Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
09.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на осемнадесети ноември през две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 11304/2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С.Л.Г., с
която е предявен срещу Застрахователно дружество Б.И.АД иск с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ, за сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от деликт по чл.45 ЗЗД, осъществен от лице, застраховано по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника. Претендира
законна лихва от деликта до окончателното изплащане и направените по делото разноски.
Ищецът твърди,
че е пострадал
при ПТП, настъпило на 21.07.2016 г., при което са му причинени телесни
увреждания – неразместено счупване на голямопищялната
кост на левия крак, в резултат на което е претърпял неимуществени вреди – болки
и страдания. Претендира обезщетение, заедно със законната лихва от деликта и
разноските по делото.
Ответникът оспорва иска. Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”, но оспорва застрахованият водач да е извършил нарушение на
правилата за движение, с което да е причинил произшествието. Позовава се на
съпричиняване като твърди, че пострадалият ищец е можел да избегне удара, както
и че е управлявал велосипед върху пешеходна пътека, вместо да се движи като
пешеходец, бутайки го.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По искa по чл.432,
ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД:
С влязло в сила решение от 06.06.2018г. по АНД №5215/2018 г.
на СРС, А.П.М. е признат за виновен в това, че на 21.07.2016г. около 08:00 ч. в
гр. София по ул. „Проф. Георги Братистилов“, с посока
на движение от Технически университет към бул. „Проф. Марко Семов“, в района на
кръстовището, образувано с бул. „Климент Охридски“, при управляване на МПС –
товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“, с рег. № ******, нарушил правилата
за движение по пътищата – чл. 25, ал. 1 ЗДвП, като при извършване на маневра
„завой на ляво“ в посока ул. „Проф. Марко Семов“ не пропуснал и реализирал
пътно транспортно произшествие с движещия се по ул. „Трайко С.“*** велосипедист
С. Л.Г. и по непредпазливост му е причинил средна телесна повреда.
Решението е постановено в производство по реда на чл. 375 и
сл. НПК, вр. чл. 78а НК и по арг. от чл. 300 ГПК е задължително за гражданския съд относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца
(така т.15 от ТР № 6/06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Поради
това, настоящият състав е обвързан от приетото от наказателния съд във връзка с
механизма, по който се е осъществило деянието, неговото авторство и
противоправност, както и виновността на дееца.
От представените медицински
документи и приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза се
установява, че в резултат на произшествието ищецът, тогава дете на 9 г., е
получил диафизарно счупване (тип „зелена клонка“) на
големия пищял на левия долен крайник. Според вещото лице този тип счупване се
получава при внезапно „силно огъване“ и ротация на костта, когато
велосипедистът направи неуспешен опит да се подпре на един крак в момент,
когато велосипедът е в движение. В конкретния случай, детето е получило
счупване на големия пищял на лявата подбедрица, като счупен и разместен е бил
само единият кортекс на костта, а другият е бил
вклинен и неразместен (костта е счупена наполовина). След произшествието
пострадалият е постъпил в МБАЛ „Софиямед“ АД, София,
контактен, без загуба на съзнанието, с болки в лявата подбедрица на глезенната става, направени са му хематологични и
рентгенови изследвания, не са установени травматични увреждания на корем и
коремни органи, под анестезия е извършено наместване на счупената кост и
обездвижване с гипсова превръзка. Пострадалият е изписан същия ден като
лечението му е продължило амбулаторно с контролни прегледи, предписан режим и
обезболяващи лекарства. Общият лечебен и възстановителен процес е продължил
около три месеца и половина като пострадалият е търпял болки и страдания, от
които най-интензивни са били през първите две седмици непосредствено след
злополуката и две – три седмици по време на рехабилитация. През останалото
време пострадалият е търпял само периодични болки при обща преумора на
пострадалия крак и при рязка промяна на времето, когато е било наложително да
се дават обезболяващи. Към днешна дата пострадалият е напълно възстановен,
костта е зараснала окончателно, изцяло са възстановени движенията, няма
остатъчни последици за здравето му.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза се установява също, че през първите два месеца
по време на лечението пострадалият се е придвижвал без да стъпва на гипсираният
крак и с помощта на помощни средства, като е имало затруднения при придвижване
и обслужване в ежедневието и е разчитал на родителите си. В същия смисъл са и
показанията на свидетеля на ищеца – негова майка, според която докато
пострадалият е бил с гипс, е разчитал изяло на помощта на баща си, за да се
обслужва. След два месеца гипсовата имобилизация е намалена и пострадалият е
започнал да натоварва увредения крайник В края на третия месец от злополуката
гипсовата превръзка е напълно свалена, а пострадалият е започнал рехабилитация.
След инцидента по предписание на лекарите една година не е трябвало да се
занимава със спорт.
По изложените
съображения съдът намира, че са налице петте елемента от фактическия състав на
деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна
връзка между деянието и вредите. Установи се деянието на водача на товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“, с рег. № ******. От заключението
на съдебната автотехническа експертиза, представените медицински документи, заключението
на съдебно-медицинска експертиза се установява причинната връзка между
получените от пострадалия травматични увреждания и произшествието и понесените
болки и страдания. Поради това, следва да се приеме, че е налице деликт по отношение
на ищеца, извършен от водача А.П.М. при управление
на товарния автомобил.
Няма спор между
страните, че е налице правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите между делинквента и ответника, действаща
към момента на настъпване на произшествието. Поради това, съдът приема, че към
момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“, по силата на което ответникът е задължен да покрие
причинените от делинквента вреди на трети лица. По
изложените съображения в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически
болки и страдания.
При определяне
на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и
доказани по делото факти – вида на увреждането – счупване на големия пищял на
левия долен крайник като костта
е била счупена наполовина, проведеното неоперативмо
лечение (обездвижване с гипсова превръзка), липсата на необходимост болничен
престой (пострадалият е изписан в деня на неговото постъпване);
продължителността на болките и страданията (три месеца, по-интензивни през
първите четири – пет седмици), фактът, че пострадалият е напълно възстановен,
изцяло е възстановен обемът и силата на движения като няма последици за
здравето му. Съставът отчита също и причинения дискомфортът на пострадалия и
неговите близки от това, че през първите два месеца е бил изяло зависим от
помощта на своите близки, за да се обслужва, но и съобразява, че възрастта на пострадалия
(дете на 9 години по време на инцидента) изисква постоянна грижа на родителите,
независимо от инцидента. Съставът също намира, че показанията на свидетеля на
ищеца – майка на пострадалия в частта, че поради инцидента детето вече не
спортува така активно не са причинно-следствени от инцидента, тъй като съгласно
медицинската експертиза детето е напълно възстановено, нез
последици за здравето му. При съобразяване на изброените критерии и посочените обстоятелства, съдът
намира, че справедливото обезщетение е в размер на 20000 лв. Размерът на
обезщетението основно е обусловен от вида на увреждането, възрастта на
пострадалия и бързото му възстановяване, липсата на трайни последици за здравето
му и пълното му възстановяване. Размерът на обезщетението отчита и възприетото
в съдебната практика като общ критерий, отразяващ обществената мяра за
справедливост, като отчита спецификите по настоящото дело.
По възраженията
за съпричиняване съдът приема следното:
По делото не се
спори, а и се установява от събраните доказателства (Решението по АНД № 5212/2018г. на СРС, приетата по делото съдебна
автотехническа експертиза), че към момента на удара пострадалият е
карал велосипед, който е превозно средство (т. 19, параграф 6 от ДР на ЗДвП,
вр. чл. 1 ЗДвП). Движейки се извън пешеходната пътека за него се прилагат
правилата за движение като за превозно средство и специалните правила за
велосипедисти по ЗДвП (арг. чл. 107, т. 2 ЗДвП). От показанията на свидетеля на
ответника – А.П. М., причинил увреждането, пострадалият е бил с баща си. От
доказателствата по делото се установява, че бащата на детето – Л.С.Г. е
покривал минимално изискуемата възраст по чл. 164, ал. 2 ЗДвП за да бъде
придружител на водач под 12 години на пътно превозно средство, което не е
моторно по платното за движение. Според вещото лице по съдебната автотехническа
експертиза, велосипедистът се е движел правомерно като преминаващо превозно
средство, движещо се направо и съгласно светлинната сигнализация в своята
посока, като завиващият автомобил, причинил произшествието, е следвало да му
осигури предимство и да предприеме маневрата „завой наляво“ след преминаватето му. Следователно, не се установява противоправно
поведение от страна на пострадалия и поради това – е неоснователно възражението
за съпричиняване.
Искът следва да се уважи до посочената сума и да се отхвърли
за разликата до предявения размер.
Върху така
определеното обезщетение ответникът дължи законна лихва. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава
отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента
лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя,
считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Ищецът твърди, че е
депозирал молба пред ответника за заплащане на обезщетение за причинените от
деянието вреди, но не посочва, както и не представя доказателства за датата, на
която е предявена претенцията. Ответникът не оспорва, че е заявена претенция от
увреденото лице. По делото е представен отговор на ответника с дата
21.10.2016г. по заявена претенция от ищеца. С оглед липсата на твърдения и
доказателства за друга дата, на която е предявена претенцията пред ответника,
съдът приема, че на 21.10.2016г., като най-ранна дата, за която са
приложени доказателства за уведомяване за претенцията, застрахователят е
уведомен за настъпване на застрахователното събитие и от този момент дължи
изплащане на законната лихва.
По разноските:
На процесуалния представител на
ищеца следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Претенцията следва да бъде уважена до сумата от 953 лв., съразмерно с уважената
част от иска.
На ответника следва да се присъдят
разноските за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
исковете. Основателно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото, същото следва
да бъде намалено до минималния размер от 1430 лв. без ДДС, изчислен по Наредба №1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След
начисляване на ДДС, дължим на основание параграф 2а от Наредбата, претенцията
следва да бъде уважена до сумата от 572 лв. с ДДС, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 800 лв. – държавна такса,
както и сумата от 700 лв. разноски по делото.
По
изложените мотиви, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД Б.И.АД, ЕИК ******, да заплати на С.Л.Г., ЕГН **********, на
основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД, сумата от 20000
лв., представляваща обезщетение на неимуществени вреди – болки и страдание от
произшествие, осъществено на 21.07.2016 г., заедно със законната лихва от 21.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 30000 лв.
ОСЪЖДА ЗД Б.И.АД, ЕИК ******, да заплати на С.Л.Г., ЕГН **********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 953 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА С.Л.Г., ЕГН **********,*** АД,
ЕИК ******, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 572 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗД Б.И.АД, ЕИК ******, да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 800 лв. – държавна такса, както и сумата от 700 лв. - разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: