Решение по дело №1269/2020 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 6782
Дата: 25 септември 2020 г.
Съдия: Гергана Мирчова Симеонова
Дело: 20201210201269
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
Номер 678225.09.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – БлагоевградVII наказателен състав
На 25.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
Секретар:Мария Г. Исидорова
Прокурор:Румяна Иванова Иванова (РП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20201210201269 по описа за 2020 година
и въз основа на закона и доказателствата по делото
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Р. Н. Т. , роден на ..... П с постоянен и
настоящ адрес гр. ...., с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на
02.11.2018г, в сградата на Сектор “Пътна полиция“ при ОДМВР –
Благоевград, находяща се в гр. Благоевград, бул. “Св. Димитър Солунски“ №
83 пред системен оператор И А Г е потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на чл.17, ал.1 Правилник за издаване на
български лични документи, приет с Постановление на Министерски съвет №
13/2010 г., обн. ДВ, бр. № 12 от 12.02.2010 г. “ В случаите на изгубване,
кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е
длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец съгласно
приложение № 6 относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР,
ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ – МВР или в звената "Миграция" при ОДМВР“ се
дава пред орган на властта – началника на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Благоевград, за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства, а именно, че свидетелството му за управление на моторно
превозно средство № ********* е откраднато във Франция, като в
действителност същото СУМПС му е било иззето от компетентните власти в
Германия - престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 1 НК, поради което и на
основание чл. 313, ал.1, пр.1 НК вр. чл. 78а, ал.1 НК вр. чл. 378, ал.4, т.1 НПК
го ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ "ГЛОБА" в размер на 1000 /хиляда/
1
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 НПК обвиняемия Р. Н. Т. (с
установена самоличност) ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОДМВР- Благоевград
направените в досъдебното производство разноски за експертиза в размер на
168,84лв. (сто шестдесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал.2 и чл. 416, ал.4 НПК обвиняемият
Р. Н. Т. (с установена самоличност) ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата и по
сметка на РС- Благоевград държавна такса от по 5.00 (пет) лева за всеки
служебно издаден изпълнителен лист.
Веществените доказателства по делото - оригинал на СУМПС №
*********, издадено от ОДМВР Благоевград на Р. Н. Т. и оригинал на
Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични
документи, подписана на 02.11.2018г. от Р. Н. Т. ДА БЪДАТ ПРЕДАДЕНИ в
сектор "Пътна полиция при ОДМВР- Благоевград, след влизане на решението
в законна сила
Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес
пред ОС - Благоевград по реда на Глава XXI от НПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви по АНД № 1269/2020 г. по описа на РС- Благоевград, НО, 7 състав:

АНД 1269/2019г. по описа на РС – Благоевград е образувано по внесено от РП-
Благоевград Постановление с предложение за освобождаване на обвиняемия Р. Н. Т. с
ЕГН ********** от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по ДП 244 ЗМ-94/2020г. по описа на ОДМВР Благоевград, за това че на 02.11.2018г. в
гр. Благоевград, в сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Благоевград,
находяща се на бул.„Димитър Солунски“ № 83 пред И А Г - системен оператор в
Сектор „Пътна полиция“ е потвърдил неистина в писмена декларация, която по чл. 17
ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи, се дава пред орган на
властта, за удостоверяване истинността на обстоятелството, че свидетелството му за
управление на моторно превозно средство № ********* е откраднато във Франция,
при положение че същото е било иззето от компетентните власти в Германия –
престъпление по чл. 313 ал. 1 пр. 1 НК
Производството по делото е проведено по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.
В съдебно заседание представителят на РП-Благоевград поддържа, внесеното
предложение, като счита, че събраните по делото доказателства безспорно установяват,
че обвиняемият е извършил престъпление по чл.313, ал.1, пр. 1 НК. Излага доводи за
наличието на предвидените с чл.78а НК предпоставки и прави искане обвиняемият да
бъде признат за виновен, като на основание посочената разпоредба бъде освободен от
наказателна отговорност и му се наложи административно наказание глоба в
законоустановения минимум.
Защитникът на обвиняемия –адв. Х намира, че предложението на РП- Благоевград
изцяло съответства на обстоятелствата по делото. Пледира обвиняемият да бъде
освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание
„глоба”.
Обвиняемият Т, редовно призован не се явява.
Съдът, като съобрази доводите на страните, обсъди събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, и предвид
разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият Р. Н. Т. е гр. П, ЕГН **********.
Т е правоспособен водач на МПС с категории “В“,“СЕ“, “С“, “АМ“, “ТКТ“, “ВЕ“,
като притежавал СУМПС № , издадено на ... от МВР- Благоевград с валидност до
06.12.2020год.
Прокуратурата в Оснабрюк на Федерална Република Германия е образувала
срещу Т НОХД по обвинение за заплаха за пътното движение, по което на същия е
наложена мярка „временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС”,
по силата на която е иззето издаденото му СУМПС № *********. С решение на
Районния съд на Оснабрюк по дело № 249Gs 795/19 е отменена наложената на Т
мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС”.
На 12.08.2019 год. отнетото на обвиняемия във Федерална Република Германия
СУМПС № ********* е изпратено по дипломатическите канали на МВР – София.
Междувременно на 02.11.2018г. обвиняемият Т посетил сградата на сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР – Благоевград, находяща се в гр. Благоевград бул. „Св.
Димитър Солунски” № 83, за да подаде заявление за издаване на СУМПС.
1
Свидетелката И Г - системен оператор в Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР
установила самоличността на обвиняемото лице чрез представената от същото лична
карта и му предоставила да попълни Декларация, приложение 6 по чл.17, ал.1 ПИБЛД,
като го предупредила за отговорността при деклариране на неверни данни.
Обвиняемият подал заявление за издаване на документ за самоличност на
български граждани – СУМПС, което Г обработила деловодно и завела с вх. № 11992
от 02.11.2018 год. по описа на Сектор “ПП“ при ОД на МВР – Благоевград.
Т лично попълнил, подписал и подал и Декларация до началника на сектор „Пътна
полиция “ при ОДМВР- Благоевград, в която декларирал, че на 10.10.2018г. на паркинг
във Франция му е открадната шофьорската книжка.
На 06.11.2018. на обвиняемия е издадено СУМПС № *********, което му е
връчено на 09.11.2018г.
От заключението на изготвената в досъдебното производство съдебно –
почеркова експертиза се установява, че подписът в Декларация по чл. 17 от
Правилника за издаване на българските документи за самоличност, Приложение № 6 от
дата 02.11.2018 год., е изписан от Р. Н. Т. с ЕГН **********.
Съгласно приложената по делото справка съдимост, обвиняемият не е осъждан.
По доказателствата:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните в
хода на досъдебното производство доказателствени материали, обсъдени от съда по
реда на чл. 107, ал.5 и чл. 378, ал.2 НПК: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите И Г и З Д, писмените доказателства и доказателствени
средства: докладна записка от ОР Д от 14.02.2020 г., докладна записка рег.№ 244р-
20657/09.10.2019 г. на СПП-ОДМВР – Благоевград, писмо рег.№ 3286р-
39679/03.09.2019 г. на ГДНП, писмо изх.№ Ко-31-1551/12.08.2019 г. на Консулска
служба на посолството на Република България във Федерална република Германия,
Свидетелство за управленеи на МПС № ********* /оригинал/, разпечатка с данни за
издаване на СУМПС от 02.11.2018 г., заявление за издаване на документ за
самоличност на български гражданин № 11592/02.11.2018 г., удостоверение за
здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, декларация от Р. Н. Т. от 02.11.2018 г., разписка и вносна
бележка, декларация по чл.17 ал.1 от ПИБЛД от 02.11.2018 г., разпечатка на СУМПС
на Р. Н. Т. , справка за лице АИС „БДС“, справка за нарушител/водач, справка за
криминални прояви, съдебни регистрации, ДП и СД на лицето Р. Н. Т. , заявление за
издаване на документ за самоличност на български гражданин № 30402/11.01.2018 г.
по описа на ОДМВР – Благоевград, разписка от 11.01.2018 г., вносна бележка, разписка
за връчване на лична карта, разпечатка от лична карта, писмо изх.№ 6918/10.04.2020 г.
на ТД на НАП София Офис Благоевград, ведно със заверено копие на справка за
актуално състояние на всички трудови договори за Р. Н. Т. , справка за съдимост рег.№
795 от 23.03.2020 г., декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на Р. Н. Т. и заключенията на назначените в досъдебното производство
графически експертизи.
При изграждането на фактическата обстановка по делото, районният съд се
довери на показанията на свидетелката Г, като отчете последователността, вътрешната
непротиворечивост и корелацията им с доказателствената съвкупност по делото. От
показанията на тази свидетелка се установява, че обвиняемият се е явил в сградата на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Благоевград, където е работното място, за да
декларира открадването на СУМПС. Установява се и че тя е приела подаденото от Т
заявление № 11992 от 02.11.2018 год. по описа на Сектор “ПП“ при ОД на МВР –
2
Благоевград за издаване на СУМПС и декларация на основание чл.17 ПИБЛД, като е
установила самоличността му чрез предоставен от него документ за самоличност,
както и че му е разяснила предвидената с чл.313 НК наказателна отговорност.
