№ 848
гр. Бургас, 07.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седми април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дарина Анг. Костова
като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Гражданско дело №
20212100102030 по описа за 2021 година
Първоначално делото е образувано пред Административен съд – гр.
Бургас по искова молба на И.Н.Р. с адрес: Затвора в гр. Бургас, ул.
„Индустриална“ № 88 против Министъра на финансите представляващ
Република България, във връзка с нарушение на чл. 13 и чл. 6 от ЕКЗПЧОС,
водещи до нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС, с искане ответникът да бъде
осъден да заплати сумата от 2 500 000, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца вреди за периода от 02.02.2008г. до 26.10.2021г.,
произтичащи от нарушенията на материалния закон, тъй като липсата на
материален закон също се явява нарушение, както и форма на
дискриминация – чл. 14 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва от момента
на присъдата му.
Исковата молба е оставена без движение за отстраняване на допуснати
нарушения, а имено да уточни срещу кого предявява исковата си претенция,
да посочи всички обстоятелства на които се позовава и да формулира ясен
петитум.
С писмен отговор И.Р. уточнил, че подадената от него искова молба в
срещу Република България в нарушение на чл. 6 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС.
С Определение № 2295/19.11.2021г. по описа на Административен съд –
гр. Бургас производството по адм. дело №2540/2021г. е прекратено и
изпратено по подсъдност на БОС поради това, че според чл. 2б от ЗОДОВ
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридическите
лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, като съгласно разпоредбата
1
на ал. 2 на същия член, исковете по чл. 1 се разглеждали по реда на ГПК.
Бургаски окръжен съд като обсъди изложеното в исковата молба, намира
следното:
В исковата си молба ищецът твърди, че с Присъда 141/23.12.2004г.
постановена по НОХД219/2003г. по описа на БОС му е наложено наказание
доживотен затвор без право на замяна. Сред наложените присъди била
налична и присъда по чл. 339 от НК. Счита, че Апелативен съд – Бургас е
следвало да върне делото за ново разглеждане, тъй като липсвало обвинение в
обвинителния акт по чл. 339 от НК. ВКС пък не обсъдил в мотивите си дали
същото е процесуално нарушение и дали е нарушено правото на защита. По
нататък в исковата си молба ищецът излага фактическа обстановка по
налагането му на мярка задържане си под стража, продължителността й, както
и наличието според него на допуснати съществени процесуални нарушения в
разследването. Ищецът бил лишен от възможността за пълноценна и
адекватна защита. Нарушена му била разпоредбата на чл. 6 и чл. 13 от
ЕКПЧОС. Налагането на наказание „доживотен затвор без право на замяна“ в
режим на изтърпяване „специален“ било изключително тежко. Същият бил
поставен в силно рестриктивна среда без възможност за образователни и
ограмотяващи мероприятия. Липсвала и реална възможност за здравни
услуги и създаване на условия за защита на правото за здраве и здравословна
среда. Не му били осигурявани здравословни и безопасни условия на труд,
липсвала почивка и отпуск. Всичко това водело до унизително и нечовешко
отношение, съчетано с неизбежно физическо страдание. Което отново
произтичало от наложения му режим на ограничение. Ищецът счита, че
липсата на възможност за промяна в наложеното му наказание водeло и до
дискриминация. Също така с уточняващата искова молба посочва, че
претендира иск за претърпени нематериални вреди, изразяващи се в
негативни и трайни чувства и състояния – описани по-горе за сумата от
2 500 000лв./за периода от 02.02.2008г. до 26.10.2021г./; както и размер на
материални вреди в размер на 8 500лв. за период, през който ищецът полагал
труд, като заплащането му било незаконосъобразно удържано /за периода от
2011г. до 05.04.2014г. и от 10.02.2017г. до 26.10.2021г./.
На първо място след служебна проверка по НОХД 219/2003г. по описа
на БОС се установява че на ищеца е наложено наказание „доживотен затвор
2
без право на замяна“, като наказанието е следвало да бъде изтърпяно при
първоначален режим „специален“ за това, че като извършител на 09.11.2001г.
умишлено умъртвил повече от едно лице по начин и средства опасен за
живота на мнозина. Присъдата в тази част е потвърдена с Решение
№198/10.04.2006г. постановено по ВНОХ №81/2005г.на Бургаския апелативен
съд и с Решение №799/16.01.2008г. постановено по н.д. № 618/06г. по описа
на ВКС. Съдът намира, че редът за обжалване на наложеното наказание на Р.
е изчерпан. Доводите му за наличие на дискриминация и липса на ефективни
правни средства за защита поради това, че липсва възможност за
преразглеждане на наложеното му наказание са неотносими, тъй като ищецът
не би имал правен интерес от такова искане. Също така, твърденията му за
нарушено право на справедлив процес – чл. 6 ЕКПЧОС всъщност отново се
свързват с нарушените му права по повод изтърпяването на наложеното му
наказание.
Всичко това води до извод, че ищецът всъщност твърди наличие на
нарушени права, от които са му причинени вреди от незаконосъобразни
действия и бездействия на органи на Държавата при или по повод изпълнение
на административна дейност – чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и в частност, изпълнявайки
наложеното му наказание „доживотен затвор без замяна“. Именно от
изпълнението на режима при изпълнение на наказанието ищецът твърди, че са
му причинени вреди. А тази дейност по съществото си е административна.
Поради това и съдът намира, че искът следва да се разгледа по правилата на
АПК от Административен съд – гр. Бургас. Поради което и делото ще следва
да се изпрати на петчленен състав на ВКС за определяне на компетентния
съд, който да разгледа делото.
По изложените съображения и на основание чл. 122 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 2030 по описа за
3
2021 год. на Бургаския окръжен съд.
ПОВДИГА спор за подсъдност между Бургаски окръжен съд и
Административен съд – гр. Бургас относно компетентния съд за разглеждане
на исковата молба на И.Р. Р..
ИЗПРАЩА делото пред смесен петчленен състав на Върховния
касационен съд и Върховния административен съд за определяне на
компетентен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4