Р Е Ш Е Н И
Е
№……..…/…………..
Гр. София, 12.04.2017г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря Т.Д. и при участието
на прокурора…..като разгледа гр.д.№ 902 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 240,
ал.2 от ТЗ.
Ищецът «Е.» АД поддържа, че ответницата Ф. П. К.
е бивш член на Съвета на директорите на ищцовото дружество „Е." АД, негов
председател и представляващ дружеството, като за такъв е вписана в Търговския
регистър на 14.02.2008 г., а е освободена като член на Съвета на директорите на
дружеството с надлежно вписано решение на Общото събрание на акционерите от
05.09.2012 г. Поддържа, че като представляващ „Е." АД на 18.02.2008 г.
ответницата на основание чл. 119, ал.2 ГПК /отменен/, е направила отказ от
искове с правно основание чл.266, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени
от „Е." АД срещу „А" ООД по гр.д. № 225/2007 г. на СГС VI - 1 състав,
въз основа на който производството по делото е прекратено. Твърди, че по това
дело бил предявен осъдителен иск от „Е." АД срещу „А" ООД с цена 98
455, 97 лева, от които 96 455,97 лв. - дължимо и неплатено от ответника на
ищеца възнаграждение за изработени метални конструкции, както и мораторна лихва
от датата на приемане на изделията до предявяване на иска. Твърди, че като е направила отказ от иска, ответницата в
качеството си на представляващ „Е." АД, е препятствала възможността този
иск за бъде предявен отново срещу длъжника и е оставила изпълнението единствено
и само на неговата добра воля, каквато той не е проявил. Тъй като дължимата
сума не е платена, ответницата е увредила със своето поведение „Е." АД,
което е основание за ангажиране на отговорността й по чл.240 ТЗ. Сочи, че все
пак има извършени плащания от страна на „А" ООД и сумата, която се дължи
към момента на предявяване на настоящия иск, е 77 513,44 лв. Твърди, че поради отказа
от иска такъв повече не може да бъде предявен и „Е." АД е била лишена от
възможността да защити претенцията си за неплатената част от цената на металната
конструкция по съдебен ред и да се снабди с изпълнителен лист срещу длъжника „А"
ООД. С това си поведение в качеството си на член на Съвета
на директорите, представляващ дружеството, ответницата го е увредила и дължи
обезщетение в размера на нанесената вреда. Предвид горното е претендирал
осъждането на ответницата да му заплати сумата от 77 513,44 лв., ведно със
законната лихва и направените разноски. В хода на исковото производство
поддържа претенцията чрез процесуалния си представител – адв. Т. в хода на
съдебното производство и по съображения, подробно изложени в писмено становище.
Ответницата Ф.П.К. оспорва предявения иск по
съображения, подробно изложени в отговора, допълнителния отговор и писмените
бележки чрез процесуалния си представител – адв. И.. Поддържа, че искът не е
доказан нито по основание, нито по размер. Не оспорва, че е била изпълнителен
директор на дружеството и че е депозирала молбата за отказ от иска, но твърди,
че това е извършено в изпълнение на решението на Съвета на директорите на „Е.“
АД от 15.02.2008г., което тя само е изпълнила. Твърди и че независимо от
твърденията на ищеца, в търговските взаимоотношения с „А“ ООД не е имало
неизпълнени парични задължения. Заявено е възражение за давност. По подробно
изложените съображения се претендира отхвърляне на иска.
Съдът като обсъди доводите на страните поотделно и
в тяхната съвкупност и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложените материали по т.д.№ 225/2007г. на
СГС, VІ-1 състав, което е образувано след изпращане на исковата молба по
подсъдност от Окръжен съд – гр. Плевен, е видно, че по същото с искова молба от
30.11.2006г. са били предявени от „Е.“ АД срещу „А“ ООД обективно съединени
искове с правно основание чл. 266 от ЗЗД във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, които са както следва – за възнаграждение по неформален договор
за изработка на метални конструкции с материали на поръчващия, които са били
предназначени за строителен обект – магазин К. в гр. Видин. Твърдяла се е по
исковата молба договорена цена 350 лв. на тон за изработени конструкции и 5 лв.
на кв.м. за услугата пясъкоструене. Твърдяло се е изменение на цените на услугите
от страна на изпълнителя, както и че готовата продукция била периодично
доставяна с описаните протоколи в периода от 19.05.2006г. до 15.07.2006г., по
които се дължи сумата от 65 250,81 лв. с ДДС за извършената работа и
31 205,16 лв. с ДДС за услугата пясъкоструене. Предвид горното с исковата
молба е претендирана сумата от общо 96 455,97 лв., както и мораторна лихва
за периода от 15.07.2006г. до датата на исковата молба в размер на 3000 лв.
Исковата молба е подписана от прокуриста на дружеството – инж. Т. Т.. С
исковата молба по това дело е бил представен протокол от заседание на СД на „Е.“
АД от 10.05.2006г., с койот са приети описаните минимални договорни цени за
2006г., справка, изходяща от „Е.“ АД за нефактурирана и неплатена метална конструкция,
както и спецификации на метална конструкция, експердирана на съответните дати
за обект „К. – гр. Видин“, които са двустранно подписани, а именно за приел от
лицето Л.Г., а за предал от – В. И.. Липсват данни под тези спецификации какво
е качеството на лицето Л.Г., като при неговия подпис липсва печат. С
допълнителна молба по т.д.№ 225/2007г. на стр. 18 и следващите са представени
приемо-предавателен протокол от 02.05.2006г., съгласно койот „Е.“ АД е предал
на „К.“ – В. планка 30 кг. Представени са и следните фактури, по които издател
е „Е.“ АД, а получател – „А.“ и с основание – експедирана метална конструкция
за обект К. – Видин, като същите са двустранно подписани, а именно: фактура №
2390/08.05.2006г. на стойност 2 238,87 лв., фактура № 2394/10.05.2006г. на
стойност 1878,79 лв., фактура № 2398/12.05.2006г. на стойност 2216,76 лв.,
фактура № 2404/16.05.2006г. на стойност 1976,80 лв., като фактура №
2388/08.05.2006г. и № 2399/12.05.2006г. са за пясъкоструене на метални
конструкции – обект К. Видин, като първата е на стойност 1500 лв. с ДДС, а
втората – на стойност 2 922 лв. с ДДС. Последните две фактури са
представени и с исковата молба по настоящото дело – стр.16. С молба от
18.02.2008г. по т.д.№ 225/2007г. Ф.П.К. като председател на Съвета на
директорите и представляващ „Е.“ АД е заявил отказ от исковете, като с
определение от закрито заседание делото е прекратено.
Не се спори по делото, че с решение на ОС на
акционерите на „Е.“ АД от 15.01.2007г. ответницата Ф.К. е избрана за член на
Съвета на директорите на дружеството, а съгласно протокол от заседание на
Съвета на директорите от същата дата и за председател на СД. Видно от този
протокол е решено г-жа К. и г-н Т. да представляват дружеството заедно и
поотделно.
Съгласно представения с исковата молба протокол от
ОС на акционерите на „Е.“ АД от 05.09.2012г., досегашния СД е освободен от
длъжност и са оттеглени правомощията им, включително и на ответницата Ф.К.,
като са избрани нови членове на СД, а именно М.К., Я.П. и К.Д..
С отговора на исковата молба е представен протокол
от 03.07.2012г. за проведено Общо събрание на акционерите на „Е.“ АД, видно от
което по т.3 от Дневния ред е прието решение за освобождаване от отговорност на
членовете на СД за дейността им, като е гласувано и конкретно за
освобождаването на Ф.П.К. от отговорност. Решенията на процесното ОС са били атакувани с
иск по чл. 74 от ТЗ, по който е било образувано т.д.№ 5775/2012г. на VІ-17
състав, като с решение № 391/01.03.2016г. на Софийски апелативен съд по
т.д.№4198/2014г. след отмяна на първоинстанционното решение, са отменени
решенията на Общото събрание на акционерите на „Е.“ АД от 03.07.2012г. за
приемане на отчета на Съвета на директорите за дейността на дружеството през
2010г. и 2011г., за одобряване на заверените годишни счетоводни отчети на
дружеството за същия период, за освобождаване от отговорност на председателя и
на членовете на Съвета на директорите и регистрирания одитор. Видно от
отбелязването, решението е влязло в сила на 12.04.2016г.
