№ 242
гр. Перник, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251720200309 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от К. П. И., ЕГН**********, подадена чрез
пълномощник – адв. К. Н. - САК, срещу Наказателно постановление 34-
0000236/30.07.2024г., издадено от началник ОО „Автомобилна
администрация”, гр. Перник, с което са наложени административни наказания:
глоба 100 /сто/ лева на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвП/ и глоба 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвП, за това, че на 09.07.2024г., около 15.25 часа, на автомагистрала Струма,
пътен възел Боснек, посока към гр. София, управлява МПС – „Мерцедес
Актрос“ с рег. № *******, от категория N3, като извършва обществен превоз
на товари /фракция/ на територията на Република България, като водачът не
представил в момента на проверката попълнен пътен лист /по образец
приложение №11 от Наредба №33.03.11.1999г. на МТ/, и не представил в
момента на проверката удостоверение на моторно превозно средство за
обществен превоз на товари на територията на Р. България за моторното
превозно средство, с което извършвал превоза, или заверено копие от лиценза
на Общността – нарушения съответно на чл. 89, т.2 и чл.89, т.1 от Наредба
№33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията
на Република България.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно. Излага възражения, че е издадено в
нарушение на закона, че е необосновано, както и че са допуснати съществени
нарушения на процесуални изисквания към съдържанието му. Алтернативно
1
обоснова маловажност на нарушението и моли за прилагане на разпоредбата
на чл.28 ЗАНН.
В съдебното заседание жалбоподателят не е участвал лично.
Пълномощникът - адв. К. Н. поддържа позицията в жалбата и пледира
за отмяна на издаденото наказателно постановление в цялост. Излага
възражения, че първото нарушение не е извършено, тъй като в дадения от
контролния орган срок жалбоподателят е представил попълнен пътен лист за
превоза по образец, а за второто нарушение обосновава липса на виновно
поведение на водача. Претендира присъждане на направените от
жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, в съпроводителното писмо към
преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено, като издадено при спазване
на процесуалните изисквания и при правилно прилагане на материалния
закон. В съдебното производство представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
На 09.07.2024г., около 15.25 часа, на автомагистрала Струма, в района на
пътен възел Боснек, свидетелят Д. С. Д. и К. М. - инспектори в ОО “АА ”
Перник, спрели за извършване на проверка товарен автомобил марка –
„Мерцедес Актрос“ с рег. № *******, категория N3, собственост на „Кубик
Транс“ ЕООД, ЕИК *********, движещ се в посока към град София,
превозващ фракция. Като водач на автомобила контролните органи
установили жалбоподателя – К. И., от когото изискали документи за
установяване самоличността му, както и документите за извършвания с
автомобила превоз.
След преглед на представените от водача документи /свидетелство за
управление на МПС и контролен талон към него, свидетелство за регистрация
на МПС, товарителница, кантарна бележка от измерване/ контролните органи
установили, че И. извършва обществен превоз на товари на територията на Р.
България по маршрут от с. Студена за град София, но без всички необходими
за осъществяване на превоза документи. Водачът не представил в момента
на проверката попълнен пътен лист по образец (приложение №11), както и
удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на товари
на територията на Р. България за моторното превозно средство, с което
извършвал превоза, или заверено копие от лиценза на Общността, издадено от
МТИТС или оправомощени от него длъжностни лица.
След справка в информационната система на ИААА – София
контролните органи установили, че МПС не фигурира в регистъра на
агенцията към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз
на пътници или товари на територията на Р. България.
По отношение пътния лист уведомили водача, че в законоустановения
срок може да представи пътния лист в ОО АА – Перник.
За установените нарушения свидетелят Д. Д. образувал срещу водача К.
И. административнонаказателно производство със съставяне на АУАН
2
№171/09.07.2024г. Актосъставителят приел, че същият виновно е нарушил
разпоредбите на чл.89, т.2 и чл.89, т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България.
Предната регистрационна табела на МПС била свалена и отнета на
основание чл.106а, ал.3 от ЗАвП. Отнети били и свидетелството за
регистрация на МПС и свидетелството за управление на МПС на водача.
При предявяване на акта жалбоподателят не вписал обяснения и
възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени такива.
Със заповед № РД-14-3158/ 09.07.2024г. на основание чл.107, ал.1, вр.
чл.106а, ал.1, т.1, б.а от ЗАвП била приложена принудителна административна
мярка - временно спиране от движение на товарен автомобил „Мерцедес
Актрос“ с рег. № *******, кат N 3, до отстраняване на нарушението, но за не
неповече от 12 месеца.
На 10.07.2024г. К. И. представил в ОО АА заверено копие на пътен лист
за превоза от 09.07.2024г.
В хода на проверката по чл.52, ал.4 от ЗАНН наказващият орган
установил, че превозвачът и собственик на МПС – „Кубик Транс“ ЕООД,
притежаващ лиценз за обществен превоз на товари №11513, е подал заявление
с рег. №33-080000-381 от 18.06.2024г. пред ИААА за отразяване на промени в
обстоятелствата, в т.ч. намаляване броя на удостоверенията и отписване на
превозни средства, сред които и поцесното МПС с рег. № СВ3509 СР. Към
заявлението била приложена и декларация, че удостоверението за извършване
на обществен превоз, издадено за МПС е изгубено, както и че същото е
продадено на друго ЮЛ. Промените по отписвване на МПС от списъка към
лиценза били извършени на 20.06.20224г.
Същевременно, на 10.07.2024г., след констатиране на нарушението, е
подадено заявление от „Сидея Транс“ ЕООД, рег. №33-11-29-462/10.07.2024г.
за промени в списъка на МПС, а именно вписване към списъка на процесното
МПС. Промяната в посочения смисъл била извършена на 02.08.2024г.
Въз основа на установеното при проверката и на събраните по
преписката допълнително доказателства, наказващият орган приел, че са
налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.93, ал.2 и чл.93, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози, ангажирал административнонаказателна отговорност
на К. И. за установените нарушения. Приел, че нарушенията не са маловажни
и наложил съответни административни наказания, включително за
нарушението по чл.89, т.2 от Наредбта, въпреки представеното в срока по
чл.44, ал.1 заверено копие на попълнен пътен лист за превоза от нарушителя.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля Д. С. Д., както и от приетите писмени доказателства: АУАН
№00171/09.07.2024г., заверени копия на товарителница №484376/09.07.2024г.,
пътен лист №944601/09.07.2024г., кантарна бележка от измерване
№142409/09.07.2024г.; справки от информационната система на ИААА –
София за история на промените в лицензите на „Кубик Транс“ ЕООД и „Сидея
3
Транс“ ЕООД по заявления от двете дружества; Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка с № РД-14-3158/ 09.07.2024г.,
длъжностна характеристика на актосъставителя, Заповед №РД – 08-107 от
29.02.2024г. на МТИТС, както и Заповед №116/28.02.2024г. на изпълнителния
директор на ИА АА – София, доказващи материалната компетентност на
АНО.
Въз основа на изложените факти, от правна страна съдът намира
следното:
Относно нарушението по п.2 от наказателното постановление.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 89,
т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България. Визираната разпоредба
регламентира част от установените изисквания към водачите относно
документите за извършване на обществен превоз на товари. Тя ги задължава
по време на работа да представят при поискване от контролните органи
документите по чл. 100, ал.1, т.1 – 3 от Закона за движението по пътищата,
както и документите, визирани в т.1-7, сред които са удостоверение на
моторно превозно средство за обществен превоз на товари на територията на
Република България за всяко от превозните средства, с които се извършва
превозът, а при превози с лиценз на Общността - заверено копие от лиценза
/чл.89, т.1 от Наредбата/.
Съответно на посочената като нарушена нормативна разпоредба е и
словесното описание на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя. Видно е, че същият е наказан за това, че като водач на
товарен автомобил извърша обществен превоз на товари и в момента на
проверката не представя удостоверение на МПС за обществен превоз на
товари на територията на Република България или заверено копие от лиценз
на Общността за управлявания товарен автомобил.
Санкцията за нарушаване на така очертания състав на административно
нарушение е установена в чл.93 ал.2 от ЗАвП, съгласно която норма водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката
издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението,
документа за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 100 лв.
В конкретния случай АНО е приложил административнонаказателната
разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, която не е съответна на нарушението,
което е счел, че е осъществено - по чл.89, т.1 от Наредбата /непредставяне на
задължителен за превоза документ/. Нормата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП
предвижда наказване с глоба 2000 лв. на водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници
и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на
Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които
се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Следователно, същата е
4
приложима тогава, когато документът, необходим за извършване на превоза,
изобщо не е издаден. При положение, че процесният документ не е издаван,
водачът обективно не може да наруши задължението си да го представи при
поискване на контролните органи, произтичащо от нормата на чл.89, т.1 от
Наредбата.
