Решение по дело №163/2025 на Административен съд - Враца

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ - гр. София, чрез пълномощник – * И.Й. против Решение № 113/30.12.2024 г. на Районен Съд /PC/ - Мездра, постановено по АНД № 224/2022 г. С оспореното решение е отменен Електронен фиш /ЕФ/ № ********** издаден от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП /Закон за пътищата/, с който за нарушение  на  чл.139 ал.5 и 6 вр. чл.102, ал. 2 и на основание  чл.179 ал. 3 вр. чл.187а, ал.1 и 2, т.1  от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ на ** /ЦПЗ/ „П.Н.Ш.“ЕООД ***, е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева.

В  касационната жалба са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на оспорения съдебен акт, като постановен в разрез с материалния  и процесуалния закон. Излагат се съображения, че неправилно РС е приел, че е настъпила абсолютна давност за наказателно преследване и със съставянето на ЕФ е прекъсната давността. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърждаване на ЕФ издаден от АПИ. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Преди с.з. касаторът АПИ-София, чрез пълномощника * Й., в писмено Становище поддържа касац. жалба и иска отмяна на решението и потвърждаване на ЕФ. Поддържа се и искането за разноски и в условията на евентуалност възражението за прекомерност на адв. възнаграждение.

Ответникът ЦПЗ „П.Н.Ш.“ЕООД, чрез пълномощник -  * Н.В.*** в Отговор на касационната жалба, излага съображения за законосъобразност и правилност на решението, и съответно за неоснователност на касац. жалба. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение с което е отменен ЕФ. Претендират се разноски.

В с.з. не се явява представител, като преди с.з. е постъпила молба от пълномощника * В. в която се поддържа отговора. Прилага списък на разноските с доказателства – фактура, преводно нареждане и договор за правна защита и съдействие.

Представителят на  Окръжна Прокуратура - Враца, участващ в с.з, дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Моли за оставяне на решението в сила.

Административен съд – Враца, в настоящият касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Административно-наказателната отговорност на ответника ЦПЗ „П.Н.Ш.“ЕООД ***, е ангажирана за това, че на 24.06.2020г. в 14:19 ч., е установено нарушение с ППС – специален автомобил  / * / „Пежо Боксер“, регистрационен номер **, с обща технически допустима максимална маса 3300, брой оси 2, категория ППС: евро 6, в Община ***, за движение по път I-1 км 165+233, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, според категорията на ППС. Нарушението е установено с устройство № 20281 представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на  път I-1 км 165+233.

С ЕФ № ********** издаден от електронната система за събиране на пътни такси на АПИ по чл. 10, ал.1 от ЗП, за горното нарушение  по  чл.139 ал.5 и 6 вр. чл.102, ал. 2 и на основание  чл.179 ал. 3 вр. чл.187а, ал.1 и 2, т.1  от ЗДвП на ЦПЗ„П.Н.Ш.“ЕООД ***, е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. /триста лева/.

С  оспореното Решение  № 113/30.12.2024 г. на PC–Мездра, постановено по АНД № 224/2022г. е отменен Електронен фиш /ЕФ/ № **********. За да постанови този резултат съдът е приел, че чл. 34 от ЗАНН е неприложим за ЕФ, но с оглед разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 81 ал. 3 вр. чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК /Наказателния кодекс/ е настъпила абсолютната погасителна давност, която е 4 год. и 6 мес., датата на нарушението е 24.06.2020г. и същата е изтекла на 24.12.2024г. Затова съдът е отменил ЕФ, като незаконосъобразен без да обсъжда доводите по същество. С Решението е осъдена АПИ да заплати на ЦПЗ„П.Н.Ш.“ЕООД ***, сумата от 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. С допълнително Определение № 34/ 14.02.2025г. по реда на чл. 248 от ГПК решението е изменено в частта за разноските и АПИ е осъдена да заплати допълнително и сумата от 200 лв. на ЦПЗ„П.Н.Ш.“ЕООД ***, разноски за адв. възнаграждение. Това определение е неразделна част от решението.

Решението на РС-Мездра е валидно и допустимо, постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд, в рамките на дадените му от закона правомощия, като същото е правилно, както и правилно е и постановеното определение за разноските по чл. 248 от ГПК.

Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, обсъдил и анализирал е всички факти от значение за спорното право, в резултат на което е формирал правилен краен извод за незаконосъобразност на издадения ЕФ, които касационната инстанция възприема.

Правилно е приетото, че е настъпила абсолютната погасителна давност, която е 4 години и 6 месеца, датата на нарушението е 24.06.2020г. и същата е изтекла на 24.12.2024г. Решението е постановено на 30.12.2024г.

Като е стигнал до този извод и като е обосновал краен резултат за незаконосъобразност на ЕФ, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено, вкл. в частта за разноските.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба, за неправилност и необоснованост на оспорения съдебен акт, като постановен в разрез с материалния  и процесуалния закон. Правилно РС-Мездра е приел, че е настъпила абсолютна давност за наказателно преследване.

Съгласно чл. 81 ал. 3 от НК -  „Независимо от спиране  или прекъсване на давността наказателно преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора, срока предвиден в предходния член“. Този срок съгласно чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК е 3 /три/ години, т.е. абсолютната давност е 4 /четири/ години и 6 /шест/  месеца.

Причините довели до погасяване на административно-наказателното преследване са комплексни. На първо място за ЕФ за деяние на 24.06.2020г., санкционираното юридическо лице /ЮЛ/ ЦПЗ„П.Н.Ш.“ ЕООД* ** е уведомена близо 2 год. след това – на 21.03.2022г. Последвала е от ЮЛ молба за анулиране на ЕФ на 01.04.2022г. Административния орган се е произнесъл с отказ на 02.06.2022г., за който ЮЛ е уведомено на 14.06.2022г. Последвала жалбата срещу ЕФ на 24.06.2022г. и образуване на 18.07.2022г. на КАНД № 224/2022г. пред РС-Мездра. Съдебното следствие е приключило в с.з. на 12.12.2023г., като решението по делото е обявено на 30.12.2024г., т.е. съдебното производство е продължило 2 год. 5 мес. и 12 дни.

С оглед този изход на делото, на ответника по касация следва да се заплатят разноските – сумата от 420 лв. /четиристотин и двадесет лева/ за адв. възнаграждение, от които 350 лв. хонорар и 70 лв. ДДС. Възражението на касатора за прекомерност, съдът намира за неоснователно. Размера на адвокатското възнаграждение е под минимума по Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатската работа /съответно 350 лв. и 400 лв./ и същото съответства на материалния интерес по делото, на извършените процесуални действия от адвоката пред касационната инстанция, както и на фактическата и правна сложност на случая.

Съгласно §2а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 / 09.07. 2004г. за възнагражденията за адвокатската работа – за регистрираните по ЗДДС адвокати, дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218  АПК, Административен съд - Враца

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 113/30.12.2024г. и Определение № 34/ 14.02.2025г. постановени по АНД № 224 по описа на PC – Мездра за 2022 г.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ –  гр. София да заплати на ЦПЗ „П.Н.Ш.“ ЕООД *** сумата от 420 лв. разноски.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.