С отговора е представен и протокол от проведено на
15.02.2008г. заседание на Съвета на директорите на „Е.“ АД, видно от който е
възложено на Председателя на СД – Ф.К. да изложи в нарочен сигнал по
Прокуратурата извършените злоупотреби в дружеството, както и срещу С.Ц. за
липсата на документация в дружеството. По т.3 от дневния ред е отразено, че са
проведени разискванията и е установена неоснователност на претенциите срещу „А“
ООД и е решено да се направи отказ от иска, като горното е възложено на
Председателя на СД – г-жа К., като й е възложено и да изготви споразумителен
протокол между „Е.“ АД и „А“ ООД за взаимно прихващане на задължения, който да
отрази неразплатената конструкция за обект К., извършените плащания,
извършените доставки на метали от „А“ ООД към „Е.“ АД и подлежащите такива за
връщане, както и да изготви приемо-предавателен протокол на подлежащите на
връщане от „Е.“ АД машини и малка механизация. Този протокол е подписан от г-жа
Ф.К. като председател на СД, Г.К. като член на СД и протоколчика – Е.Г.. Този
протокол е оспорен от ищеца, като е оспорено достоверността на датата му.
С допълнителната искова молба на стр.98 и
следващите от делото са представени разменени между М.К. и Ф.К. нотариални
покани и писма във връзка с предаване на счетоводната, търговска и банкова
информация на „Е.“ АД.
С допълнителния
отговор на исковата молба от ответницата са представени справки –декларации по
ЗДДС, извлечения,от които са видни конкретните фактури за април, май, юни и юли
2006г., издадени от „Е.“ АД към „А“ ООД, като е извършена насрещна проверка от
ТД на НАП – гр. Плевен, протоколът от който под № 10-23-00-15-438/09.11.2007г.
също е представен на стр. 132 и следващите от делото. От същия е видно, че след
като на „Е.“ АД е връчено искането за предоставяне на документи на 01.11.2007г.
са представени описаните фактури, като тези за ноември и декември 2005г. е
посочено, че са производство на метални конструкции и транспортиране и са
платени изцяло, като е описан и начина на плащане на фактури №
2355/22.02.2006г. и №2373/24.03.2006г. В протокола е посочено, че не са
представени документи за произхода на метала, от който са направени
конструкциите, не са представени актове за приемане на извършени СМР по нива по
описаната Наредба, а също така и не са представени и приемо-предавателни
протоколи за металните конструкции.
На стр. 177 и следващите
ответницата е представила справка за складови наличности на метали към
12.07.2016г. след завършване на обект „К.“ – гр. Видин, собственост на „А“ ООД
и „Е. -****“ АД, както и писмо от второто дружество до ищеца с
изх.№214/24.10.2016г., в която са описани какви са извършените плащания и е
поискано да се издадат кредитни известия срещу двете фактури с № 2456 и 2457 от
17.07.2016г. и да се издаде нова на основание – окончателно плащане обект „К.“
на стойност 28 688,73 лв. Представено е и писмо-предложение за цени за
наем на техника, представяна от „А“ ООД на „Е.“ АД, както и сключения на
28.12.2016г. договор за наем за машини и съоръжения по приложен опис, като е
уговорена месечна наемна цена в размер на 8 668,54 лв. без ДДС.
От
представеното от ищеца на стр. 206 и сл. решение от 08.08.1994г. по фирм. дело
№ 15087/1994г. е видно, че дружеството „А“ ООД е със съдружници ответницата Ф.К.
и Г.К., който е нейн брат съгласно представеното на стр. 209 от делото
удостоверение за родствени връзки от 16.09.2016г.
На стр. 221 от делото е
представена фактура №1440/31.03.2006г., съгласно която „А.“ ООД е начислил наем
за машини за 2006г. на „Е.“ АД на стойност общо 31 206,76 лв., като сумата
по тази фактура е приспадната по фактура № 1486/21.06.2016г. от дължима от „Е.“
АД на „А““ ООД цена за продажба на ДМА по приложен опис, като дължимата обща
сума след приспаданията е в размер на 903 835,97 лв.
Съгласно представеното на
стр. 258 и следващите от делото решение на СГС, VІ-13 състав от 25.07.2013г.,
от което е видно, че е отхвърлена молба на „А“ ООД за обявяване в
неплатежоспособност на „Е.“ АД, като се сочи, че вземанията се основават на
задължения по 12 договора за наем.
На стр. 263 и следващите
са представени сключени договор за производство и комплектация на стоманени
конструкции, по които изпълнител е „Е.“ АД, от които е видно какво
възнаграждение е било уговаряно, а именно от 250 лв. на тон до 360 лв. на тон.
На стр. 310 и
следващите е представена справка от служител на ОДП – Плевен по посочената преписка
на РП –Плевен, както и постановление по жалба срещу отказ да се образува
досъдебно производство от 12.03.2008г. като проверката е по повод документно
престъпление по жалба от ответницата във връзка с изготвени протоколи от
заседание на СД на «Е.» АД от 10.05.2006г. Представено е на стр. 335 и
следващите постановление за отказ за образуване на наказателно производство от
08.12.2008г., както и постановление на ОП – Плевен от 21.01.2009г., с което
жалбата на ответницата срещу горното постановление е оставена без уважение. Основният
мотив е, че липсва оригинал на протокола, поради което престъпление без самия
документ не би могло да се докаже.
На стр. 315 и 316 са
представени две писма от инж. К. до посочените лица и «Е.» АД съответно от 17.02.2006г.
и 22.03.2006г., с които е искано всички
протоколи и сертификати във връзка с производството на стоманена конструкция на
обект «Калцинираща инсталация» - гр. Видин да му се предоставят лично. На гърба
на писмата са налице данни за изпращането им по факс.
По делото са събрани
гласни доказателства, а именно свидетелски показания. От показанията на
свидетеля Т. на ищеца, се установява, че той е бил прокурист на ищцовото
дружество в периода 2006-2007г. Свидетелят сочи, че ищецът е произвел метални
конструкции за обект «К.» в гр. Видин, с възложител «А.И.» в периода от края на
2005г. до средата на 2006г. Сочи, че не помни точното количество, но било не
по-малко от 150 тона. Твърди, че конструкцията била предоставена на представител
на възложителя, който трябва да е бил на място на обекта в гр. Видин. Сочи, че
била извършена услугата «пясъкоструене» преди антикорозионната защита. Твърди,
че не си спомня да е бил сключен писмен договор с «Адакта», но възложителят е
поръчвал, а те изпълнявали, като в началото имало платени аванси. Сочи, че
цената се образувала от себестойността, плюс печалба, като производствените
разходи станали по-големи и било взето решение на СД да бъде променена цената.
Твърди, че за конструкциите са издавани фактури, но не знае къде се намират
същите в момента. Уточнява, че работата била на ишлеме, а и именно материалите
за конструкцията били на възложителя. Сочи, че експедирането на продукцията
ставало или с ръководителя на обекта, на който не помни името, или със законния
представител –Г.К.. Свидетелства, че предаването на продукцията се извършвало с
приемо-предавателни протокола в два ексземпляра, като не си спомня да са
изготвяли и представяли сертификати за качество.
Свидетелят на
ответницата – Г.К., който е нейн брат, сочи, че работели дори заедно в една
стая – офис с «Е.» преди да настъпят разногласията. Свидетелят твърди, че
каквото е било изработено и за него издадена фактура, е изплатено без бавене. Свидетелят
сочи, че било взето решение на Съвета на директорите за отказ от иска защото
имали разногласия за оставения метал в производственото хале на «Е.», който не
бил върнат и не бил коментиран. Според него липсвали каквито и да е документи
за дело, защото всичко им било върнато и платено.
По
делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П.Д.,
чието заключение съдът кредитира като дадено обективно, безпристрастно и
компетентно. Вещото лице е извършило проверка на място в счетоводството на „А“ ООД и е проверило годишни баланси
2006г. – 2012г., синтетични годишни
оборотни ведомости 2006г. – 2009г., аналитични
оборотни ведомости по сметка 401 “Задължения към доставчици“ 2006г. –
2009г., движение по подсметка 401-1-80 по партидата на „Е.“ АД 2006г. – 2009г., оригинали на платежни
документи. Направена е и проверка на счетоводството на „Е.“ АД и са проверени: годишни оборотни ведомости към
31.12. 2008г., 31.12.2009г. и 31.12.2010г., Главни книги към 31.12. 2008г., 31.12.2009г. и
31.12.2010г., разшифровка по сметка 444“Вземания по съдебни спорове“ към
15.02.2013г. От проверката на счетоводството на „А“ ООД вещото лице е
установило, че към 01.01.2006г. съществува задължение на „А“ ООД към „Е.“ АД в общ
размер 48804,02лв., към 31.12.2006г. то е в общ размер 43 685,55лв., а към
31.12.2007г. вече не фигурира никакво задължение. В табличен вид на стр. 3 и
следващите от заключението вещото лице е посочило конкретните плащания,
осчетоводени при горепосоченото дружество, като сочи, че към
01.01.2006г. в счетоводството на „А“ ООД фигурира начално салдо от
48 804,02лв., представляващо незаплатени задължения към „Е.“ АД по
фактури, които вероятно са издадени през 2005г.(или по-рано), през 2006г. е извършено плащане по ф.№2334,
издадена от „Е.“ АД вероятно през 2005г. (или по-рано) в размер 6116,03лв. През 2006г.
са издадени от „Е.“ АД и осчетоводени 36 броя фактури на обща стойност
67 114,16лв., които почти изцяло са заплатени от „А“ ООД (платени 66 116,60лв., неплатени 997,56лв.). Останалото
крайно салдо към 31.12.2006г., в размер 43 685,55лв. включва в основната
си част неплатени задължения по фактури
от 2005г.(или по-рано), като само част от салдото в размер 997,56лв.
представлява неплатени задължения от 2006г. Вещото лице е посочило, че
описаните в таблицата 36 фактури за 2006г. не е ясно дали се отнасят за обект „К.“
– Видин или са свързани с друг обект, като е изискало от „А“ООД копия на осчетоводените фактури, в
които следва да е вписано името на обекта, но фактурите не бяха представени.
Експертът е посочил, че към 01.01.2007г. продължава да фигурират неплатени
задължения, основно по фактури от
2005г.(или по-рано) в общ размер 43 685,55лв. Към 31.12.2007г. е
извършена счетоводна операция, като сумата в размер 43 685,55лв. е отписана от сметка
401“Задължения към доставчици“ и е отнесена по сметка 729“Други финансови
приходи“, но на вещото лице не е предоставен мемориалният ордер или друг
документ, въз основа на който е извършено отписването, за да се види
основанието за извършване на операцията. Вещото лице сочи, че от „Е.“ АД не са
му представени никакви счетоводни регистри за 2006г. и 2007г., поради което
няма данни за издадени фактури, извършени плащания и непогасени вземания на „Е.“АД
от „А“ООД. Експертът сочи, че от представените по делото дневници за продажби по
ДДС и справки декларации по ДДС на „Е.“АД за 01.2006г., 02.2006г., 03.2006г.,
04.2006г., 05.2006г. и 07.2006г., които са с печат на НАП, е видно, че
има пълно съответствие между осчетоводените фактури за този период от „А“ООД и осчетоводените фактури от „Е.“АД. На вещото лице е предоставена от ищцовото
дружество представена аналитична годишна оборотна ведомост и Главна книга към 31.12.2008г., от които е
видно, че по сметка 444“Вземания по съдебни спорове“ фигурира вземане в общ
размер 100 395,21лв., която по пояснения от настоящия счетоводител „Р.К.“ООД сумата включва вземане от „А“ООД в размер
96 455,97лв. и съдебни разходи 3 939,24лв. Вземането фигурира и към
31.12.2009г., като от представената
на експерта аналитична годишна оборотна ведомост към 31.12.2010г., е видно, че към 01.01.2010г. по сметка 444 “Вземания по
съдебни спорове“ фигурира вземане в общ размер 100 395,21лв., но към 31.12.2010г. същото е отписано
в сметка 121 “Загуби от минали години“ и към 31.12.2010г. в счетоводните
регистри няма вземане на „Е.“ АД от „А“ ООД.
Според вещото лице към 15.02.2013г. настоящият счетоводител „Р.К.“ ООД осчетоводява по сметка 444“Вземания по съдебни спорове“
вземане на „Е.“АД от Ф.К. в размер
77 513,44лв. на основание: „вреди отказ-вземане –„А“ ООД“. Това вземане е по формирано по протоколи от
19.05.2006г. до 15.07.2006г., разлика в заварка по справка, траверса по
справка, пясъкоструене и приспаднат пропорционален аванс по фактура
2373/24.03.2006г., като както е посочило вещото лице няма данни на основание горепосочените претендирани дейности по протоколи дали изобщо са издавани фактури от страна на „Е.“АД.
По делото е изслушано
основно и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвена
от вещото лице Т.Т., която също се кредитира от съда като дадена обективно,
безпристрастно и компетентно. Експертът сочи, че за уточняване на стойността на
изработената конструкция към 2006г., което е повече от десет години назад, не е
необходим оглед, но е провел изследване, като е направил запитвания до търговски дружества,
които имат предмет на дейност - производство и монтаж на стоманени конструкции
за индустриални сгради, както следва: „Х.” ЕООД, гр. Пещера, „М. С. и Г.” ООД, гр. Елена и „С.” ЕООД, гр. Петрич,
след което е получил техни оферти за извършване на такива по вид дейности,
валидни към 2006г. В предоставените оферти от посочените търговски дружества
изрично е отбелязано, че предлаганата единична цена за изработка на стоманени
конструкции се отнася при производство „на ишлеме”, което следва да се разбира - изработване на
стоки с материали на клиента и заплащане на парче. Според вещото лице под „пясъкоструене на стоманена конструкция” следва да се разбира почистване на повърхността на
конструкцията под въздействието на пясък като абразивно средство, който се
изпуска чрез въздух под налягане с високо ускорение през дюза върху обекта за
почистване. Въз основа на предоставените му данни вещото лице в таблица 1 на
основното заключение е възприело като средна пазарна цена към 2006г. сумата от
625 лв. за тон, а за пясъкоструенето – 9,43 лв. на кв.м., или общата средна
пазарна стойност на строителни дейности - изработка „на ишлеме” на
стоманена конструкция от
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Според чл. 145 ТЗ управителят на ООД
отговаря имуществено за причинени на дружеството вреди, а по силата на чл. 240,
ал. 2 ТЗ членовете на Съвета на директорите, съответно на Управителния съвет на АД отговарят солидарно за
причинени на дружеството вреди. За да се ангажира отговорността на членовете на
изпълнителните органи на дружеството, следва да е налице следният фактически
състав: противоправно поведение на
член на управителния орган, вреда, причинна връзка, вина. За разликата от
дружеството с ограничена отговорност, където предпоставка за предявяване на иска
е и решение на ОС за реализиране на отговорността на управителя, а именно по
чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за предявяване на иск
срещу управителя и за назначаване на представител за водене на процеса срещу
него, в уредбата на ТЗ за акционерното дружество липсва специално правило,
което да изисква ОС да вземе решение за предявяване на иск по чл. 240 ТЗ за
реализиране на отговорността на член па УС или СД, още повече че такова
решение не се изисква когато се търси отговорност на бивш управител.
Противоправното поведение на
член на управителния орган може да се изразява в нарушение на задължения, които
възникват от сключения с дружеството договор за възлагане на управление, устава
или от закона, като може да се осъществи както с действие (напр.
предприемане на неоправдана рискова инвестиция), така и с
бездействие (пропускане на
срок за защита правата на дружеството по съдебен ред), но във
всеки случай представлява нарушение на общото задължение членът на
изпълнителния орган да полага грижата на добрия търговец при управление на
дружеството. Вредата е предимно с имуществен характер и може да е претърпяна
загуба, така и пропусната полза (нереализиране на сигурна
печалба поради несключване на изгодни за дружеството сделки по вина на
управителния орган). Липсата на решение на ОСА по чл. 221, т. 10 ТЗ
за освобождаване на членовете на СД от отговорност е юридически факт, от
съществено значение за успешното провеждане на иск за реализиране на
имуществената отговорност на членовете на управителния орган на дружеството.
Наличието на валидно и стабилизирано решение с това предметно съдържание
погасява материалното право на дружеството да иска обезщетение от члена на
изпълнителния орган на дружеството. В конкретния случай такова решение е било
прието, но с оглед представеното влязло в сила съдебно решение на САС по
т.д.04198/2014г., същото е отменено по исков път и следователно не е налице
влязло в сила решение на ОС за освобождаване от отговорност на ответницата като
член на Съвета на директорите на ищцовото дружество.
По делото е безспорно, че ответницата е направила отказ
от предявен срещу „А“ ООД иск по т.д.№
225/2007г. на СГС, VІ-1 състав, което е образувано след изпращане на исковата
молба по подсъдност от Окръжен съд – гр. Плевен, по което с искова молба от 30.11.2006г.
са били предявени от „Е.“ АД срещу „А“ ООД обективно съединени искове с правно
основание чл. 266 от ЗЗД във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, а
именно за възнаграждение по неформален договор за изработка на метални
конструкции с материали на поръчващия, които са били предназначени за
строителен обект – магазин К. в гр. Видин, като се претендирала сумата от
65 250,81 лв. с ДДС за изработката на конструкциите и 31 205,16 лв. с
ДДС за услугата пясъкоструене. Предвид горното с исковата молба е претендирана
сумата от общо 96 455,97 лв., включваща и 3000 лв. лихва. Последица от
отказът от иска е, че страната не може да предяви същия иск отново и да
претендира принудително изпълнение на вземането. Безспорно е и че е представен протокол
от заседание на Съвета на директорите на ищцовото дружество от 15.02.2008г., по
т.3 от който е взето решение, че претенциите към „А“ ООД са неоснователни,
поради което е решено да се направи отказ от иска, като горното е възложено на
Председателя на СД – г-жа К., като й е възложено и да изготви споразумителен
протокол между „Е.“ АД и „А“ ООД за взаимно прихващане на задължения, който да
отрази неразплатената конструкция за обект К., извършените плащания,
извършените доставки на метали от „А“ ООД към „Е.“ АД и подлежащите такива за
връщане, както и да изготви приемо-предавателен протокол на подлежащите на
връщане от „Е.“ АД машини и малка механизация. Сам по себе си фактът, че отказът
от иска е въз основа на решение на Съвета на директорите, не води до извода, че
това е основание за отпадане на отговорността на ответницата. Същата е член на
Съвета на директорите и е налице константна практика, че дори и при действие в
изпълнение на такова решение, членовете на Съвета на директорите носят
солидарна отговорност за вреди към дружеството, освен ако конкретното лице-член
е гласувало против. В конкретния случай, г-жа К. не е гласувала против и
предвид солидарността на отговорността, ако ищцовото дружество е претърпяло
вреди от отказа от иска, то може да претендира същите изцяло от всеки един от
солидарните длъжници, в случая – членове на Съвета на директорите, като не е
задължено да ангажира отговорността на всички. Предвид горното обстоятелството,
че отказът от иска е заявен въз основа на взето решение на Съвета на
директорите на „Е.“ АД не води до извода, че това действие е априори
непротивоправно, а само и единствено, че би следвало и другите членове на
Съвета на директорите да поемат солидарната отговорност, ако с изпълнението на
това решение, извършено от ответницата с депозирането на молбата за отказ от
иска от 18.02.2008г., са причинени вреди на ищцовото дружество. По отношение на
конкретния фактически състав и причинените вреди, съдът на практика дължи
произнасяне дали претенцията, която е била предявена по горепосоченото дело, е
била основателна, т.е. с отказа от иска ответницата е осуетила възможността за
получаване от ищеца на исковата сума в пълен обем. За целта следва да се
обсъдят отношенията между ищцовото дружество и „А“ ООД, като се прецени дали с
отказът от иска по процесното дело са нанесени вреди в резултат на несъбрано
вземане на ищцовото дружество. Безспорно е, че сумите по горепосоченото дело са
се претендирали въз основа на сключен неформален договор за изработка на ишлеме
на метални конструкции с материали на клиента и доставка на същите на обект „К.“
в гр. Видин. Към исковата молба по другото дело са представени спецификации на
метални конструкции, експедирани на въпросните дати, изготвени от ищеца „Е.“
АД, като за приел има подпис на лице – Л.Г., но по никакъв начин не е индикиран
като получател дружеството – А“ ООД. По делото не се ангажираха доказателства,
от които да се установява, че това лице е служител на „А.“ ООД, нито че
приемането на тези конструкции е извършено от името на това дружество, тъй като
до подписа му не е посочено като чий представител действа, нито има положен
печат. Предвид липсата на каквато и да е индикация, че въпросното лице,
подписало протоколите е действало от името на „А.“ ООД, не следва да намира
приложение чл. 301 от ТЗ за потвърждаване на действия без представителна власт,
още повече, че не се и установява такова да е извършено от страна на това
дружество. Въз основа на тези протоколи не се твърди от ищеца и не се
установява от данните по делото да са издавани фактури, които да са
осчетоводени от горепосоченото дружество, за да се приеме, че по процесните протоколи
е налице мълчаливо потвърждаване. Следва да се има предвид, че в същия период е
имало и други договори между двете страни, като са издавани фактури, които са
осчетоводени и които, както се установява от неоспореното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, а също и от данните от Протокола за насрещна
проверка, извършена от данъчните органи, са платени. По въпросните спецификации
и справка, която е изготвена едностранно от „Е.“ АД, няма данни да са издавани
фактури. Както изрично сочи вещото лице по процесните протоколи е осчетоводено
при ищеца вземане от ответницата на 15.02.2013г. на основание
„вреди-отказ-вземане „А“ ООД. Според съдебно-икомическата експертиза, чието
заключение не е оспорено, всички издадени от ищеца фактури към „А.“ ООД през
2006г., които по справките и дневниците, представени с печат на НАП за 2006г.
съвпадат при двете дружества, са почти изцяло заплатени, като неплатената сума
е само 997,56 лв. / стр.4 от заключението/. По салдото към 01.01.2007г. е имало
неплатени задължения от „А“ ООД в размер на 43 685,55 лв., но същите са по фактури, издадени през
2005г., т.е. очевидно са различни от процесните, които се твърди, че са по
спецификации и продукция, доставена през 2006г. Предвид горното съдът намира,
че ищецът не доказа при пълно и главно доказване, че е имал вземане към
дружеството „А“ ООД именно в процесния размер и по процесните
протоколи-спецификации, които не се установи да са подписани от представител на
дружеството, респ. да са потвърдени от същото при условията на чл.301 от ТЗ, да
са издавани по тях фактури, респ. фактурите да са надлежно осчетоводени. Следва
да се има предвид, че са налице данни, че за същия период са фактурирани
задължения на „А“ ООД, но по фактури, които са различни по размер и основание
от представените спецификации, за различни суми, и които фактури, както се
установява и от вещото лице, и от насрещната проверка на данъчните органи по
представения протокол, са платени. Налице са данни, а именно по протокола от
заседание на Съвета на директорите, че е взето решение едностранно от „Е.“ АД,
че следва да се завиши цената спрямо този възложител – „А“ ООД, но доколкото
основен принцип в договорното право е, че е недопустимо едностранно изменение
на сключените договори, включително и неформално, съдът намира, че същото е
ирелевантно. За да породи действие и да се дължи увеличена цена от възложителя,
следваше да се установи постигането на двустранно съгласие за това между
двамата съконтрахенти, което не видно от
данните по делото, напротив изрично е представено писмо, изходящо от законнния
представител на дружеството, че се възразява срещу изменението на цената.
Обстоятелството, че разпитаните свидетели по делото сочат, че е изпълнявана
поръчка и са доставяни метални конструкции на обект К. в гр. Видин, не води до
извода, че е дължима именно процесната сума и по процесните протоколи, тъй като
е безспорно, че за същия обект има издадени и платени фактури за същия период –
2006г. Не е налице пълно, главно и надлежно доказване, че се дължи
възнаграждение в пълния размер, каквото е търсено по горепосоченото търговско
дело. Предвид горното съдът намира, че ищецът не установи надлежно при пълно и
главно доказване наличието на вреда, още повече, че самият ищец е поддържал, че
вземането към „А“ е с изискуемост – 15.07.2006г., от която дата е била
претендира и лихва за забава. Следователно предвид приложимия петгодишен
давностен срок, вземането му би било погасено по давност на 15.07.2011г., което
е преди завеждане на исковата молба по настоящото дело, т.е. дори и да бе
установено същото, че е било дължимо към 2007г., то безспорно, че е изтекла
погасителната давност за вземането. Твърденията на ищеца, че давност следва да
тече от момента на извършване на действието от ответницата, което е отказът от
иска по молбата от 18.02.2013г., не променя извода, че не се установява
надлежно съществуването на процесното вземане.
Предвид гореизложените съображения
съдът намира, че не се установи кумулативното наличие на предпоставките от
фактическия състав за уважаване на предявения иск, поради което същият следва
да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора на ищеца не
се следват разноски, а такива следва да бъдат присъдени на ответницата, като
разноските й са заплатени депозити по експертизите общо в размер на 300 лв. Не
е представен списък на разноските и няма включено адвокатско възнаграждение,
нито данни за заплащане на такова.
Воден от горните
съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл.240, ал.2 от ТЗ, предявен от „Е.“ АД, ЕИК *********, с
адрес ***-*, и със съдебен адрес *** – адв. Р.Т. срещу Ф.П.К., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. А.И.,
за сумата от 77 513,44 лв. / седемдесет и седем хиляди петстотин и тринадесет
лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща нанесена от ответницата
вреда на ищцовото дружество поради отказ от иска по т.д.№ 225/2007г. на СГС,
VІ-1 състав, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „Е.“ АД, ЕИК ********, с адрес ***-**,
и със съдебен адрес *** – адв. Р.Т. да заплати на Ф.П.К., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***
– адв. А.И., сумата от 300 / триста лева/ - съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: