Присъда по дело №2003/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 119
Дата: 22 юли 2022 г. (в сила от 9 август 2022 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20222120202003
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 юни 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 119
гр. Бургас, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
и прокурора Б. Н. К.
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Наказателно дело от
общ характер № 20222120202003 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия П. М. П. – роден на ......................., ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че в периода от м. ноември 2020 година до м. октомври 2021 година
/включително/, в град Бургас, след като е бил осъден с влязло в сила на 08.11.2019 година
съдебно решение № ......от 08.11.2019 година по гражданско дело № 5505/2019 година по
описа на Районен съд - Бургас да издържа своя низходящ - дъщеря си П. П. П., родена на
........година, чрез нейната майка и законен представител В. П. К., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 12 /дванадесет/
вноски, всяка от които по 150.00 /сто и петдесет/ лева, или общо сумата от 1 800.00
/хиляда и осемстотин/ лева.
На основание чл. 183, ал. 1 и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на „пробация“ при
следните пробационни мерки:
Задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване на
осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице ДВА ПЪТИ седмично за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА
1
ГОДИНА.
Присъдата може да се обжалва и/или протестира в петнадесетдневен
срок, считано от днес пред Окръжен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към присъда №119/22.07.2022г постановена по НОХД №2003 по
описа за 2022г на Районен съд- Бургас

Производството по делото е образувано по повод внесен в съда обвинителен акт на
Районна прокуратура-Бургас срещу П....М..П. с ЕГН ********** от град С........ с обвинение
за извършено престъпление, по чл.183 ал.1 НК за това, че в периода от месец ноември 2020
година до месец октомври 2021 година (включително), в град Бургас, след като е бил осъден
с влязло в сила на 08.11.2019 година съдебно решение № ...... от 08.11.2019 година по
гражданско дело № ....... година по описа на Районен съд - Бургас да издържа своя низходящ
- дъщеря си П.... П.... П...., родена на ...... година, чрез нейната майка и законен представител
В...П.. К....., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 12 (дванадесет) вноски, всяка от които по 150.00 (сто и петдесет) лева, или
общо сумата от 1 800.00 (хиляда и осемстотин) лева.
Прокурорът поддържа обвинението от фактическа и от правна страна. Пледира
подсъдимият П.... да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание пробация,
включващо двете задължителни пробационни мерки за срок от една година и шест месеца.
Подсъдимият редовно призован се яви. Признава се за виновен отказва да дава
обяснения. Съгласен е с наказанието предложено от прокурора, като моли за по–кратък
срок.
След съвкупна преценка на доказателствата събрани по делото, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност съдът установи следната

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Подсъдимият П.М. П. с ЕГН ********** е роден в гр.П........................
Свидетелката В... П... К.... и подсъдимият П... М...П....имали едно дете-П.П..П...,
родена на .......г. в град Бургас. Двамата нямали сключен граждански брак, като живели на
семейни начала за времето от декември 2013 г. до месец май 2019 г., когато се разделили
окончателно.
С Решение № 2947 от 08.11.2019 г. по гражданско дело № ......г. по описа на Районен
съд-Бургас, влязло в законна сила на 08.11.2019 г. подсъдимият П... М... П.... бил осъден да
заплаща на детето си П... П....П...., ЕГН **********, родена на ....г. в град Бургас, с адрес в
град Бургас, ж.к. „Б... М....“ № ..., етаж ..., апартамент ....месечна издръжка в размер на 150
(сто и петдесет) лева, чрез нейната майка и законен представител В....П....К....., считано от
датата на завеждане на исковата молба до навършване на пълнолетие на детето или до
настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване.
Въпреки, че подсъдимият П.... М...П.... бил запознат със съдържанието на
горепосоченото съдебно решение и бил наясно със задълженията си да заплаща на своето
дете месечна издръжка в определения размер, за времето от месец ноември 2020 г. до месец
октомври 2021г. включително той не заплатил нито една вноска, без да са налице
обстоятелства, които да го възпрепятстват.

Подсъдимият П...... съзнателно не изпълнил тези свои задължения в размер на
повече от две месечни вноски, а именно- 12 (дванадесет) вноски, всяко от които по 150 (сто
и петдесет) лева или общо сумата от 1800 (хиляда и осемстотин) лева, всичките платими в
1
град Бургас, чрез нейната майка - свидетелката В..... П.... К....
С гореописано обвиняемият П... М...П... е осъществил от правна страна съставът на
престъплението по чл. 183, ал.1 НК.
От обективна страна подсъдимият П..., след като е осъден с Решение № ......т
08.11.2019 г. по гражданско дело № 5..... г. по описа на Районен съд - град Бургас, влязло в
законна сила на 08.11.2019 г., да издържа дъщеря си П... П...П...., родена на.......г. с месечна
издръжка в размер на 150 (сто и петдесет) лева, чрез нейната майка и законен представител
В... П... К.... съзнателно не изпълнил тези свои задължения в размер на повече от две
месечни вноски - 12 (дванадесет) вноски, платими в град Бургас.
От субективна страна подсъдимият съзнавал, че е осъден с влязло в сила решение да
издържа свой низходящ, като съзнателно не е изпълнил своите задължения в размер на
повече от две месечни вноски, като с бездействието си е целял това неизпълнение.
Подсъдимият е имал съзнанието за общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването им -
действал е виновно, при форма на вината пряк умисъл - чл.11, ал.2, предложение второ НК.
В хода на разследването подсъдимият се възползва от правото по чл. 55, ал.1 НПК и
дал обяснения по повдигнатото му обвинение. Признал се за виновен, като заявил, че няма
възможност да изплати дължимата сума, но за в бъдеще има желание да събере парите и да
внесе сумата по сметката на В...К.......
Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство следва да се има
предвид самопризнанието на обвиняемия и платената сума пари. Отегчаващи отговорността
обстоятелства - дългия период на неплащане на издръжка, предходните му осъждания.
Обвинението се доказва от: обясненията на обвиняемия (л.35-л.36); показанията на
свидетелката В... П....К....(л.38-л.40); справка съдимост (л.45-л.47); заверено копие на
Решение № 2947 от 08.11.2019 г. по гражданско дело №.......г. по описа на Районен съд-
Бургас, влязло в законна сила на 08.11.2019г. (л.58-л.59); удостоверения за раждане ( л.94 ),
както и останалите писмени доказателства, приобщени по делото.
От изложеното са налице следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Въз основа на описаната по-горе безспорна фактология съдът намира, че подсъдимият
П...М... П.... с ЕГН ********** е осъществил от обективна и от субективна страна престъпление
по чл.183 ал.1 НК за това, че в периода от месец ноември 2020 година до месец октомври 2021
година (включително), в град Бургас, след като е бил осъден с влязло в сила на 08.11.2019
година съдебно решение № ......от 08.11.2019 година по гражданско дело № 5505/2019
година по описа на Районен съд - Бургас да издържа своя низходящ - дъщеря си П.... П..П....,
родена на ....година, чрез нейната майка и законен представител В....П...К.... съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 12
(дванадесет) вноски, всяка от които по 150.00 (сто и петдесет) лева, или общо сумата от 1
800.00 (хиляда и осемстотин) лева.
От обективна страна изпълнителното деяние е реализирано чрез престъпно бездействие–
неплащане, т.е липса на фактическо и правно действие за плащане, при установено с цитираното
съдебно решение задължение за заплащане на издръжка. За реализиране на състава на чл. 183,
ал. 1 НК от обективна и субективна страна са без значение трудовият статус и получаваното
възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние; ново
семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца;
2
поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските
права; предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др. В този смисъл е
Решение № 188 от 4.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1157/2011 г., III н. о., НК, докладчик
съдията С...М.....
Деянието е извършено при форма на вината „евентуален умисъл” по смисъла на
чл.11, ал.2 от НК. Това е така, тъй като подсъдимият П..... е съзнавал общественоопасния
характер на деянията, предвиждал е техните общественоопасни последици и е допускал
настъпването на тези последици.
Разпоредбата на чл.183, ал. 1 НК изрично постановява, че се държи наказателно отговорен
този, който, като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни
задължението си в размер на две или повече месечни вноски. Изпълнителното деяние на
престъпния състав по чл.183, ал. 1 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да
съществува изискване да е образувано изпълнително производство (каквото няма) за събиране на
вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна
давност. С чл.183, ал. 1 НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на
съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е
наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-
благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото
на родителя за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете. Законът изрично не
изисква като задължителен признак на престъплението наличието на изпълнително производство.
Такъв извод не се налага и при тълкуването на състава. Обект на престъплението са обществените
отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят
средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат
от собственото си имущество. От обективна страна подсъдимият чрез своето бездействие не е
изпълнил задължението си да заплаща издръжка на свой низходящ по силата на влязло в сила
съдебно решение, с което е бил осъден да ги издържа на месечни вноски в определен размер, като
неизпълненията на тези задължения е в размер на две и повече от две месечни вноски. Субект на
престъплението е пълнолетно, вменяемо лице, което е било осъдено да издържа свой низходящ.
Престъплението по чл.183 НК е типично продължено престъпление. В настоящия казус
изпълнителното деяние е започнало през месец ноември 2020 год. до месец октомври 2021г.
включително. Деянието предмет на представлява продължено престъпление.
От субективна страна деянието е извършено виновно. Няма съмнение, че подсъдимият е
бил наясно с предписаното му от съда активно поведение за плащане на издръжка. Съзнавал е
общественоопасния характер на деянието и е предвиждал негативните последици за детето П.... от
неизпълнение на задълженията му да го издържа. В същото време от събраните доказателства
явства, че след раждането на детето Павела отношенията със свидетелката Ковачева са се
влошили. Последната е категорична, че още докато се живели заедно подсъдимият не давал пари за
издръжка, храна и дрехи на детето си и е бил пристрастен към хазарта, което от своя страна
коствало много средства от семейните, включително и помощта при раждане на детето П...... По
тези съображения съдът счита, че водещата мотивация и причина за изследваното поведение на
подсъдимия са лошите отношения със свидетелката К...... и пристрастяването му към хазарта и
поне в неговите представи поведението му е насочено да противодейства и да засегне именно нея,
карайки я да търси издръжка на детето си. В този смисъл увреждането на интереса на детето
П.....чрез неплащане на издръжка в никакъв случай не е представлявало основна цел на
подсъдимия, което обосновава извод, че П..... е съзнавал и предвиждал, но само е допускал
настъпването на общественоопасните последици от бездействието си, т.е. деянието му е
извършено при форма на вината „евентуален умисъл“ по смисъла на чл.11 ал.2 предложение второ
от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

Престъплението по чл. 183 от НК е насочено срещу обществените отношения в
3
семейството - защитаващи ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и
не могат да се издържат от имуществата си и издръжката трябва да им се доставя
периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от забавянето й, поради
което законът посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно, и намира обективен израз
в неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение за плащане на
издръжка, в размер на две или повече месечни вноски. Съгласно нормата на чл. 143, ал.
2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Подсъдимият П.....не е направил необходимото за да осигури издръжката на детето
си Павела със собствени средства. Живее в собствено жилище. Финансовите
затруднения не изключват съзнание относно обективните елементи на състава на чл.
183 НК, нито могат да обосноват липса на обществена опасност. Морално нищо не
освобождава осъдения да плаща издръжка родител от това му задължение, нито дори
липсата изцяло на трудова заетост и доходи. Задължението на родителя за издръжка на
низходящ е приоритетно и безусловно. Грижата за детето, неизменно включваща и
издръжката на ненавършило пълнолетие дете, е основният морален, социален и правен
аспект на родителското задължение. Тя е най-важния случай в системата на задълженията за
издръжка въобще и е свързана с конституционните, европейските и световните принципи за
особени грижи за децата.
Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието
на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя и криминализирането на
неизпълнението на това иначе гражданско задължение.
В наказателното право при неплащане на задължение за издръжка от значение за
отговорността на дееца е обективната му възможност да ги плаща, и въпреки която
съзнателно не изпълнява задължението си, ежемесечно и в определения с влязъл в сила
съдебен акт на граждански съд срок и размер.
По делото няма доказателства подсъдимият П....... да е бил в обективна невъзможност
да плаща издръжката. Не са представени доказателства в тази насока. Нещо повече самият
той твърди, че е бил безработен, но няма доказателства писмени в тази насока. Няма и
доказателства да е имал пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на
издръжка (например да е бил тежко болен, инвалидизиран, или лишен от трудоспособност
през този период, както и да е бил лишен от свобода). В хода на съдебното следствие
подсъдимият плати близо половината от сумата, която дължи за процесния период, което
представлява спроде съда смекчаващо отговорността обстоятелство. От друга страна не
бяха представени доказателства в процесния период дали детето Павела е имала специални
нужди свързани в парични средства–болест, лечение, обучение и други извън жизнено
необходимите средства за водене на нормален живот.
Поради изложеното съдът счита, че при предоставените от закона алтернативи
за наказания по чл.183 ал.1 от НК, единствено наказанието „пробация“ е това, което в
пълна степен съответства на обществената опасност на деянието на дееца.
Продължителността на неплащането на издръжката също е причина за избора на това
наказание. При определяне продължителността на наказанието „пробация“ съдът се
ръководи от обществената опасност на деянието и от неговата продължителност.
Видно от продължителността на неплащането на издръжката деянието н е с по-висока
степен на обществена опасност в сравнение с обичайната на деянията от същият вид.
Обществената опасност на дееца е завишена. По делото не се установи нито
изключително смекчаващо обстоятелство, нито многобройни такива годни да
обосноват приложението на чл.55 от НК при индивидуализация на наказанието. С
оглед тези критерии съдът счита, че наказанието „пробация“ следва да бъде
4
определено под средния предвиден в закона размер–една година за двете задължителни
пробационни мерки, включващи задължителна регистрация по настоящ адрес в град
С................... с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от
него длъжностно лице два пъти седмично за срок от една година; и задължителни
периодични срещи с пробационния служител за срок от една година.
Така определеното по вид и размер наказание изцяло съответства на естеството
и интензитета на извършеното престъпно посегателство, а и съдържат потенциал да
способства за постигане целите по чл.36 НК–най-вече за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави и за
упражняване на предупредително въздействие върху него и върху другите членове на
обществото, с оглед профилактиката на този вид престъпления.

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.


СЪДИЯ:
5