Изложеното мотивира извод за липса на ясно и точно очертан състав на
административно нарушение и за несъответствие между сочената като
нарушена норма и санкционната норма, което е основание за отмяна на
издадения административнонаказателен акт като незаконосъобразен .
Допълнително изложените обстоятелства във връзка с това нарушение в
акта и НП, а именно, че след справка в информационната система на ИААА –
София контролните органи установили, че МПС не фигурира в регистъра на
агенцията към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз
на пътници или товари на територията на Р. България, не променят направения
по –горе извод.
Следва да се посочи, че преди произнасянето си по преписката
административнонаказаващият орган е събрал допълнително доказателства
за изясняване на фактическите обстоятелства по случая, които безспорно
сочат, че към момента на проверката за процесното МПС не е имало издадено
удостоверение на МПС за обществен превоз на товари и/или заверено копие
към лиценз на Общността, предвид осъществените през м. юни 2024 промени
в лиценза на превозвача по негово заявление. Така установеното фактическо
положение, което не се оспорва от страна на жалбоподателя, не е намерило
съответно отражение в издаденото след проверката по чл.52, ал.4 от ЗАНН
наказателно постановление - както в словесното описание на нарушението,
така и в правното му квалифициране.
Вече се посочи, че след като към 09.07.2024г. визираните документи не
са били издадени, то нарушение на чл.89, т.1 от Наредбата водачът не е
извършил. Представяне на документа при проверката е възможно само ако
обективно е съществувал към същия момент – обстоятелство, което АНО сам
е отхвърлил, видно от становището му по жалбата, изложено в
съпроводителното писмо към преписката /стр. 3/. В действителност,
нарушената законова норма е чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП която по същността си е
и материално-правна, доколкото съдържа и диспозиция /дължимото от субекта
поведение/, и санкция за неизпълнението му.
От изложеното следва заключение, че описанието на нарушението в
акта и наказателното постановление е неясно, доколкото са изложени
обстоятелства, както за неносене и непредставяне от водача на документ по
чл.89, т.1 от Наредбата, така и за липса на издаден такъв документ, изводимо
от записа, че „МПС-то не фигурира в регистъра на ИА АА към лицензите…“
Така очертаният състав на нарушение не отговаря на изискванията в чл.57,
ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН и съществено ограничава правото на защита на
наказания – затруднява го да разбере за какво конкретно нарушение е
привлечен към административнонаказателна отговорност, а оттук да проведе
адекватна защита срещу него.
Волята на актосъставителя и на АНО следва да е ясно изразена в
актовете им, а не да се нуждае от тълкуване в контекста на събраните по
5
делото доказателства. Процесуалното значение на последните е да обезпечат и
подкрепят обективираната в акта и наказателното постановление обвинителна
теза, а не чрез тях да се изяснява волята на наказващия орган за това какво в
действителност нарушение е приел за извършено.
Ето защо съдът приема, че наказателното постановление в тази част не
отговаря на императивните изисквания, установени към съдържанието му в
чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН за точно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено и за посочване на законната
разпоредба, нарушена виновно, което мотивира отмяната му.
Нарушения на процесуални изисквания относно нарушението по чл.89,
т.2 от Наредба №33 / 99 г. на МТ съдът не установява и приема същото за
безспорно доказано.
На жалбоподателя К. И. е вменено във вина, че при същите
обстоятелства, като водач на описаното МПС, извършва обществен превоз на
товари на територията на Република България, превозвайки фракция, като в
момента на проверката не представил попълнен пътен лист /по образец
приложение №11 от Наредба №33/03.11.1999г. на МТ. Деянието
законосъобразно е квалифицирано като нарушение на чл.89, т.2 от Наредбата,
тъй като именно в тази норма е установено задължение по време на работа
водачът да представя при поискване от контролните органи посочения кръг
документи, сред които в т.2 е и попълнен пътен лист по образец. Събраните
доказателства - писмени и гласни, еднопосочно установяват неизпълнение на
това изискване, което не оспорва и жалбоподателят. Позицията му на защита
срещу наказателното постановление в тази част се основава на възражение, че
в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН /още на следващия ден/ е представил в ОО
„АА“ попълнен за превоза пътен лист, съответстващ на утвърдения образец,
каквото указание контролните органи му дали при проверката. Този факт
обаче не изключва съставомерността на нарушението, каквото значение му
отдава пълномощникът.
В действителност указанието за представяне на документа в 7-дневен
срок от подписването на акта е дадено с оглед основанието за наказване и
тежестта на наказанието, което водачът следва да понесе, предвид
разграничението в санкционната норма на чл.93, ал.1 и ал.2 от ЗАвП,
обсъдено вече във връзка с другото вменено нарушение /документът изобщо
не е издаван или е издаден, но водачът не го носи и представя/.
Доказвайки факта на издаването на пътен лист за превоза чрез
представяне на заверено копие от него в срока за възражения по чл.44, ал.1 от
ЗАНН, на К. И. е наложено наказание на основание по-благоприятната
разпоредба на чл.93, ал.2 от ЗАвП, съответстваща на установеното при
проверката нарушение.
Съдът намира за законосъобразна преценката на АНО, че нарушението не е
маловажно и не попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН, тъй като и сам
не установява основания да приеме маловажност на случая. От страна на
жалбоподателя също не са изтъкнати конкретни обстоятелства, даващи
основание да се приеме, че нарушението представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
същия вид. Този извод се налага в контекста на установено при проверката и
6
друго съществено отклонение от нормативните изисквания при
осъществяване на обществен превоз на товари /макар по изложените
съображения за него актът по чл.58д, т.1 от ЗАНН да подлежи на отмяна/,
както и в контекста на предвиденото и наложено за нарушението по чл.89, т.2
от Наредбата наказание, което не е във висок размер и не се явява
непропорционално спрямо естеството на нарушението и целите на
административното наказване.
За разглежданото нарушение - непредставяне в момента на проверката на
документ, който се изисква от ЗАвП или от подзаконовите нормативни актове
по прилагането му за извършване на обществен превоз на товари, нормата на
чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози предвижда наказване на
водача на МПС с глоба 100 лв. Наказанието е определено в абсолютен размер,
изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от
ЗАНН, и тъй като такова е наложено на К. И., то наказването е
законосъобразно.
По разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят К. И. е направил
разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал
присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие от
12.02.2025г., сключен между него и адв. К. Н., се установява, че страните са
договорили възнаграждение за защита и процесуално представителство по
настоящото административнонаказателно дело в размер 450 лв., като е
отразено заплащането му в брой при подписване на договора.
Договореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение в случая е
определено общо за защита срещу двете нарушения, а не съобразно чл.18,
ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа /по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността
на всяка наложена глоба/ и затова е значително под минималните размери по
наредбата. Ето защо, независимо от частичното потвърждаване на
наказателното постановление /за глобата от 100 лева/, съдът не установява
основания при присъждането на разноски да редуцира същите по
съразмерност.
Предвид горното и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1
от АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат в размер
450 лв. следва да бъде възстановено от бюджета ИААА, чийто орган е издал
отмененото наказателно постановление.
Другата страна не претендира възнаграждение .
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.3, т.2 и чл.63, ал.9 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №34-0000236/30.07.2024г.,
издадено от началник ОО „Автомобилна администрация”, гр. Перник в частта,
7
с която на К. П. И., ЕГН**********, с адрес гр. С., ж.к. ***, на основание
чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози е наложено
административно наказание глоба 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на
чл.89, т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България, установено на 09.07.2024г. на
АМ Струма, общ. Перник.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №34-
0000236/30.07.2024г., издадено от началник ОО „Автомобилна
администрация”, гр. Перник в частта, с която на К. П. И., ЕГН **********, с
адрес гр. С., ж.к. ***, на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните
превози е наложено административно наказание глоба 100 /сто/ лева за
нарушение на чл. 89, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз
на пътници и товари на територията на Република България, извършено на
09.07.2024г. на АМ Струма, общ. Перник.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр.
София, с адрес гр. С., ул. ***, да заплати на К. П. И., ЕГН **********, с адрес
гр. С., ж.к. ***, сума от 450.00 /четиристотин и петдесет/ лева,
представляваща направени разноски в производството за заплатено
възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8