат съответното
превъзпитателно и превантивно въздействие спрямо този подсъдим. Първото
наказание следва да бъде търпяно при първоначален строг режим в затворническо
общежитие от закрит тип, съгласно чл.60 и чл.61, т.2 ЗИНЗС. На основание чл.68,
ал.1 НК, съдът приведе в изпълнение отложеното по Споразумение от 08.06.2012г.
по НОХД №432/ 2012г. на Районен съд – С.,
влязло в сила на 08.06.2012г., наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца, което следва да изтърпи отделно, при първоначален строг режим в
затворническо общежитие от закрит тип.
Спрямо непълнолетния, към датата на извършеното от
него престъпление 17.08.2012г., подсъдим Х., е съобразена разпоредбата на
чл.63, ал.1, т.4 и т.5 НК за редукция на предвидените в закона наказания
лишаване от свобода и глоба, предвид което съдът наложи наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца, изпълнението на което на основание чл.69, ал.1 НК, е отложено за срок от една година, и
обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по
радиовъзел в с.П., общ.С., обл.Х., като единствено известния адрес на
местоживеенето му в страната. При индивидуализацията на първото наказание е
съобразено чистото съдебно минало на непълнолетния, причините, поради които е
пристигнал в България, младата му възраст.
Предвид изхода на делото, всеки от подсъдимите е
осъден да заплати сумата от по 244.73 (двеста четиридесет и четири лева и
седемдесет и три ст.), представляваща направените по делото разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: