Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. София, ……..

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-В състав в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

    ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

       БЕТИНА БОШНАКОВА

 

при секретар Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Бошнакова в. гр. дело № 10459 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

 

С решение № 132592/25.06.2020 г., постановено по гр. дело № 65751/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 25 състав са частично отхвърлени предявените от ищеца „Т.С. ЕАД, ЕИК *******, с адрес: *** срещу ответника А.В.Т. с ЕГН: ********** осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за следните суми: 301,49 лева (разликата между присъдения размер от 1173,57 лева и претендирания размер от 1475,06 лева), представляваща стойността на потребена топлинна енергия (ТЕ) за периода от м. 05.2015 г. до м. 08.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Лагера“, ул. „*******, аб. № 109021, отразена във фактура № **********/31.07.2016 г. за отоплителен сезон 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г., като погасена по давност.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД - „Техем Сървисис“ ЕАД .

Срещу първоинстанционния съдебен акт е подадена въззивна жалба от  „Т.С."  ЕАД, депозирана чрез пълномощника му юрк. И.М., в която се поддържа, че решението в обжалваната му част е постановено при нарушение на материалния закон. Сочи се, че съгласно Общите условия задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми за ТЕ е 30-дневен, считано от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Според жалбоподателя районният съд не е съобразил, че сумите по процесната фактура от 31.07.2016 г. са станали изискуеми на 15.09.2016 г., а исковата молба е депозирана в съда на 11.10.2018 г., с което действие давността е прекъсната. Моли въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да постанови ново, с което да уважи изцяло ищцовата претенция.

По делото е депозиран отговор на въззивна жалба от въззиваемата страна А.Т., подаден чрез назначения му особен представител адв. К.Л., в който се поддържа, че жалбата е неоснователна.

Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕАД не е взело становище по подадената въззивна жалба.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността е ограничен до изложените във въззивната жалба доводи, като може да приложи и императивна правна норма (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни правни норми. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно правилата на чл. 154 ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в разпоредбата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което втората инстанция следва да разгледа доводите на въззивника-ищец във връзка с неговата правилност.

Разгледана по същество, въззивна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В случаите по чл. 155, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите/клиентите за заплащане на месечни вноски (равни или прогнозни) не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителната сметка не влияе върху дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното правоотношение в размер на разликата между начислената сума по прогнозните вноски и стойността на реално доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително потребеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, това ново вземане възниква в полза на потребителя/клиента или в полза на топлопреносното предприятие. Новото „изравнително“ вземане е самостоятелно по своя характер от вземанията на продавача на топлинна енергия за месечни вноски (равни или прогнозни), а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие. По своята същност ежемесечното публикуване на дължимите суми на общодостъпно място в интернет представлява покана от кредитора до длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия отчетен период. Следователно изискуемостта на вземането настъпва след като длъжникът (потребителят/клиентът) бъде поканен от кредитора (топлопреносното предприятие) съобразно правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. При тази хипотеза нормата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД предвижда, че давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. В случая давността тече от деня, следващ изтичането на съответния месец – например за месец май 2016 г. – от 01.06.2016 г., за месец юни 2016 г. – от 01.07.2016 г. и т.н. Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях.

Според задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, „периодични плащания“  по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да необходимо периодите да са равни или плащанията да са еднакви. Вземанията на топлофикационните дружества съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на закона и за тях се прилага 3-годишната давност.

С оглед изложените съображения съдът намира, че прогнозните месечни вноски за периода 01.05.2015 г. – 31.08.2015 г. се явяват погасени по давност, тъй като исковата молба е депозирана в съда на 11.10.2018 г. и тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение на всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до м. август 2015 г., като това обстоятелство не може да бъде променено от последващо издаване на нова обща фактура през месец юли 2016 г. Издаването на такава фактура не променя настъпването на изискуемостта по отношение на месечните вноски за посочения период.

С оглед изложените съображения и поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции настоящият съдебен състав намира решението в обжалваната му част за правилно, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първостепенния съд, като счита, че същото следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение поради нейната неоснователност.

Разноски във въззивното производство:

С оглед изхода на делото разноски за въззивното производство на въззивника-ищец не се дължат, а въззиваемата страна-ответник не претендира такива.

Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Софийски градски съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 132592/25.06.2020 г., постановено по гр. дело № 65751/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 25 състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страна на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕАД.

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            1.                                                2.