Районният съд приема за достоверни и показанията на св. З Д, въпреки че
доколкото показанията му пресъздават извършените в хода на възложената проверка
справки, същите не се отличават с висока доказателствена стойност, поради което
съдът не намира за необходимо детайлното им анализиране.
Писмените доказателства, надлежно приобщени към материалите по делото
изясняват обстоятелства, релевантни към предмета на делото, като същите
кореспондират с показанията на свидетелите Г и Д, поради което съдът ги постави в
основата на фактическите си изводи.
От заявление № 11992 от 02.11.2018 год. по описа на Сектор “ПП“ при ОД на
МВР – Благоевград за издаване на СУМПС и подадената от обвиняемия декларация на
основание чл.17 ПИБЛД, съдът установи времето и мястото на извършване на
деянието. Върху двата документа са вписани входящи номера от 02.11.2018г., като тази
дата е попълнена саморъчно и в депозирана на основание чл.17 ПИБЛД декларация,
поради което съдът приема като дата на извършване на описаното в обвинителния акт
престъпление именно 02.11.2018г.
Мястото на извършване на деянието – сградата на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР- Благоевград, находяща се в гр. Благоевград, бул.“Св. Димитър Солунски “
№83 се установява от заявление № 11992 от 02.11.2018год. по описа на Сектор “ПП“
при ОД на МВР – Благоевград за издаване на СУМПС, подадената от обвиняемия
декларация на основание чл.17 ПИБЛД и от показанията на свидетелката Г.
От подадената от Т декларация на основание чл.17 ПИБЛД съдът извлече
информация относно обстоятелствата, които обвиняемият е декларирал във връзка с
искането за издаване на СУМПС, а именно, че същото му е откраднато на 10.10.2018г.
на паркинг във Франция.
В приетите по делото писмо от ГДНП при МВР /л.11-12 ДП/ и писмо от
Консулска служба на посолството на Република България във Федерална Република
Германия се съдържат данни, че СУМПС на обвиняемия Т с бланков № *********,
издадено от ОД на МВР- Благоевград, не е било откраднато, а отнето с наложена мярка
„временно отнемане на свидетелството за управление на МПС” по водено от
Прокуратурата на Оснабрюк НОХД по обвинение срещу Т за заплаха за пътното
движение.
От справката за съдимост съдът установи, че обвиняемият е неосъждан.
Като компетентно изготвено и отговарящо пълно и аргументирано на поставените
въпроси, първата инстанция кредитира напълно заключението на изготвената в
досъдебното производство графическа експертиза. Въз основа на него се установи, че
подписът в Декларация по чл. 17 от Правилника за издаване на българските документи
за самоличност, Приложение № 6 от дата 02.11.2018г., е изписан от Р. Н. Т. с ЕГН
**********.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд прие, че
Румен Т е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 313, ал.1, пр.1 НК.
С разпоредбата на чл. 313, ал.1 НК законодателят е криминализирал,
потвърждаването на неистина или затаяването на истина в писмена декларация или
съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или
постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за
3
удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Разпоредбата е бланкетна и за
съставомерността на деянието като престъпление по посочения законов текст е
необходимо да се установи, че разпоредба на закон, указ или постановление на
министерски съвет предвижда изрично истинността на определени обстоятелства да се
установи с писмена декларация.
От обективна страна изпълнителното деяние на това престъпление се изразява в
депозирането пред орган на властта на декларация, чието подаване е предвидено по
силата на закон, указ или постановление на министерски съвет, като деецът следва да е
потвърдил неистина или да е затаил истина в такава декларация.
С оглед събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че Т
на 02.11.2018г. лично е подал заявление № 11992 от същата дата по описа на Сектор
“ПП“ при ОД на МВР – Благоевград и декларация Приложение № 6 към чл.17, ал.1
ПИБЛД, в която декларация е потвърдил неистина, като е вписал, че издаденото му
СУМПС ********* му е откраднато на 10.10.2018г, като в действителност същото е
било отнето по образувано от Прокуратурата на Оснабрюк във Федерална Република
Германия НОХД.
Попълнената и подписана от обвиняемия декларация има декларативен характер,
като е предвидено чрез нея да се доказват определени факти и обстоятелства (в
процесния случай предвидените в чл. 17, ал.1 от ПИБЛД обстоятелства). Чрез
декларирането на тези факти и обстоятелства се удостоверява истинността на тяхното
настъпване, поради което те се установяват именно с декларация, изискуема се с чл.
17, ал.1 ПИБЛД, съгласно който в случаите на изгубване, кражба, повреждане или
унищожаване на български личен документ, лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни
писмена декларация по образец съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства
в най-близкото РУ на МВР, ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ – МВР или в звената
"Миграция" при ОДМВР. Ето защо с оглед изричната регламентация истинността на
посочените обстоятелства, а именно изгубване, кражба, повреждане или унищожаване
на български личен документ да се установи с предвидената с чл.17 ПИБЛД писмена
декларация, с извършването на лъжливо деклариране посредством тази декларация се
осъществява от обективна страна престъпление по чл.313, ал.1 НК.
За обективната съставомерност на престъпление по чл.313, ал.1 НК не е
необходимо в закон, указ или постановление на Министерски съвет да е предвидено
наказателна отговорност за потвърждаване на истина или затаяване на истина в
декларация, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет
се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства.
За наличие престъплението е необходимо единствено удостоверяването на дадени
обстоятелства да е предвидено в закон, указ или постановление на Министерски съвет.
В този смисъл са Решение № 812 от 11.12.2004 г. на ВКС по н. д. № 485/2004 г., III н.о.
и Тълкувателно решение № 56 от 20.12.1986 г. по н. д. № 29/1986 г., ОСНК , съгласно
което отговорността по чл. 313 НК винаги предполага задължение за деклариране
установени със закон, указ или постановление на министерския съвет. В Решение №
130 от 7.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 24/2015 г., I н. о, също е посочено, че
престъплението по чл. 313, ал. 1 НК е налице, когато е потвърдена неистина или е
затаена истина в писмена декларация (или съобщение, изпратено по електронен път),
която по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет, се дава пред
орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства.
Престъплението е формално и съставът е осъществен, ако законът предвижда
истинността на вписаните в декларацията обстоятелства да се удостоверяват по такъв
начин, макар те и да не отговарят на истината. За съставомерността на деянието е
4
правно ирелевантно дали декларацията се изготвя върху бланка, по образец и пр. и
дали те съдържат предупреждение за носене на наказателна отговорност при невярно
деклариране.
За да е налице извършено престъпление по чл.313, ал.1 НК следва в съответната
декларация да е потвърдена неистина само относно посочените в закона, указ или
постановление на Министерски съвет обстоятелства. Както беше посочено, в
настоящия случай съгласно чл.17, ал.1 ПИБЛД, приет с постановление на
Министерски съвет № 13/2010 г., обн. ДВ, бр. № 12 от 12.02.2010г е предвидено, че в
случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен
документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец
съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР,
ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ – МВР или в звената "Миграция" при ОДМВР, поради
което извършеното от обвиняемия потвърждаване на неистина в подадената от него
декларация за обстоятелство, предвидено с чл. 17, ал.1 ПИБЛД, от обективна страна
осъществява състава на престъпление по чл.313, ал.1 НК.
В този смисъл, декларацията, която е подписал обвиняемият, и в която е заявил,
че СУМПС му е откраднато, представлява писмена декларация, която по силата на
постановление на Министерски съвет, с което е приет ПИБЛД се дава пред орган на
властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, в случая за
удостоверяване на обстоятелството, че СУМПС му е откраднато с оглед възможността
да му се издаде дубликат на СУМПС.
От обективна страна престъплението по чл. 313, ал.1 НК е на формално
извършване, като деянието е довършено с факта на деклариране на невярното
обстоятелство- т.е. с потвърждаването на неистината, без да е необходимо
настъпването на някакви последици.
На следващо място по делото е установено по безспорен начин, че посочената
декларация Приложение № 6 към чл.17, ал.1 ПИБЛД е била депозирана пред служител
при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Благоевград и заедно със заявление №
11992 от 02.11.2018 год. по описа на същия сектор са адресирани до Началника на
сектор "Пътна полиция“, който представлява орган на власт по смисъла на чл. 93, т.2
НК.
Фактическото подаване на декларацията пред служител на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Благоевград, не променя извода за обективна съставомерност
на деянието на обвиняемия като престъпление по чл.313, ал.1 НК, доколкото нейният
адресат е именно началника на посочения сектор.
От приложените по делото писмени доказателства категорично е установено и че
заявеното от обвиняемия като откраднато на 10.10.2018г СУМПС, му е било временно
отнето по водено от Прокуратурата на Оснабрюк Федерална Република Германия
срещу него НОХД по обвинение в заплаха за пътното движение, с оглед на което съдът
приема, че с процесната декларация обвиняемият е потвърдил неистина.
Несъмнено е доказано и авторството на деянието от страна на обвиняемия, който
лично е подписал инкриминираната писмена декларация.
От субективна страна, деянието е извършено виновно, при форма на вината - пряк
умисъл. Обвиняемият Т е съзнавал, че притежаваното от него СУМПС № *********,
издадено на ... от МВР- Благоевград му е отнето, по силата на наложена мярка
„временно отнемане на свидетелство за управление” по водено от Прокуратурата на
Оснабрюк Федерална Република Германия НОХД, а не е откраднато на 10.10.2018г.
Съзнавал е също така, че подписвайки декларация по чл. 17, ал.1 ПИБЛД, в която с
подписа си е удостоверил, че СУМПС му е откраднато на 10.10.2018г. потвърждава
5
неистина, както и че посочената декларация се изисква по силата на постановление на
МС, за да се удостовери верността на отразеното в нея пред орган на властта –
Началника на сектор "Пътна полиция" – ОДМВР- Благоевград. Интелектуалният
момент на умисъла на обвиняемия обхваща обстоятелствата, че попълва декларация,
изискуема по силата на постановление на Министерски съвет, в която следва да
посочи само истинни обстоятелства, че същата се дава пред орган на властта, както и
че декларира неистина, които представи съдът намира, че са били формирани в
съзнанието на обвиняемия. Във волево отношение той е целял декларирането на
неверните обстоятелства, за да получи ново СУМПС без да са били налице
законоустановените предпоставки за това.
По приложението на чл. 78а, ал.1 от НК и по наказанието:
По отношение на обвиняемия е приложима разпоредбата на чл.78а НК, доколкото
са в случая са налице кумулативно предвидените със закона предпоставки - Т не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава XXVIII от
НПК; предвиденият размер на наказанието за извършеното умишлено престъпление е
лишаване от свобода до три години или глоба от 100 до 300 лв., като от
престъплението не са настъпили подлежащи на възстановяване съставомерни
имуществени вреди.
Същевременно инкриминираното деяние не попада в изключенията, изрично
посочени в чл.78а, ал.7 НК /от деянието да е причинена тежка телесна повреда или
смърт, деецът да е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества и
техни аналози, както и при множество престъпления или когато престъплението е
извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му/.
При индивидуализация размера на административното наказание, съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства доброто процесуално поведение.
Чистото съдебно минало на обвиняемия и липсата на имуществени вреди е
отчетено от законодателя при уреждане на възможността за прилагане на чл.78а НК,
като по арг. от чл.56 НК, не следва да бъдат съобразявани при индивидуализацията на
наказанието "глоба".
Районният съд не констатира отегчаващи вината обстоятелства, поради което,
като съобрази имущественото състояние на Т, счита че на същия следва да бъде
наложено административно наказание при превес на смекчаващи вината
обстоятелства, а именно "глоба" в размера на законоустановения минимум от 1000
/хиляда/ лв. Така определената административна санкция е съобразена с тежестта на
конкретното деяние, като според съда, предвид имотното състояние и семейно
положение на обвиняемия ще изиграе ролята си за превъзпитание на извършителя и ще
постигне целите на индивидуална и генерална превенция, предвидени с чл. 12 ЗАНН.
По разноските и веществените доказателства:
На основание чл. 189, ал.3 НПК съдът възложи заплащането на направените в
досъдебното производство разноски в размер на 168,84лв.
На основание чл. 190, ал.2 вр. чл. 416, ал.4 НПК и с оглед изхода на делото,
първоинстанционният съдебен състав осъди обвиняемия Т да заплати в полза на
Държавата и по сметка на РС- Благоевград и държавна такса от по 5.00 (пет) лева за
всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Веществените доказателства по делото- оригинал на СУМПС № *********,
издадено от ОДМВР Благоевград на Р. Н. Т. и оригинал на Декларация по чл.17, ал. 1
от Правилника за издаване на български лични документи, подписана на 02.11.2018г.
от Р. Н. Т. , съдът постанови да бъдат предадени в сектор "Пътна полиция при ОДМВР-
Благоевград.
6
При тези съображения първоинстанционният съд постанови решението си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7
Съобщи за изтекли лични данни