МОТИВИ към
присъдата по НОХД № 1752 по описа на Варненския окръжен съд, Наказателно отделение за 2011 година.
Варненски окръжен
прокурор е внесъл във ВОС обвинителен акт, по който е образувано производство
пред първата инстанция срещу подсъдимия Р.И.А., за деяние по чл.115,
вр.чл.18,ал.1 от НК, за това, че на 14.02.2010 г. в с. Горен Чифлик, Варненска
област, ул.”Детелина”№12 направил опит умишлено да умъртви И.Г.Т., като деянието е
останало недовършено по независещи от дееца причини.
В съдебно
заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението, съобразно
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, предлага наказанието да
бъде наложено предвид разглеждането на делото по гл.ХХVІІ от НПК –чл.371,т.2 от НПК при
условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК, а именно лишаване от свобода под
минималния размер на санкцията, т.е. около пет години лишаване от свобода
ефективно.
Свидетелят И.Г.Т.- пострадал чрез
своя повереник адв.В.В. не пожелаха да се конституират като граждански ищци и
частни обвинители. Като заявиха ,че са сключили извънсъдебна спогодба
от 01.12.2011 год. със подсъдимия и заради това,не желаят да предявяват гр.иск.
Чрез
повереника си моли съда да се наложи наказание под минималния размер
на наказанието лишаване от свобода.
Подсъдимия признава изцяло вината си пред
съда.Като
зяави,че желае производството да протече
по реда на гл.27 от НПК-чл.371,т.2 от НПК,не желае да се разпитват свидетели и
вещи лица. Пред съда каза ,че няма да дава обяснения за случилото се, т.к.
пострадаалия му е братовчед и той не можал да разбере какво е станало. В последната си
дума заявява, че съжалява и не е искал да го убие.
Защитата на
подсъдимия счита, че няма доказателства по чл.115 от НК, а са налице две
умишлено причинени телесни повреди, като същевременно предлага на съда да наложи справедливо
наказание по чл.129 от НК или да бъде оправдан,т.к.деянието не било умишлено
причинено.
От фактическа
страна съдът приема за установени следните обстоятелства:
Подсъдимият Р.А. ***.2010
г. около 20,00 часа той решил да посети
дома на сестра си,като поканил с него и свой приятел-свид.Колю Т.. Преди
да се се упътят към дома й,двамата –А. и
Т. изпили по около 100 гр.ракия и около половин литър вино.Сестрата на подс.
живеела на съпружески начала със свидетеляАнгел Хубенов, с когото подс. бил в
конфликт,възникнал 3 години по-рано/без да се разбере по какъв повод е
бил/.Това било известно на свид.Т. и той първоначално отказал на поканата на
подс. да ходат в дома на Хубенов,но после се съгласил.Било около 20,30
часа,когато те отишли в дома на Хубенов,а там на гости била свид.Анелия
Кирякова и пострадалия И.Т.,които живеели на съпружески начала,заедно с
двегодишното си дете.Около час след отиването в дома на Хубенов,подс.А. се
държал нормално,без да провокира конфликт,като през цялото време пиел вино
от бутилка с вместимост литър и
половина. В един момент обаче,вече към 21,30 ч. между свид.Хубенов и подс.А.
започнала препирня,в разгара на която,първият се обърнал към госта си с
думите”Ти какво правиш в къщата ми”. Подсъдимият отговорил:”Що да не идвам,нали
сестра ми живее тука.”Разправията между
двамата продължила, като в един момент ексалирала до там,че двамата се
изправили един срещу друг и започнали да се бутат.Опасявайки се ,че може да
последва и размяна на удари помежду им пострадалия Т. застанал между двамата и
се опитал да ги отдалечи един от друг.В отговор на това подс.А. без да му каже
и дума го хванал за гърлото.За да го отблъсне Т. посегнал да го удари с
юмрук,но точно в този момент подсъдимия извадил от дрехите си нож описан от
присъствалите свидетели като „голям нож,с острие,което беше лъскаво и дълго
около двадесетина сантиментра”/л.26,на гърба/..”ножът беше с дълго острие,доста
дълъг”/л.32/,”ножа беше с много дълго острие,което беше и широко”/л.34/ и го
забил в корема на Т.. Нанесъл му само един удар,след което веднага държейки
ножа напуснал къщата.От раната на пострадалия бликнала кръв и той изпитал
болка. Потърсили помощта на негов роднина,който го отвел в болницата в гр.Долни
Чифлик. От там Т. бил транспортиран с линейка до МБАЛ”Св.Анна” в
гр.Варна.Пострадалия незабавно бил приет и му била извършена спешна оперативна
интервенция. Установила се ,видно от заключителната част на назначената и
приложена по делото СМЕ/л.37-41/,че в резултат на намушкванетоТодоров получил
прободно-порезно нараняване на предната гръдната стена на ниво 7-8 ребра по
срединно ключичната линия,която ангажирала кожа, подкожие,подлежаща
мускулатура,междуребрена артерия,прониква в гръдната кухина и до мускулния слой
на диафрагмата.То отговаряло да е получено по начина,установен в хода на
разследването и описан по напред.Проникването в гръдната кухина,увреждането
на междуребрената артерия с излив на
кръв/около 180 гр. хеморагична течност/ в дясна плеврална кухина,представлява
разстройство на здравето временно опасно за живота на пострадалия.Смъртният
изход бил предотвратен единствено благодарение на адекватната и своевременна
намеса в МБАЛ”Св.Анна”. Въпреки полежинет усилия оръжието на престъплението не
било открито. А обясненията на подсъдимият,че ножа е взел от дома на
свид.Хубенов не се подкрепят от събраните
по делото доказателства.По делото като ВД е приобщен нож с дължина 26
см. И дължина на лезвието 14 см.,намерен на маса в стаята,където е извършено
деянието,по който обаче не са открити следи от кръв/СМЕл.57/ и който очевидно
не е оръжието на престъплението. В хода
на ДП е назначена и СПЕ/л.80-82/по отношение на подс.А.,която също е
приобщена по делото и от която е видно,че към момента на извършване на
деянието,той се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване,което
обаче не е повлияло на способността му да разбира свойството и значението на
извършеното от него,както и да ръководи постъпките си.
Описаната
фактическа обстановка се установява чрез събраните по делото гласни
доказателства, чрез разпит на
свидетелите –Анелия Кирякова,И.Г.Т., А.А. Хубенов,Стефан Станчев
Топалов,Колю Ангелов Т., съдебномедицинска експертиза, СПЕ относно
вменяемостта на подсъдимия, писмените документи по делото, веществено
доказателство, предявено на страните и свидетелите.
Извън обясненията на подсъдимия, изборените
по-горе доказателства изцяло подкрепят възприетата от съда фактическа обстановка.
Показанията на свидетелите съдът кредитира изцяло като пълни, последователни и
незаинтересовани, описват възприятията си непосредствено преди и след случилото
се. От съществено значение са показанията на свидетеля И.Т., както и тези на
А. Хубенов, които след деянието описват подробно състоянието на подсъдимия- който
дори след като намушкал в корема
пострадалия си тръгнал с ножа в ръка без да каже нищо,въпреки че видал
как потича кръв от тялого на И.Т.. Показанията на останалите свидетели доизясняват
фактическата остановка, като свидетелстват за характера на подсъдимия, за взаимоотношенията му със
свид.Хубенов и затова ,че се карали преди и че подс. е идвал за първи път от една-две години.
От заключението
по СПЕ се установява, че подсъдимия е психично здрав, по време на извършване на
деянието е бил в алкохолно опиянение- лека степен, като е могъл да разбира
свойстовото и значението на деянието и да ръководи постъmките си.
Въз основа на
установените факти съдът направи правния извод, че подсъдимият е осъществил
състав на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.115, вр.чл.18,ал.1 от НК.
Тази
квалификация се определя от обстоятелството,че подс. е действал с оръжие,годна
да причини смърт и когато го е насочил към жизнено важни органи на пострадалия
и е нанесъл удартой във всички случаи е действувал с умисъл за умийство,както и
че от обстоятелството,че единствено
намесата на медицинския екип,извършил оперативната интервенция е станала
причина за избягване на леталния изход за пострадалия.Квалификацията на чл.18,ал.1 от НК се обуславя от това,че
деянието е останало във фазата на опита и че настъпването на вредоносния
резултат предвиден за довършено престъпление-смъртта на пострадалия е бил предотвратено
по независещи от волята на дееца
причини.
При направения
анализ се установява, че от субективна страна е безспорно доказано умишленото
виновно причиняване смъртта на пострадалия, защото подсъдимия е допускал
настъпването на съзнаваните от него общественоопасни последици.
Съдът не възприема
становището на защитата на подсъдимия,
относно неправилната квалификация на деянието. Според защитата
на подсъдимия нямало доказателства за пряк умисъл и съответно за
причиняване на опит да се умъртви пострадалия Т., а само има причинени две телесни
повреди по смисъла на чл.129 от НК.Именно поради това съдът се съобрази с две
решения на ВС на РБ, а именно:Решение №163/26.04.1988 г. по Ннак.дело №134/88
г. на І НО и Решение № 67/14.02.1983 год. по н.д.№42/83 г. на ІІ НО. От тях е
видно,че в случаите ,когато деецът причинява множество телесни увреждания на
пострадалия с нанасяне на тежки удари върху жизнено важни центрове на тялото е
налице умисъл за убийство, а не за причиняване на телесна повреда. Това е така
защото в съзнанието на дееца се съдържат представи,че с деянието се причиняват
телесни увреждания на пострадалия,несъвместими с живота. Именно заради това
формата на вината е пряк умисъл. Ако подсъдимия е искал само да нанесе побой на
пострадалия,той би се задоволил с по-малък брой удари, с по-малка
интензивност,като би ограничил същите само в област на тялото му,в която не се
намират жизнено важни органи. Нанасяйки обаче
удари в корема на пострадалия,където се намират жизнено важни
органи,подсъдимия е осъзнавал ,че с
пробождането и то с нож може да настъпи и по-тежък резултат-умъртвяване на
същия,съгласявайки се с настъпването на този възможен резултат.Горната дейност
на подсъдимия съдържа в себе си всички физически обстоятелства,които принадлежат към състава
на престъплението по чл.115 от НК,както от субективна,така и от обективна
страна. Предвид гореизложените данни съдът счита,че дейността на подс. не разкрива наличието на
извършено престъпление по чл.129 от НК.Данните по делото не убеждават подсъдимият да е направил опит за убийство по
непредпазливост вследствие на умишлено нанесени две телесни повреди. С оглед
естеството и начина на нанасяне на ударите и областта от тялото на
пострадалия,в която са нанесени,не може да се счете че подс. не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици,макар и да е бил длъжен и е могъл
да ги предотврати.Освен това от заключението по СПЕ е видно,че въпреки голямото
количество приет алкохол от подс. същата вечер,той е могъл да разбере
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.Освен това
от данните по делото –свид.показания е видно,че подс. след причиненото
нараняване не е и помислил дори да предотврати настъпването
на предизвиканите обществено опасни последици,т.е. се е съгласил с
настъпването им само за да постигне желания
резултат. А това е видно от свид.показания,че веднага след намушкването с ножа в ръка се е изнесъл от дома на
свид.Хубенов без дори да попита какво е станало с пострадалия.
Също така при определяне на умисъла от
значение са и други фактори, като - предшестващите им взаимоотношения, които са
били изключително влошени и именно това е мотивът за извършване на
деянието. Всичко това води до извода, че
умисълът на подсъдимия не е бил да нанесе телесна повреда, а е искал причиняването на
смъртта на пострадалия.
За да определи
наказанието на подсъдимия, на основание чл.55,ал.1,т.1 от НК съдът
констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността му.
-степента на
обществена опасност на деянието и изключително висока, на дееца ниска, като и мотивите за деянието
Подсъдимия е с
добри характеристични данни, поради което съдът прави извод за ниската степен
на обществена опасност на дееца, съдебното му минало. Тези обстоятелства
съдът приема като смекчаващи отговорността обстоятелства, а като отекчаващи
намира, че това е последващото поведение на подсъдимия-
деянието е извършено след употреба на алкохол действията след извършване
на престъплението, при които спокойно си е отишъл,
захвърлил е някъде ножа, с който е намушкал Т..
Изложените обстоятелства
мотивират съда да приеме, че справедливо и съответно на извършеното
престъпление ще е наказание, определено под минимума предвиден в чл.115 от НК-
лишаване от свобода, което обаче с оглед на превеса на смекчаващи отговорността обстоятелства наложи под миминалния
размер , а именно ПЕТ ГОДИНИ, при първоначален строг режим.
Съдът зачете предварителното задържане на
подсъдимия,считано от 07.07.2011 г..Освен това възложи на
подсъдимия направените деловодни разноски. Вещественото доказателство разпореди да се унищожи след влизане на
присъдата в сила.
Водим от горното, съдът постанови присъдата
си.
СЪДИЯ ВОС: