№ 51610
гр. София, 19.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110169593 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Д. Ф. срещу „С. К.“ АД, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени документи, които са
допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да се приемат като писмени доказателства.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, следва да се
остави без уважение като ненеобходимо за правилното решаване на спора.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи договора
за кредит, ведно с погасителен план, ОУ и СЕФ, следва да се остави без уважение, доколкото
документите са представени от ответника с отговора на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 11.02.2025 г. от 10,20 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба с приложенията към него.
ПРИЕМА представените от ищеца и ответника документи като писмени доказателства
по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са обективно съединени установителни искове от Д. Д. Ф. срещу „С. К.“
АД, както следва:
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2, пр. 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 2 ЗЗП вр. чл.
143 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 17 от Договор за потребителски
кредит № 904591 от 17.11.2022 г., сключен между страните, поради противоречие със закона,
заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и поради неравноправност на
1
клаузата;
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се признае за установено, че
ищцата не дължи на ответника сумата от 983,39 лева, поради нищожност на клаузата на чл.
17 от Договор за потребителски кредит № 904591 от 17.11.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 17.11.2022 г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № 904591 за сумата от 950,00 лв. при лихвен процент 30.6% и ГПР
35.28%, при срок на погасяване 12 месеца, със средна месечна погасителна вноска в размер
на 177,51 лв. Сочи, че съгласно чл. 17 от договора следва да осигури поръчител отговарящ
на изискванията посочени в ОУ и след одобрение от кредитора. В чл. 45 от ОУ твърди, че е
предвидено, че при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение по чл. 17
се дължи неустойка в размер на 0,9 % от усвоената сума за всеки ден или месечно 81,95 лв.,
с което месечната погасителната вноска по кредита възлиза на 177,51 лв. Твърди, че е
усвоила сумата по кредита. Счита, че не дължи заплащане на неустойка, като в тази връзка
оспорва клаузата, която я урежда като нищожна. На първо място сочи, че е заобиколена
разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК. Аргументира, че на практика изискванията за
предоставяне на обезпечение са неизпълними. Сочи, че размерът на уговорената като
санкция за непредоставеното обезпечение неустойка накърнява добрите нрави, както и че
излиза извън присъщите й функции. Обръща внимание, че размерът на неустойката
надвишава размера на предоставения кредит. Сочи, че поставянето на изисквания за
осигуряване на лично, реално обезпечение противоречи на Директива 2008/48,
транспонирана в ЗПК, като в тази връзка излага, че при сключването на договор за кредит,
кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, а с
уговарянето на подобна неустойка счита, че се прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник, което води до допълнително увеличение на размера на
задължението. Оспорва клаузата и като неравноправна. Излага още, че в договора липсва
ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита.
Поддържа, че неустойката също трябва да бъде включена в размера на ГПР, като сочи, че
посочването на ГПР, който не е действително прилаганият, води до нищожност на целия
договор. Посочването на ГПР, който не е реално прилаганият излага още, че представлява
„заблуждаваща търговска практика“. Прави искане съдът да прогласи нищожността на чл. 17
от Договора, както и да признае за установено, че ищцата не дължи сумата от 989,39 лв.
Претендира разноски. С уточняваща молба ищцата е посочила, че сумата от 989,39 лв. не е
заплатена.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между
страните е сключен договор за кредит, както и че ищцата е усвоила по него сумата от 950,00
лв. Подробно излага, че договорът е сключен от разстояние при спазване на нормативните
изисквания. Твърди, че неустойка не е начислявана и събирана, но въпреки това развива
подробни съображения в насока, че клаузата е валидна, че не излиза извън присъщите й
функции, както и че не накърнява добрите нрави. Излага, че ищецът не е бил задължен да
сключи веднага договора, както и че е разполагал с възможност първо да открие лице, което
да отговаря на изискванията и което е съгласно да отговаря солидарно наред с главния
длъжник. Моли съда да отхвърли предявените искове.
По предявения иск за прогласяване нищожността на чл. 17 от Договор за
потребителски кредит № 904591 от 17.11.2022 г., в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба
съдържание, както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане
на неустойка при непредоставяне на обезпечение.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на
Закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя,
съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент
на разходите, както и че оспорените клаузи са индивидуално уговорени.
2
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства, че клаузата, предвиждаща
заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, е индивидуално уговорена.
По предявения иск за установяване недължимост на сумата от 983,39 лева, в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от предявяване на иска.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, от които
произтича процесното вземане.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между
страните е сключен Договор за потребителски кредит № 904591 от 17.11.2022 г. с посоченото
в исковата молба съдържание, включително и че част от съдържанието на договора е клауза,
предвиждаща неустойка при непредоставяне на обезпечение.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3