РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Самоков, 16.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на двадесет
и осми януари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина
Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 492 по описа на
съда за
Т.Й.А. *** обжалва
Наказателно постановление № 449/12.09.2018 г., издадено от Кмета на Община
Самоков, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
В съдебно заседание
жалбоподателката се представлява от пълномощника си адв. Пл. М., който заявява,
че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения излага съображения за нейната
основателност.
Въззиваемата страна се
представлява от пълномощника си юрк. П. Ангелова, която оспорва жалбата,
заявява становище за нейната неоснователност и отправя искане обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е
допустима като
подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на
обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление /НП/.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
С обжалваното НП на
жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба” в размер 500 лв.
за нарушение на чл. 23, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 5 и чл. 24, ал. 2 от
Наредба № 3 за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Община Самоков, изразяващо се в това, че на 15.07.2018 г., около
22,20 ч. в гр. Самоков, в кафе „Б.” при извършена
полицейска проверка е констатирано, че жалбоподателката позволява търговският
обект да работи извън определеното му работно време до 22,00 ч., удостоверено в
Констативен протокол на служители на Община Самоков с №
010.../12.07.2018 г.
Наредба № 3 за реда и условията
за извършване на търговска дейност на територията на Община Самоков е приета от
Общински съвет – Самоков с решение № 90 по протокол № 5/28.01.2016 г. и е
влязла в сила от 18.02.2016 г. Съгласно чл. 22, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА за тази наредба не е предвидено да подлежи на обнародване в „Държавен
вестник”. Същата е разгласена чрез интернет страницата на Община Самоков /www.samokov.bg/, където е общодостъпна
актуалната й редакция и е посочено решението на Административен съд –
София-област, с което са отменени отделни нейни разпоредби, които обаче не са
релевантни в случая. Тъй като съгласно чл. 8 от Закона за нормативните актове с
наредбите на общинските съвети се уреждат съобразно нормативните актове от
по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, а в
съответствие с чл. 22, ал. 4 от ЗМСМА цитираната наредба съдържа и
административно-наказателни разпоредби, тя представлява нормативен акт /макар и
с местно значение/ и поради това тя не подлежи на приобщаване като писмено
доказателство по делото.
Административно-наказателното
производство срещу жалбоподателката е образувано със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ на 15.07.2018 г. от свидетеля И.Н., на длъжност „мл. инспектор”
в РУ – Самоков. С така съставения срещу жалбоподателката АУАН й е вменено деяние, изразяващо се в
това, че на 15.07.2018 г. в гр. Самоков на ул. „Б.” в
кафе „Б.” в качеството си на барман в заведението не
спазва работното време, което е до 22,00 ч. и допуска клиенти в заведението.
Посочено е в АУАН, че с деянието си жалбоподателката е нарушила чл. 10, ал. 3
от Наредба на Община Самоков.
Дори и да се пренебрегне
формалната липса на посочване в АУАН коя е наредбата на Община Самоков, чиято
разпоредба на чл. 10, ал. 3 е нарушила жалбоподателката с деянието си и да се
приеме, че това е именно Наредба № 3 за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Община Самоков, приета от Общински съвет –
Самоков с решение № 90 по протокол № 5/28.01.2016 г. и влязла в сила от
18.02.2016 г., то в АУАН е налице пълно несъответствие между описанието на
вмененото на жалбоподателката фактическо поведение и посочената като нарушена с
него разпоредба на наредбата.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от
Наредба № 3 за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията
на Община Самоков е със следното съдържание:
„Търговските обекти, работещи с ненормирано работно време, трябва да
отговарят на следните условия:
- Заведенията да се помещават в нежилищни сгради или собствени еднофамилни
жилищни сгради;
- За обекти, намиращи се в жилищни сгради, следва да има протокол от общото
събрание на живущите, в който с решение е дадено съгласие от обитателите за
работа на обекта с ненормирано работно време;
- Когато заведението е на открито, като ресторант-градина и маси на
тротоара пред заведението, същото следва да е на не по-малко от
- Дискотеките да са в самостоятелни сгради, комплекси за развлечения,
хотели, административни сгради, спортни комплекси и др. подходящи помещения в
населените места. Не могат да се разкриват в обекти, подлежащи на усилена шумозащита – лечебни заведения, детски градини и училища,
общежития, жилищни сгради и прилежащи към тях помещения.”
Съвсем очевидно е, че тази
разпоредба установява конкретни изисквания към търговски обекти, на които те
следва да отговарят, за да им бъде издадено удостоверение за ненормирано
работно време по реда на чл. 11 от наредбата и че от друга страна в АУАН не са
посочени признаци на деянието на жалбоподателката, които
да могат да бъдат подведени като нарушение на която и да било част от тази
разпоредба. Само като илюстративен пример - не е посочено в АУАН, че кафе „Б.” на ул. „Б.” в гр. Самоков е
търговски обект с ненормирано работно време (ако това бе така, същото би
работило правомерно в 22,20 ч. – вж. чл. 10, ал. 2, вр. ал. 1 от наредбата);
нито че този обект, дори и да бе с ненормирано работно време, не отговаря на
някое от условията, визирани в чл. 10, ал. 3 от наредбата или пък че работи с
ненормирано работно време (т. е. след 24,00 ч. на процесната дата, попадаща в
периода от 01.05. до 31.10. на календарната година – вж. чл. 10, ал. 2, вр. чл.
8 от наредбата) без удостоверение за работа при ненормирано работно време,
издадено по реда на чл. 11 от наредбата. Така очертаната пълна липса на
кореспонденция в АУАН между описанието на вмененото на жалбоподателката деяние
и посочената като нарушена с деянието нормативна разпоредба в конкретния случай
съставлява допуснато в хода на административно-наказателното производство
съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на правото
на защита на жалбоподателката – в частност да научи за какво нарушение е
привлечена и да организира защитата си във фактическите и юридическите рамки на
административно-наказателното обвинение.
На следващо място, видно от
обстоятелствената част на НП, с него на жалбоподателката е вменено, че на
посочените дата, час и място позволява
търговският обект да работи извън определеното му работно време до 22:00 часа.
Казано иначе, с НП за пръв път е ангажирана нейна административно-наказателна
отговорност на основание чл. 24, ал. 2, хипотеза втора, алтернатива втора от
ЗАНН за деяние, изразяващо се от фактическа страна (предвид това му описание в
НП) в допускане на административно нарушение, извършено при осъществяване на
дейността на търговец, стопанисващ търговски обект, без обаче по никакъв начин това
деяние да е обвързано с посочване на необходимата за съставомерността
му ръководна функция на жалбоподателката в
предприятието на този търговец, още повече, че в АУАН е посочено, че тя е била
барман в обекта.
Освен това, в НП за пръв път са
посочени като нарушени с деянието на жалбоподателката други разпоредби на
Наредба № 3 за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Община Самоков – чл. 23, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 5 от тази
наредба.
В чл. 23, ал. 1, т. 3 от наредбата
е установена забрана за самоволно удължаване на работното време, а в чл. 5 (състоящ
се от 2 алинеи, втората от които съдържа 5 точки), е установен редът и
необходимите документи за вписване на търговския обект в общинския информационен
масив, съдържащ данни за дейности в стационарни и преместваеми
обекти без оглед на определеното им работно време, което съгласно чл. 9 от
наредбата принципно се определя от търговеца. За съда остава непонятна връзката
между чл. 23, ал. 1, т. 3 и чл. 5 от наредбата, възприета в НП като релевантна
за правната квалификация на нарушението, а и не се констатира съответствие
между описаното в НП деяние на жалбоподателката и тези разпоредби, възприети от
административно-наказващия орган в тяхната взаимна връзка като нормативни разпоредби,
нарушени виновно от нея. На още по-силно основание по този начин възможността
на жалбоподателката да научи какво административно
нарушение й е вменено с НП, е била съществено ограничена.
Изложеното дотук обосновава категоричен
извод, че пълната липса на съответствие в АУАН между описанието на вмененото на
жалбоподателката фактическо поведение и посочената като нарушена с него
разпоредба на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 3 за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Община Самоков, както и съществените различия
между АУАН и НП досежно описанието в тях на деянието на жалбоподателката
– от една страна и относно посочените в тях разпоредби от тази наредба, които
са нарушени от жалбоподателката виновно с това деяние – от друга (чл. 10, ал. 3
– съгласно АУАН и чл. 23, ал. 1, т. 3, вр. чл. 5 – съгласно НП) представляват
допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени
нарушения на процесуални правила, които са довели до ограничаване на правото на
защита на жалбоподателката.
Наред с това, в НП разпоредбите
на чл. 23, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 5 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 3 за
реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Община
Самоков са посочени като правна квалификация на нарушението и като основание за
налагане на глоба на жалбоподателката.
От тези разпоредби единствената,
която има санкционен характер, е разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от цитираната
наредба. Тя е със следното съдържание:
„При констатирани нарушения на разпоредбите на Глава ІІ, раздел ІІ от тази
наредба на физическите лица и еднолични търговци се налагат глоби в размер от
500 лв. до 1000 лв., а на юридическите лица – имуществена санкция в размер от
500 лв. до 5000 лв.“
В НП обаче деянието на жалбоподателката не е квалифицирано като нарушение на която
и да е от разпоредбите в Глава Втора, раздел ІІ /чл. 8-14/ от наредбата, а като
нарушение на чл. 23, ал. 1, т. 3 от нея, чието систематическо място е в Глава
Четвърта, и на чл. 5, чието систематическо място е в Глава Втора, раздел І от тази
наредба. Изложеното обосновава извод, че ангажирането на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателката
на основание санкционната разпоредба на чл. 24, ал. 2 от наредбата за нарушение
на разпоредби от нея, които са извън нейната хипотеза, е извършено в нарушение
на материалния закон.
При съществуващите противоречия
между АУАН и НП както относно естеството на деянието на жалбоподателката,
така и относно нарушената с него нормативна разпоредба, не е процесуално
допустимо посоченото нарушение на материално-правна разпоредба, обосновала
наложената санкция, да бъде отстранено в съдебното производство чрез изменение
на НП досежно правната квалификация на деянието и основанието за налагане на
административното наказание. Да се приеме за допустимо обратното, би означавало
съдът сам да допусне съществено нарушение на процесуални правила, формирайки за
пръв път и обявявайки едва в решението си еднозначни изводи за фактическите и
правни рамки на административно-наказателното обвинение (ненадлежно определени
до този момент в административно-наказателното производство), както и
евентуално изводи за конкретно фактическо поведение на жалбоподателката,
за негова съставомерност като нарушение на конкретна
нормативна разпоредба и за правно основание за санкционирането му с определено
по вид и размер административно наказание.
По всички изложени дотук
съображения за допуснати в хода на административно-наказателното производство
съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на правото
на защита на жалбоподателката и за издаване на обжалваното
НП в нарушение на материалния закон, същото следва да бъде отменено, без съдът
да обсъжда въпросите относно фактическото поведение на наказаното лице,
неговата евентуална противоправност и съставомерност
като административно нарушение, както и относно индивидуализацията на
наложената за него санкция.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 449/12.09.2018 г.,
издадено от Кмета на Община Самоков.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: