Определение по дело №2272/2019 на Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№.........                                       18.06.2019г.                        гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД               ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав

На осемнадесети юни                                      2019г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                           Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА                                                         

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №2272 по описа за 2019 година:

 

Предявена е искова молба от Д.Х. С.против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив.

Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.

Съдът като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявения иск е допустим, намира, че следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.

Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото, представени с исковата молба и отговора писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

            Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

            Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

Предвид гореизложеното и на основание чл.140 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните документи: Удостоверение за наследници №34/07.01.2000г.; Писмо изх. № 7516233-1/07.03.2019 г.; Квитанция от 07.03.2019г.; заявление за услуга от 02.04.2019г.; Фактура №**********/07.03.2019г.; Известие за доставяне; Справка за коригиране на сметката за електроенергия; Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 403014 от 15.02.2018 г.; Констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ № 1239/10.10.2018 г. на БИМ Плевен.

 

УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

УКАЗВА на страните, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява (чл.238 ГПК).

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са следните: Ищцата Д.Х. С.твърди в исковата си молба, че е наследник на Христо Стоянов Христов, починал на 18.12.1999г., титуляр на партида клиентски номер ********** и потребител за имот, находящ се в гр.Ст.Загора, кв.Три чучура №2 вх.В ет.7 ап.19.

Твърди също, че започнала ремонт на апартамента на посочения адрес и установила, че захранването му с електроенергия е прекъснато. Поради това, на 02.04.2019г. отишла в офис на ответника, където получила писмо изх. № 7516233-1/07.03.2019г., адресирано до него, с което го уведомяват, че на 15.02.2018г. е демонтиран и предаден за експертизна проверка в БИМ електромер с фабричен номер №*********, от измервателна точка ИТН 2063994 на посочения по-горе адрес, на клиент с клиентски номер **********. Също го информират, че на основание чл.48(2) и чл.51(1) от ПИКЕЕ, сметката му за електроенергия ще бъде коригирана за времето от 90 дни, т.е. за периода от 17.11.2017г. до 15.02.2018г. Допълнително начислената дължима сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия е на стойност 121,96лв.

С оглед възстановяване на захранването и в качеството на наследник на Христо Стоянов Христов, на 02.04.2019г. ищцата заплатила посочената сума.

Ищцата счита, че сумата е незаконосъобразно начислена, тъй като не е връчен констативния протокол от проверката. Освен това ответното дружество не е изпълнило вмененото му от законодателя задължение да създаде в общите условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия ред за уведомяване на клиента, съгласно правилата по чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ, поради което не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия и съответно извършената корекция е неправомерна - Решение №111 от 17.07.2015г. по т. д. №1650/2014 г. на ВКС, І т.о.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД Пловдив да й заплати сумата от 121,96лв. недължимо платена, представляваща допълнително начислена сума вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за клиент с клиентски №********** за периода 17.11.2017г. до 15.02.2018г. за 90 дни, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД Пловдив представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло предявения иск както по основание, така и по размер.

Заявява, че на 15.02.2018г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоиз­точна България - „Електроразпределение Юг" ЕАД (ЕР Юг) извършили проверка на електромер с №********* отчитащ доставената електрическа енергия в обекта на ищеца. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които демонтирали електромера и го поставили в безшевна торба с цел същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред било установено, че измерва електрическата енергия с грешка, която е в рамките на допустимата от +/- 2 % (Приложение № 32 към Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол). За тези действия, извършилите проверката лица съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 403014/15.02.2018г., приложен към исковата молба. Клиентът  не бил намерен и не присъствал на проверката.

Процесният електромер в последствие бил предаден на Българския институт по метрология за извърш­ване на метрологична експертиза, като заключението на лабораторията било, че при отваряне на електромера било констатирано следното: „Осъществен е достъп до вътрешността на електромера, извършена е манипулация, поради което електромерът измерва с отрицателна грешка от – 35,59%”. Тези констатации били обективирани в изготвения от БИМ Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване №1239/10.10.2018г. С оглед на описаното по-горе и като е установено, че са на лице предпоставките, описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството електричес­ка енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се е чл.48 ал.1 т.1 от ПИКЕЕ, като е начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 662 kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определените за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е 121,96 лв. с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията е 90 дни, като първата дата – 17.11.2017 г. - началото на корекционния период е датата на регулярен отчет на показанията на електромера, който е най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която е констатирана манипулацията, последната дата е датата на извършената техническа проверка 15.02.2018 г. (вж. чл.48, ал.1 ПИКЕЕ). ЕР Юг е предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало процесната Фактура №**********/07.03.2019г. и с Писмо изх. № 7516233-1/07.03.2019 г. изпратило на адреса за кореспонденция на клиента уведомление за извършеното допълнително начисление. Писмото било върнато в цялост.

Ответникът счита, че КЕВР има правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия, които наред с другото да регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточ­но измерена електрическа енергия (чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г ), като раздел IX от тях е посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. В конкретния случай приложение намирала разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, където изрично е посочено, че „.. в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средст­вото за търговско измерване ... измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправил­ното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измер­ване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни", тъй като става дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза е установен точ­ният процент на грешка, формулата, която се прилага при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържа в чл.48, ал.1, б.”б" ПИКЕЕ, като „при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно осемчасово ползване на ел.енергия от клиента, а при липса на средство за търговски измерване корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност на присъединителнит есъоръжения /кабели, проводници/, свързващи инсталацията на клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно осемчасово натоварване”. Заявява, че стойността на дължимата сума е изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ са и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента (Решение № 111 от 17.07.2015г. на ВКС по т. д. №1650/2014г. I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290, ал.1 ГПК и Решение №86 от 17.08.2015г. на ВКС по т.д. №616 от 2015г. док­ладчик съдията Емилия Василева).

Ответникът счита, че не е от съществено значение кой точно е извършил въздействието; установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху уреда за търговско измерва­не и неговата вина са от компетенцията на разследващите органи и прокуратурата, тъй като в случая са налице изцяло признаците на извършено престъпление по чл.234в от НК; фактът кой е конкретният извършител е ирелевантен, тъй като в посочените законови разпоредби, които регламентират преизчислението на количеството електрическа енергия не се съдържат изисква­ния и условия за извършването корекции на сметки да е установено виновно поведение на крайния клиент, точно обратното - единственото условие за упражнявано правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, е да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към такава корекция. Счита, че във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, правото на доставчи­ка на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено размест­ване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Заявява, че този въпрос е разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и съставите на върхов­ната съдебна инстанция са единодушни, че законът дава възможност на крайния снабдител да извършва еднос­транна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за измерване, като при подобен род корекции не следва да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД е неприложим в подобен тип обществени отношения (Решение № 115 от 20.05.2015 г. по т.д. № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение № 166 от 11.05.2016г. по т.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. Решение №115 от 20.09.2017 година, постановено по т.д. № 1156/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.)

Заявява, че в ОУ на ЕВН ЕС е предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция. ЕВН ЕС в качеството си на краен снабдител, съгласно чл.98а ал.1 от ЗЕ продава ел.енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г. Сочи, че ОУ на ЕВН ЕС представляват договори при общи условия, на базата на които се уреждат отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия. В чл. 28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично е уреден редът, по който крайният снабдител уведомява клиента за дъл­жимите от него суми при извършена корекция на сметката му.

Ответникът заявява, че не споделя разбирането, че спазването на изискването в ОУ да има ред за уведомяване (чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), може да се обоснове, само ако ОУ са изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012г. Счита това за погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставя изиск­ване за наличие на ред за уведомяване, но не вменява в задължение на крайните снабдители да променят общи­те си условия. Сочи, че ВКС приема, че в чл.1137 от Общите условия на договорите за про­дажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД (също краен снабдител с електрическа енергия, но за територията на Североизточна България) е предвиден реда за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената корекция (Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г. II т. о. ТК), а ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД" са одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г. При сравнение на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 24 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД) ясно се виждало, че те са напълно еднакви, т е. няма логика при идентична фактическа обстановка, ВКС да при­ема, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е изпълнено, а този съд да възприема диаметрално противоположна теза и да твърди, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия.

Моли съда да отхвърли изцяло иска, като неоснователен. Претендира направените по делото разноски.

 

Изложените обстоятелства дават основание иска да се квалифицира с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД. По този иск в тежест на ищеца е да установи изложените в исковата молба обстоятелства, като докаже факта на плащането на сумата от 121,96 лв. В тежест на ответника е да докаже възраженията си против иска, изложени в писмения отговор, като докаже че е налице основание за получаване на сумата от 121,96 лв., респ. основание за задържане на полученото.

 

НАСРОЧВА делото за 10.09.2019г. от 10,30ч., за която дата да се призоват страните.

ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, а на ищеца и препис от писмения отговор на ответника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: