№ 4493
гр. София, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110101484 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове, по реда на чл.422 ГПК, с правно
основание чл. 432,ал.1 от КЗ във връзка с чл.493,ал.1,т.5 КЗ, във връзка с чл.429,ал.2,т.2 и
ал.3 КЗ и чл.49 ЗЗД и чл.86,ал.1 КЗ.
Производството по делото е образувано по установителен иск на .. против . за
Сумите: главница в размер на 1 935,60 лева - обезщетение за нанесени имуществени щети -
увреждане на 20 м. ограничителни системи на пътища от типа N2W4, причинени от ПТП на
л.а. . с рег.№ ., застрахован при длъжника, ведно със законна лихва от 15.11.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва от 07.11.2020г. до 12.11.2021 г. в размер на
198,94 лева. Ищецът твърди, че вземането произтича от следните обстоятелства: нанесени
материални щети на АПИ, изразяващи се в увреждане на пътни принадлежности -
увреждане на 20 м. ограничителни системи на пътища от типа N2W4, на АМ Тракия при
км.305+100 ляво, констатирано с протокол за ПТП от 31.7.2020г., вследствие настъпило
застрахователно събитие на 31.07.2020 г. - причинени от ПТП на л.а. . с рег.№ ., чиято е
вината за ПТП, като стойността е изчислена въз основа количествено - стойностна сметка.
Обезщетението за забава се претендира на основание чл.497,ал.1,т.1 КЗ.
Ответникът , в срока за отговор на исковата молба, сочи, че във връзка със
заведената щета, при него е определено обезщетение от 1169,45 лева, като счита, че
горницата надвишава средната пазарна цена на ремонта, поради което е недължима. Сочи,
че сумата е изплатена на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
1
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото е отделено между
страните, че безспорни са всички обстоятелства по делото, с изключение на размера на
подлежащото на възстановяване обезщетение.
От неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – автотехническа експертиза
се установява, че стойността на извършения ремонт на стоманената предпазна ограда,
заплатен от ищеца, е в рамките на средната пазарна цена на ремонта, поради ниската
разлика между стойността по средна пазарна цена и платеното от ищеца – платеното от
ищеца за ремонт възлиза на 1935,60 лева, а средната пазарна цена възлиза на 1919,22 лева.
При приспадане на вехтост на мантинелата, стойността на ремонта е 1831,60 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.411 от КЗ, обаче, подлежат на възстановяване
действително причинените вреди, като безспорно по делото е , че вследствие на деликта са
увредени и подменени части на телена предпазна ограда , поради което и ответникът следва
да отговаря за пряко произтичащите от произшествието вреди. Съгласно заключението на
вещото лице, заплатената от ищеца стойност за ремонта е в рамките на средната пазарна
цена, поради което и за действителна възстановителна стойност следва да се приеме
заплатената от ищеца стойност. Съдът не взема предвид дадената стойност от вещото лице
за „отпадък” – такава задача не е поставена от нито една от страните, като вещото лице
отговори в о.с.з., че е дал тази стойност, тъй като по сходни дела са му поставяни такива
задачи. Недопустимо е обсъждането от страна на съда, при прилагане на състезателното
начало в процеса, на установено обстоятелство, за което страната, която носи тежестта да
докаже /в частност – ответникът/, не е поставила въпрос. Това обстоятелство касае
ответника, който е следвало, съгласно разпоредбата на чл.154,ал.1 ГПК да постави подобен
въпрос на вещото лице, което не е сторено.
По възражението на ответника, че действителната стойност на обезщетението
възлиза на 1169,45 лева – определено от него по щетата. В легалната дефиниция на
чл.400,ал.2 КЗ за „възстановителна стойност“ на застрахователното обезщетение е посочено,
че за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, поради което и
възражението на ответника, че следва да се приложи коефициент на вехтост е
неоснователно.
Изложеното обуславя основателността на иска за главница изцяло, защото до
приключване на устните състезания, ответникът не е доказал плащането дори на
определеното обезщетение.
Относно иска за заплащане на обезщетение – тъй като отговорността на ответника е по
силата на пряк иск на увредения против него, то и той отговаря както би отговарял
делинквента, който съгласно чл.84,ал.3 ЗЗД дължи обезщетение за забава от датата на
увреждането. /Така- решение № 6 от 28.01.2010 г. по т. д. № 705/2009 г., решение № 72 от
2
30.04.2009 г. по т. д. № 475/2008 г., решение № 97 от 06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. и
решение № 175 от 28.10.2010 г. по т. д. № 54/2010 г., всички на ВКС, Търговска колегия, II
отделение/.
Обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата 1 935,60 лева за
период от 07.11.2020г. до 12.11.2021 г. в размер на 198,94 лева , изчислено по реда на
чл.162 ГПК, и искът е основателен.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора само на ищеца се следват разноски.
Ищецът доказва разноски, за заповедното производство, от общо 92,69 лева, от които:
42,69 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, и за исковото
производство – общо 333,29 лева, от които: 83,29 лева държавна, юрисконсултско
възнаграждение от 100 лева и сумата 150 лева за САТЕ . Съдът не обсъжда искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ищеца в минимален
размер, тъй като видно от списъка, ангажиран от ищеца в о.с.з., същият включва всички
разноски, включително и юрисконсултското възнаграждение за заповедното производство,
следователно претенцията е в рамките на минималния размер от, съответно, 50 лева и 100
лева.
При тези мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че .. АД ЕИК ... с адрес на управление град . дължи на . , код
по регистър БУЛСТАТ . с адрес – гр. . на основание чл. 432 от Кодекса за застраховането
сумата 1935,60 лева обезщетение за имуществени вреди - за ремонт на увредени пътни
принадлежности - 20 метра ограничителни системи на пътища от типа N2W4 на
Автомагистрала Тракия при км.305+100ляво, вследствие на настъпило застрахователно
събитие ПТП на 31.7.2020г. по вина на водач на л.а. . с рег.№ ., застрахован по гражданска
отговорност при ответника, заедно със законната лихва от 15.11.2021 г. до окончателното
погасяване, сумата 198,94 лева обезщетение за забава върху главницата, от 7.11.2020г. до
12.11.2021г., за които суми по гр.д.№ 65157/2021г от СРС, 125- ти състав е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА .. АД ЕИК ... с адрес на управление град . да заплати на . , код по регистър
БУЛСТАТ . с адрес – гр. . сторените разноски: сумата 92,69 лева за заповедното и сумата от
333,29 лева за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
3
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4